Знаете го сигурно вица. Питали един съветски пенсионер кога животът бил най-хубав: при Сталин, Хрушчов или Брежнев. "При Сталин - отвърнал без колебание човекът - пак беше мизерия, но поне оная работа ми ставаше".
Този анекдот чудесно улавя духа на носталгията, която периодично наляга обществото ни. Националната потентност е попреминала, и всички копнеем за едновремешната твърдост, независимо дали в спортно, икономическо или културно отношение.
Това вероятно е причината и кметът на врачанското село Бели Извор да опъне билборд на балкона на административната сграда с текст: "Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България". (А край Несебър - билборд с надпис на червен фон: "Тодор Живков, ръководител на Майка България. Бел.р.)
В допълнение към това аксиоматично съждение се мъдри и познатата снимка на бившия Първи с възможно най-човеколюбивия му поглед. На всичкото отгоре въпросният кмет не бил живковист, дори нямал леви уклони, но уважавал продуктите на неговото управление. Билбордът бил провокация към днешните управляващи и спомен за времето, когато в страната имало сигурност, работа за всички и хората планирали спокойно живота си.
Кои точно управляващи провокира кмета не става ясно, още по-малко пък дали си дава що за нелепа щуротия е да вееш подобни констатации на фасадата на кметството, като самият ти си част от актуалната власт. Но да оставим настрана белоизворския билбордов провокатор. В средата на септември настоящият Първи ще посети региона и тогава ще стане ясно кой повече обича хората, какво оставя след себе си и нравят ли му се такива намеци.
От психологическа гледна точка носталгията е много ценен инструмент за оцеляване. Тя е естествен мозъчен антидепресант, който помага по-лесно да понесеш съвремието. Реминисценцията на отминалите славни дни, дори да е фалшива и изфабрикувана (а тя най-често е такава), подпомага усещането за значимост. Ето как подобни плакати са вид допаминов стимулант за населението, нещо като мисловно кебапче за гладен електорат. Хранителната му стойност е скромнна, но действа като виртуален анестетик.
В книгата си „Незнанието" Милан Кундера прилага и един по-различен поглед към носталгията. Освен копнеж по невъзможното завръщане, в термина има и друг нюанс - страдание поради незнание. Истината остава недостъпна в следствие на разстоянието. Носталгията всъщност е желание за постигане на илюзия, на далечно и често пъти несъществуващо.
Като общество ние твърде често облекчаваме съществуването си със спомен за отминало величие. Дори, струва ни се, злоупотребяваме с това. До такава степен нямаме на какво друго да разчитаме, че сме се превърнали в носталгични джънкита. Затова се отнасяме и към историята си като към гранитен монумент, който не бива да бъде подлаган на анализ.
В него всичко е опростено и разделено на добро и лошо като в детска анимация. Да не знаеш е по-добре и ние избираме да не знаем. Дава ни онази сладка тръпка по изгубеното щастие, която ежедневието не допуска. Ето защо възприемаме Живков или като човеколюбив лидер, или като комунистически сатрап и съветска подлога, което е двете страни на една и съща монета, патинирана с носталгия.
Навръх рождения ден на бившия Първи споменът за отминалите дни неизбежно отново ще се разлее отвъд бента на разумното. Това ще смие истината до неузнаваемост, силата на България и любовта на управника към хората са въздух, но под налягане ще надуят носталгичния балон и ще се почувстваме по-добре. Чудесен повод да си получим дозата.
Но именно дозата прави отровата и това важи в пълна степен за допамин на спомените. Преексплоатирането им ни прави потентни като общество точно колкото съветски пенсионер. Чудесна залъгалка на съзнанието, но твърде слаб мотиватор за разгръщане на актуален потенциал.
Вече съм преполовил 70-тата година и не мога да разбера защо хора които са били по на 9-10 години през 89-а имат мнение какво е било!?!?! Като нямаш личен опит - по-добре слушай и си прави заключения... Исках да уча английска гимназия, пълен отличник бях... Да ама не - от рай/не от рая/съвета не ми дадоха заветната бележка коята разрешаваше да кандидатствам - забележете - да кандинатствам... Просто нямах право... Разрешиха ми за руската гимназия, ама руския си го знаех и си читях непрекъснато от руски, щото другото беше западна пропаганда... Ако социялизЪма беше цвете, щеше още да цъфти, ама повяхна и в Русия, и Китай; та ако беше нещо жизнено, намаше да изчезне безславно... Само в Куба и Сев. Корея - защо ли? Кастро и Че, Че който собственолъчно е убил над 1500 беззащитни затворници, Че, който е бил притежател на един /1/ от общо 40-тина произведени свръх модерни за времето си телевизора... Това ли ви е братството и равенството!?!?!? Тато дето го чакаха 28 областни резиденции!?!? Бойчовци, мойчовци и червени мишици, пардон - мечоци!!! Смешен плач!!!
>Деоуин, ти пък от къде знаеш какви сме били по онова време, като още не си бил заплануван? Мисля, че спомех, че съм хванал 11 години от соцстроя. Съгласен, че това е слаб аргумент. По-силен е споделеният личен опит на хора, които са живяли в този строй по-дълго - например Родриго. Трети е статистика за всички социални последствия от това дали хората се чувстват щастливи или не - например, всякакъв вид престъпност - кражби, обири, побои, изнасилвания, корупция. Емигрирането няма как да го вземем предвид, защото е било физически ограничавано по онова време, но престъпността е добро мерило за това колко щастливи са били хората. Честно казано, не ми се рови за статистика, главно защото досега не съм забелязал коментиращите тук да я взимат насериозно - тоест, да я признават дори в случаите, в които не е в синхрон с личните им убеждения.
Извинявайте за грешките, ама не ми се занимаваше да препрочитам и коригирам - бойчовците и така ще разберат каво съм казал...
Това, че сме най-назад си е така, още от времето на турското робство - и досега. Все се опитваме да наваксаме и все не успяваме. Има някакви кратки проблясъци на националем подем за някое десетилетие най-много /когато наистина сме имали чувството че аха и ще догоним цивилизованите хора/ и после всичко отново потъва. Една от причините е, че послушанието ни се купува твърде евтино - достатъчно е да ни подхвърлят съвсем малко - някоя илюзорна надежда най-често, и ние ставаме послушни от страх да не изгубим това, което са ни подхвърлили. Мисля, че като цяло сме твърде страхливи - и в чужбина мислят така, затова и не ни уважават особено. Или пък сме твърде гъвкави и приспособими - твърде много зада е добре за самите нас.
Деоуин, извинявай тогава, мислех че си по-млад, а ти си хванал точно "цъфтежа" на комунизма, макар и да си бил малък . За статистиките - нищо не можеш да докажеш със тях, първо - защото и тогава и сега статистиките биваха изопачавани /и "тогава" дори повече отколкото сега - петилетките - за 3 години а през това време тромавия Запад ехехеее... /, второ - няма спор, че тогава родната Милиция пипаше по-здраво, отклонилите се бяха вкарвани бързо в правия път /или изчезваха/, нездравите тенденции бяха пресичани отрано /ако трябва и с "Възродителен процес" върху 10-тина процента от населението/. Не само емигрирането беше забранено . Властта не я държеше бай Тошо. Той беше само "човешкото лице" за пред народа. Властта, както при всяка диктатура, се държеше от силовите структури - полиция и /главно/ военни - "генералитета" /имащ зад гърба си Червената армия/.
Искам да обърна въпроса за всички дето пишат и всеки да си отговори за себе си: Аз по добре ли бих живял през комунизма ? Ако отговора е "да". Значи вие сте от хората с ограничени възможности , които искат да дръпнат и другите в казана на равно с тях. Най-страшното нещо на комунизма е равенството -дали си инжинер или работник в комбината, заплащането е съизмеримо. Работиш или не работиш пак си взимаш заплатата, в крайна сметка човешката природа побеждава и накрая дори и тези ,които се мъчат да свършат нещо спират , за да не са "прекарани".
Вон БЛ, има неща, които не знаеш, защото вероятно няма как да ги знаеш. Предполагам, че никога не си се доближавал достатъчно до "умния и начетен командващ" Добри Джуров, на мен ми се е случвало да го доближа достатъчно, още предизвиква лошо усещане у мен, като си спомня погледа му - човека си беше убиец-психопат, не че беше глупав, нито пък даже лош... Сред военните до полковник имаше много пълни карикатури, но почти нямаше такива сред генералите - повечето по-стари генерали бяха бивши командири на партизански отряди и подобни, и въобще не бяха шега. Военните бяха толерирани, не защото бяха страхотни пичове - повечето бяха пълни карикатури - прекарал съм много години сред тях, а защото властта се крепеше на тях /не, не на милицията главно, на военните и на поддържания мит за съветската армия/. Вътрешни войски се появиха доколкото си спомням някъде след Възродителния процес, т.е. доста скоро преди 89-та. Имаше един момент, в който командира на най-голямото като реален числен състав поделение в България беше капитан /макар че май го направиха майор като го направиха командир на поделението/ . ...
Като гледам, добро проучване на мнението направиха с тази поръчкова статия Е, аз съм живяла и при социализма. Такива неща като сега нямаше да могат да се коментират тогава. Имаше доносници, които следяха и докладваха. После, досие на неблагонадежден. После, проблеми от различно естество, зависи колко си неблагонадежден. Сега, може да си говориш колкото щеш. Ама какво от това
>Аз по добре ли бих живял през комунизма ? >Ако отговора е "да". Значи вие сте от хората с ограничени възможности Не. Има съвсем реална възможност да имаш способности над средните, но въпреки това наложеното от строя равенство да не те дразни достатъчно, за да компенсира негативно социалното удобство на това да живееш в общество, в което по-неспособните от теб не се чувстват зле, и, съответно, не се стремят да правят мизерии на хора като теб. Откъде знам, че има такава възможност? Наблюдавал съм го.
Колко смешно звучи от днешна гледна точка да плаче някой, че по онова време нямало луканка. Какво било една луканка. Е който е живял и един ден през комунизма знае, че точно луканката беше нещо символ на лукса (да повтаряме ли - "лъже мръсника, преяжда с луканка") Верно е смешно днес... А един по-долу ми обяснява как у тях всеки ден имало и затова по онова време си било гот.....еми ако си попско чадо или син на партиен секретар нормално да ти е било гот в онова време. И те точно тия сега искат да изкривят историята - мед направо е капало от небето
@Fedar Родриго, имам само един въпрос към теб - ти по каква линия си заминал в Холандия през комунизма?! Защото обикновените хора трудно ги пускаха до Ниш даже. Това май обяснява защо ти е било толкова хубаво през комунизма. По служебна, Fedar, по служебна. Изпрати ме американската фирма, за която работех. Нямаща нищо общо с комунизма. Напуснах България на 15 години. Заедно със семейството ми. Баща ми избра едновременно да се занимава с преподавателска, научно-развойна дейност и с реалното и прилагане. В сферата на корабната автоматика. Срещу 70 пъти по добра заплата. В САЩ. Не го е изпратил Тодор Живков там, той сам реши да предприемем този рисков ход. Мен никой не ме е питал. По тази причина много дълго време не можехме да се приберем, дори и да искахме да дойдем на гости на наши роднини. Завърших два университета в САЩ, в единият бях стипендиант, а другият си го плащах сам. След това работа, във връзка с нея отидох в Холандия, доста години там и ... така. Тук в България работя пак за фирмата от САЩ/Холандия, но вече не на заплата, а на свършена конкретна работа, която си договарям в зависимост от сложността и времето за изпълнение. Това доообяснява ли ти защо обикновените хора не ги пускали в Ниш, пък мен някой ме е изпратил чак в Холандия?
Родриго, отговорът ти само показва, че си неизлечим комплексар. Не си спомням да съм те питал за автобиографията и житието ти, но щом си решил да се похвалиш, така да бъде. Обаче така и не ми отговори на конкретния въпрос, отново в типичния ти стил. Затова опитвам отново - как и по каква линия са те пуснали да напуснеш България и да отидеш да работиш на Запад, при това в САЩ, във времена, когато това се разрешаваше само на отбрани партийни люде?! И моля те, не ми обяснявай, че са те пуснали понеже си много гениален и е нямало как да те задържат. Не мога да те разбера защо лъжеш и мажеш като циганин, въртиш и сучеш, само да не си признаеш, че си от "правоверно" комунистическо семейство, така да се каже напълно благонадежден елемент?!! Е, как тогава да не ти харесва комунизмът, мой човек, като ти си бил от отбраните другари?!
Обаче с каква артистична лекота обяснява нашият - "Не ни е изпратил Тодор Живков в САЩ, ние сами решихме да предприемем този рисков ход". Абе, гьонсурате, ти знаеш ли колко народ тогава са искали да предприемат "този рисков ход", ама не са им позволявали, даже и в затвора са ги тикали?! И най-нагло се обяснява как не го бил пратил Тодор Живков. Той може да не те е пратил, ама те е пуснал да отидеш, за разлика от "простосмъртните хора", ненаследници на шумкари и партизанска паплач.
Fedar, отговорих ги достатъчно ясно без да те обиждам по никакъв начин, както и без да те провокирам. Принципно се въздържам от селяшки начини на водене на спор. Мен некой никъде не ме е пускал, бях на 15 години. Баща ми го пуснаха на научна конференция и му разрешиха да вземе и нас. В конференцията участваха и полски и унгарски, както и руски [СССР] научни работници, макар че научната среща беше в Западна Германия. И просто не се върнахме, няма нищо героично. Баща ми не оправда "доверието", което му беше гласувано. С помощта на немските колеги на баща ми, след 48 часа бяхме в САЩ. В рода ми шумкари не знам да е имало. Има обесени кръчмари, които са посрещали в кръчмата си полицейски служители преди 9-ти Септември. Не че е нещо значимо, просто отбелязвам фактите. Написах няколко поста по-долу, че никой от близките ми никога не е членувал в БКП, както и по каква причина е така.
http://www.youtube.com/watch?v=SyWydWLmszE Малко да разведрим сутрешните коментари с прогнозата за времето.Ще преобладава сложно време.Не можете да си представите.Бедна ви е фантазията на вас.Не знам дали сте чели достатъчно литература.То за това ви е и бедна