Знаете го сигурно вица. Питали един съветски пенсионер кога животът бил най-хубав: при Сталин, Хрушчов или Брежнев. "При Сталин - отвърнал без колебание човекът - пак беше мизерия, но поне оная работа ми ставаше".
Този анекдот чудесно улавя духа на носталгията, която периодично наляга обществото ни. Националната потентност е попреминала, и всички копнеем за едновремешната твърдост, независимо дали в спортно, икономическо или културно отношение.
Това вероятно е причината и кметът на врачанското село Бели Извор да опъне билборд на балкона на административната сграда с текст: "Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България". (А край Несебър - билборд с надпис на червен фон: "Тодор Живков, ръководител на Майка България. Бел.р.)
В допълнение към това аксиоматично съждение се мъдри и познатата снимка на бившия Първи с възможно най-човеколюбивия му поглед. На всичкото отгоре въпросният кмет не бил живковист, дори нямал леви уклони, но уважавал продуктите на неговото управление. Билбордът бил провокация към днешните управляващи и спомен за времето, когато в страната имало сигурност, работа за всички и хората планирали спокойно живота си.
Кои точно управляващи провокира кмета не става ясно, още по-малко пък дали си дава що за нелепа щуротия е да вееш подобни констатации на фасадата на кметството, като самият ти си част от актуалната власт. Но да оставим настрана белоизворския билбордов провокатор. В средата на септември настоящият Първи ще посети региона и тогава ще стане ясно кой повече обича хората, какво оставя след себе си и нравят ли му се такива намеци.
От психологическа гледна точка носталгията е много ценен инструмент за оцеляване. Тя е естествен мозъчен антидепресант, който помага по-лесно да понесеш съвремието. Реминисценцията на отминалите славни дни, дори да е фалшива и изфабрикувана (а тя най-често е такава), подпомага усещането за значимост. Ето как подобни плакати са вид допаминов стимулант за населението, нещо като мисловно кебапче за гладен електорат. Хранителната му стойност е скромнна, но действа като виртуален анестетик.
В книгата си „Незнанието" Милан Кундера прилага и един по-различен поглед към носталгията. Освен копнеж по невъзможното завръщане, в термина има и друг нюанс - страдание поради незнание. Истината остава недостъпна в следствие на разстоянието. Носталгията всъщност е желание за постигане на илюзия, на далечно и често пъти несъществуващо.
Като общество ние твърде често облекчаваме съществуването си със спомен за отминало величие. Дори, струва ни се, злоупотребяваме с това. До такава степен нямаме на какво друго да разчитаме, че сме се превърнали в носталгични джънкита. Затова се отнасяме и към историята си като към гранитен монумент, който не бива да бъде подлаган на анализ.
В него всичко е опростено и разделено на добро и лошо като в детска анимация. Да не знаеш е по-добре и ние избираме да не знаем. Дава ни онази сладка тръпка по изгубеното щастие, която ежедневието не допуска. Ето защо възприемаме Живков или като човеколюбив лидер, или като комунистически сатрап и съветска подлога, което е двете страни на една и съща монета, патинирана с носталгия.
Навръх рождения ден на бившия Първи споменът за отминалите дни неизбежно отново ще се разлее отвъд бента на разумното. Това ще смие истината до неузнаваемост, силата на България и любовта на управника към хората са въздух, но под налягане ще надуят носталгичния балон и ще се почувстваме по-добре. Чудесен повод да си получим дозата.
Но именно дозата прави отровата и това важи в пълна степен за допамин на спомените. Преексплоатирането им ни прави потентни като общество точно колкото съветски пенсионер. Чудесна залъгалка на съзнанието, но твърде слаб мотиватор за разгръщане на актуален потенциал.
Родриго, като чета схемата на " неоправдаването на доверието", може и да е точно обратното. Дали пък съвсем не случайно са разрешили да отпътувате цялото семейство и да инсценирате пропуск в завръщането. Може да е имало мисия.
Статията може да бъде изчерпана с вица за пенсионера, който харесва сталинските времена, тъй като по това време имал ерекция. По-интересни от медицинска гледна точка са коментиращите, които застъпват същата теза. Ако са на пенсионна възраст е разбираемо - ехеее, какви времена бяха при Бай Тошо - сложиш 2 лева у джобчето на ризата, начешеш перчема с гребенчето, надървиш чепа и после - "Хей Живот - здравей, здравей". А сега и двайсе лева да сложиш (ако ги имаш де) - ни перчем, ни ерекция. И накрая - бегом у кауфланда, че днеска сиреньето е с една бодка по-еФтино. Обаче персоните в размножителна възраст жалещи за Бай Тошовото време са интересен случай - що за креатура би се возбуждала от социализма? На портрета на Цола Драгойчева ли получават ерекция тези хора? Тука некой сексуален психопатолог може да избаца барем две дисертации. Апропо, Потника да не би да има ново превъплъщение? Ако е така - отива му, намерил е себе си, този път....
Оня, оня... сложни са нещата в главата ти, признавам го! "Темата" с невероятния колбас е твоя, ти я започна "А един по-долу ми обяснява как у тях всеки ден имало и затова по онова време си било гот..." - това, пич, са твои думи. Никой тук не твърди такова нещо. Имай доблестта да стоиш зад думите си, поне от време на време И "доказателството" ти с цитатче от некадърната леля Милена (къде е смисъла въоще!!!)... Важното е, че открихме нещо - ти си Оня Дето Не Му Давали Луканка Геренова, Геренова... Свобода, а?! Това е най-абстрактната стока, която се опитват да ти пробутват всеки ден. Така стоят нещата в, т.нар., Западна цивилизация, към която се прибутваме и ние... Ако влагаш друг смисъл в думичката "свобода", извинявам се, не съм те разбрал! Мили хора, доколкото схванах темата на статията е за носталгията (все пак). Пак доколкото знам, носталгията е свързана с нещо хубаво и отминало... Никой не може да отрече (и няма право, според мен) изродщините, личните драми на много хора и простотията, която се ширеше в доволно големи размери в онова време! Но и никой обективен и мислещ човек не може да зачеркне спомените на повечето хора за спокойствието на улицата, за спокойствието вкъщи, за приличната заплата, за дългите отпуски и т.н. Каквото било, било. Няма идеална система. Докъде, обаче, ще стигнем, ако продължаваме да дълбаем в миналото, с гръб към настоящето???
Лудколю Прощавай, приятелю, но от написаното човек остава с впечатлението, че сексуалната тематика е много широко застъпена в живота ти. Прекалено много, дори
@паяка "Родриго, като чета схемата на " неоправдаването на доверието", може и да е точно обратното. Дали пък съвсем не случайно са разрешили да отпътувате цялото семейство и да инсценирате пропуск в завръщането. Може да е имало мисия." Абсолютно възможно, минавало ми е през ума, но ... който познаваше баща ми нямаше как да повярва в това. Не става въпрос за морал, а за тип човек. Беше толкова отнесен в неговата си материя и занимания, че щеше да се издъни на втория месец. Хич не ставаше за разузнавач. Освен пък да е бил някой мегаултрахитър разузнавач, знае ли човек ... Само знам, че мрази шапкари. Ама много. И доколкото разбрах, от майка ми, не е нещо политическо, ами защото като били още гаджета, имало някаква интрига с курсант от Военноморското училище във Варна. Интригата най-вероятно е била само в главата на баща ми, но очевидно той я е приел доста тежко. Та тихичко си псуваше милиционери и военни винаги когато му се мернеха пред погледа.
Тези неща си ги знаят само хората, които са го изживели, извършили. Знаеш, имало е шантажиране, изнудване, е понякога и съвсем на добра воля... Съжалявам, ако това те притеснява и ако искаш затвори темата.
Ванко Темата с невероятния колбас не си е моя, а на цели поколения. Разбирам колко е забавно да го обръщаме на присмиване, но не мога да тъжа за времена, когато "невероятния колбас" и бананите бяха чудо невиждано. И ако някой твърди, че е израснал с хладилник пълен с банани и луканки или е долен лъжец или дете на номенклатурата - би следвало да си замълчиш и в двата случая! Некадърната Милена нямаше да пее "нямал 2 лева в народната банка - лъже мръсника, преяжда с луканка" ако не беше показателно за цялото време, вкоето живеехме! Днес някой ще изпее ли "няма 2 лева, ама чати в интернет, а?"......еми не се връзва
"Прощавай, приятелю, но от написаното човек остава с впечатлението, че сексуалната тематика е много широко застъпена в живота ти. Прекалено много, дори" Здравословно много, бих казал. Ама това е щото съм все още млад и все така 'убав, със даже повече от мене млада и 'убава жена. За риба ли да ходя? А пък и това е квинтесенцията на статията, ако не забелязваш - човек е склонен да идеализира миналото, защото тогава е бил млад и възможен. А младостта винаги се е идентифицирала със сексуалността, ако не си забелязал и това също. Тоест, носталгията по миналото при по-възрастните е носталгия по младостта им и свързаният с това излишък от сексуална енергия, а носталгията по миналото при по-младите е носталгия по сексуалната енергия на другите - някаква форма на воайори във времето, ръйш ли.
Мануела, по въпроса за Цола Драгойчева и Баю Тошо има един много смешен и много вулгарен виц, ама засега ще се въздържа да го разкажа, защото си дама и не знам как реагираш на такива анекдоти.
@паяка "Тези неща си ги знаят само хората, които са го изживели, извършили. Знаеш, имало е шантажиране, изнудване, е понякога и съвсем на добра воля... Съжалявам, ако това те притеснява и ако искаш затвори темата." Не паяк, не се притеснявай, приемам мнението ти съвсем позитивно. Казах ти, че това твое предположение е съвсем обективно. Но не мога нито да го потвърдя, нито да го отрека. Поне аз не съм усетил някаква прикритост в работата и живота на баща ми и по мое мнение това не е било неговото хоро. Но ... повтарям, знае ли човек?
"И ако някой твърди, че е израснал с хладилник пълен с банани и луканки или е долен лъжец или дете на номенклатурата - би следвало да си замълчиш и в двата случая!" - каза Оня Дето Не Му Давали Луканка А аз ще ти повторя - ТОВА...СА...ТВОИ...ДУМИ! Никой не е писал нещо подобно тук. Номер 57, върни се и го прочети пак. И друго ще ти повторя - имай доблестта да не преиначаваш чуждите думи!!! Знам, че ти е трудно да следиш нишката при повече от 5 изречения, но понеже си споделяме... За мен, винаги, животът е бил нещо повече от банани и луканка (знам, че ти звучи еретично, но има и такива хора ). П.С. Може да ни попиташ и за Азис
Да, и за мен живота е повече от банани и луканка и радвам, че отмина тоя период. Сега си имам всичко. Не искам и да си спомням времената, когато дори това беше лукс.....Не съм аз този, който твърди, че тогава било по-хубаво, нали така?
Лудколю Аз квинтесенцията я видях по мааалко по-различен начин... но и така става. Важното е да сме 'убави и да се обичаме
Разбрав,азис и оня дето сака и да го трие, немат носталгия към периода на бай Тошо, предполагам защото са стигнали до върха(разбирай дъното) единия в циганиите си, другия в безмозъчните си т.н. антиопатриотични бръщолевения. Тоест хора забравете че има голем процент български граждани по кофите и на улицата. Следвайте пътя нанаште две момчетии и че ядете луканки и банани, орално, а ако се напинете още малце може и анално( мечтата на сите педераси). Анална държава, анален живот, анални хомогероищини!