И на вас ли ви писна вече? Тези дни накъдето и да се обърнете в световната география и изкача по един демагог.
В най-старата действаща и най-горда демокрация Доналд Тръмп е лапнал микрофона и нищо, че бълва глупости, популярността му продължава да расте. Утвърдените медии уж го разобличават на всяка крачка, но и не могат, сякаш, да спрат да го отразяват, защото всяко негово споменаване им носи хиляди читатели.
Във Франция Марин Льо Пен и нейната племенница Марион, слава богу, не биха в блотажа в неделя. Оркестрираната от традиционните леви и десни партии загуба съвсем не значи, че Льо Пен няма да се завърне с още по-голям хъс на изборите за президент през 2017 година.
В Унгария Виктор Орбан пропагандира затварянето на европейските граници и наистина построи стена на южната граница.
Полша, страната доскорошен отличник на Източния блок, издигна отново на власт гръмогласните популисти от евроскептичната партия "Право и справедливост".
Дори в Германия, страната на поетите и мислителите, се роят една след друга гневно-демагогски образования като ПЕГИДА и "Алтернатива за Германия".
До болка познатите ни глупости на Волен Сидеров въобще да не ги споменаваме, още повече че не е изригвал наскоро.
От другата страна, уж тази на утвърдените и мислещи политици, отговорът често е досадна неприязън.
След Сан Бернардино, когато градусът на емоциите стигна тъмно червено, Барак Обама едва прикриваше нежеланието си да произнесе поредната реч срещу тероризма. Съответно не предложи нищо ново или поне оптимистична реторика на обезпокоените американци.
Консерватори и социалисти във Франция се обединиха за балотажа, но дали ще им стигнат силите да прокарат отдавна необходимите реформи и преодолеят политическата и икономическа слабост, подхранваща недоволството на избирателите на Льо Пен?
Малко наблюдатели са оптимисти.
Можеше и да махнем с ръка, ако демагогията и откровените глупости не идваха на фона на вълна от сериозни предизвикателства, заплашващи нашия свят на либерална демокрация и свободен пазар.
Списъкът започва от бежанците, през средновековната лудост на "Ислямска държава", тероризма, машинациите на Владимир Путин, до растящата пропаст между бедни и богати и глобалните климатични промени.
Защо стотици хора в Америка например вярват на Тръмп, че като изведнъж спрат мюсюлмани от други нации от идване в страната, ще са спасени от тероризма?
И как по-точно си представят, че подобно решение ще е законово обосновано в държава с либерална конституция?
Както заяви пред CNN издателят на в. Arab-American News Осама Сиблани след предложението за забрана на пътуванията на мюсюлмани: "Това, което ни плаши, не са думите на Доналд Тръмп, а популярността му".
Уж живеем в най-информирания век, когато с няколко кликвания на мишката човек може да намери свободно факти, анализи и дори университетски студии. Как може тогава милиони хора да прегръщат най-баналните обяснения и плоски решения за проблемите?
Последните седмици поставиха ребром въпросът защо откритата демагогия днес намира толкова отворени уши и умове.
При това явно не става дума за временен феномен.
Не е нужно да тъжите по доброто старо време, когато светът си лягаше с новините на първа програма, за да си дадете сметка, че анти-йерархичният характер на интернет и разцветът на социалните мрежи имат и своите негативни страни.
Раздробяването на информацията разрешава на всеки да чете, гледа и слуша това, което иска.
Проблемът е, че много хора използват правото на избор, за да се изолират от истините, които не искат да чуят. Слушащи само ехото на собствените си страхове и недоволство, те се затварят за комплексността на света и искат бързи и лесни решения, сега и веднага, за глобални проблеми.
Свободата на информация дойде и с още един проблем - този на лесната манипулация.
Авторитарни режими като този на Владимир Путин усетиха особено добре тази слабост на социалните мрежи. Вече няма нужда от дългопланирани саботажни операции, просто снабдете няколко трола с интернет връзка и да ги пуснете за спамят форумите.
Както анализира американският историк, авторка на бестселъри за Съветския съюз и Източна Европа и отявлен критик на днешния Кремъл Ан Апълбаум, в случая целта не е толкова да бъдат убедени противниците или затвърдена базата на привържениците.
На прицел е мнозинството в центъра, в чиито души трябва да бъде посято пълното недоверие.
Защото позицията "всички са маскари" отнема инициативата и желанието на индивида да участва в политиката.
Без гражданското общество да бди, много схеми могат да се прокарат.
За мен лично най-големият проблем не е, че политическият дебат се поляризира, а че позициите и идеите се тривиализираха до глупост. Става така че едната страна хвърля демагогски пароли, а от другата страна й отвръщат "Ама не може така!"
И... край.
Днешните ни проблеми изискват смели, гъвкави решениния, но те са предлагани все по-рядко от трационната политика.
Оставайки с впечатлението, че нищо не се случва, много хора дадат шанс на по-гръмогласната и уж проактивна страна. Логиката е, че, нали, все пак обещава да промени статуквото. Това обяснява обществената чуваемост на Доналд Тръмп в Америка и Марин Льо Пен във Франция - дори да не са съгласни с крайностите им, много хора усещат, че са напипали болното място.
Този текст, уви, не може да ви предложи глобално решение на проблема.
Ще започнем да излизаме от кризата на липсващия рационален дебат едва когато мнозинството хора усвоят критичното мислене.
Когато започнат активно да търсят и настояват да получат качествена информация. Когато престанат да се захласват по поредния популист, защото бил набил канчетата на ония на власт. Когато спрат да се карат за политика, сякаш е мач на Левски и ЦСКА.
Затова обаче трябва време, а ние всъщност сме още в началото на информационната революция.
Спомнете си, че интернет е публично достъпен от само двайсетина години, а онлайн социалните мрежи са още по-нов феномен. Тепърва има да се учим как правилно да ги употребяваме.
За себе си обаче реших, че е време да спра да се оплаквам от липсата на рационален дебат и да направя моята малка стъпка към възстановяването му.
Вече няма да кликвам дори на най-провокативното заглавие, извадено от медии от рода на ПИК и сие, колкото и новинарската ми душа да го желае.
Ще подкрепям с четенето и вниманието си онези издания, които ми предлагат задълбочени анализи и интересни гледни точки. За тази Коледа ще си направя личен подарък с няколко абонамента - качествената информация понякога изисква да отворя и портмонето.
А като журналист ще се стремя да търся гледните точки, предлагащи истински и дългосрочни решения.
Може и да не успея винаги, но ще опитвам всеки път.
