Проф. Николай Василев има зад гърба си бунтовното минало на човек, чийто остър език му е навлякъл доста неприятности и поврати в живота, и настоящето на университетски преподавател, който продължава да е "несдържан" по отношение на това как трябва да се прави образование в България.
През 1987-а на партийна отчетно-изборна конференция в Софийския университет, пред 500 души Николай Василев и други негови трима колеги се осмеляват - да, това е думата, да критикуват партийната линия и др. Тодор Живков. Изхвърлят ги от университета - и от Партията.
В началото на прехода професорът беше един от хората, които правеха СДС. После се започва една въртележка, чиято днешна равносметка показва, че няма структура, от която професорът да не е бил изхвърлян - заради критиките, които не пести.
За критика дори го изхвърлиха от правителството на Филип Димитров, в което беше вицепремиер и просветен министър. Но въпреки това проф. Василев така си я кара - и по Жан Виденов, и по Иван Костов, и по Царя.
Философът е известен бранител на тезата, че политиката трябва да се прави с достойнство, без блюдолизничество и без "да служим за подметки на външни сили"...
Страхооотното харесване на Бойко Борисов професорът обяснява с механизма на идентификацията - "всеки го идентифицира със себе си, казва си - абе, той е същият като мен, и той говори на диалект, и той псува, той е наш човек - човекът от народа. След Тодор Живков той е вторият човек от народа, издигнал се до този пост..."
Къде е днес, като не е нито син, нито червен? По-близо до позициите на анархо-либерализма...
Повратната точка
Окончателното разобличаване на националното предателство на Тодор Живков, опитал през 1963 и 1973 г. да жертва част от държавния ни суверенитет, като направи 16-та република в Съветския съюз, чрез жертването на коренно различна част от държавния ни суверенитет при приемането ни като 27-та република в Европейския съюз.
Явлението
От философска гледна точка светът е единство от същност и явление. Уникалното явление на българския преход се състои в обстоятелството, че той се състои единствено от явления. Същността на фрагментите му е забулена, размита, замъглена от непрогледната далавераджийска пушилка.
Хората, с изключение на шепа скептици, не разбират същността на това, което става. Те наблюдават само явления, привидности, призраци...
Личността
Мадридският пилигрим Сакскобургготски - монархът в малоумния вихър на собственическите си свръхпретенции, фактически унищожил последните останки от монархизма в "собственото" му отечество.
Незабравимото
Тук ме осенява аналогията с началото на кандидатстудентската работа по история на анонимен гений от средата на 70-те години: "Георги Димитров. Това име не може да се забрави. Не може и да се запомни. "
Та така и със спомените от последните 10 години - не си спомням нищо незабравимо, което да не заслужава да бъде забравено.
Творбата
Колебая се между две мои студии - за циганите ("Сблъсък на цивилизации") и за исляма ("Ятаганна цивилизованост). Като изход от дилемата се ориентирам към последните стихотворения на Любомир Левчев и Валери Станков, великолепните шаржове на Доньо Донев и Борис Димовски, публицистиката на Калин Донков и Димитри Иванов, някои от постановките на "Иван Вазов" и "Сълза и смях", плакатите на Стефан Десподов, епиграмите на Георги Кушвалиев и Васил Сотиров...
Оставям настрана стотиците архитектурни шедьоври на мутробарока...
Събитието
Още не се е състояло. Чакам го. Грандиозно събитие ще да е, когато българската съдебна система престане да изпълнява функциите на пералния за престъпници и най-накрая осъди ефективно поне един от хайдуците от висшите етажи на властта.
Откритието
Имам две групи - от края на 20-и и от началото на 21-и.
Та от края на 20-и са:
- че почти всичко вече е открито: социално-икономическите доктрини, политическите проекти, пазарните механизми, принципите на плурализма, нормите на демократично общуване, здравноосигурителните системи, образователните структури (и че е достатъчно просто да изберем подходящите варианти и да ги адаптираме към нашенските реалности)
- че са открити дори велосипеда и топлата вода - и че е достатъчно просто да започнем да ги използваме по предназначение
И така нататък...
Откритията от началото на 21-и век:
- че от много акъл и още повече национална отговорност се юрнахме да преоткриваме всичко това. Плюс велосипеда и топлата вода, естествено...
Поначало му симпатизирам, защото си личи че е честен човек,, но тезите му, според мен - без претенции, доста честа са повърхностни. Например. "Страхооотното харесване на Бойко Борисов професорът обяснява с механизма на идентификацията - "всеки го идентифицира със себе си, казва си - абе, той е същият като мен, и той говори на диалект, и той псува, той е наш човек - човекът от народа. След Тодор Живков той е вторият човек от народа, издигнал се до този пост..." Наистина нещата не са чак толкова елементарни...