За скромните си 22 години съм сменил не малко местожителства. Живял съм в общо три населени места, а само в последните 5 години съм сменил 4 квартири. За добро или лошо, планирам в следващата година и нещо да сменя и държавата.
Тази равносметка, колкото и отваряща ума към всички новости, съпровождащи смяната на постоянната обстановка, е особено натъжаваща.
Макар и да нямам опита на някой по-голям, за мен си животът ми е пълен със събития, които поради обективни причини са се случвали на места. Сигурно за всеки е така, но местата на мойте събития са доста повтарящи се, а най-важните са и доста близо едно до друго.
Повечето са в един скромен радиус в центъра на София, който, ако обиколя, вероятно ще мога да отбележа със спомен на всеки ъгъл.
Първата среща с най-ценното ми гадже, първата ми целувка, първата ми заплата, най-гадното зимно пребиване, най-жалките ми опити със скейтборд, най-дългият ми плач. Това са едни незначителни за света събития, които обаче са променили живота ми по някакъв начин.
Променят и местата, така че онзи подлез не е просто остатък от социализма, а мястото, където я целунах за първи път, а пък онази пейка не е просто пейка, а слушателят на един от най-ценните разговори в живота ми.
Казват, че котките не се привързват към хората, а към домовете. Честно казано, това е една съвършена глупост и моят котарак беше абсолютно доказателство за това. Той също смени 4 квартири за 5 години, като във всяка си намираше новите места за почивка, беснеене, пишкане и хапване, като никога не забрави любовта си към мен.
Мисля, че и с хората е така. Местата са важни, спомените, които нахлуват в главите ни, когато минем през подлеза или покрай пейката, също. Но животът продължава и хората и спомените остават, въпреки че местата се сменят.
Единствената малко по-сложна задача е да започнем да създаваме нови спомени, които да ни усмихват в сивото ежедневие.
Та, домът, независимо дали ще е апартамент или град, е там, където можеш да градиш спомени. Другото е архитектура и козметика.
Отдавна не бях попадала на толкова приятна статия. Поздравления за автора Наистина е жалко, че хора като него искат да сменят държавата. Напълно го разбирам, защото и аз бих направила същото, ако бях на 22... Пожелавам му успех, въпреки, че съм убедена, че ще го постигне, където и да отдиде!
Местата на твоите най-важни събития, както сам казваш са в доста скромен радиус. Няма да коментирам решението ти да търсиш щастието си извън България, но , повярвай ми, тогава няма да бъде само архитектура и козметика. Независимо от съхранените в сърцето спомени, а може би точно заради тях ще ти се иска да се потопиш отново с всичките си сетива в тази свидна атмосфера. Носталгия.... Харесах статията. Добър попътен вятър!
anywhere i lay my head is home
Като цяло, приятна статия. >Другото е архитектура и козметика Само с това не съм съгласен. Обстановката, в която живееш - архутектурата, разположението, какви са хората около теб - понякога може съществено да промени начина ти на живот.
Руснаците имат една приказка, която казва следното: НАЙ- ДОБРЕ Е ТАМ, КЪДЕТО НИЕ НЕ СМЕ. И е адски вярна. Домът е там, където се успокоиш и започнеш да мечтаеш. Човек може да е щастлив и в България, всичко зависи от гледната точка и начинът на възприемане на света. Има много германци примерно, които не са щастливи в Германия, въпреки стандарта на държавата им. Виждал съм етиопци, които са щастливи че са такива и си обожават държавата, въпреки че са бедни там. Щастието и доволството са доста разтегливи понятия, които трудно се рамкират: не можеш да изведеш формула за щастието. Статията е много хубава и разбирам автора, но лично аз смятам, че е напълно възможно, сменянето на България с друга държава в един момент може да се превърне като смяна на квартири...досадно, винаги в неподходящо време и свързано задължително със загуби по трасето. Всеки сам си търси своя Дом и може да го намери съвсем ненадейно, дори и в най- смотаното на пръв поглед място за живеене. Важното е, сърцето да те повика...