Излиза възможност за работа в нова компания, собственикът на която е швейцарец. Предстои регистрация и се набира екип. Изненадана съм, защото вече си мисля, че ако е нещо свястно, мене няма да ме извикат, а ако ме извикат, няма да е свястно.
1) Изпращам CV на позната 2) Имам интервю с швейцареца на другия ден. Ще говорим по skype защото той е в Швейцария, а аз в България 3) На интервюто обсъждаме трудовия ми опит и идеята на компанията, която се оказва доста нарцистична - "онлайн репутация".
Нещо като PR агенция, но не работи с всички медии, а само с интернет и осигурява информационен комфорт. Някой пише, че стоките, които продавате, са боклуци, идвате в Компанията и Kомпанията ви защитава: трие лошите постинги, кастри и порицава недоволните, заклеймявайки ги като хейтъри, пише хвалебствия за вас и вашите стоки, прави така, че хвалебствията да излизат напред, осигурява ви и анонимност, като изтрива всичките ви лични данни от интернет.
Вие ставате най-прекрасния търговец в интернет, макар и абиографичен и деперсонализиран и продължавате да продавате боклуци, даже по-големи. Поставям си откровения въпрос: "Искам ли да работя в подобна морална вселена? Не, не искам, но трябва". И следващият логичен въпрос: "Имат ли пазар подобни услуги в България?" И да, и не.
Да, защото тук е пълно с некоректни търговци, корумпирани политици, некадърни доктори, недобросъвестни адвокати, подкупни журналисти, абе има и даже още никому неизвестни видове мошеници. Не, защото липсва дори лицемерен морал и на никого не му пука за репутацията му, on или off line. Всички са в кюпа.
4) Аз задавам много въпроси, например защо е решил да прави такава компания в България (няма отговор) и какво го свързва с България (нищо, даже не е посещавал страната). Има ли потенциални клиенти (нямал, но ще намери); Как се казва реално, защото в skype е с някакъв nick, който изглежда така vajaakaguy и няма снимка, и с какво се е занимавал досега.
Познатата ми, която ме свърза с работодателя и която също ще работи в Компанията малко се обижда на моята недоверчивост, защото тя го познава и му вярва безрезервно. Ама, аз вече съм си такава... На мене и шоколад "Линд" да ми дадат, и някой фокус да ми покажат, при който швейцарецът си маха главата, слага на нейно място саксия и после пак своята си глава, аз пак ще си гледам недоверчиво.
5) Той ми връща да попълня някакъв job application (молба за работа), който се оказва таблица за управление на проекти, с времеви график ( time table) и статус на задачите ( Status of completion), което на мене не ми изглежда нито на трудова характеристика, нито на молба за работа. Гледам все едно съм видяла летяща чиния.
6) Пак задавам въпроси, например като ми изпращат Job application, на което аз викам project management table, за каква позиция кандидатствам. Не, няма позиция. Защо няма? - продължавам с въпросите.
Ами, той е швейцарец (демонстрация на превъзходство), не иска да слага хората в кутии. Иска те да си напишат трудовата характеристика, за да види дали нещата съвпадат с неговата гледна точка (това прозвучава малко като заплаха, защото ако няма съвпадение, няма работа в митичната Компания за онлайн репутация).
А все пак няма ли някакви позиции във фирмата? Ами, ще има, но по-нататък... Приемам таблицата и стискам зъби, като се опитвам да го докарам като усмивчица. Работодателят шаман омеква като швейцарско сирене и пуска някаква шегичка, че всъщност "не яде хора". Пак се усмихвам изкуствено и минавам offline.
7) Швейцарецът ме държи под око и когато съм on-line ми звъни и ми пуска разни линкове и тем подобни към сайта на компанията. Губя си прайвъсито (личното неприкосновено време/ пространство), на което, много държа. Оказвам се поканена и на някакъв conference call (конферентен разговор) с начален час 20 часа българско време.
Това започва да ми идва в повече и казвам, че имам ангажимент, но швейцарецът е много мил, настойчиво-умолителен и накрая се съгласявам. 8) На конферентния разговор съм. Оказва се, че освен познатата ми и мен, в този проект (опа! Проект ли казах, нали беше интервю за работа! Защото работа звучи сигурно, а проект - несигурно, "я стане, я - не") са въвлечени още 2 девойки.
Губя интерес, чувствам се като Маргарита (от "Майстора и Маргарита" на Булгаков - бел.р.) на бала у Сатаната и ме обзема натрапчивото желание да избягам, т.е. да прекъсна връзката, но не мога, защото ще прозвучи грубо, а всички останали са така заинтригувани, т.е. ще разваля team spirt-a. Оставам още мъничко, което се оказва докъм 22 часа.
Обикновено вечерям към 20 часа и започвам да се изнервям. Предъвкват някакъв офис, правната форма на бъдещата компания, някакви задачи по сайта на комапнията. Мисля критично... все пак съм вряла и кипяла в "големия бизнес" и знам, че всеки сериозен инвеститор може да се свърже с някоя международна адвокатска кантора (сещам се за 4 такива в София) и да му регистрират фирма; може да се свърже с една голяма брокерска къща, която да му намери офис и толкова, ама швейцарецът иска без пари... Да, но който иска да прави бизнес, трябва да е подготвен за разходите.
Защото "пари нема, действай" вече сме го чували! И се чудя кога интервюто за работа прерастна в заетост по всяко време, демек работа, но без заплащане!
