Бившият депутат от БСП и настоящ председател на Движение 21 в БСП Татяна Дончева пред glasove.com в едно интервю за полицейщината, калинките, вифаджиите и нормалността, която е добре да пожелаем - и поканим - в живота си.
Представяме част от него:
- Във в. "Сега" имаше публикуван текст на вътрешния зам.-министър Вучков, в който той заявява, че трябва да се намерят работещи механизми за ограничаване използването на специални разузнавателни средства (СРС). Дори предлага три варианта как да стане това.
А като основен аргумент изтъква, че те генерират мързел у разследващите да събират доказателства и крият заплаха от нарушаване на човешките прави. Нека поговорим за СРС-ата, но не само в конкретиката на случая от Горна Оряховица с подслушаните разговори между лекарите, които Цветанов изчете пред депутатите.
-Чак се чудя на сегашните управляващи може ли до такава степен да смятат, че живот преди тях не е имало. Те са като пръкнати от непорочното зачатие. Нямат нищо общо с никакви хубави и лоши неща, които са се случвали с човечеството преди тях.
Темата за СРС-тата винаги е била болна, защото наистина става дума за посегателство върху личното пространство на човека. Защото е трудно да се намери баланс между контрола, който една държава трябва да има върху гражданите в интерес на тяхната сигурност, и злоупотребата с този контрол. Тази тънка граница никога не може да се опише нормативно.
И третата страна е колко струва използването на СРС-та. Казваме, че демократичните права и свободи са ценност на новото време след 1989 г., че преди това те не са се приемали като ценност. Но искам да подчертая, че за разлика от сега, в последните 20 години, през онова, старото тоталитарно време с главни букви не беше възможно никой прокурор да задържи лице, което и да е то, дори за часове, без да може да обоснове по закон действията си.
И ако не можеше да го обоснове, този арест се смяташе за незаконен и този прокурор беше освобождаван от системата. В кодекса на труда имаше един текст, даващ право на главния прокурор без обяснения и без предизвестия да уволни всеки прокурор, нарушил закона.
Този текст обаче не е бил тълкуван тогава от главните прокурори като абсолютно правомощие да правят каквото си поискат със своите подчинени. А какво наблюдаваме през последните 2-3 години? Вече се смята за съвсем нормален 72-часовият арест, който приключва с освобождаване на лицето без повдигане на обвинение, без даже да му е казано защо е задържано. И няма никакви санкции срещу прокурори.
-Още нещо за СРС-ата. Никъде в закона, регламентиращ използването им, не фигурира текст, който изяснява условията, при които или причините, поради които те могат да бъдат разсекретени извън съдебния процес...
- Ама не може! Но разбрах, че Цвета Маркова, председателката на ДКСИ, била накарана през нощта да ги декласифицира.
- Но как така? Защо през нощта, защо тя? По каква процедура?
-Не знам, сигурно на някого му е хрумнало, че това е изход от ситуацията.
- Въпросът е на какви законни основания стъпва този изход.
- Ще оставя други да отговорят на този въпрос. Мисля обаче, че такава злоупотреба със СРС-та, каквато има сега, никога не е имало. Защото настоящите управляващи са някакви шпиономани, у тях има ярко изразено репресивно начало. Ако беше по-интелигентен ръководителят им, щеше да ги възпира. Но не е.
Затова при тях вече действа сляпата ярост. Колкото повече неуспехи търпят, толкова повече се навиват. Ясно е, че в процеса на преследване на престъпници и на доказване на тяхната дейност голямо значение има агентурата. Простите хора, физкултурниците (не всички, разбира се) не стават за агентуристи. Това е часовникарска работа, в която се използва фината отвертка, а управляващите умеят да боравят само с тесла.
Освен това има нещо, което е повече морал, отколкото липса на познания. Подслушват поголовно кмета на Горна Оряховица и всички негови познати, защото той е личен враг на ГЕРБ, бил гербаджийски дисидент...
- Осъществява се натиск и срещу други хора, обявени за гербаджийски дисиденти.
- Това им е стил. Още на третия месец на това управление в интервю пред Диана Найденова казах, че има трима души, които ще съборят властта. Те са Цветанов, Йовчев (Цветлин Йовчев - шеф на ДАНС - бел. р.) и Танов (Ваньо Танов - бел.р.) На този етап най-изявен е вътрешният министър, но другите двама действат в същата посока.
Твърдя го, защото познавам манталитета и начина им на работа. Преследвайки горнооряховския кмет, те могат да подслушват целия град, защото това е малък град и едва ли не всеки си говори с кмета. По принцип смисълът да не се разсекретяват СРС-та по време на производство е да се установи истината. Проблемът обаче е, че управляващите не търсят истината.
Те търсят възможност да властват над хората, като поставят под пълен контрол личния и професионалния им живот. Това е малоумие. Освен това във връзка с лекарите от Горна Оряховица - едно е да обсъждаш морала на тези хора, съвсем друго е дали те са умишлени убийци, такава теза обаче по никакъв начин не може да се докаже чрез изваждане на СРС-та. И който му е дал на Цветанов акъла да направи това, трябва да е много безумен човек.
- Дори по-страшно - злодей.
- Тези хора се събират по себеподобство, те нямат задръжки, интересуват се единствено от това да властват. И властват по начина, по който съм чувала, че в казармата старите войници властват над младите, като ги бият и издевателстват над тях по всевъзможни начини.
Смятам, че ние може да имаме различни убеждения - леви или десни, но нямаме никакъв интерес да живеем в една казарма с психиката на млади войници, които очакват от старите да им сервират всякакви гадости през тази нощ, включително да им пъхнат клечки между пръстите и да ги запалят.
Убедена съм, че на това можем и трябва да дадем заедно отпор. Това не би било предателство нито към синята, нито към червената, нито към някоя друга идея. И си мисля, че след като това ни е сполетяло, можем да гледаме на него и откъм хубавата страна.
Че ни дава възможност в крайна сметка да определим кои сме ние, какви сме, какво от това, което искахме, ни се случи, какво бихме искали да отстраним и загърбим. Недопустимо е да се оправдаваме с други хора и да твърдим, че ние нищо не можем да направим, защото нищо не зависи от нас.
Най-лошите неща, които са сполетявали човечеството, са резултат от малодушието, примиренчеството и опортюнизма на голямата маса хора, които казват "това мен лично не ме засяга". В случая е по-добре да се обединим и да дадем отпор, от наш общ интерес е.
- Темата "Галеви и Румен Петков"?
- Това, което Танов сега говори, го говореше и пред нас в комисията. Тогава ние бяхме изправени пред дилемата как, без да съборим правителството, да махнем тумора. Мисля, че го решихме относително успешно. Друг е въпросът, че такива случки никога не приключват там и тогава. Налице са много сложни отношения, но в тях Румен Петков нито е първата, нито е последната брънка.
Така че за мен е по-интересен въпросът защо Бойко Борисов и Цветанов тръгнаха срещу Румен Петков, който беше абсолютно лоялен към тях, дори сервилничеше, доколкото може, някакви бизнес начинания въртяха. Затова е изненадващо тръгването срещу него. Мога да си мисля за логически, но не и за информационни обяснения. Срещата с "братя" Галеви трябва да се гледа през призмата на процеса срещу Алексей Петров и на процеса срещу "братя" Галеви.
Смятам, че сегашното правителство беше в много добри отношения с дупнишките бизнесмени и тръгнаха малко безхаберно да ги развалят, въпреки че те не им създаваха проблеми. Алексей Петров също играе двусмислено. Той имаше партньорски отношения с Петков, докато е вътрешен министър, до едно време. После във връзка с осветяването му тези отношения се промениха. Към днешна дата обаче се вижда отново желание на Петров да отстрани министъра, да се сближи с Румен Петков и да хвърли горещия картоф в друга градина...
- На фона на характеристиките на управлението на ГЕРБ, какви са отношенията между държавата и нейните граждани, какъв е нашият обществен договор?
- Това е въпросът, който бих извела пред скоби. Българинът че си има свои особености, си има. Че гледа на държавата като на нещо чуждо и гледа да я излъже, ако може, е вярно. Но все си мисля, че чак такива отношения между граждани и държава никога не е имало.
Не може да очакваш от държавата всичко. Откакто съм човек, не помня от която и да било държава, както и да сме я наричали - тоталитарна или демократична, да очаквам всякакъв произвол по отношение на себе си. И това усещане го имат страшно много хора. Не може държавата да върви само с тоягата. Не може тя в лицето на своите правоохранителни органи да се изживява като репресивен орган.
МВР и службите за сигурност са институции на свободата с главна буква и на сигурността, а не на репресията. Там трябва да работят хора, които имат онова тънко чувство за мярка докъде трябва да навлязат в личното пространство на гражданите и какво могат да искат от тях...
- Това е въпрос и на морал.
- Да. Затова трябва да бъдат подбирани нормални хора, а не сатрапи. Не хора, които имат психическа нагласа, тласкаща ги към разправа с гражданите. Не хора, които се опиват от мисълта, че могат да влязат посред нощ с качулки в дома на всеки един от нас, да ни набият и проснат на земята, че могат да пишат каквото си решат в своите справки за хората, че могат да събират клюки и да правят интриги...
- ... и да смятат, че това е тяхната работа.
- Така е. Най-уважаваният вътрешен министър в демократичните години, а според някои и преди това, беше Христо Данов. Той съумя да надмогне своето минало благодарение на мъдростта и големия си житейски опит и да се включи успешно в управлението в най-трудните времена. Защото имаше разбирането, че законът, редът и правото са над всичко и че правото е наука и практика за доброто и справедливото, а не самоцелна алинея, която трябва да бие хората с чукове.
- ...живота си...
- Когато говоря, че ние трябва да пожелаем нормалност за живота си, имам предвид да можем да се събуждаме сутрин в добро настроение, да знаем, че ще прекараме спокойно днешния ден независимо от някои трудности. Да знаем, че нашият живот ще съдържа радост, която ще носим в сърцето си. Че ще бъдем мотивирани в това, което правим, дори и трудът ни да е прост като на работник на конвейер, че ще намерим смисъл в еднообразието на движенията си.
Тази нормалност ми се струва, че трябва сами да постигнем. Ако не успеем, ще потънем в инфаркти, инсулти и ракови заболявания, които ни заобикалят и се дължат на неспособността ни да си самоналожим желанието да се стремим към това да бъдем щастливи.
Не в овчия смисъл на думата, а в онзи смисъл, който държи човека вътрешно интегриран, който му помага да бъде в мир и хармония първо със себе си. Казвам на мой прител така: дали не е добре да се върнем в мислите си към войните, когато всички се изравняват - хората, които са имали замъци, и хората, които нищо не са имали.
Тоест тези, които имат какво да губят, и другите, които никога не са имали какво да губят. Тогава се оказва еднакво желанието да останеш жив, да имаш своето утре. И осъзнаваш, че за целта ти трябва хляб, но и умения да се радваш, че си видял изгрева и залеза, листата, снега, морето...
- Много важно е и умението да се радваш на себеподобните.
-Съгласна съм. Според мен просто трябва да се върнем към радостта от простите неща, за да разберем, че всичко друго е от лукавия. Човек гол се ражда и гол умира, нищо не носи със себе си освен спомените си за близките си, с които се е чувствал добре, и миговете, в които е бил щастлив.
Миналогодишната Нобелова награда за литература получи Херта Мюлер. Книгата й се казва "Всичко свое нося със себе си". Когато осмислим нещата по този начин, трябва да се попитаме как ни изглежда днешният ден. Мисля, че не можем да надживеем колизията между желанията си и реалността.
Като нация 20 години ние буксуваме в това да ни говорят някакви врачки и баячки, че ни се случват разни неща, защото се държим лошо, държим се лошо със себе си, изтезавайки себе си в желанието да постигнем неща, които очевидно са непостижими в момента. А може би и не трябва да ги постигаме.
Българинът винаги е искал да има къщичка и я е имал - хубава, лоша, голяма, малка, но негова. И винаги повечето хора нещо са правели по нея, нещо са подновявали, постягали са я, създавали са си красота за окото. Напоследък се натъквам на масово занемаряване, на масови случаи, в които хората нямат желание да правят нищо. Има такива периоди, когато на човек нищо не му се прави - обикновено когато си загубил близки хора...
- ...или когато е нездрава средата около теб.
- Това, което сега си дължим един на друг като човеци и сънародници, е малко да се сръчкаме. Немарата е лошо нещо, но е преодолимо. Изисква малко усилие да положиш над себе си - да се обръснеш, да се изкъпеш, да се подстрижеш, да си облечеш чисти дрехи, да се стегнеш и да си кажеш: в крайна сметка аз съм жив и сигурно имам да преживея още хубави неща, само трябва малко да се мобилизирам.
Това не е нещо, което можеш да искаш от държавата си или от някого другиго. Не ги казвам тези неща, правейки се в кавички на проповедник. Оправянето на нещата в една държава зависи от волята на хората, не от волята на политиците, от международни фактори или чужди разузнавателни централи. Държавата зависи от желанията на хората в нея.
...Случаите с Христо Мутафчиев, с Андрей Баташов и със страшно много публично неизвестни хора се дължи на ненормалния начин на живот, който водят. Тежък стрес и никакво намиране на смисъл за усилие, търсене на изхода в дрога, алкохол, в бягство от проблемите. Хората се затварят в себе си и гледат на околните като на врагове.
Изпитват страст да се радват на чуждата болка, показана по телевизията, даже не чукат на дърво, че не ги е сполетяло тях самите нещастие, само злорадстват как медията разкъсва някой друг нещастник като тях. Това е много нездрава среда.
Дълги години смятахме, че подреждането на държава е технократичен проблем - да направим администрацията по алгоритъм, да назначим знаещи английски, да адаптираме нашето законодателство към европейското, да мултиплицираме европейските институции. Но подреждането на държавата не може всъщност да стане, без душата на човека да участва в този процес. Мотивацията на хората е в основата на доброто развитие на държавата.
- А управляващите се опитват да ни „мотивират", всявайки страх с репресии.
- Управлението на всяка държава е движение напред, не е седене на едни управляващи върху човешка маса. То е стабилно, когато има посока, когато има ясна представа кого и накъде води. Може да сме загубили много години като нация - поради собствена глупост, поради манипулации, поради това, че сме един кръстопът, в който битката за влияние между Изтока и Запада винаги ще съществува. Но нищо не е непоправимо.
Вместо да се тюхкаме какво сме загубили през тези 20 години, има много резон да опитаме да направим нещата наново от позицията на хора, които толкова време са се блъскали тежко, но са натрупали и голям опит. Нацията се нуждае от ясна посока и времеви хоризонти, които са обозрими за човека.
Три-пет години, в които да се знае как държавата трябва да изглежда според тези, които искат да я управляват. Като се започне от държавното устройство и се мине през инфраструктурата и възможностите, предлагани на гражданите. Всяко решение трябва да има рационални и сериозни аргументи.
За мен тънката част на настоящия момент е тоталната демотивация на хората, която трябва да бъде преодоляна. Един от способите е насочване на естествения активен фактор към бизнеси. Активирането на нацията трябва да започне от най-просветените хора, които да увлекат другите покрай себе си. В краткосрочен план могат да бъдат ангажирани ключови лидери на общности, които да продължат да мотивират сред своите.
За да се постигне емоционално надигане на нацията, защото ако хората не искат да участват, нищо няма да се случи. Затова гледам с голяма насмешка на разправиите по новия избирателен кодекс. Преди 21 години на Тодор Живков всички властови ресурси му бяха в ръцете, но настъпи време, когато това не му помогна да овладее ситуацията. Спорят сега за не знам си какви правила в изборите.
Не искат ли да си спомнят, че царят през 2001 г. нямаше нито един свой човек в избирателна комисия, а за малко да спечели квалифицирано мнозинство. Въпросът не е в изборните машинации, а в големия брой мотивирани избиратели. Убедена съм обаче, че мотивацията на младите поколения ще изисква доста време. И за тази цел образованието и културата са ни ключови.
Не го казвам, за да се заигравам със струна, на която ГЕРБ не обръщат внимание. Казвам го, защото с прости хора не става нищо. Необходими са грамотни хора дори ако внесеш едно ново производство отвън. Не може да не се разбира, че битката срещу опростачването на нацията е битката за нейното бъдеще. Единствената важна битка. Защото нямаме природни богатства, единственият ни материал е човешкият материал и той трябва да стане качествен, подготвен, боен, целенасочен. Да има хора и за износ, и за тук.
Търпим висши учебни заведения менте. Отначало ги направихме като халтура, защото плащаме ниски заплати на преподавателите. Че издават всякакви дипломи, издават. Дълго време дори проспивахме купуването на дипломи, защото си мислехме, че някои ги купуват, за да си начешат крастата и да си неутрализират комплексите.
Но какво се оказа? Нападнати сме от калинки, от всякакви полуграмотни хора с купени дипломи. Защото да не мислите, че Калина Илиева е единствената калинка?
- Напротив, мисля, че цялата ни администрация се е калинизирала.
- Сигурна съм, че и това ще отмине. Но защо трябва да правим всичко по най-бавния начин, за да се разбере, че не може в държавната администрация да има полуграмотни с фалшиви дипломи. Управляващите смятат дипломата за формална предпоставка, а не че трябва да изберат хора, които могат да им вършат работа.
Случаят с тази Калинка е показателен в много посоки. Можеш ли да пратиш 25-годишното си дете да става голям началник току-що завършило. Че на Калинка й е толкоз акълът, не е чудно. А средата, в която е възпитана? Затова не са чудни и доносите й до ОЛАФ, след като нейният баща като шеф на градската пожарна пишеше същите доноси за своите началници.
Не е въпросът само да замерим Калинка с камъни. Това, че тя е недоучена и неподготвена за някакъв пост, не попречи нито на най-близките й да я тикат там, нито на министъра на земеделието и на министър-председателя да я назначат.
Ама чакайте, държавната администрация не е за роднинините на всички пожарникари или утре, ако вифаджия ни стане министър-председател - за роднининте на всички вифаджии...
Страшното обаче са калинките във висшето ръководство на държавата.
