Попитайте Саймън Уотсън колко деца има - и ще видите как се мъчи да пресметне. Едно е сигурно: той има двама сина от предишен брак на 15 и 13 години, които живеят с него, и 6-годишна дъщеря от последвала неуспешна връзка, която живее при майка си. Оттук нататък само можем да гадаем.
37-годишният разведен бивш мениджър смята, че има още пет деца, които са на възраст между 2 месеца и 6 години - и живеят в Обединеното Кралство, а освен тях и други осем, които живеят в Австралия, Южна Африка, Полша и Испания. Той признава, че тази бройка може да е и по-голяма, но това не го притеснява много, защото той не участва в тяхното отглеждане - нито емоционално, нито финансово, нито пък има каквото и да е желание да се занимава с това. "Ако когато навършат 18 и се появят пред вратата ми, за да разберат кой съм, ще бъдат повече от добре дошли" 'признава той безгрижно. "Но аз не съм техен баща в истинския смисъл на думата - и никога няма да бъда".
Осеменител на свободна практика
Може би вече се питате дали Саймън Уотсън е един от онези безотговорни бащи, които забременяват безразборно жените и след това напускат живота им. "О, не!" бърза да отрече той. "Никога не съм бил палав, особено в този смисъл". Всъщност ситуацията е много по-странна. Саймън е донор на сперма на свободна практика, който предлага своя "магически елексир" (както сам го нарича) през Интернет на жени, които отчаяно се нуждаят от дете.
Контактът между него и жените се случва в различни форуми и чатове, където жените, които нямат възможност или желание да използват лицензирани клиники за оплождане, публикуват реклами за търсене на спермодонори - или отговарят на публикациите на рекламиращи услугите си донори. Саймън споделя, че повечето от неговите клиентки - над 50 % от тях са лесбийски двойки, а около 40 % са самотни жени - се надяват да надхитрят биологичния си часовник. Оставащите около 10 % са хетеросексуални двойки, в които мъжът е стерилен.
Не прави нищо незаконно
Може би е съмнително от морална и медицинска гледна точка, а според някои може би дори е безотговорно и неразумно, но въпреки това все пак не е незаконно. Предлагайки прясна вместо замразена сперма, Саймън попада извън регулациите, поставени от британската Организация по ин витро оплождане и ембриология, която упражнява контрол върху лицензираните банки за сперма.
Но защо един нормален и интелигентен човек би избрал да прави това? И как която и да е било рационално разсъждаваща жена би рискувала своето здраве и това на бъдещето си дете, като купува и използва неизследвана сперма от случаен непознат?
Графикът му е толкова ангажиран, че сякаш се е захванал с мисията да увеличи естествения прираст за целия свят. Тази мисъл сама по себе си е притеснителна. Всяка жена обаче се притеснява от друго - дали ако иска дете от неговата сперма, ДНК-то му ще бъде подходящо? Висок, слаб, рус и синеок - първото впечатление за него е, че той е разпуснато хипи; всъщност обаче той е улегнал характер и предпочита спокойния и сигурен живот.
Фанатик на тема здраве и фитнес
"Не пуша, не вземам наркотици, много рядко пия и не ям мазни храни вкъщи. Дори не ям наденица", споделя той, отпивайки глътка ментов чай. Нещо повече, Саймън е фанатик на тема здраве и фитнес - той обича да плува и да тича, а в момента превръща гаража си във фитнес салон. За него тялото е като храм. Той е необвързан от година, когато приключва последната му връзка, а оттогава му липсва и времето и енергията да се впусне в нова. С две неуспешни сериозни връзки зад гърба си, Саймън се съмнява, че е подходящ за брачен живот.
Както самият той признава, жените се дистанцират от него, когато разберат с какво се занимава. Преди да стане донор на сперма, той е бил мениджър в печеливша фирма за ароматерапия, която е открита от неговата майка Франческа. Саймън, който преди това изучава самолетна механика в Канада, прекарва там осем години, докато накрая решава, че повече не иска да работи по 65 часа седмично.
Нова професия
Сега той не работи и живее икономично, като харчи спестяванията си, натрупани по време на своята бизнес кариера, като същевременно печели достатъчно от противоречивата си нова професия. Къщата на Саймън е собственост на неговите родители, които живеят в чужбина, така че той не плаща ипотека за нея. Твърди, че таксува по 50 британски лири за всяко донорство на сперма, което е съвсем малко над сумата, която би получил, ако донорстваше в клиника. При тази ситуация, Саймън въобще не се притеснява за себе си.
"Не го правя за пари. Искам да помогна на хората, които не могат да си позволят услугите на специална клиника. Моето семейство, включително и родителите ми, знаят, че съм донор на сперма. Баща ми, който плати значителна сума за моето образование, все повтаря, че си иска парите обратно".
Саймън не е склонен да се самоанализира, затова неговите мотиви за това да бъде свободнопрактикуващ донор на сперма са трудни за определяне.
Какво носи на един нормален, здрав мъж подобно занимание?
Започва преди десет години, след разпадането на петгодишния му брак със сръбска ароматерапевтка, причините за което още не са му ясни. "Моята съпруга сложи край на всичко", разкрива той. "Други хора не бяха намесени. Никога не съм изневерявал в нито една от връзките ми. Предполагам, че просто й беше писнало от мен - и един ден ми каза да си тръгвам. След това прочетох, че има недостиг на донори на сперма - и въпреки че имах двама сина, винаги съм искал три деца, затова ми се стори добра идея да стана такъв".
Саймън кандидатства в държавна клиника за изкуствено оплождане, която е част от университетска болница в Лондон. След като се подлага на серия от медицински тестове, които проверяват дали страда от сексуални или наследствени болести, той е приет за донор. Здравното му досие също е проверено за евентуални психични заболявания.
В болницата му плащат 20 британски лири плюс разходи за всяко донорство, но той не е сигурен, че спермата му, която преминава през тестове и след това е замразена за складиране, въобще произвежда някакви деца. Когато през 2002 г. Саймън се запознава с последната си партньорка - студентка по корейска филология, той временно спира даряването на сперма, но малко след раждането на дъщеря им възобновява донорството си.
Повод за разпада на втория му брак
Партньорката му е подкрепяла донорството, но това звучи съмнително. Не след дълго, тя се изнася заедно с малката им дъщеря. "Не можеше да се разбира със синовете ми и щеше да бъде по-лесно, ако живеем отделно, но въпреки това поддържаме връзка", обяснява Саймън. "Но след това тя срещна друг мъж".
Саймън отрича, че кризата на средната възраст отново го е върнала към донорството на сперма, този път като работещ "на свободна практика", извън регулациите на закона, които защитават жените и донорите. Учудващото в неговия случай е, че той не се интересува от причините, поради които клиентите му искат деца - и би отказал да дари сперма само на някой, който видимо е психически нестабилен.
"Повечето от хората, с които се занимавам, изглеждат напълно нормални". Той признава, че понякога двойките се разделят, преди той да им дари своята сперма, но въпреки това Саймън настоява, че той няма общо с това - и неговите действия са напълно обмислени. Преди да дари своята сперма, обикновено минават няколко месеца, през които той комуникира усилено с клиентите си.
Осъзнава ли потенциалните проблеми?
След последните промени в британското законодателство донорите на сперма вече нямат право да запазят анонимност, но Саймън така или иначе би се радвал всичките му деца да знаят неговото име. "Никога не съм искал да бъда част от живота на тези деца. Но аз съм отговорен към тях, в случай че те искат да разберат кой е биологичният им баща. Макар че не очаквам някое от тях да ми се хвърли на раменете, със сълзи на очи, наричайки ме "Татко"."
Има и други проблеми. Мъжете донори в банка за сперма са законово защитени от каквито и да било финансови претенции. Саймън не разполага с такава защита - и всяко от децата му, родени с дарена от него сперма, би могло да изисква издръжка от него, или да предявява претенции за наследство. Той изглежда не съзнава тези потенциални заплахи - и вместо това предпочита наивното схващане, че децата му са едно голямо щастливо глобално семейство. Според него може дори един ден всичките му синове и дъщери да се срещнат на едно място - и да завържат приятелства помежду си.
Саймън не се замисля, че неговите деца могат да израснат разочаровани, гневни или объркани от начина, по който са заченати. Според него това се случва само в по-консервативните семейства. "Няма смисъл да се притеснявам за неща в бъдещето, които може би и никога няма да се случат. Предпочитам вместо това да си седя в градината и да свиря на китара".
Добре, де, а какво става в случай, че синчето на една майка и дъщерята на друга (и двете оплодени от тоя) се намерят и се оплодат от своя страна...? Не е сигурно, но е напълно възможно... Не домислена тая работа!