България загуби още двама младежи - на 17 и 18 години. Те загинаха в поредната зверска катастрофа. Ден по-рано историята се повтори на друго място в страната. Жертвите - четири. Между 16 и 18 години. Няколко седмици по-рано - пак същото. И пак. И пак.
Правят ли ви впечатления тези новини? Какво правите, като прочетете или чуете подобно нещо? Аз лично казвам: "Пази боже".. Сърцето ми се свива, защото имам дъщеря на 19 години. Не искам да мисля какво е на майките, които изпращат децата си завинаги. Бързам да превключа канала, да обърна другата страница от вестника. После забравям за историята.
След последната касапница по пътищата обаче се замислих. Има нещо, по което подобни инциденти много си приличат и като че ли всеки път сюжетът е един и същ, само броят на загиналите се променя. Младежите се връщат от дискотека, обикновено пътувайки между две села или от града към селото. Пияни са и най-често шофьорите са без книжки. Пътуват с колата на някой от родителите си.
Не мога да не си задавам въпроси
Що за проблем в главата трябва да имаш, за да се качиш да караш след 2-3-5 водки. Колко може да носи едно момче на 16-18 години. Да, в собствените си очи той е мъжкар от класа. И е голяма работа, щото "носи като змей"... И ... "Кво бе, знаеш ли как карам бе, брато? Много важно, като нямам книжка!".
Колата е мощна, яка, набира за секунди. Обикновено в колата има момиче. Още един повод се направиш на велик. Аверите са пили не по-малко. Не им дреме, че сядат да ги вози друг пиян, защото и те са "мно-о-о-о-го добри драйвъри!".
В колата дъни музика до дупка. До удара. И тъмнината...
После - рязане на ламарини, кървища, писъци на близки, коментари, дни на траур. И пак въпроси.
Родителите на тези деца знаели ли са къде са те? Къде са колите им, къде са ключовете от колите им? Бащите говорили ли са някога със синовете си по мъжки, че да караш пил е най-голямата простотия на света. Или са дрънвали по две ракии пред тях и са се мятали в колите си? Майките набивали ли са в мозъците на дъщерите си, че да се качиш през нощта в кола с пиян шофьор е самоубийство? Или са вдигнали примиренчески ръце: "Аз и да говоря, кой ли ме слуша?".
На някой от законотворците пука ли му и вижда ли, че страната ни дава жертви като при истинска война. Че в България да караш пиян и без книжка е нещо като национален спорт?
Била съм в почти всички европейски страни. Е, няма такова чудо! Законът си е закон и то такъв, че още преди да направиш някоя изцепка на пътя, вече сам си се озаптил. Да, навсякъде стават катастрофи. Но моля ви, нека някой да ми извади статистика колко младежи гинат пияни и без книжки зад воланите в една Германия, Австрия, Франция или Италия. И въобще, мъчили ли сте се да обяснявате на хората зад граница, че в България е съвсем нормално хората да карат пияни? Аз се опитах няколко пъти. Гледат ме като изкопаемо.
Да, вярно е и друго, че пътищата им не са лунни пейзажи, като нашите (наскоро го видях и в Румъния, дето й се смеехме до преди 15-на години). Но дали това е единствената и удобна причина да си заровим главите в пясъка.
По никакъв начин не искам да обиждам младежите, живеещи в българските села. Но е факт, че повечето от кървавите катастрофи с тинейджъри се случват най-често по междуселските пътища. Наблюдавала съм живота на младите хора по селата.
Те са обречени
Единственото им забавление е селската кръчма. Или барът и дискотеката в съседното селище. Да се напиеш е начин да избягаш от скуката, от немотията, от липсата на работа, от отчаянието, от завистта, че някъде в големите градове връстниците ти се кефят на модерния живот. (Не че тези, последните, не правят още по-големи глупости...).
Гадно ни е да си го признаем, но българското село е като блато за младите хора. Там можеш само да затъваш и да затъпяваш. Склонна съм да мисля, че мятането зад волана на пет водки е и начин на избиване на жестоки комплекси именно от това.
Ще спре ли някой кървавата война по пътищата в България? Вероятно да. Някога, когато имаме на власт умни политици, които да изковат умни закони, чието неспазване да води до люти наказания. Някога, когато в страната ни има равни, асфалтирани и широки пътища без дупки. Някога, когато младежите имат цели, преследват ги, имат работа и се чувстват значими. Някога, когато българските села станат китни, подредени, населени с млади семейства, които да имат работа...
На фона на всичко, което се случва в държавата ни, аз не вярвам, че това някога ще се случи. Дано да съм единият песимист сред 7-те милиона оптимисти.
