Съвсем скоро на витрината на кварталния магазин ще бъдат залепени избирателните списъци. Защо си струва да ги прочетете?
На първо място, за да откриете себе си, ако сте решили да отидете до урните на 5 октомври. Така и така сте отишли, хвърлете един поглед на целия списък, или поне на собствената ви избирателна секция. Почти сигурно е, че ще откриете някой, за когото знаете, че от години живее в чужбина.
Фантомите
Близо милион избиратели фигурират в списъците без да имат каквото и да е намерение да гласуват, защото физически не присъстват в България.
Този 1 000 000 000 обаче присъства във формулата за определяне на мандатите, според която в българското Народно събрание влизат 240 народни представители. Няма нужда да обясняваме как се променя крайният резултат, когато в една формула основното число, което формира крайният резултат е различно от действителността. И на кой от политическите субекти е изгодно да не го променя от години.
Големият брой на избирателите е особено важен при определянето на мандатите в отделните райони. Пределно ясно е, че ако някоя партия традиционно бие в даден район, няма сметка да снижава броя на мандатите и така доброволно да се отказва да попълва парламентарната си група.
Изборите са като олимпиада
В нея някои участват, за да спазят принципа да останат на политическия терен, други - за да грабнат субсидията, трети - за да си разпределят 240-те медала. Условията на играта, записани в Изборния кодекс, уж се променят, а картината в Народното събрание от години си остава същата.
Помните ли амбициите на Мая Манолова от левицата миналото лято, когато граждански протести бяха обхванали цялата страна? Тя предлагаше да промени Изборния кодекс така, че в парламента да влязат 120 мажоритарно избрани депутати. И уж ГЕРБ подкрепи тази идея, като Цецка Цачева се съгласи мажоритарните кандидати да са поне колкото са избирателните райони.
Резултатът обаче съвсем не отговори на тези заявки, защото промяната на избирателния закон донесе абсурдът 15/15, който изпрати един аутсайдер в Европейския парламент.
Гражданските организации напразно настояваха да бъдат приети механизми, които да изчистят списъците от „мъртвите души"
Политиците пренебрежително отказваха да се вслушат, а ГРАО традиционно отпечата избирателните списъци, в които „мъртвите души" по мнение на експерти се увеличиха в сравнение с предишни избори. И докато от ГРАО казват, че правят списъците така, както е записано в Изборния кодекс и че не могат самоволно да изработят механизъм да ги прочистят от фантомите, то други експерти предлагат решение, в което водеща роля да има МВР.
Преди дни социологът Михаил Мирчев каза, че хората с валидни документи за самоличност са 5 милиона и 500 хиляди. Именно те са възможните гласоподаватели, защото другите, дори да съществуват и да искат, не могат да пуснат бюлетина без лична карта. МВР отказа да потвърди тази бройка и да стане арбитър в спора колко са избирателите в България.
Експерти обаче твърдят, че ако се потвърди бройката на хората с издадени валидни документи и тези данни се подадат на ГРАО, това може донякъде да „изчисти" фантомите от списъците. Данните на НСИ също потвърждават несъответствието между броя на хората с право на глас и преброените граждани у нас.
Само преди дни образователното министерство обяви, че 11 хиляди първокласници, които би трябвало да започнат училище на 15 септември, ги няма. Логичен е въпросът къде са родителите на тези 11 хиляди деца?
И така, кашата е пълна
Въпреки че изборни специалисти ни убеждават, че на вота на 5 октомври броят на избирателите не бил важен, защото изборите не са мажоритарни, кой може да е сигурен, че „мъртвите души" ще останат в покой. Защото, използвайки техните данни, някой може да реши да злоупотреби с тях, което е едно от най-трудно доказуемите нарушения. И така да пренареди пъзела на 43-тото Народно събрание.
Затова не забравяйте да прочетете списъка на секцията, в която гласувате. Когато политиците не искат да поправят грешките на системата, току-виж са го сторили избирателите.