В навечерието сме на тържественото отбелязване на 70 г. от спасяването на българските евреи от сигурна смърт в нацистките лагери.
Провеждането на няколко научни конференции по темата, нови публикации и филмови продукции за събитията от 1943 г. недвусмисленно показват, че темата е все още актуална и дискусионна.
Новото в случая е не само отбелязването на факта на спасението, но и насочване на вниманието към трагичната съдба на неспасените евреи от Македония, Беломорието и Пиротско. Въпросът за вината на България придобива актуалност и има поне няколко измерения.
На първо място, участта на македонските и на тези от Беломорието и Пиростко евреи е болезнена за техните сънародници от България и целия свят. Пращането на над 11 000 човешки създания на сигурна смърт в нацистките лагери е същинска трагедия.
Посочването на виновниците за тези събития е закъсняла необходимост. Никой не бива и не е редно да замита под черджето участта на тези 11 000 мъченици - за сметка на други 49 000 техни сънародници, спасени от българския народ и депутати. Подобно поведение е проява на лош вкус.
Темата трябва сериозно да се разисква както в историческите среди, така и в широката общественост. Важно е тя да бъде третирана с такт и аргументирано за да не се очерня името на България безпричинно и същевременно да не се потулва историческата истина.
При всички случаи обаче е добре България да се разграничи от депортацията на еврейското население. Казвам разграничи, а не извини, по простата причина, че не Република България, а Царство България е съпричастно към трагедията на тези 11 000 души.
Разграничи, а не извини, понеже антисемитската политика на Царство България е плод на външни фактори, а не плод на вътрешни нагласи към евреите в българското общество.
Второто измерение на въпроса за гибелта на македонските евреи е как това трагично събитие бива използвано от редица фактори извън еврейските среди. Стана ясно, че съдбата на загиналите евреи се използва от определени кръгове в Република Македония за антибългарски цели.
Българската администрация в Македония в периода 1941-1944 г. е любима точка за обстрел от македонстващите. Липсата обаче на сериозна съпротива срещу тази администрация лишава македонистката среда от опцията да обяви правдоподобно България за окупатор и насилник.
По друг начин започват да стоят нещата, ако трагедията на евреите от Македония се припише на българските власти. Тази власт автоматично става геноцидна и "България е лоша, защото уби нашите евреи" става удобен лайтмотив на антибългарския македонизъм. Не само за вътрешна консумация, но и по света.
В това отношение филмът "Трето полувреме" може да е първият, но определено няма да е последният ход в тази посока. Създаването на музей на Холокоста в Скопие също е стъпка натам.
Целта на музея не е почит към паметта на загиналите и пресъздаване на история, а формиране на настроения към българите и българското присъствие в Македония по времето на Втората световна война.
Искам да бъда разбран правилно. Не съм против музея на Холокостта, а против използването му за антибългарски цели. Мисля, че мястото на подобна експозиция е и в България по простата причина, че македонските евреи са всъщност част от българските евреи.
Причината е ясна. Към 1943 г. македонска нация няма, а мнозинството от населението там е с все още българско самосъзнание.
На трето място, трагедията на евреите от Македония и държавният антисемитизъм на Царство България бива използван от българската левица в лицето на БСП. В годините след 10 ноември 1989 г. БКП-БСП страда все повече от липса на позитивна история.
Така славеното допреди 23 г. партизанско движение се оказа сравнително скромна по мащаб съпротива, нямаща възможността сама, без чужда външна и вътрешна помощ, да овладее властта.
Не военните успехи на партизаните, а навлизането на Червената армия в страната и превратаджийското ноу-хау на офицерите около кръга "Звено" осигуряват властта на БКП. Става явно, че мотивът на партизанското движение не е връщане към демокрацията или дори изграждане на народна демокрация, а създаване на съветска власт в страната.
Твърде нелицеприятен е фактът, че в редиците на партизаните виждаме имената на обикновени криминални престъпници (Стою Неделчев-Чочоолу) и главорези (Мирчо Спасов). Българските комунисти, сега социалисти, изпаднаха в положение, в което или трябва да се разделят с дълго създавания мит за партизаните като борци за свобода или да го защитят с нови средства.
Повдигането на въпроса за македонските евреи им дава уникалния шанс да запеят старата песен на нов глас. Вече по-европейска и по-модерна. Скоро на всички нас ще ни се обяснява, че комунистическите действия отпреди 70 г. са действия срещу една антисемитска фашистка държава.
Причината за тези действия няма да е повелята на Москва, а държавният антисемитизъм на Царство България. Другарите от "Позитано" 20 обаче забравят, че България става сателит на Германия на 1 март 1941 г., ЗЗН е приет в края на предходната 1940 г., а първият повик за начало на въоръжена съпротива срещу Германия и нейните съюзници е даден едва след нападението над СССР.
Явно не антиеврейските мерки и орязаните права на българските граждани, а войната на СССР с Германия е мотивирала БКП да започне съпротивата. Всичко друго е жалка фалшификация на историята с цел извличане на политически дивидент.
*Авторът е историк.
Хахаха, авторът е историк, ама друг път! Авторът е масон и от кръга около Петър Стоянов, ясно е защо представя партизаните у нас като "скромна съпротива". Защо публикувате подобна жалка пропаганда?
Ето едно мъдро предложение: „Разграничи, а не извини, понеже антисемитската политика на Царство България е плод на външни фактори, а не плод на вътрешни нагласи към евреите в българското общество......”. Да се разграничим от слугите в България на „външните фактори” като се посочат поименно: При положение, че България не беше окупирана от Германия, а беше присъединена по волята на държавното ръководство – да се посочат поименно, кои взеха това решение. http://www.youtube.com/watch?v=YH2Ko5s-vw4 „Законът за защита на нацията” с което евреите бяха лишени от граждански права - да се посочат поименно, кои предложиха и гласуваха този закон „Комисарството по еврейските въпроси” –с чия санкция се създаде това комисарство и подзаконовите актове и посочат поименно кой ръководеха това ведомство. Депортирането на евреите от новите земи – да се посочат поименно организаторите и главните изпълнители.
Има българска поговорка: „Преклонената главица остра сабя не сече.....” Но и слугинажът не води към нищо добро. Затова и България граничи отвсякъде със себе си.... затова и ни се носи славата, че сме най верни от верните на поредния всеки, в „прегръдката” на когото нашите управници ни вкарат.
Напълно съм съгласен с г-н Петър Калпакчиев, че „Никой не бива и не е редно да замита под черджето участта на тези 11 000 мъченици - за сметка на други 49 000 техни сънародници, спасени от българския народ и депутати. Подобно поведение е проява на лош вкус......” Затова ми се иска, изпитвайки гордост, че поколенията преди нас, буквално са свалили от товарните вагони обречените на сигурна смърт наши сънародници от еврейски произход, но ми се иска да се отдаде признание и на крайната победа на съюзниците от антифашистката коалиция над нацизма, защото гибелта на нашите сънародници е била отложена, но, докато България е била между съюзниците на Германия, животът на евреите в страната ни е висял на косъм.
Каква теза ма Фридо, аз само излагам фактите, 1. Съюзници станахме на нацистите, виж цар Борис на видеоклипа как се мазни на Хитлер http://www.youtube.com/watch?v=YH2Ko5s-vw4 .Дори нацисткия поздрав е научил. 2. Антиеврейско законодателство прието от Народното събрание и утвърдено царя. Освен другото мъжете от 18 до 50 години, вярно, че бяха в провинцията, но в лагери, където чукаха чакъл за шосетата. 3. Евреите от новите земи бяха депортирани от българската полиция. 4. Евреите не бяха спасени, тяхното депортиране беше отложено за „по удобно време”. Ако не беше дошла Червената армия и бяха минали още няколко години, това щеше да стане и ти ако си еврейка, в което се съмнявам, сега нямаше да развихряш злобата си по блоговете. 5. Ако не бяха ни присъединили към Германия, сега много от нас българите нямаше да сме живи, но това щеше да бъде за доброто на България.
Чета, чета и не вярвам на очите си! Еврейка, от Израел: - Българите са направили каквото са могли и са спасили евреите си! Българин ??? от България: - Не е вярно, те са ги оставили за после, може би за да могат лично да ги заколят, и освен това са изпратили на заколение евреите от Македония. Еврейка от Израел: - Царят е направил възможното в онази ситуация, за да спаси част от народа си. Българин ??? от България: - Не е вярно, царят е фашист, и всички българи са маскари. Ох, нещо май не ми се връзва. Трябваше да напиша "българка, с еврейски произход от Израел" и "безродник, с комунистически произход от България". Така нещата ще си дойдат на мястото.
От всичко казано, къде е истината? По време на тоталитаризма, когато СССР владееше Източна Европа, германците от ГДР, унгарците, чехите, поляците се бунтуваха и дадоха многочислени жертви. Трябва ли да сме благодарни на Тодор Живков и тези преди него, че ни спасиха от жертви, като най-плътно ни бяха привързали към СССР? По времето на цар Борис, бяхме привързани към Германия, срещу която се обявиха всички демократични държави (в защита на Полша първо се обявиха Великобритания и Франция) . Дори САЩ, които бяха толкова далече от Европа се включиха във войната в защита на свободата на народите и дадоха стотици хиляди жертви. Тези народи, народи от глупаци ли са, та изпратиха синовете си да умират по бойните полета? И Борис ни спести жертвите, но ни постави на скамейката на победените и презираните, платихме репарации, платихме с територии, които ни бяха отнети. Платихме с това, че няма с какво да се гордеем, а има от какво да се срамуваме..... Е да,”преклонената главица остра сабя не сече........”