Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Можем ли да разберем Вселената

А дали това не е гигантска симулация от типа на Матрицата?
А дали това не е гигантска симулация от типа на Матрицата?

Как да разберем мащабни космически събития като сблъсъците на галактики е едно от най-големите предизвикателства пред науката. Това заяви президентът на британското Кралско научно дружество Лорд Рийс. Според него някои от най-големите мистерии на вселената може никога да не бъдат разгадани, тъй като са отвъд границите на човешкото понятие.

Рийс твърди, че вродените интелектуални ограничения на човечеството водят дотам, че може никога да не разгадаем въпроси като съществуването на паралелни вселени, причината за Големия взрив или природата на нашето собствено съзнание.

Той дори сравнява човечеството с рибите, които плуват из океаните, без да имат каквато и да е представа за характеристиките на водата, в която прекарват живота си.

"Истински фундаментална теория за Вселената може да съществува, но би могла да се окаже прекалено трудна за възприемане от човешкия мозък", казва Рийс. "Точно както рибата надали има представа за средата, в която живее и плува, така и микроструктурата на празния космос би могла да бъде твърде сложна за разбиране от човешкия мозък без външна помощ."

Тезата на Рийс е много провокативна за други учени, особено тези, посветили кариерата си на разгадаването на подобни мистерии.

Рийс наистина разбира потенциалните ограничения на науката. Освен че ръководи най-голямата британска научна организация, той също така е професор по космология в университета в Кембридж, където е един от най-уважаваните британски астрофизици.

Предупреждението му, публикувано в интервю за британския "Сънди Таймс", е донякъде провокирано от провала на учените, работещи върху най-големия проблем на съвременната физика - съгласуване на силите, които ръководят поведението на космоса, включително планетите и звездите, с тези, които ръководят т.нар. микросвят на атоми и частици.

Рийс изтъква, че Алберт Айнщайн е бил в състояние да използва математически теории, разработени в началото на XIX век, за да изгради теорията си за относителността от 1915 г., описвайки как гравитацията контролира звездите и планетите.

По подобен начин физиците от началото на XX век като Пол Дирак използват вече съществуващи математически системи, когато създават квантовата теория, която описва как природата действа на субатомно ниво.

Проблемът, пред който са изправени техните наследници, е че двете теории са дълбоко противоречиви - и никой не може да открие математическите инструменти, необходими, за да бъдат обединени те в "единна теория".

Рийс изтъква, че хиляди учени работят по проблема вече десетилетия наред и все още не са се доближили до отговора. "Има сериозни причини да се подозира, че космосът има зърнеста структура, но в мащаб от трилион трилиони пъти по-малка от атомите. Разрешаването на загадката как това би могло да съществува, е решаващо за науката през XXI век", казва той.

Рийс вярва, че най-обещаващата идея е "струнната теория", която твърди, че частиците, създаващи атомите, са "изтъкани от самия Космос". Подобни частици, по негови твърдения, биха могли да съществуват в 10 или 11 измерения. Хората обаче могат да усетят само три пространствени измерения плюс времето.

Ученият добавя, че ми могло дори да има други триизмерни вселени, "разположени успоредно на нашата": "На теория би могло да има цяла друга вселена на по-малко от милиметър разстояние от нас, но ние да не забелязваме съществуването й, тъй като този милиметър се измерва в четвърто пространствено измерение, а ние сме затворени само в три", казва той.

Подобни идеи звучат необичайно, но Рийс се чуди дали те някога биха могли да бъдат доказани. По негово мнение човечеството може би е стигнало границите на разбирането си. "Някои аспекти на реалността - всеобща теория на физиката или пълно разбиране на съзнанието - може да ни убягват просто защото са отвъд възможностите на човешкия мозък, точно както идеите на Айнщайн биха объркали едно шимпанзе", заключава той.

Други учени са по-оптимистично настроени. Телевизионният водещ от BBC и професор по физика Брайън Кокс, удостоен тези дни с ордена на Британската империя, коментира: "Идеята, че определени неща са отвъд възприятието ни, е доста слаба - и историята показва, че можем в крайна сметка да преодолеем и най-трудните проблеми."

 

Най-четените