От седмица в медиите се води остър дебат за духа и посланията на учебниците с историческо съдържание и конкретно за учебник по човекът и обществото за 3. клас, на който съм съавтор. Медийният скандал бе предизвикан от г-н Костадин Костадинов, директор на Регионалния исторически музей в Добрич (вижте неговата позиция в карето вдясно).
Като университетски преподавател и специалист по методика на преподаването на история в СУ „Св. Климент Охридски" повече от 40 години, като автор и съавтор в над 20 учебника за нуждите на училищното историческо образование, се чувствам длъжна да изразя разбиранията и принципите си, които аудиторията не можа да чуе в едно телевизионно студио поради нетолерантния тон на опонента - политически обвързана личност, която поставя професионализма си в услуга на политическата борба.
Като автор на учебници по родинознание и по история от 1985 г. насам, винаги съм се интересувала от мненията на учителите, които работят с нашите учебници. Важни са всички техни мнения за начина, по който децата на 9-10 години разбират учебното съдържание, и най-важното - достигат ли посланията на учебника до тях. Повече от 10 години учителите дават своите критични бележки върху съдържанието, върху педагогическата и методическата страна на учебника.
В учебниците от периода на комунистическото управление с методична последователност са формирани стереотипи, които са живи в масовото съзнание. Недопустимо е днес да използваме историческите и фолклорни митове, за да градим чувство на принадлежност към България.
Ние мислим за читателите на учебника (виж карето вдясно).
Трябва ли десетгодишните деца да бъдат закърмени с омраза към определени общности - етнически и религиозни. Историците отдавна показаха, че историята е едно дълго ежедневие, което от време на време е прекъсвано от политически събития. Откъде да започнем да разказваме историята - от културата на обществото, от живота на „обикновените" хора или от въстанията и войните? За да бъдат те разбрани, са нужни много знания, например за цялата османска политическа система. Какви биха били последиците от това да се започне с кланетата?
Какви хора искаме да възпитаме - толерантни личности, готови да приемат „другите" до себе си, или фанатици и терористи, борци за напълно остарялата и невъзможна концепция за „чистата нация"? Отговорът е в българската конституция, в хартата на ООН за човешките права, във всички документи на Европейския съюз, свързани с хуманитарното, т.е. с гражданското образование. Това е акцентът в учебните програми конкретно за 3. клас.
Този учебник отправя послания за възпитаване на толерантни хора, а не на фанатици с омраза към българските малцинства. Затова за периода на османското владичество започваме с мирното съжителство. С това, че десетки поколения са съумели да живеят заедно. Българските ученици ще учат многократно българска история заедно с общата история на Европа и света от 5. до 12. клас. Ще минат на нови познавателни равнища - от социалното към политическото, ще стигнат до военнополитическото, ще дискутират и геополитически проблеми.
Най-важното за децата е да разберат, да осмислят и да възприемат ценностите, да научат за правата на човека. Те са главната социалнополитическа философия на нашето време. Те са в основата на гражданското образование. Ние дори мечтаем: децата трябва да превъзпитат и родителите си. Да си спомним за една майка от интервю за сирийските бежанци - тя се възмущаваше от това, че нейната дъщеря ѝ опонирала, защото в училище им казали, че бежанците също са хора. Поздравления за българските учители!
А нашите малцинства? Индоктринирането, залагането на страх, подозрителност и омраза към другия - това не е стратегията на българската държава, на всички правителства след 1989 г. Още по-малко на авторите на учебници. Нашият учебник чете миналото през призмата на човешките права. Разказът за миналото включва малцинствата. Те участват в общото минало на българската нация. Нашият учебник залага основи за развитие на гражданските компетентности, на умения за съжителстване, а не за разделение. Акцентира върху социалната история толкова, колкото определя учебната програма.
Относно патриотизма - ето ги основните цели на програмата на МОН: „Да започне изграждането на систематични знания за културното и националното наследство на нашия народ и на тази основа да се развива патриотично чувство. Да се формира чувство за национална принадлежност в социалния контекст на етническото разнообразие и да се изгражда толерантно отношение между всички български граждани".
Учебникът отговаря на буквата и на духа на тази държавна политика. Той не разделя, а сближава. Учебникът изключва стереотипите, защото съседът, т.е. различната общност, не ни е враг. Това е рационална стратегия, основана на прагматизъм в един глобален свят с огромно културно разнообразие. Тези послания са в основата на държавната политика, те са мое и на издателството убеждения. Това искаме да излъчва учебникът.
При изучаването на миналите общества демократичният свят днес не търси състезания по величие, нито иска да лекува националистически комплекси чрез посочване на съседа враг. Обучението не бива да обслужва митове и негативни образи, а да показва възможности за съвместно живеене днес и в утрешния ден.
Учебникът носи дух на толерантност, защото целият е обърнат към разбирането на отминалото време. Той опредметява посланията на българската конституция и декларираните в нея „общочовешки ценности: свобода, мир, равенство, справедливост, търпимост". Учебната програма е в съответствие с тези ценности.
Ние, авторите, искрено вярваме в тях и не можем да си позволим да ги подменим с агресия. Ние създаваме нагласи за приемане на различността, а не за нейното отхвърляне. И тогава всеки учител разбира, че когато в една държава има привилегировани и маргинализирани общности, тази държава и нейната политическа система са извор на неравноправие, на унижение, на дискриминация. Ние не залагаме бомби пред съжителството на бъдещите граждани, не използваме прикрити форми на езика на омразата. Ние искаме да бъдем хуманисти не по задължение. Същото очакваме от учителите, които работят с нашия учебник.
Национализмът днес не се равнява на патриотизма. Споделям най-краткото определение за патриотизма, изречено от Хелмут Кол в аулата на Софийския университет през 1993 г.: „Един просветен патриотизъм днес включва не само любов към отечеството, но и уважение към отечеството на съседа." Това определение съвпадна с казаното от проф. Иван Шишманов много отдавна, още през 1893 г.: „Национализмът на българската младеж трябва да бъде „напит с всички хуманни идеи на човечеството", далеч от всички „блянове"." Бляновете се срутиха отдавна. Днес на нас не ни е нужно "силно да мразим" когото и да било. Още по-малко свои сънародници. Никоя общност не може да бъде обиждана.
Пътят от етническа към гражданска нация е труден. Това е моделът на Европейския съюз. Ние сме част от тази голяма общност. Националната идентичност се гради не с „борба", а с общи усилия и позитивни послания. Другото е дискриминация и сегрегация, а те се наказват от закона.
Патриотизмът не е политическо знаме днес. Патриотизмът не е брошка за украса. Патриотизмът не крещи и не напада. Не унижава другите. Вместо да се борим с вятърни мелници, нека мобилизираме разума си. На първо място трябва да стои рационализмът. А най-страшен е фундаментализмът. Във всичките му форми. И аз се страхувам. А вие?
**Позицията на проф. Мария Радева до медиите е публикувана със съкращения.
Историята е наука за миналото. За събития, на които няма живи свидетели, единственият начин да знаем за тях е като прочетем написаното някога от някого или слушаме преразкази. От тук идва невъзможността да са описани обективно. А всяка истина е многолика. Ако съвременните възгледи за толерантност ни се струват прогресивни, то те не са били винаги принцип във взаимоотношенията между различните държави, етноси, персони дори. "Какви хора искаме да възпитаме - толерантни личности, готови да приемат „другите" до себе си, или фанатици и терористи, борци за напълно остарялата и невъзможна концепция за „чистата нация"?" Мисля, че преди да се учат децата да приемат когото и да било, би трябвало да знаят за себе си. " Недопустимо е днес да използваме историческите и фолклорни митове, за да градим чувство на принадлежност към България." Любопитно ми е какво е в момента правилното, политкоректното отношение към История славянобългарска на Паисий и към Епопея на забравените на Иван Вазов , точно в този контекст. "Учебникът носи дух на толерантност... Той опредметява посланията на българската конституция и декларираните в нея „общочовешки ценности: свобода, мир, равенство, справедливост, търпимост". Но е учебник за миналото, когато са били други ценностите, а по турско време не е имало нито свобода, нито мир, нито равенство, нито справедливост, освен в някои митове и легенди, в които много рядко се разказва за някой мъдър и справедлив ага. И ако информацията за събитията се поднася така видоизменено, омекотено, какво би накарало четящият я, да си направи изводи за бъдещето? Защото какъв е смисълът от историята иначе?
Доста изкривена представа и доста изсмукано от пръстите обяснение... Не смятам, че представянето на историята на един народ трябва да изкривява истината, за да може, видиш ли, "да живеем толерантно със съседите си". Историята е наука, в която всяко едно твърдение трябва да отговаря на исторически факти и доказателства. Следователно писането на учебници, в които информацията, макар и много кратка, не отговаря на историческите факти и доказателства противоречи на всяко нормално разбиране за образование. Учебниците, особено тези по история, не са платформа за прокламиране на конкретни разбирания и идеи. Там трябва да се разказва за събития - важни за държавата и за народа в конкретния момент, в който са се случили, а не интерпретации и лични гледни точки на/за тези събития от съвременна гледна точка и то по разбиранията на днешната политическа конюнктура.
Вдясно ни представят опонентите, особено единия : "Директорът на Историческия музей в Добрич Костадин Костадинов ... . На предстоящия вот Константинов, който ..." Е кои са тия двамата човеци!? Костадин и Константин са различни имена. Не може така неуважително и пренебрежително да се отнасяте към човека и името му. На мен отдавна ми дойде до панделката от неглижирането на правописа, от некоректно цитиране, от елементарните опити за манипулиране, от тъпи изтъркани клиширани статийчета, от двоен стандарт при цензурирането и не ща да съм толерантна, щото отдавна съм била в трети клас, а тогава учебниците ни учеха на антагонизъм към неистината, безчестието и предателството.
На това му се вика НАГЛО СЪЩЕСТВО!!! И си вярва, при това! ТАЯ (няма по-точна дума!) се зове "професор" и се пъчи, че 40 години съставяла учебници!!! Колко неща ми идват в главата, но ще изчакам да се успокоя и тогава ще пиша...
Проф. Радева, имам едно предложение - да влезете в час при един клас от третокласници и лично да им обясните какво е "независима църква", например, за да се уверите лично дали ще Ви разберат. Не твърдя, че информацията за това не е важна, убедена съм от опит, че децата на тази възраст нямат нужда да разполагат с нея, просто защото са твърде малки, за да я проумеят - за тях "църква" е просто сграда, а на някои от малцинствата и това не им е известно. И защо трябва за домашно да открият (без да се уточни как и къде и без връзка с урока в учебника) 10-те Божи заповеди и да се определят 3-те най-важни от тях. Последната задача се намира в учебната тетрадка.
проф.Радева, това вашето е жива Уйдурма! М/у терористи и толерантни граждани трябва да стои истината, а Радева грижливо изопачава истината. От тази криминална хроника: "Полицията заловила Апостола. Съдът го осъдил на смърт. Присъдата била изпълнена в покрайнините на град София." следва, че турската полиция??? е заловила престъпника Апостола. Следва съдът??? "Излишна" информация е, че в Осм. империя коранът е основен източник на правото, Аллах е творец на правото. После има смъртна присъда и тя е изпълнена. Любопитен третокласник може да попита каква е тази смърт? Темата не е шокираща, в комп. игри за 10 годишни кръвта се купува, източва, свършва, набавя, в най-краен случай може да не минеш на следващо ниво. Това го споменавам м/у другото, подобно на спомената смърт на Апостола. Проследявайки линията Полиция - Съд - Присъда, ученикът добива представа за една рутинна справедливост. НО Радева използва неистини, оправдавайки се с децата, което прави неистините по-гадни. Това е уйдурмата, професорке.
До всички либерали, всякакви там социалисти, и онези там с объркана сексуална идентичност, нагаждачи и простаци от всяккакъв калибър и профил : радвайте се и се веселете, взаимно си изпращайте подаръци, (Откровение 11:10) защото сега виждате плода на собствените си усилия да докажете че исляма е религия на толерантността и мира, и че всички религии по света са достойни за уважение; Също и на усилията ви да подтиснете и накажете всеки който се осмели да критикува исляма, или пък още по-лошо, да спомене името на ислямския лъже-пророк с неуважение; Искам сега оня малоумник от Бъкингхам да се обади от някъде и да обясни как той ще стане защитник на верите, и измежду тях и на исляма; също искам мнението на всички онези монархисти, които скачат като недоклани петли, когато аз обидя некое величество; Искам 'Кривия Макарон', да ми изцитира как "Бог е мъртав", и как "Супер Човеко" че победи; Прочее, радвайте и веселете се, защото това ще ви бъде утехата . . .
Най-очевидната причина защо трябва да се променят учебниците е човек да прочете коментарите на някои гланцирани мозъци тук. Тия дето коментират толкова озлобено статията съм сигурен, че не са чели и старите учебници, така че не знам с какво основание обсъждат какво да има в новите.
Аз само да попитам: а защо след като възпитаваме децата в толерантност, даже и какви учебници са им написали, агресията в училищата ескалира? А и да допълня списъка с глупости писани в учебниците: учебна тетрадка по човекът и природата за 3 клас на Булвест твърди, че можете да получите изкълчване на черепа. Да, точно така, не се пули на екрана. Правилно си го прочел.
Да не се чудим , защо образованието ни е на това ниво! Докато има такива професори и студенти които да им вярват! Да са ни живи и здрави! Навремето , в ПУ-то имаше един професор , по повод един шарж , в който го представяха като колач а студентите , като говеда на заколение , беше казал , че докато има говеда , ше има и колачи. Та докато има говеда да търпят такива........
Да номинираме проф. Радева за баш защитник на правата на човека (мюсюлманина), та да се нареди до Кадафито. Също зая почетен доктор на университетите на Анкара, Исламабад и Мека. ( В последните два не съм сигурен дали има университети, но със сигурност има медресета) А вие не чакайте на системата. Професорите ще пишат това, за което им плаща Сорос. Смазаните даскали ще преподават каквото им наредят назначените от хелзинкския комитет шефове. Но тук става въпрос за ВАШИТЕ деца. Помагайте им да се осъзнаят като българи. Забравил съм какво пишеше в моите учебници по история, но съм разисквал с дъщеря си нейните, и макар,че, като всички деца се литкаше по общочовешките идеи, все пак израстна като българка, и няма да я заблудят подобни професори. Говорете с децата си. Сега поне даскалите не могат да ги травматизират за нестандартни идеи. Напротив, вие можете да травматизирате някои даскали-толерасти. Когато т. нар. "общочовешки" идеали изискват да се откажеш от своя род в тяхно име, човечността им е съмнителна.
Госпожо Радева, аман от набедени професори, като Вас Всички учебници по история, с които парадирате, барабар с книгите си по методика можете да си ги заврете, където пожелаете, ро Ваш избор Истината историческа, пишман професорке не е в учебниците, обслужващи върхушката чрез псевдо идеали и кух патриотизъм, а в изворите на съвременниците на миналите исторически събития. Могат да се намерият навсякъде из библиотеките и в нета. Та така и по повод обесването на Левски. Васил Лъвскiй (дякон Игнатий) е бил осъден на смърт чрез обесване заради убийството по особено жесток начин на слугата на чорбаджи Денчо Халача, когато е нахълтвал в дома му да го изнудва за пари и случайно пред него се появило 17 годишният слуга, Васил Левски му нанася многократно удари с нож. За дейност против турската държава щеше да бъде осъден само на заточение. ТУРСКИЯ НАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН Раздел седемнадесети: За престъпленията, извършени срещу частни лица и налаганите наказания. Чл.174 Ал.1 Който би извършил человекоубийство, без предумишленост, осъжда се: на окови за 15-годишно време. Чл.174 Ал.2 Человекоубийството обаче, ако би се случило, когато той е извършил друго злодеяние, било преди извършването му, било после извършването му, или за извършване на някое престъпление, убиецът според закона се наказва със смърт. Като участник в четата на Панайот Хитов, Васил Левски е участвал в екзекуциите на някой от уловените турци. За това разказва Васил Николов един от четниците на Хитов: "Левски намаза един канап със сапун, направи примка, тури я на врата на мухтаря и ми каза да държа едина край, а той улови другия. Тая смърт беше много лека. Потече малко кръв от носа на турчина и всичко свърши." публикувано в книгата"Левски в спомените на съвременниците си" с автор Стефан Каракостов, София 1973г стр.66 Ето и откъс от спомените на д-р Христо Стамболски публикувани в същата книга стр.455 " С цел да го обнадеждят, че ще го оставят жив, комисарите го запитвали: стрелял ли против стражари или аскери с цел да ги убие, или само да ги сплаши е гърмял без куршум? той смело отговорил: Стрелял съм и съм убил двама аскери и едно заптие" Васил Левски не може да бъде канонзиран по следните причини: 1. Левски се отказва демостративно от монашеството, появявайки се на Втория ден на Великден в цивилно облекло пред вярващите в Карловската черква и по такъв начин публично се отказва от обета си; 2. Левски открадва коня на вуйчо си хаджи Василий; 3. Левски на няколко пъти организира групи за насилствено вземане на пари от учители и чорбаджии. "; 4. Левски убива собственоръчно с камата си едно момче, слуга на чорбаджия, чиито пари Левски е желаел да ограби (за делото). В кореспонденцията на Левски се срещат нареждания, необясними от гледната точка на християнската нравственост. Тези нареждания са отправени към членовете на комитетската мрежа. . "Предателите трябва да се убиват с време", пише Левски до сливенци през лятото на 1871 г.; "Величко ефенди до някой ден ще се возвеличи с главата надолу", пише Левски до Любен Каравелов през юли месец 1872 г.; "Тайната поща стори сефтето да убива" - отново Левски до Любен Каравелов в същата година. Тези и други наставления до комитетски работници по подобни случаи влизат в сблъсък с шестата Божия заповед "Не убивай". Ето какво пише Левски до Д. Х. Попов, лятото на 1872 г. - "И дето има пари ще искаме, ще искаме, ако не дават ще вземаме". Това желание е в противоречие с десетата Божия заповед - "Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти". Освен това е нарушена осмата Божия заповед "Не кради". Важно е да се отбележи, че оправдание от типа на "Това е нужно за революцията " има слаба мотивация, защото 60 години по-късно със същата приказка комунистите извършиха национализация на частната собственост в България. Оправданието на революцията, поставена над Божията заповед - ето една логика, не позволяваща на вярващия да приеме изразителя й за светец. Но въпреки това, този човек е дал живота си за днешна България, хванат докато бягал от турците през плета на хана в Къкрина и обесен в София. Поклон пред паметта му и дано да му открият най сетне костите, за да се изпълни неговото желанието да се знае гробът му.
В писмото си до Каравелов Васил Левски признава за извършено убийство при наказателна акция срещу отказал ловчанлия да даде на комитета 20 турски лири. Презъ тiя дни щехъ да са здобiя съ силата на оръжието си, и щяхъ да посрещна доста работа, и твоите борчуви да плата! Но времето ни не смогна. С още единъ другаръ, по пладне въ Ловечъ въ средъ града, преоблеченъ тайно презъ друга къща влизамъ у едного Чорбаджия, комуто беха искале помощъ за заточенците въ Дiаръ Бекиръ, а това куче отъ като не далъ ни пара напсува ги и укорилъ ги, че биле разваляли спокойствiто имъ - на шкембетата. Като правихъ сметката си въ къщи на пазарътъ не излезе така, а да видимъ какво. По Европейски часатъ приз денатъ на 3, скрити нiй въ къщата му, фамилiята му отишла беше на Троянскiятъ манастиръ а той съ калфата си само 24 годишенъ момакъ, споредъ както изпитахъ, отъ дюкянатъ си дохождалъ секи пътъ предъ момчето единъ и половина часътъ, то не беше така! Предъ Св. Богородица въ Понеделникъ по 3 часа Европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена одвънъ, и влиза но предъ да доди исчюпил бехъ врати, сандъци и не намерихъ по вече отъ освенъ 1400 гр. турски се бешлици, така бяхъ приготвенъ вътри, ако додеши той напредъ немаше да става никакъвъ шумъ, а то доде напредъ момчето. Посрещна го другарятъ ми. Нададе викъ - Тичяйте хора! на която стърна бехъ въ дворатъ до като пристигне то се вика и бори са съ другартъ ми. Пристигнахъ. Ръгнахъ го съ камата си на смъртъ, та дано сбъркаше народътъ посоката на гласътъ, който беше напълнилъ улицата, не умря изведнъжъ. Захвана да вика по-вече, което не можеше да са укрiй вече. Ръгнахъ го още веднъжъ за да са не мъчи, и да не може да каже какви са биле. Жалко за невиннити мoмче, но ако не беше така, инакъ беше уцапано на много страни. До като постигнемъ целта си ще отидатъ и невинни хорица доста. Като утворихъ портата, то святъ беше като панаиръ! Съ излазянiето ни изведнъдъ вдигамъ кръвавиятъ си ножъ и съ неколко турски речи пущамъ ся връзъ народа. Отвориха ни пътъ, и следъ насъ ето ти и полицiята, изгледа ни, па това си беше на другiя денъ търси ни, запиранiя, кого де срещнатъ. В. Лъвскiй 25.07 1872г. Майката на Левски се самоубива на 28 януари 1878 година. ТЕ ТОВА ПРЕПОДАВАЙТЕ И ПИШЕТЕ В УЧЕБНИЦИТЕ, ПИШМАН ИСТОРИЧКЕ - САМО ТОВА Е ГОРЧИВАТА СВЯТА ИСТИНА, ЕДИНСТВЕНАТА ИСТОРИЧЕСКА ИСТИНА, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ
„Затова за периода на османското владичество започваме с мирното съжителство. С това, че десетки поколения са съумели да живеят заедно.....” На мене ми харесва такова начало, защото то се подкрепя от обективни факти, които са неоспорими. Например Симеон Радев в книгата си „Строители на съвременна България”,когато описва събитията, свързани с Учредителното събрание от 1878 във Велико Търново, изрично подчертава, че турското население в Свободна България е било пропорционално представено в това събрание от представители от своя етнос. Този факт сам по себе си е показателен, и то само няколко години след Априлското въстание, когато е бил съвсем пресен споменът от кланетата и пожарищата и е доказателство, че турците, като цяло не са били демонизирани (както, като куриоз, е сега) от българите и че не е съществувала непримирима омраза към тях. Нашите предци са били жертви и свидетели на ужасно насилие, но са били достатъчно мъдри за да отделят главорезите от мирните и добри хора, независимо, че и те са турци и да ги приемат като равноправни поданици на новоосвободената българска държава. Друг източник е „Българският Великден или страстите български” на Тончо Жечев. Тези, които са прочели тази книга, ще разберат какво имам предвид. Достатъчно е да припомня, че в столицата наТурската империя Цариград са живяли десетки хиляди българи и то не като роби, а като търговци и занаятчии, които са притежавали собственост, преуспявали са и са се замогвали икономически. И дори, колкото и парадоксално да звучи, ние, българите, сме наследствено лоши като граждани, липсва ни чувство за отговорност в сравнение с жителите на Западна Европа, заради сравнително по-малко строгите наказания в Турската империя по време на Средновековието. Така например, ако един британец, или французин открадне една кокошка, обикновенно са го окачали на бесилото, докато турския кадия за такова престъпление отсъждал на престъпника да му ударвт 20 тояги и го пущали да си върви, поживо, поздраво.
Значи, според професорката и Иван Вазов е гнусен и долен лъжец. Да се забрани и книгите му публично да се изгорят...