Ролята на жертва, или консумираното чувство за вина

Много точно наблюдение, и мен ме е дразнила тая мания на повечето родители да говорят само за децата и да се "жертват" за тях; А родителите като се чувстват жертви, на децата какво им остава освен да се чувстват виновни. Създават им чувство за вина, че са се родили; Добре че повечето ми приятели и приятелки или не са женени, или нямат деца, ерго все още са нормални хора, и имаме много теми за разговор;

Хубав разказ! Много ми хареса!

Личи си, че си от Пловдив! Добре пишеш, добра чувствителност!

Лошото е че в тая държава ако искаш да си направиш повече от 1 дете, (и да го отгледаш и образоваш като нормален човек) наистина трябва да се жертваш... Бахти абсурда, да трябва да се откажеш за живота си за да отговориш на естествените си желания ( да имаш деца, в множествено число)...

Много ми хареса! Хем е тъжно, хем хубаво. Всички вървим по една времева нишка и е жалко да си търсим оправдания или да се опитваме да се върнем назад. Хубаво е да си дете, хубаво е да си момиче, хубаво е да си жена, хубаво е да съм и майка. Сигурно ще е хубаво един ден да съм баба, а после и прабаба. Едновременно тежко, но и хубаво. Никога не съжелявай за нищо.

"издрсикахме се, поникна НИ зъбче... " ________ баш Не е лоша статията, най-накрая нещо адекватно по темата.

Всеки трябва да следва мечтите си. Иначе животът му ще е пуст. Децата са важна част от живота, но когато ги видиш отгледани вече следва въпроса "а сега какво?".

Много приятен текст. А ролята да си жертва или не (винаги има за какво)...си я избираш сам.