В доста туристически справочници за Рим на чист италиански можеш да срещнеш уточнението, че монументът на Виктор Еманул Втори, първият крал на обединена Италия, не е повод за архитектурна гордост. Не само защото не се вписва с другите паметници наоколо заради белия мрамор, с който е изграден, но и заради огромното разточителство и (македонска) мания за величие. А е (едва) 81 мeтра висок.
Казваме едва, защото това е нищо в сравнение със 133-те метра, които се привиждат на сдружението, подело инициативата за вдигане на паметник на Васил Левски до Свиленград. И това нямаше да звучи чак толкова самоцелно, ако един от аргументите не беше, че на Изток (имайки предвид вероятно грандиозни небостъргачи като Бурж Калифа в Дубай) се строят сгради, високи по един километър.
Небостъргач в България си нямаме. Но какво пречи на един Левски да извиси ръст - не на бесило, на постамент.
"И няма как Паметникът на българския дух да бъде 1.20 м". Е, да, но "дух" и "133 метра материя" (особено в страна без находища на петрол, които да изплатят някоя архитектурна глезотия) е оксиморон. Няма лошо някъде нещо хубаво да напомня за Апостола на свободата. Ако обаче постоянно ще тестваме националната си принадлежност, гордост и уважение към историята си, това със същия успех може да се случи и по време на градски пърформанс с графити изображения на Васил Левски. Пак ще е противоречиво, но ще е по-близко и човешко; в сравнение с паметник, ще е по-скоро осквернително, но ще излезе изпод ръцете на новото поколение; пак едни ще се възторгват, а други ще викат "Срам".
Изобщо, всеки опит да увековечим "свой" герой го превръща в "чужд" - в този на кича, национализма, вандалщината. В герой на Спора. Защото почти винаги всичко се решава от група ентусиасти, които с добре подбрани сантиментални и патетични слова се опитват да убедят други групи, че е настанал часът да се тупнем в гърдите колко сме велики. Въпреки жалкия пример с Македония, която заема водещото място според индекса на мизерия и в същото време не се стиска откъм харчове за паметници. Напротив.
Да не говорим, че първото, което виждаш, влизайки в сайта на сдружението, което настоява да имаме Монументален комплекс на Васил Левски, е надписът НАПРАВИ ДАРЕНИЕ в червено каре. Дори хората от "Аз обичам България" да го отричат, да не би най-накрая някой да се е сетил, че се отваря страхотен пазар за националистически (антитурски) идеи.
Защото правилното послание в случая е БИ ЛИ ДАРИЛ?
У нас обаче липсва култура на референдум по каквото и да е предложение. Затова и по форумите се заформят дивашки спорове, в които всеки се опитва да изкрещи/изплюе мнението си и да пребори Другия с всевъзможни аргументи, стигащи до цинизъм. Няма лошо - и Левски е човек и търпи дискусии.
Но невъзможността да представиш позицията си официално - чрез подпис "за" или "против" паметник на Васил Левски/Христо Ботев/Стефан Стамболов/Аполон Лечител се превръща точно в онова, от което идеолозите на тази висока идея се опитват да избягат: "режима на мразене и отричане на всичко и всеки".
Кой каза обаче, че омразата не вирее на 133 метра височина?
Издигнете паметник на собствениците на вебем ти кафето, и Всякакви анти български отрепки от 1944 година та до днес!
Съгласна съм с Фата.
Да мащат съветския окупатор и на негово място да се сложи Левски. Или както е писал човекът преди мен - наместо летящата чиния. Може и на мястото на петоъгълния шесто... на НДК. Места има
Приципно съм съгласен. За съжаление обаче, мисля че тия архитектурни абоминации от соца, могат да изчезнат, само ако голямата част от обществото бъде придумана, а това ми се струва най- реалистично, ако се предложи замяната им с най- еднозначния и неупетнен герой в българия, а имено Левски.
Това е първата статия след която усърдно разгледах сайта дали случайно не предлага функцията "не харесвам"
Миле, без излишен жал, кажи си го както си е
Още Захари Стоянов е казал: Ние, българите, нямаме велики личности - не защото ги нямаме, а защото самите ние не желаем да ги имаме! Нещата и позициите на автора в тази статия са ясни .
некои хора, вкл. и от съответната организацийка, не знаят май, колко са 100+ метр ависочина камъняк. пак ще попитам - къде е проектът, къде са първоначалните разходи, къде са текущите? некой да е гледал по дискавъри, как се поддържа статуята на христос, дето е към 40м, как се поддържа всяка година? къде е мястото, къде са документите, сроковете и т.н. да не се повтарям вече като дебил и аз. или дайте да дадем едни кинти, пък ако стане - стане. тва че ще мязаме като пълни малоумници, друг въпрос. не го обсъждам изобщо това. дайте нещо църно не бело.
Защо винаги нашето мнение трябва да е най-правилно и всички, които не го споделят са тъпаци? За паметник за Апостола съм, но точно този не ми харесва и мога да спя спокойно след като знам, че има хора, които не искат паметник. Защо всичко трябва да се прави с революционен плам? Не можем ли да приемем, че има различни от нас хора, които имат право да съществуват?