Тео Паднос, преди известен под името Питър Тео Къртис, е взет за заложник през септември 2012 г. и е държан предимно в Сирия от "Джабхат ан-Нусра", сирийски клон на "Ал Кайда". През август тази година настъпи щастлива развръзка - той бе освободен. Паднос разказва пред New York Times историята на отвличането му, живота му в плен и свободата.
Говорещ арабски и изучавал исляма, Паднос познава добре живота в Близкия Изток. През 2004 г. той се мести в Санаа, Йемен, а впоследствие в Дамаск, за да учи религия. За кратко той се връща в САЩ през лятото на 2012 г., преди в крайна сметка да се окаже в Антакия, Турция, малко преди отвличането му същата година.
Журналист на свободна практика, той пише от САЩ и Турция многобройни материали за "религиозните проблеми, върху които е базиран конфликтът" в Сирия. Хрумва му да посвети тема на разделението между религиозните и светските хора, лоялистите на Асад и дисидентите, хората с добри връзки и тези, които се затрудняват да се справят със събитията там.
Писането на подобен материал е свързано с пътуване из изпълнени с насилие, трудни за ориентиране области, признава той.
"Почти веднага попаднах в клопка"
Паднос се среща с трима сирийски младежи, които му казват, че са част от Свободната сирийска армия, като му предлагат да го вземат с тях на пътешествие из Сирия. Той се съгласява и тъй като очаква да се върне след броени дни, не информира никого, дори съквартиранта си.
Тези младежи го отвличат. Съюзници на "Ал Кайда", те искат откуп, но журналистът успява да избяга през нощта. Паднос убеждава шофьор на автобус да го откара до щаба на Свободната сирийска армия, но там никой не му помага: той е хвърлен в килия и после прехвърлен на "група ислямисти," които се оказват част от "Джабхат ан-Нусра", друга фракция в кървавата сирийска гражданска война.
Бунтовниците го държат в педиатричната болница в Алепо, която е превърната в затвор. Той е подложен на тормоз и са му отказвани основни човешки потребности, като посещение до тоалетната. Пазачите го бият, разпитват, изтезават го с електрически остен за добитък. Въпреки грубото отношение, Паднос осъзнава, че няма планове да бъде убит.
Единият от пазачите постепенно спира да го бие и започва да му носи ябълки, които там минават за рядко удоволствие. Другите обаче са убедени, че Паднос е свързан с ЦРУ и продължават да го измъчват.
Те опитват да убедят Паднос да приеме исляма
Скоро след това при него е отведен друг затворник: американският журналист Матю Шрайър, който приема исляма, но отношението към него в затвора не се променя. Междувременно Паднос описва ежедневните си разговори с пазачите: "Те прекарваха първите 10 минути в опити да ме убедят да приема исляма. После се отказваха. После питаха мога ли да ги запозная с необвързани жени от западна държава."
Към лятото на 2013 г. Шрайър и Паднос са местени през "серия от импровизирани затвори" и през юли 2013 г. двамата започват да планират бягство през малък прозорец в килията. Шрайър успява да се измъкне и се връща в САЩ, но за Паднос опитът завършва с неуспех.
След това той е преместен в регион до Дейр ез-Зор - в нов затвор, където пазачите не са толкова груби, но на затворниците не е разрешено да комуникират помежду си, поради което общуването им става само чрез шепот.
Паднос вижда със собствените си очи как "Ислямска държава" водят война не само със сирийското правителство, но и с други ислямистки групировки
През май 2014 г. той научава, че "Джабхат ан-Нусра" губят борбата с "Ислямска държава" и през юни пазачите му позволяват да гледа телевизия. В ефир е показана карта, покрита с логото на „Ислямска държава". По това време другите затворници са преместени от затвора. Паднос остава сам.
Точно преди да го освободят, през юли 2014 г., с него се среща лично Абу Мария ал Кахтани, един от най-високопоставените лидери на ан-Нусра. "Като върховен командир на фронта Нусра, сирийският клон на "Ал Кайда", той контролираше средствата на групата и определяше кои сгради да се взривяват и кои контролни пунктове да се атакуват. Той решаваше и кои затворници да бъдат екзекутирани и кои - освободени," пише Паднос.
Въпреки че "Ал Кайда" е обкръжена от "Ислямска държава", ал Кахтани не изглежда притеснен за живота си. Той казва на Паднос: „Ислямска държава" са най-лошото, което може да се случи. Те много ме натъжават'." Докато Ал Кахтани и Паднос заминават от Дейр ез-Зор, "Ислямска държава" поемат контрола над цялата провинция и обявяват ан-Нусра за враг, разпореждайки "техните бойци да бъдат разстрелвани на място." Когато членовете на ан-Нусра посещават мястото, където е държан Паднос, те носят записи на обезглавяването на Джеймс Фоли в телефоните си и питат дали той желае да ги гледа.
"Виждаш ли какво "Ислямска държава" прави с хората? Ами ако се случи и на теб? Би ли ти харесало?" питат те.
Американците са ценен актив за терористичните организации: те могат да бъдат убити с цел шокиране на обществеността, като журналиста Джеймс Фоли, или разменени за пленници, като Боу Бергдал. Но, както тези групи вече са научили, не е лесно да бъде получен откуп за тях.
За разлика от многобройни европейски правителства, САЩ не плащат откупи и семействата на заложници са подложени на натиск също да не плащат. В резултат на това преговорите за освобождаването на тези заложници са изключително деликатни, като се разчита основно на лични и политически контакти.
В крайна сметка Паднос е освободен с помощта на агент на ФБР и американския бизнесмен Дейвид Брадли, който се обръща за помощ към катарското разузнаване.
Към края на 20-месечния си престой в плен, Паднос вече е "почти свикнал" с бруталната ситуация и живота като заложник. Той се опитва да избяга от болница през август, но е върнат отново на мястото, където е настанен с ал Кахтани и неговите бойци. В крайна сметка на 24 август Ал Кахтани го отвежда до камион с надпис "ООН". Прощалните му думи са: "Не говори лоши неща за нас пред медиите."
"Ще кажа само истината", отговаря Паднос.
