Когато Рейгън срещна Тачър

Наскоро бяха публикувани записи на разговор между Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, в които американският президент се извинява за неочакваната атака над Гренада през 1983 година. И ако тези записи разкриват нещо за Студената война, то разкриват много повече за уникалните взаимоотношения между двамата държавници.

Разговорът между тях е изключително интересен - не заради това, което се казва, а заради онова, което може да се долови интуитивно.

Имаме две сродни души, идеологически копиеносци в борбата срещу една "империя на злото" (както Роналд Рейгън определя Съветския съюз), които имат малък проблем в отношенията си.

Изключително популярен по това време е плакат, пародиращ филма "Отнесени от вихъра" - на него е показана Маргарет Тачър в ръцете на Рейгън - и идеята зад този либерален/ляв плакат бе, че всички ние ще бъдем отнесени от вихъра, заради ядрената война, която ще ни докарат тези любители на оръжията.

Този разговор не е за Съветския съюз - поне не директно

Проблемът е, че Америка току-що е провела внезапна инвазия на територията на независима членка на Британската общност.

Не само това - нападението се е случило, без САЩ да предупредят по какъвто и да е начин британското правителство. Маги, Желязната лейди, е оставена "на тъмно" от близкия си приятел Рон.

Годината е 1983-та, Студената война е в своя пик, "теорията на доминото" все още е в сила, а в задния двор на Америка - на Карибите - на малък остров, наречен Гренада, току-що се е случил държавен преврат.

Заговорници-марксисти са заловили и убили премиера на Гренада. Съответно цялата американска военна мощ е отприщена в операцията "Спешен гняв".

На Даунинг Стрийт гневът е страшен. Той идва от Маргарет Тачър, готова да пребие с ръчната си чанта всеки, който й се изпречи на пътя.

Ситуацията е унизителна, и дава на лейбъристката опозиция терен за ефективни маневри

Британците винаги са се вълнували много от така наречените "специални отношения" и в повечето случаи инстинктивно са гледали към Америка, вместо към Европа.

Но тези "специални отношения" се основават на известно самомнение и доста самозаблуда от страна на британците. Те си въобразяват, че става дума за отношения между равни, което, естествено, не е така.

В резултат на това започват обвинения (повтаряни в различни моменти в британската история), че британското правителство е просто "пудел на каишка" на САЩ.

Показателен е примерът на обсъждането в Камарата на общините между сър Джефри Хау, тогава външен министър на Обединеното кралство и външния министър в сянка  Денис Хийли (впрочем най-добрия възможен лидер, който лейбъристите така и не получиха).

След като Хау поднася изложението си, Хийли възкликва: "Когато Америка каже 'Скачай!'... вие само питате "Колко високо?".

И той продължава да иронизира меките думи на Хау: "На база вашето поведение този следобед, никой не би могъл да ви обвини в "мегафонна дипломация".

Но да се върнем към телефонния разговор

Роналд започва добре - "Ако бях там, Маргарет, бих си хвърлил шапката през вратата, преди да вляза".

Това очевидно е фраза, датираща от американската Гражданска война, когато хвърляш шапката през вратата, за да видиш дали ще стрелят по нея.

Тачър звучи доста обидена и засегната и в гласа й прозира намек за презрение и надменност. "Няма нужда да правиш това", казва тя пренебрежително.

И все пак тя изглежда донякъде податлива на чара на Рейгън. Въпреки, че звучи като строга възпитателка пред свой непослушен, но чаровен повереник.

Тонът му излъчва: "О, сори, какви глупости, Маргарет, изглежда сме нахлули случайно на един от малките ви острови".

Докато той се обяснява, има (нервен) кикот в гласа му. Кой друг освен Рейгън обаче би се осмелил да се засмее, когато Маги е излязла на пътеката на войната?

И така, насред този напрегнат и хладен диалог, Маргарет намира време да запита за Нанси и приканва Рон да каже на първата дама, че й желае всичко най-добро.

След това обаче тя изглежда си припомня колко гневна е и рязко прекратява разговора, заявявайки, че трябва да бърза за Камарата на общините, за доста тежък дебат.

И как той завършва разговора?

Като казва: "Отиди да ги пометеш. Изяж ги живи!"

Роналд е изцяло добросърдечен, а Маги е... ами, точно обратното на добросърдечна. Ако използваме друга високопарна дума, тя излъчва "резервираност", изведена до почти форма на изкуство.

Това, което прави този разговор дотолкова интересен, е че през 80-те години Рон и Маги имат практически най-важните политически отношения в света.

И въпреки омразата от изключително много хора към Маргарет Тачър за нейната студенина и присмеха над Рейгън за липсата на интелектуална дълбочина, двамата прокарват агресивен дневен ред, в който Западът се противопоставя на СССР и останалата част от държавите зад Желязната завеса с убеждението, че с достатъчно натиск вътрешните противоречия в комунизма ще предизвикат политически промени.

Трудно е да съдим каква роля те са изиграли в разпадането на Съветския съюз, но това, което тези разговори ни разкриват, е уникален поглед към невероятно близката връзка между тези двама много различни хора, с много различен произход и възпитание.

Ако заимстваме заглавието на филм от миналото десетилетие - това, което виждаме в тези разговори, е "Странната двойка".