От коя страна на конфликта в Сирия сте

Вие сте майка на две деца, живееща в Дараа, Сирия. Съпругът ви Али наскоро се е обадил по Skype, за да съобщи, че се е присъединил към Свободната сирийска армия. След като президентът Башар ал Асад ви спира тока и достъпа до Интернет обаче, губите контакт с Али и сте изправена пред два избора:

1. Да продължите да стоите в Дараа. Ако напуснете сега, без Интернет и с липса на мобилни мрежи, няма да има начин Али да ви открие.

2. Да напуснете Дараа. Да потърсите убежище в провинцията, където обстрелът не е толкова сериозен, поне докато градът не стане по-безопасно място.

Тези избори и тази самоличност всъщност принадлежат на герой в интерактивната текстова новинарска игра "1000 дни на Сирия".

Играта, създадена от Мич Суенсън, прилича на някогашните книги игри, в които всеки избира героя, с който да играе и при всяка следваща случка решава как героят му да продължи. В случая целта на играта е да даде представа какво се е случило през първите две години от сирийския бунт. Възможните роли са три: сирийска майка, бунтовник, и американски журналист.

Всеки започва играта с едно и също описание на събитията около "Арабската пролет" и сирийския бунт:

Натрупали смелост след свалянето на тунизийския президент Зин ал Абидин Бен Али на 11 януари и после на египетския президент Хосни Мубарак месец по-късно, нагласа на политическо недоволство започва да се проявява сред сирийските младежи. Дузина тийнейджъри са арестувани в южния град Дараа, след като изписват със спрей: "хората искат да свалят режима".

Появява се Facebook страница, наречена "Сирийска революция 2011", призоваваща за "Ден на гнева", подобен на този, стартирал революцията в Египет. Междувременно с надеждата да овладее ескалиращото насилие в Либия, Съветът за сигурност на ООН флиртува с идеята да наложи зона, забранена за полети, над управлението на дългогодишния либийски президент Муамар Кадафи. Има общо усещане за надежда в Сирия, че подобно на другите преди тях в Арабската пролет, техният суров президент, Башар ал Асад, ще бъде свален.

С развитието на повествованието, перспективата и тонът се променят в зависимо от конкретния герой. Например в моя случай става дума за 35-годишна майка на две деца, щастливо женена за съпруга си Али, а семейството й живее в Дараа град, който е на югозападната граница с Йордания. Обръщението е във второ лице:

„Вие сте умерена сунитска мюсюлманка, считана от мнозина за представител на средната класа, с добре платен съпруг-електротехник. Въпреки че подкрепяте идеята за политически реформи, все още се боите от тайната полиция на Асад, Мухабарат. Именно Мухабарат е арестувал тийнейджърите, рисували графити срещу режима в Дараа - вашия град, по-рано тази седмица. Замисляте се къде ли държат тези момчета. И се питате как бихте се почувствали, ако това бяха вашите деца.

В края на всяко съобщение, играта призовава героя да вземе решение, като често става дума за драматичен избор, предимно свързан с тежки етични решения. Например в случая - вие да кажете на съпруга си да се примири със ситуацията или да го подкрепите в желанието му да подкрепи протеста. Всяко решение има последици. И влизайки в играта, точно както в книгите игри, трябва да понесете отговорност за избора си. Както реално се е наложило да правят милиони сирийци.

Според Суенсън играта има две основни цели

Едната е да допринесе за по-широкото разбиране на сирийския конфликт, в който за три години живота си са загубили над 190 000 души. А гражданската война се превърна в една от най-тежките хуманитарни кризи в света. Играта съществува от миналата пролет и до момента съдбата на сирийците виртуално са споделили 200 000 души.

Това е кауза, която е важна за самия Суенсън, пътувал до Сирия през септември 2013 като кореспондент за блога War Is Boring и интервюирал бойци от Свободната сирийска армия и други жители на региона. След като Суенсън се връща в САЩ, той е поразен от липсата на интерес сред американците към сирийското въстание и трагичните му последици. Затова решава да покаже какво се случва. И да докаже ценността на новите медии в отразяването на конфликта.

Отразяването на сирийската гражданска война е станало сериозен проблем заради липсата на репортери на място и опасността за живота на журналистите в района. Суенсън вярва обаче, че има възможности да бъдат възприети нови, по-безопасни методи за отразяване на случващото се. Предвид изобилието от свободна разузнавателна информация, постъпваща от Сирия и нуждаеща се от анализ, Суенсън вярва, че "репортерите за първи път може да са по-полезни зад компютъра, отколкото зад фронтовата линия."

Превръщането на сирийския конфликт в игра има етично измерение

Играчите постоянно биват принуждавани да вземат решения и да предприемат действия, да избират какво да правят на база героите си. Стремежът да навлезете в съзнанието на хората, замесени в конфликта, води до много трудни морални дилеми.

Да вземем например тази сцена от октомври 2013, в която сирийската майка гледа най-големия си син, тийнейджър, да действа заедно с членове на "Ислямска държава". Противопоставяйки се на сина си и наскоро радикализираните му приятели, майката има три варианта - да се опита да вразуми сина си, да го накара да помни семейството си или да приеме избора му.

Играта не казва изрично дали отговорите ви са правилни или погрешни. Някои стъпки водят до смъртта на героя ви, арест, или отвличане, но повечето просто предизвикват пореден набор от сложни дилеми.

Във всяка ситуация играчът е принуден индиректно да се замисли: "Как бих направил този избор, ако този живот беше моят собствен?"

Тази форма на емпатично ангажиране може да разчупва културни бариери. Когато човек изпита физическа реакция на емпатия към съдбата на друга група, това може да промени „емоционалната оптика", през която той възприема другата група. Емоции, масово свързвани с емпатията, като загриженост или негодувание, могат да разубедят хората да омаловажават страданието на групата...

В САЩ разработчици вече работят по новинарски игри (съчетание между журналистика и видеоигри), които се възползват от емпатичната игра и потенциала й да променя начина, по който хората възприемат насилствените конфликти.

Тези типове игри обаче са по-трудни за успешна реализация, когато разказват за конфликти в чужбина. Донякъде това е така, защото дизайнерите на игри имат ограничен ресурс и възможности за проучване на случващото се в други страни.

Междувременно комерсиалните игри, развиващи се във военни зони, като цяло се концентрират върху физическите усещания на боя в реално време, а не върху емоционалните и културни характеристики на хората, замесени в конфликта.

Все пак Суенсън вярва, че тази комбинация от интерактивност и новини може да помогне на хората да разберат сирийския конфликт по начини, по които никога не са го разбирали преди, и да обясни свързани теми като възхода на "Ислямска държава". И все пак той признава, че не е единственият, който експериментира с нови начини да представи случващото се в Сирия.

"Мисля, че сме в странна преходна зона на отразяването на събитията," казва той в Twitter. И за да докаже твърдението си, дава пример с "Ислямска държава", които са заснели филм за войната през обектива на RED камера."

#18 Оня Дето Го Трият 30.10.2014 в 22:42:46

Как да задам по-ясно въпроса тогава? Ако САЩ (+партньори) могат да бучкат из района за нефт и газ където си искат, то къде се намира тая пуста Ислямска държава тогава? Ислямска държава в Ирак и Леванта забележи С претенции да завладее целия регион и едва ли с идеята да дели ресурси със САЩ, камо ли да им ги отстъпва. А че тук или там, в някой по-спокоен район, някоя американска фирма може би и да успее да разработва някой обект едва ли е повод за пропагандните ти клишета как някой изнасял демокрация и грабел на хората петрола. То и китайски фирми бродят. Те комунизъм ли изнасят? А ако не ти харесва демократизирането на региона (успешно или не), чети съседната статия за обесената иранка. Да смятаме ли че ти харесва повече тоя режим, пред демокрацията в която живееш в момента и ти е позволено да плещиш всякакви глупости ?

#19 deowin 30.10.2014 в 23:00:10

И все пак кое число да гледам, Rodrigo? Първото, което посочи, беше 30 Tcf: >най-малко 30 трилиона кубически фута природен газ После каза 122 Tcf: >Посочените количества са 122 трилиона кубически фута А изследването, което използваш като източник и си цитирал, всъщност казва 19 Tcf: >Leviathan, with 19 Tcf of gross natural gas mean resources От моя гледна точка числата 30, 122 и 19 не са точно едни и същи. Ако от твоя са, то би следвало да можеш да обясниш защо. Цитатите са твои и са конкретни числа, тоест, няма как да се интерпретират различно заради някакъв контекст, от който съм ги извадил. Също така, все още очаквам да кажеш кои категории логически грешки представляват валидни аргументи за теб, за да знам кои от тях е правилно да използвам в разговори с теб. Ако няма такива, то следва да считаш за редно да престанеш да ги използваш, и или да потвърдиш неправилността на употребата ми в предишните ти коментари, или да посочиш грешката ми в категоризацията им като такива. Естествено, можеш и да продължиш да се правиш на ударен с мокър парцал. В това винаги си бил доста добър.

#20 Rodrigo Diaz de Vivar 30.10.2014 в 23:00:24

Оня... нали не си представяш басейна, като три или четири крана в средата на пустинята или морето? В Израел няма "Ислямска държава". Все още. Както и в Кипър. Тези две страни имат достъп до басейна. И ако в останалите места няма възможност да се експлоатира находището по ред причини, една от които е невъобразим хаос, находището ще се експлоатира само от точно определени места. Нали ти е ясно, че ако решим да източваме Черно море, това че има война в Украйна, и в момента не могат да точат и те, ще остави повече солена вода за нас. Как да ти го обясня по-просто? Хаоса, който създава Ислямска държава е търсен. И планиран по мое мнение, колкото и параноично да звучи. Той не е дефект, а ефект. Той пречи на всички страни в региона [с изключение на "демократизираните"], да мобилизират възможностите си и да експлоатират това, което природата им е дала. Чрез привличане на инвеститори и каквото друго се сетиш, ако нямат финансова и техническа възможност. Едва ли някой ще иска да развива бизнес сред главорези.

#21 Rodrigo Diaz de Vivar 30.10.2014 в 23:09:23

deowin, не е ли ясно, че не ми се спори с дървени философи? Не ти ли посочих достатъчно ясно източника си? Не можеш да потърсиш ли? Не знаеш кой е сайта на USGS? http://www.usgs.gov/newsroom/article.asp?ID=2435#.VFKizDShyJo Не ми философствай повече, моля те. Води някакъв диалог, недей залита в словоблудства. С тях изглеждаш умен единствено в очите на някоя 15 годишна ученичка от Перник.

#22 deowin 30.10.2014 в 23:21:07

Предвидимо избра парцала. Може би трябва да спра да изброявам рационалните ти, достойни опции. Така или иначе те никога не са привлекателни за хора като теб.

#23 Оня Дето Го Трият 30.10.2014 в 23:34:31

Родриго Да приемем твоя опростен модел, ок. Значи находището е една огромна локва, от която можеш да си точиш от която страна си искаш. САЩ го точели през Израел. Добре, съгласен съм. Ама пък Русия има силно влияние в Сирия, даже май е единствения поддържник на Асад и също има достъп до тези ресурси. А не съм чул никъде да казваш, че в района Китай изнася комунизъм или Русия изнася путинизъм. Само пропагандата за "изнасяне на демокрация" чуваме....и то от американски гражданин

#24 Conspirator 30.10.2014 в 23:37:13

Тая пуста ислямска държава се намира точно в земите на Сирия/''столицата'' им е Рака/,където има много петрол и газ и доскоро американци,турци и евреи се облизваха като гладен котарак пред кебапчийница. За сведение на Ончовците.До началото на гражданската война в Сирия тази държава има икономически ръст/за период от 12 години/на средногодишна база от 6.5 процента.Развита магистрална мрежа,каквато в България няма да имаме и след 20 години.Валутен резерв от 17 млрд.долара и е една от четирите държавни банки в света,която не е под контрола на Ротшилд и сие.Чуждестранните инвестиции само за периода 2009-10 година са над 11 млрд.долара,основно от китайски капитал за развитие и разработване на газовите и петролните залежи на Сирия. В частта от Ирак,където това лято ИДИЛ овладяха се намират значителни находища и два от най-важните нефтопреработвателни комплекса,които по време на управлението на шиита Нури ал Малеки се използваха за подкрепа на режима на Асад в Сирия.Поради тази причина Малеки беше свален от власт,въпреки,че отново спечели изборите,а САЩ застанаха изцяло зад президента на Ирак,който е...кюрд и се казва Фуад Масум. Следвай парите/петрола/и ще разбереш къде е пустата ислямска/сунитска/ държава.След година-две,когато се разсее пушекът от войната на тези територии се предполага,че ще бучкат американски и турски компании.До 2011 г.Китай имат сключени договори за концесионна разработка на нефтени и газови залежи в Сирия за около 60 процента от нефтените и газовите полета.След тях са руснаците с около 30 процента и Франция и Англия с по-малко от 10 процента. Същата история като с Либия.Китайци и руснаци загубиха директно около 23 милиарда евро инвестиции и отделно една камара подписани концесии,когато избухна ''революцията''.Руснаците спешно евакуираха около 2000 специалисти,а Китай малко над 5000. Но това е друга материя.Не е Ончознание.

#25 Rodrigo Diaz de Vivar 30.10.2014 в 23:48:15

deowin, продължаваш да словоблудстваш. Смешно е, дадох ти линк в предния пост. Намираш ли все още противоречие между НАЙ-МАЛКО 30 трилиона кубически фута и 122 трилиона кубически фута. 122 по-малко ли ти се струва от 30?! Ако е така, ти наистина си неспасяем полуидиот, да ме извини редакционния екип. Отделно, изследването "което използвам като източник" е на USGS, а не прессъобщението на Noble Energy. @Оня. Същите мастии са и руснаците, за Китай нямам поглед или поне са по-малко агресивни. Само че, както ти казах, американците са отдавна в района, чрез "демократичен" Израел. Руснаците просто се оказаха по-мудни. Иначе нямаше да е чудно да видим още една "афганска офанзива", само че в Израел, те и без това имат флот наблизо. Да се предизвика хаос и да се подкрепи правилния човек в Израел и въобще в региона. Не защитавам никого, просто се опитвам да бъда реалист.

#26 Conspirator 31.10.2014 в 00:28:33

Родриго,хедж специалиста е по петите ти.На мен ми звучи като експериментален зловреден софтуер,който преследва интересни коментари и започва да се пазари като евреин/на дребно/и ако не му стане играта започва да сипе персонални? нападки при положение,че ник-овете са анонимни. Провери дали е зловреден софтуер с директен въпрос.На чия страна на конфликта в Сирия е.Има два отговора. Отговор а.Подкрепям светската шиитска диктатура на Асад. Отговор б.Подкрепям ИДИЛ/ИСИС/,''Джебхад ал Нусра''/клон на Ал Кайда/, "Лиуа ат таухид", "Ахрар аш шам" (салафистка) и "Джаиш ал ислам", разположени около Дамаск, както и "Сукур аш шам", "Лиуа ал хак" и "Ансар аш Шам"и още около 150 ''шам-ове,хак-ове и таухидиди''.

#27 Оня Дето Го Трият 31.10.2014 в 08:23:44

@Оня. ".. Същите мастии са и руснаците, за Китай нямам поглед или поне са по-малко агресивни. Само че, както ти казах, американците са отдавна в района, чрез "демократичен" Израел. Руснаците просто се оказаха по-мудни. Иначе нямаше да е чудно да видим още една "афганска офанзива", само че в Израел, те и без това имат флот наблизо...." Усещащ ли колко мощно затъваш в твърденията си? Американците били в района чрез Израел, а Асад чии е - не е ли руски? От също толкова отдавна Нахлуване в Афганистан - нямаше ли такова и през 1980-та? НЕ от американци Ти обаче лееш пропаганда само в едната посока ПС: Конспиратора не го чета. Да си се изказва на оперативките на Бригадата само.

#28 Rodrigo Diaz de Vivar 31.10.2014 в 10:34:26

Кое те кара да мислиш, че Асад e "руски"? Това, че Путин се възпротиви на военна намеса на САЩ в Сирия? Съвсем нормално е да се опитва да пази секуларността в Сирия и точката на присъствие на руския флот, респективно, руското разузнаване в Средиземно море. За Тартус говоря. Пази си интереса. Някакви икономически ползи да виждаш в действията му? Защото, предполагам, че ти е ясно, че САЩ даваха подкрепата си на същите тези главорези, които в момента представляват Ислямска държава. И понеже не успяха пряко, решиха да действат косвено. Виждаш резултата. Ислямска държава не стрелят с AK-47, а с американско оръжие. Което било открадното, не било доставено. От кого е откраднато? Кой е въоръжавал региона? Очевидно, че не са руснаците. От началото на Август, до момента, борбата с Ислямска държава струва на правителството 424 милиона долара. Нещо насреща да виждаш свършено? Къде са тези пари? Над 5 милиона долара на ден. Изводите си ги прави сам.

#29 Оня Дето Го Трият 31.10.2014 в 11:36:08

Стрелят с американско оръжие щото е по-добро. И щото имат пари да си го купят на черния пазар от където си искат. Сигурно пушат и американски цигари и ползват американски айфони. Аме не щото непременно са доставени от Америка, а щото са по-добри. При неограничените финансови възможности, нали не очакваш да се ръбят с руски АК47. Оръжие може да им продаде всеки и навсякъде. Те ислямистите лъскави джипове Тойота карат ако гледаш репортажите, да не би да са спонсорирани от Япония? А че в борбата с Ислямска държава изобщо се влагат пари говори точно обратното на твойта логика. Защо се харчат тия пари, след като ти твърдиш че са сложили ръка на всичкия петрол в региона (т.е. изнесли демокрация) ? Как така хем всичко е тяхно и точели през Израел и не знам си къде, хем трябва да воюват за да си го вземат от ИДИЛ ?

#30 Rodrigo Diaz de Vivar 31.10.2014 в 12:40:17

Ти си еманация на наивността. Ако използвам друга дума, ще е малко грубо. Излишно е да продължавам диалога по темата с теб. Ще ти е трудно да ме разбреш. Опитай се да виждаш малко по-далеч от носа си. Гледай дървото не отделното листо. Няма нужда да го признаваш пред мен, но се надявам да разбереш какво искам да ти кажа. Наивник. Военните операции се организират от някого, правителства, група хора, каквото се сетиш. Оръжия, боеприпаси, осигуряване, за всичко това се плаща от правителството. Разбирай, тези пари се усвояват от някого. Когато произвеждаш оръжия, за да печелиш, трябва да ги продаваш. Няма как да продаваш оръжия и муниции в големи количества, ако няма къде да се използват. Вземаш пари от бюджета и ги наливаш в оръжейния бизнес. Сериозно и богато занимание. Без значение дали ще спечелиш войната, парите са усвоени и насочени, където трябва. Нещо повече, колкото по-дълго продължи, толкова по добре. И ако е далеч от теб, ще е супер. Ако пък благодарение войната в точка А, ти успяваш да си копаеш сам долари в точка B и тези от точка А не ти се пречкат щото се бият, нещата са съвсем подредени. Освен всичко друго имаш сметка да продаваш оръжия и на трети страни, които пък искат да помогнат на биещите се в точка А. Повече обороти, а и по-дълго продължаваща война и свобода на действие за теб в точка B. Въобще нямам претенции да приемеш това, което ти пиша, бих искал само да се опиташ да разбереш логиката в него.

#31 Оня Дето Го Трият 31.10.2014 в 13:02:09

Наивен съм не аз, а тия дето повтаряте пропагандни тези. Достатъчно е да изредиш клишетата - Америка изнася демокрация, иска да им вземе газа, иска да продава оръжия и готово. На простите читатели толкова им трябва, факти не трябват. Минаваш за експерт. Има още един такъв тук - Роуън. При него пък е върти-сучи, всички са маскари. Необорима теза! А който не вярва на такава латерни е наивен. Че как иначе. Да идва Конспиратора и бригадата да ти цъкат плюсчета и бъди щастлив....с американското гражданство. Тоест твоите данъци там ги плащаш за да продавате оръжие на ИДИЛ и да изнасяте демокрация, а? Значи ти директно плащащ за "демократизирането" на района, а?

#32 Оня Дето Го Трият 31.10.2014 в 13:08:56

И не разбрах като ИДИЛ карат мощни джипове Тойота, но те не идват директно от Япония, а чрез пре-пре-пре-продажби от други доставчици, това значи ли че японската автомобилна индустрия е спонсор на ислямистите? Същия е случая и с оръжията от Америка. С АК стрелят само голи негърчета в Руанда или мизерници в афганистанските чукари. В момента в който имаш пари, естествено че ще си купиш по-добро оборудване. От оня край на света ще ти докарам американско оръжие ако щеш. През офис на Червения площад ще ти го доставят ако извадиш парите даже

Новините

Най-четените