Защо Израел влезе в Сирия и какъв е рискът от това

"Нямаме намерение да се месим във вътрешните дела на Сирия, но ние ще направим всичко, за да гарантираме нашата сигурност".

Това са думи на израелският министър-председател Бенямин Нетаняху в обръщение, с което обяснява защо военновъздушните сили извършиха над 500 удара в Сирия, а армията окупира стотици квадратни километри територия.

Премиерът каза, че страната му има намерение да води диалог с новото управление в Сирия, но също така отправи ясно предупреждение.

"Ако новият режим в Сирия позволи на Иран да възстанови влиянието си, позволи трансфер на оръжия към Хизбула или пък реши да ни атакува, ние ще наложим изключително висока цена за това", казва Нетаняху. "Същото, което се случи с Асад, ще се случи и с новия режим."

Не бяха минали и няколко часа, след като стана ясно, че бунтовническите сили контролират Дамаск в сутринта на 8 декември, когато израелската армия започна своята операция. В рамките на едва няколко дни бяха поразени военни бази, летища, пристанища, складове и фабрики за оръжия.

В резултат Сирия вече няма боен флот, военновъздушни сили и противовъздушна отбрана.

Идеята е да се предотврати каквато и да е възможност оръжия, останали от режима на Асад и съюзниците му, да попаднат в ръцете на врагове.

Паралелно с това армията навлезе в Голанските възвишения на територията на Сирия и окупира редица селища в демилитаризираната буферна зона, която е установена след Октомврийската война от 1973 г.

Става въпрос за около 250 квадрати километра пространство. От десетилетия там действат мироопазващи сили, но в момента Израел определя споразумението с ООН за невалидно, докато не бъде възстановен редът в Сирия.

По същество армията в момента създава своя собствена буферна зона, като разширява вече съществуващата с допълнителна територия от военно-стратегическо значение, включително няколко наблюдателни пункта, които бяха изоставени от руските сили в района.

Различни информации сочат, че новата територия под контрол на израелската армия ще достигне на около 30 километра от Дамаск.

По сходен начин е създавана буферна зона и са окупирани територии някога в Южен Ливан в началото на 80-те. Нещо подобно се случва и сега. Разликата е, че през 1982 г. окупацията е в отговор на постоянни атаки на бойци от Организацията за освобождение на Палестина, докато сега се действа по презумпцията, че може би ще има атаки.

В случая Израел си намира и добър повод да наложи пълен контрол върху цялата територия на Голанските възвишения. Те са най-важното стратегическо място в района, тъй като осигуряват видимост и контрол върху границата с три държави - Йордания, Сирия и Ливан.

В действителност има поводи за притеснения. Цялата ситуация създава среда на огромна несигурност и неяснота.

Израел със сигурност има своята косвена роля в падането на Асад. През последната година омаломощи до крайна степен основни негови съюзници в лицето на Иран и Хизбула, но никой не е предполагал, че режимът ще се разпадне с такава скорост без тяхната подкрепа.

От израелска гледна точка Асад бе слаб, удобен и най-вече предвидим враг. Сега е доста по-различно.

Логично да са изненадани и притеснени на фона на това, че Сирия много лесно може отново да затъне в насилие, хаос и липса на държавност, които да оставят възможност на враждебни групировки да я използват свободно като своя база за атаки.

Още е пресен примерът от 2014 година, когато силите на "Ислямска държава" за седмици победиха иракската армия почти без съпротива и сложиха ръка върху огромна част от въоръжението ѝ, предоставено от Запада. 

От друга страна, в Дамаск новото управление дава добри първоначални сигнали за вътрешно помирение, обединение и уважение на всички религиозни малцинства, но все пак става въпрос за хора и организации с много ясно изразено джихадистко минало.

Лидерът на Хаят Тахрир ал Шам - Абу Мохамед ал Джолани - през годините има история на преки отношения с терористични организации като "Ислямска държава" и "Ал Кайда".

Той все още фигурира в американския списък с терористични лидери, като за главата му има обявена награда от 10 милиона долара. 

Webcafe Анализ

Основните играчи, които ще определят бъдещето на новата Сирия

Външни сили, ислямисти, марксисти, анархисти, националисти и всякакви други

От дълго време насам Джолани се дистанцира от радикализма и се ориентира към сирийския национализъм, но тепърва предстои да се разбере колко е склонен и дали изобщо би имал възможността да изпълни позитивните обещания, с които иска да получи подкрепа и легитимност от света.

Разбира се, освен него и Хаят Тахрир ал Шам, има още една огромна палитра от бунтовнически, революционни, националистически, ислямистки и всякакви други групи на терен в Сирия.

Чрез мащабните бомбардировки и най-вече чрез окупацията на територия Израел в никакъв случай не печели симпатии сред тях. Не че подобно нещо е целта на Нетаняху и правителството му.

Целта на Израел е предупреждение и сплашване. 

Въпросът е, че това трудно ще помогне за постигането на мир. Израел реагира така както реагира винаги, когато се чувства под заплаха или в несигурност - силово, агресивно и с пълна липса на стратегическа гъвкавост. 

В желанието си да гарантира своята сигурност в момента, всъщност може да направи така, че да я компроментира за десетилетия напред.