Някои са се сражавали по време на кървавите конфликти през 90-те години на Балканите, други са израснали под влиянието на един радикален ислям, който печели влияние сред мюсюлманската общност в този беден район на Европа. Но всички те имат само една цел: да се присъединят към сирийските бунтовници.
Семействата на опитните бойци или младежи доброволци откриват, че те са тръгнали да воюват, едва след като телата им се завръщат в ковчези.
В Албания Мигена Маликай от Пруш, близо до Тирана, нямала новини от своя съпруг от ноември, когато той й казал, че заминава за Турция да търси работа. Тя получила през юни съобщение, изпратено от непознат номер, което я информирало, че Халил е бил убит в Сирия.
"Оставете ме на мира, нямам какво да ви кажа", казва тя с треперещ глас, избутвайки двете си деца навътре в къщата.
Друг албанец - 35-годишният Ермал Ксело от Вльора, предупредил майка си, че също ще отиде да търси работа в Турция. Два месеца по-късно трупът му бил репатриран от Сирия.
"Моят син нямаше никаква връзка с екстремистите", казва майка му по телефона. След това тя затвори слушалката.
В съседно Косово доклад на службите за сигурност описва маршрута на "ислямските екстремисти", които отиват в Сирия, за да "помогнат на своите братя". "Те взимат самолета от Прищина за Истанбул, после отиват с кола до границата със Сирия на малки групи от по двама-трима души".
Илир Кула, албански експерт в областта на сигурността, твърди, че "най-малко 300 албанци от Албания, Косово и Македония са отишли в Сирия, за да се сражават там в името на "свещената война".
"Не става дума за наемници, а за доброволци, убедени, че се борят за една добра кауза, вярващи в религиозните манипулации, че войната в Сирия е наистина свещена война", обяснява Кула.
В Санджак, район в Югозападна Сърбия, където живее значителна мюсюлманска общност, десетки некролози, разлепени през май по улиците на град Нови Пазар, известяваха за смъртта в Сирия на 27-годишния Елдар Кудакович. Кудакович по всяка вероятност е загинал при нападение на бунтовниците срещу затвора в Дамаск.
"Ние всички сме муджахидини", гласи съобщение в интернет сайт на радикални мюсюлмани в Санджак, според което жертвите са "мъченици".
Без да се вълнува от тези случаи на смърт, един четирийсетгодишен безработен строителен работник от Подуево в Северно Косово завършва последните си приготовления за нелегално пътуване в Сирия.
"Русия, Иран и "Хизбулла" не се колебаят да защитават режима на сирийския президент Башар ал Асад, който убива собствените си граждани. Тогава защо ние да се колебаем да помогнем на сирийците?", пита този баща на три деца. Призивът за обедна молитва заглушава думите му, когато прошепва, че е взел решението си.
"След като замина, ще се върна едва на края на войната", казва човекът, пожелал да остане анонимен. Той обяснява, че ще повери на двамата си братя грижата за жена си и малките си деца.
Един бивш снайперист от косовските албански бунтовници, който е воювал срещу сръбските сили по време на конфликта през 1998-99 г. в Косово, се готви също да потегли към Сирия.
Този мъж, който изтъква, че вече е прекарал две седмици в Алепо, за да "прецени ситуацията", ще се присъедини към бунтовниците, "придружен от десетина бивши другари по оръжие, ако преговорите се провалят".
Висар Дурики, експерт в областта на религията, обяснява, че мрежа, управлявана от салафистка секта, известна със строгото си интерпретиране на исляма, е разгърнала "истинска мрежа" в Косово, за да набира бойци.
От своя страна ислямската общност в Косово, която проповядва умерен ислям сред мнозинството от косовските мюсюлмани, уверява, че няма никакво участие в тази работа.
"Аз подкрепям да се помогне на сирийския народ, за да се избави от това клане, но по начина, по който това бе направено в Либия, а не индивидуално", отбелязва Ресул Реджепи, представител на ислямската общност в Косово.
Според анализаторите икономическата криза и безработицата, която в повечето страни от района надхвърля 20 процента, са допринесли за радикализиране на младите мюсюлмани.
Присъствието на салафити е най-силно в Босна, тъй като много чужденци, присъединили към босненските сили по време на конфликта 1992-1995 г., се установиха там след войната.
Есад Хеджимович, босненски експерт в областта на сигурността, посочва, че доброволците подчертават, че са "мотивирани от борбата за това, което те описват като тяхна "ислямска родина" - от Босна до Палестина и дори в Ирак".
"Това е основната причина, същата, която накара някои чуждестранни бойци да дойдат да се бият в Босна и която кара босненците да отиват в Сирия", отбелязва той.
