Витоша гори четвърти ден, а ни занимават с развода на Том Круз като централна тема. Всяко чудо за три дни. Пък и видимо в средата на хълма всичко е догоряло, сега горят огнищата по периферията.
Може би и само ще си изгасне, въпреки всички препятствия. Центърът на Бистрица е претъпкан с военни камиони, пожарни и тежки джипове. Трите хеликоптера победоносно цепят въздуха с кофичките си. Очакват се израелските самолети (отказани са - бел.р.).
Доброволците се оплакват, униформените мъчат. Странни снимки от началото на пожара мъчат нета: изглежда две групи разсеяни туристи едновременно са забравили да изгасят огньовете си в двата края на огнището. Старопланинци и родопчани се подхилкват под мустак: те палят горите си вече 20 години, а софиянци сега чак се усетиха. Обмислям да си купя няколко акварела с изгледи от Витоша. Може и да са малко евтинки и кичозни, но скоро ще са част от културното наследство: те показват планината каквато никога вече няма да бъде.
Хълмът прилича на язва.
Причината за пожара ще се изяснява от прокуратурата.
Организацията по гасенето - от общината, гражданска защита и Бойко Борисов.
Доброволците още веднъж ще регистрират форум.
Еколозите ще анализират жертвите.
Политиците ще направят рейтинг.
А хълмът прилича на язва и аз ще я гледам всеки ден на прибиране.
Какво можех да направя? Отдавна не съм се чувствала толкова безсилна. Може и да не мога да помогна на децата в Сомалия, но хълмът е срещу мен, срещу цяла София, и ясно показва нищожността ми.
Аз съм архитект, нямам АТВ, нито крос мотор, нито помпи за изпомпване на реки, не мога да карам хеликоптер. Какво може да направи един архитект? Всички архитекти тия дни са елегантно обгърнати с мълчание.
Нашата гилдия не обича да реагира своевременно. Няма да видите главен архитект да коментира при проблем, те идват ако евентуално има проект, след проблема. Кметовете да се оправят. Камарата на архитектите в България дава становища и предложения за кръгли маси, но никога, никога не дава отговор на въпроса какво е направил до момента. Къде са българските архитекти в бедствие?
Вероятно някъде при българските лекари, бедстващи ... Наводнява се село Бисер - купуваме фургончета и сглобяеми къщи, после ги изхвърляме. Строителните фирми и организаторите на търгове знаят най-добре. 200 доброволци наводняват Бистрица? Разхождаме ги до обяд и обратно. Временни щабове и конструкции - това е една друга реалност. Къде са студентските проекти и работилници за "временни убежища", за жилища при бедствие, за създаване на гъвкава временна инфраструктура?
Къде са плановете на планината, зонирането й при пожари или земетресения, евакуационни планове и т.н. дори и на съвсем, съвсем теоретично ниво?
Архитектите в България избягваме светлината на прожекторите. Знаем, че професията ни е неглижирана, че правата ни са орязани, а парите ни - недостатъчни, но знаем и че до-голяма степен вината е наша. Ние сме винаги в преследване на поредното РЗП, без принципи и на максимални обороти, нали и нашите деца трябва да ядат. Ние избягваме да заемаме граждански позиции - може би следващият клиент ще е голям и корпоративен, а ние не връщаме клиенти.
Мирише ли на дим или така ми струва?...
