Един от малкото феномени в историята, традициите и културата ни, които безспорно ни поставят на по-високо стъпало от повечето нации, имащи самочувствието, че са флагмани на цивилизоваността, е българският етнически модел. Макар и историческата ни съдба да ни превръща в народ ала "и ний сме дали нещо на света", този факт не може да бъде оспорен от никой.
Толерантността е заложена у нас още от самото възникване на държавата ни, а може би и по-рано. Няма как по друг начин да си обясним симбиозата между славяните и т. нар. прабългари, която в продължение на векове работи отлично и не изчезва, а напротив, задълбочава се чак докато двата народа се превръщат в един.
Възприемане на различията и уважение към другия внушава и прословутият съюз между предците ни и куманите, стоящ в основата на всички значими военни успехи от първите десетилетия на Второто българско царство. Да не забравяме и брака между един от последните ни средновековни владетели - Иван Александър, и еврейката Сара, приела християнското име Теодора - постъпка почти без аналог в епохата.
Едва ли е необходимо да споменаваме безбройните примери за мирните и добронамерени отношения между българите и обикновените мюсюлмани в Османската империя. Макар и ние да обръщаме внимание на редките моменти на драматизъм, животът като цяло си течал спокойно и дори сговорно. Подчертавам, че визирам само обикновените хора, а не откровените разбойници, наречени "башибозук" или "кърджалии" и официалната власт.
Да не забравяме стотиците българи, спасени от мюсюлмани по време на въстанията за освобождение. Да си спомним и думите на Левски, чиято 175-годишнина отбелязахме наскоро. Той описва бъдещата свободна България като място, което ще е дом на всички, независимо от произхода и религията им.
След 3 март 1878 г. мирното съжителство продължава, като, разбира се, има и изключения, но те обикновено са дело на пишман патриоти или на недомислени правителствени решения, които бързо остават в миналото. Примерите за забележителна толерантност са много повече. Достатъчно е да се сетим за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта.
Най-големите изпитания за мирното съжителство на различните етноси в България бяха поставени от комунистическия режим. Именно оттогава са най-гнусните извращения както от страна на българите (Възродителният процес), така и от страна на родните мюсюлмани (атентатът на гара "Буново" от 9 март 1985 г). Дори и те обаче не са достатъчни, за да предизвикат масова омраза или погроми, както се е случвало неведнъж по света.
Но да се върнем към настоящето. През тази откачена седмица, в която бомбени атентати и терористи камикадзе си оспорваха яростно факлата на общественото внимание с депутати изнудвачи и кметове лъжци, дойде и поредното доказателство, че хората са изначално добри и положително настроени едни към други.
Главното мюфтийство и Районното мюфтийство в София оповестиха инициативата си да направят дарение на добилия популярност приют на отец Иван край Нови хан. Помощта на мюсюлманите към изпадналите в затруднение хора, за които християнски отец прави ежедневно чудеса от храброст, е красноречив отговор на всички опити взривът от "Сарафово" да се използва за насаждане на омраза.
В случая не са важни нито мюфтийствата, нито манастирите. Важното е, че само дни, след като се случи най-кошмарният атентат в новата българска история, хората недвусмислено затвориха устата на всички комплексари и осакатени мозъци, призоваващи към конфронтация и отмъщение.
Човещината на хората е по-силна от омразата на шовинистите, страха на агресивните, алчността на религиозните лицемери. Защото само откровената тъпота, граничещото със слепота късогледство и (или) зле прикритият личен интерес могат да поставят име на бог или етноним над общочовешките добродетели.
Ние не сме убедени като израелското и американското правителства, че "Хизбулла" стои зад атентатите. Нито пък си кроим планове да започваме война, за която атентатът и смъртта на хора е само повод, а причината е друга и всички я знаем. Не сочим с пръст никого. Разграничаваме се от шепата озлобени глупаци, които искат да не приемаме повече израелски терористи у нас или сравняват случилото се на летище "Сарафово" с това на гара "Буново".
Не го правим не защото сме страхливци или слабаци. Просто знаем, че единственото, до което води омразата, е омраза. Знаем, че не искаме да започваме безкрайни войни, в които никой няма да излезе победител.
Знаем, че съчувстваме на роднините на жертвите от атентата на "Сарафово". Знаем, че благодарим на българските мюсюлмани за съпричастността им към съдбите на настанените в приюта на отец Иван. И им пожелаваме изпитанията за тялото и душата през започналия вчера месец Рамазан да ги направят по-добри и по-човечнии.
Това е всичко. Защото мислим, че именно такава е позицията, която ни прави истински хора и истински българи.
Ето ти типичното разсъждение на средностатистическия българин: >Впрочем съмнявам се мюфтийството да са направили това просто ей така от "чистите си души" Презумпцията е, че мюсюлманите няма как да имат 'чисти души'. Ако правят дарение - то е с користни цели. Щото са мюсюлмани, значи лоши хора. Съмнения няма. Виж, ако партия Атака направи дарение с парите, дадени им от държавата за разходи по изборите - това е щото са добри хора.
А колко пари са обявили, че ще дарят? Ако са докъм двайсетачка, мога и аз да даря някоя джамия, но обещайте да ме изтипосате като пример за етническа толерантност в обратна посока - християнин дарява мюсюлмански храм. Ако ми поместите и снимка как гордо подвам плика и се усмихвам с превъзходство, може и петдесетачка да дам. Сериозно - прочетете какво писа паячето. Ако някой иска да дари, го прави без да бие камбаната (или без да вие от минарето). В крайна сметка, питам съвсем сериозно: 1. Дарението вече факт ли е, 2. На каква стойност е, 3. по какъв начин медиите са научили за него. Особено ме интересува отговора на последния въпрос. Опааа, то си пишело: "...Главното мюфтийство и Районното мюфтийство в София оповестиха инициативата си да направят дарение на добилия популярност приют на отец Иван край Нови хан..." Ехххх...
straws, отговори ми честно - има ли сума, която мюфтийството да дари, която би те убедила в добронамереността на мюфтийството? Има ли хипотетична ситуация в която казваш 'Да, мюсюлманите се проявиха като добри хора и получават моя непресторен респект'?
Увеличават се минусите на коментар №5, а трябваше да има поне 20 плюса!
А-ха да си кажа, че Деоуина не е съвсем сдухан и не е чак толкова невъзможно да раздели на две магарета сламата (въпреки, че не е никак глупав), и той ме разубеждава. Но да ти отговоря конкретно и буквално - не, няма сума която да ме убеди, че мюфтийството няма задни мисли. От друга страна, един лев, даден лично от някой обикновен мюсюлманин, би ме убедила в неговата безкористност. Схващаш ли разликата между хора и институции? Ако трябва да отговоря и на предишното ти мнение - ние в България не мразим циганите като хора. Ние мразим циганията като явление - мразим крадливите нагли орди, които посягат на родителите, децата, имуществото ни, а не мразим чистите работливи хора от цигански етнос, които кротко съществуват до нас. Има и такива, а колко са на брой си е въпрос на техния личен избор. Та и по въпроса с дарението е същото - усъмнявам се в действията на хора, които бият тъпана, че ще направят дарение, както се усъмнявам и в онази мутра Слави Бинев, който дари на БПЦ 200 000 за да го направят архонт. Или ти не се съмняваш в него? Чакай, че май те хванах - ти се съмняваш в Бинев от Атака, но не и в мюфтийството. За двойни стандарти ли говореше?
>няма сума която да ме убеди, че мюфтийството няма задни мисли Забелязваш ли как съвсем спокойно признаваш личната си предубеденост, без дори да ти прави впечатление, все едно е нещо съвсем естествено и нормално? Точно за това говорех преди - в България предубедеността се счита за нещо нормално. На хората прави впечатление липсата, а не присъствието й. >ние в България не мразим циганите като хора. Ние мразим циганията Не врат ми шия. Не мразите и евреите, ами стиснатостта, дребнавостта и големите носове. Не мразите негрите, а рапа, мацките с големи задници и блинг. Айде моля ти се. Ходи като патка, кряка като патка, ама не било патка..
"...Забелязваш ли как съвсем спокойно признаваш личната си предубеденост, без дори да ти прави впечатление, все едно е нещо съвсем естествено и нормално?..." --------- Сега искам и ти, без да се правиш на недочул, да кажеш каква е сумата, която Слави Бинев от Атака би дарил на БПЦ, без да го заподозреш в корист. Не приемам отговори под 200 000 лв . Това, смятам, е точка на този въпрос. "...Не врат ми шия. Не мразите и евреите, ами стиснатостта, дребнавостта и големите носове. Не мразите негрите, а рапа, мацките с големи задници и блинг..." ----------- Западноевропейците (и ти, подражавайки им) не мразите българите, а мразите тарикатщината, мързела, шуро-баджанащината (расизма и ксенофобията ). Виновни ли сте за това? Не. Виновни ставате, когато ви кажа, че съм българин, а присвиете очи и отговорят с разбиращо "Аааа...". Толкова за тяхната (вашата) толерантност. Не може някой да ми говори на "ВИЕ правите едисикак" и после да очаквам от него да не проявява дискриминация възоснова на критериите, по които дели на НИЕ и ВИЕ. Вие, българите, сте ебати расистите, обаче аз не ви дискриминирам по националност, нееее! Сещаш ли се колко шизофренично звучи това?
>Сега искам и ти, без да се правиш на недочул, да кажеш каква е сумата... Какво общо има това дали аз съм или не съм предубеден с това, че ти си?? Абе човек, реагираш първосигнално и скучно. Хайде спри да виждаш в думите ми опит да те обидя, щото така не стигаме абсолютно никъде. Предварително се извинявам, но ако наистина мислиш, че е възможно да ми пука за анонимен човек в интернет форум достатъчно, че да пиша с единствената цел да го обидя, то съществено грешиш. Ако ти, лично, се обиждаш от думите ми, то това е напълно страничен, и в случая нежелан от мен, ефект.
деовине, удари го на чувства, за да се изпъзнеш от отговора. Чакаме отговора на зададеният ти въпрос.
Чувства?? Аз обяснявам в пряк текст, че в този разговор не влагам капка емоция, той ми говори за чувства.. Честно.. Но добре, ще отговоря на абсолютно нерелевантния въпрос. Не познавам Слави Бинев от Атака, нямам лична представа за него, така че не мога да кажа, че има определена сума, която бих намерил за достатъчна за да не се усъмнявам в безкористността му. След като обаче осъзнавам факта, че нямам идея кой е този човек, определено мога да си представя хипотетична ситуация, в която се информирам, а той постъпва така, че да заслужи моя респект. Тоест, единственият факт, който имам (че е от Атака), съвсем не ограничава множеството от възможности за отношението ми към него в бъдеще. Което съвсем не значи, че аз, лично, съм непредубеден към абсолютно всичко. Всъщност понякога съм. Но го осъзнавам и намирам за неестествено, ненормално и нежелано, вместо гордо да се тупам в гърдите колко съм велик, щото съм бил хейтил цигани или мюсюлмани.
Von, тъжна гледка са хората, които с възрастта натрупват обилно количество злъчен цинизъм в резултат на нереализирани и все по-невъзможни младежки мечти, и започват да се държат към всичко и всички като към пряка заплаха за техния мним авторитет. Познаваш ли такива?
Гледам свинчо яко са го напъплили всички, ама то и няма как другояче да бъде. Само дето и той ще се почувства сега "дискриминиран"... Ама така е то, като палаво си подава дупето дето се мерят пи*ки... Та няма ко да му сипвам и аз, достатъчно сте му сипали. Свинчо свинчо, ужасно си зле.
kak be, von?! свирчо е в единия процент най-богати в сащ...
паднал , а ти си в 1 % хора които се забавляват с фекалии . деоуин , казаха ти че не сумата , а не-афиширането би убедило в безкосристност. а ти питаш 20 пъти каква трябва да е сумата за да са безкористни . ей да знаете аз ще направя утре дарение чрез смс.
Слушай сега, Стояне, тъй като не ми хареса съдържанието на пасквилчето ти, а още повече пък ме подразни менторския ти тон, а търсех тема за да си поговоря с другарчетата във форума, ти ми даде повод да обсъдя нещо, което мисля е важно. В твърде краткия период, в който съм ходила на училище, са ме учили, че ако имам време, не е зле да си проверя черновата, защото никой не е застрахован от грешки, пък особено ако е кипящ от емоции. Та, ако си погледнеш четвъртото изречение в дванайстия абзац, може би ще разбереш...