Крим е част от Русия от 1783 г. - десетилетие след победата над отоманските войски в битката при Козлуджа - до 1954 г., когато съветското правителство го прехвърля към Украинската съветска социалистическа република (УССР). Този ход е оповестен в съветската преса в края на февруари 1954 г., след като Президиумът на Върховния съвет на СССР приема резолюция на 19 февруари.
Текстът на резолюцията и някои безобидни откъси от процедурите при срещата са публикувани заедно с много кратко съобщение по темата. Не е огласено нищо повече около прехвърлянето по онова време - и до края на съветската ера не е публикувана допълнителна информация.
Едва през 1992 г., точно след разпадането на СССР, изникват допълнителни материали около тези събития
Изданието "Исторически архив", излизало в СССР през периода 1955-1962, се появява отново 1992 г. със стенограми на разсекретени документи от бившите съветски архиви. Първият брой на възродения "Исторически архив" съдържа материали за прехвърлянето на Крим, които потвърждават, че решението е одобрено от президиума на Комунистическата партия на Съветския Съюз (КПСС) на 25 януари 1954. Разсекретените документи обаче не поясняват мотивите за прехвърлянето, цитирайки само двата официални аргумента, оповестени още през 1954:
(1) предаването на Крим е "достоен акт на руския народ" в чест на 300-та годишнина от "възобновяването на единството на Украйна с Русия" (визира се договорът от Переяслав, подписан през 1654 г. от представители на украинския казашки гетманат и цар Алексей I Московски) и "доказателство за безграничното доверие и любов на руския народ към украинския народ";
(2) прехвърлянето е естествено следствие от "териториалната близост на Крим с Украйна, общността на техните икономики и тесните земеделски и културни връзки между Кримската област и УССР."
Никой от тези формални аргументи не издържа на критика
Въпреки че през 1954 г. наистина се навършват 300 години от договора от Переяслав, няма връзка между този договор и Кримския полуостров. Переяслав е в централна Украйна, недалеч от Киев, и не е близо до Крим, а самият договор няма нищо общо с полуострова, който се оказва под руски контрол едва 130 години по-късно. Описанието на договора като "обединение на Русия и Украйна" е силно преувеличено.
Тезата, че прехвърлянето е оправдано само от културните и икономически сходства с Украйна също е твърде неубедително. През 50-те години населението на Крим - около 1.1 млн. души - е приблизително 75% етнически руснаци и 25% украинци. Татарската общност живее в Крим от векове до май 1944 г., когато те са депортирани масово от режима на Сталин в пустошта на Централна Азия. Там са заставени да живеят повече от 4 десетилетия и им е забранено да се връщат в родината си.
Сталин насилствено депортира и по-малки населения от арменци, българи и гърци от Крим, завършвайки етническото прочистване на полуострова. Така че през 1954 г. Крим е по-"руски", отколкото е бил в продължение на векове. За кратко Крим е граничил с Южна Украйна чрез провлака Перекоп, но големият източен Керченски регион на Крим е много близо до Русия.
Полуостровът има важни икономически и инфраструктурни връзки с Украйна, но културните връзки са много по-силни с Русия, а в Крим има големи военни бази още от царските времена, като регионът се е превърнал в символ на имперската руска военна доминация над отоманските турци.
Въпреки че публично оповестените мотиви за прехвърлянето на Крим към УССР не са твърде убедителни, някои от публикуваните през 1954 г. коментари и друга информация разкриват донякъде защо съветските власти са взели това решение.
Особено важна тук е ролята на Никита Хрушчов, скорошните травми, нанесени на Украйна и продължаващата борба за власт в СССР
Хрушчов е издигнат на поста на генерален секретар на КПСС през септември 1953 г., но все още консолидира водещата си позиция в началото на 1954 г. По-рано той е бил ръководител на комунистическата партия на Украйна от края на 30-те години до края на 1949 (с изключение на година и половина през Втората световна война, когато става политкомисар на фронта).
През последните години на власт на Хрушчов в УССР, той отговаря от съветска страна за ожесточена гражданска война в новоанексираните западни региони на Украйна, особено Волиния и Галич. Гражданската война е белязана от много убийства и страховити зверства и от двете страни. Въпреки по-късната роля на Хрушчов в отхвърлянето на сталинизма и прилагането на реформи в СССР, той разчита на безмилостно, безгранично насилие, за да утвърди и наложи съветски контрол над западна Украйна.
Периодично въоръжени сблъсъци се случват дори и по времето на прехвърлянето на Крим през февруари 1954. Твърденията за "великата и неделима дружба" между двата народа и че прехвърлянето ще демонстрира колко мъдро е Украйна да е "под лидерството на Комунистическата партия и съветското правителство", показват, че Хрушчов е приемал прехвърлянето като начин да заздрави и засили съветския контрол над Украйна, след като гражданската война вече е спечелена. Около 860 000 етнически руснаци са се присъединили тогава към и без това голямото руско малцинство в Украйна.
Подобен подход е използван и в трите новоанексирани балтийски републики - особено в Латвия и Естония, където е имало много малко руснаци преди 40-те години на миналия век. Сталинският режим насърчава етническите руснаци да се заселват в тези републики от края на 40-те години. Тази политика продължава и при Хрушчов и Брежнев. Пропорционално, прехвърлянето на руснаци в прибалтийските републики е по-голямо от това в Украйна, но като абсолютен брой Крим внася в Украйна много повече руснаци - и регионът по-тясно се идентифицира с Русия, засилвайки контрола от страна на Съветския съюз.
Прехвърлянето на Крим към Украйна е и политически полезно за Хрушчов
По това време той търси начин да си осигури подкрепа в борбата за власт с премиера на СССР Георгий Маленков, който първоначално излиза на преден план като лидер в СССР след смъртта на Сталин. В неизгодна позиция веднага след смъртта на Сталин, Хрушчов се бори за поста на Маленков и получава силно предимство с избирането си на поста генерален секретар на КПСС през септември 1953 г.
Въпреки това постсталинистката борба за власт още не е приключила през 1954 г., и Хрушчов се опитва да си осигури максимална подкрепа в президиума на КПСС за свалянето на Маленков от премиерския пост (което успява да постигне през януари 1955).
Сред тези, на чиято подкрепа разчита Хрушчов, са Олексий Кириченко, който е генерален секретар на украинската комунистическа партия в началото на юни 1953 (дошъл на мястото на Леонид Мелников, наследил Хрушчов на този пост през декември 1949), който скоро става пълноправен член на Президиума на КПСС.
Твърди се, че през 1944 г., когато Хрушчов все още е лидер на комунистическата партия в Украйна, той е предложил на Сталин прехвърляне на Крим към УССР като полезен начин да се спечели подкрепа от местния украински елит. Независимо дали това наистина се е случило (правдоподобността на твърденията за това не е гарантирана), това вероятно отразява собствените нагласи на Хрушчов още през 1944 г., че разширяването на украинската територия е начин за получаване на подкрепата на елита в страната.
Хрушчов е знаел, че не може автоматично да разчита на подкрепата на Кириченко, защото двамата са били врагове още през юни 1953 г., когато Кириченко подкрепя критиките на Лаврентий Берия за ситуацията в западна Украйна - които косвено атакуват повечето неща, които Хрушчов е правил като лидер на републиката през 40-те години. Така че Хрушчов се е надявал прехвърлянето на Крим към Украйна да облекчи запазилото се напрежение от този епизод и да гарантира подкрепата на Кириченко в предстоящата борба за власт с Маленков.
От документите става ясно, че прехвърлянето на Крим става в съответствие със Съветската конституция от 1936 г.
В чл.18 от тази конституция се заявява, че "територията на република от съюза не може да се променя без нейно съгласие." Процедурите на президиума на Върховния съвет на СССР показват, че и РСФСР, и УССР са дали съгласието си чрез републиканските си парламенти. На сесията от 19 февруари Ото Кусинен дори заявява, че "само в нашата страна [СССР] е възможно въпроси от върховна важност като териториално прехвърляне на отделни области в определена република да бъдат решени без никакви трудности."
Без значение как определяме експедитивността на промяната на териториите, важното в случая е, че е най-малкото некоректно да се твърди (както го правят някои руски коментатори и политици напоследък), че Крим е бил предаден неконституционно или незаконно на Украйна. Законовата система в Съветския съюз е била в основната си част фикция, но прехвърлянето се е случило в съответствие с действащите тогава закони.
И независимо от начина на прехвърлянето, Руската федерация изрично е приела границите на Украйна през 1991 г. - и в Беловежкото споразумение от декември 1991 г., което предшества и формализира разпада на Съветския съюз, и в Будапещенския меморандум от декември 1994 г., финализирал статута на Украйна като държава, лишена от атомен арсенал.
Крим първоначално е бил "автономна република" в РСФСР, но статутът му е променен на "област" в РСФСР през 1945 г., формално защото принудителното изселване на кримските татари е премахнало нуждата от автономия.
След като Кримската област е прехвърлена към Украйна през 1954 г., тя запазва статута си на област в Съветска Украйна в продължение на 37 години. В началото на 1991 г., след проведен референдум в УССР и гласувана резолюция месец по-късно от парламента на страната, статутът на Крим е променен пак на "автономна република". И Крим запазва това си състояние в Украйна след разпада на СССР.
В Руската федерация обаче категории като "автономна република" не съществуват. В договора за анексиране, подписан от руските и кримските власти на 18 март 2014, статутът на полуострова е променен просто на "република" (Република Крим), която се присъединява към 21 други "републики" на Руската федерация - 85 федерални "подчинени територии", като Крим и град Севастопол са добавени като отделни административни единици.
Парадоксалният лицемерен руски патос
Сред ироничните аспекти на прехвърлянето на Крим към Украйна през 1954 г. е фактът, че председателят на Президиума на Върховния съвет на СССР Климент Ворошилов в заключителното си изказване на сесията от 19 февруари 1954 г. заявява, че "враговете на Русия многократно са се опитвали да отнемат Кримския полуостров от Русия и да го използват, за да ограбват и опустошават руските земи". Тогава той хвали "съвместната борба", водена от "руския и украинския народ", тъй като те заедно "категорично са отхвърлили посегателствата на наглите узурпатори".
Определенията от Ворошилов на някогашните "врагове" на Русия звучат странно уместни сега като описание на действията на самата Русия срещу Украйна. Допълнителна трагична ирония на прехвърлянето на Крим е фактът, че стъпка отпреди 60 години, предприета от Москва, за да засили контрола й над Украйна, сега се превръща в драматичен проблем за самата Украйна.
