Днес щеше да навърши 83 години. Ако беше жив. Баща ми.
Не се разбирахме много. Всичко започна от деня, в който ни остави сами с майка ми. Тогава се сбих в училище. Присмиваха ми се, че нашите са разведени. Не бяха. Плачех и се биех.
Баща ми получи писмо от мен. Сълзливо. За случката. Майка ми диктуваше. С нарисувана моя ръка. С която съм се бил за него.
И тогава той дойде при нас. Искаше да се развеждат. С майка ми. Говореха си тихо. Бяхме тримата. В един файтон. От тропота на конете и от подвикванията на файтонджията не чувах нищо от разговора.
И тогава мама се разплака и ме прегърна. Бяха се разбрали. Да не се развеждат. Заради мен. Но вече не обичах толкова много баща си. После отидохме при него.
Пораснах. Караха се с майка ми. Тя плачеше. Не го обичах толкова. Баща ми. Караше се и с мен. За обичайните неща. Как можеш да обичаш някого, за когото баба ти е казвала, че не е добър? И си виждал майка си да плаче. От обида.
Отраснах при тези жени. Не разбирах защо баща ми им причиняваше това. Сега си мисля, че може да не съм бил прав. Да не обичам баща си. Колко лесно се манипулира едно дете. Със сълзи. Но пък баща ми си е имал приятелка. Докато е бил женен за мама. Не знам тогава кой е бил прав. Чувах само майка си да плаче. И така си растях. Само истината на мама.
Пак тогава. Веднъж пред огледалото. Поисках баща ми да умре. Беше ми посегнал. Болеше ме от шамара. Не го обичах вече.
Много по-късно баща ми се разболя тежко. От тумор. В мозъка. Ходихме по доктори. Нищо не помогна. Почина. Днес щеше да е на 83. Ако беше жив. Родителите са живи, докато са ни нужни.
Сега плача за баща ми. Глупости. За себе си плача. Искам да разбия онова огледало. Искам баща ми да е жив. Не мога да върна нищо. А това ме прави виновен. Завинаги.
Дали са заставали децата ми пред огледалото?...
Такъв е животът. Само който не го познава, драматизира тривиалните неща (както в тоя случай).
Не. Доколкото мога да разгадая що за човек си от написаното тук - децата ти не са заставали пред огледалото. Или ако са - със сигурност съжаляват за това.
Всяко дете ( човек ) , в един момент от живота си , поради едни или други причини е заставал пред огледалото , но много малко от тях са си давали сметка защо го правят , а още по-малко имат доблестта да си го признаят. Не се тревожи за децата си , някога и те ще са наясно , и ... не си виновен , повярвай , а "завинаги" изобщо не съществува.
@Ева (4) - тривиално е това, че животът е труден, както и че хората правят глупости. Не казвам че е правилно, но така стоят нещата и няма какво да драматизираме.
„тривиално” и „драматизирано” защото един мъж си задава въпроса. Ако беше жена тогава е ясно и всички са „за” и „да погледнем ж дълбочина”. Ами да, много деца на манипулативни, егоистични и психопатични майки застават пред огледалото. Веднъж осеменени от мъжа приемат майчинството като бреме и всеки е виновен, само не те. Решили са, че имат вето, не знам защо над децата, и могат да ги лишат от близки, роднини и от обичта на много хора, които те си избират да не харесват. Играят на надмощие за себе си, без да мислят за доброто на децата си. Всичко е „Аз, аз, аз, аз...аз „ , до момента, когато техните синове станат мъже и бащи и както се казва идва „Видов ден”.
@баба (7) - не, не защото е мъж, това няма значение. Една приказка има - "Миналото не се връща, само се преглъща".
@ Лични финанс": Твоят коментар (1) ме разби. Направо е фаворит за личния ми коментар на седмицата. То така погледното животът целият е тривиален, какво да му драматизираме толкова?)) Това е просто съвършенството на Буда... но без емоциите му Не си ли напреднала малко много с материала, за да стигнеш до такъв поглед?
@djsupermax (10) - чудя се да се лаская ли, или да се засягам! Нека обобщя с една реплика, която един бивш мой шеф ми сподели: SHIT HAPPENS. Аз бих добавила - get used to it. (превод - "кофти неща стават, свиквай")
Разбирам цинизма на практичните лични финансисти, но не разбирам защо изобщо пишат тук. Ами гледайте си финансите, затворете се в кутия между четири стени, пейте си „Аз, аз, аз ” или преведено „Ме, ме, ме” и хич да не ви пука. Така ще се доближите до божественото съвършенство. Оставете ни тук в този блог, нас простосмъртните, да си задаваме въпроси за някои важни проблеми и да си отговаряме кой както може. И не заблуждавайте себе си с това „ не, не защото е мъж, това няма значение”. На какъв език предпочитате да ви бъде преведено, моля? Дайте си поръчката и лампата на Аладин ще я изпълни
@Баба - страшен коментар, тотално ме затапи и в същото време някак си ми се издигна в очите
#13 Е, и после....?
#13 И какво се случва след „страшния коментар”? Any idea, dear?