България пропусна времето да планира прехода си към пазарна икономика - на изхода от социализЪма. Но е животоспасяващо да планира изхода си от кризата.
Мерките „АнтиКриза" на кабинета Борисов не могат да го моделират, но могат успешно да го затапят. Те имат една единствена цел - да понапълнят хазната, и в нейно име се тръгна на кръстоносен поход дори срещу жалки придобивки - като отрязване на разрешените 2 пътувания годишно на инвалидите с автобус. (Но пък каква щедрост - оставиха им двете по влака.)
Програма за българската икономика, съдебна система, образование, здравеопазване и съдебна система за следващите поне 10 години - ако трябва да се вкараме в европейските хоризонти на „Европа 2020", обаче няма. Ако щете, и нова Конституция.
Освен ако финансовият министър Симеон Дянков не смята за такъв фундамент (неприетата) от Брюксел конвергентна програма за встъпване в еврозоната.
Двайсет години след като Ричард Ран и Роналд Ът, заедно с български и американски специалисти, написаха програма за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България, друга написана няма.
Библии на прехода
Наречена „библията на нео-либералите" или „англосаксонска демокрация", Програмата Ран-Ът така и не беше изпълнена в България. Ако принципите й бяха наистина приложени, България сега щеше да е друга - по-добра, по-уредена, по-малко ограбена и разградена, а хората щяха да живеят по-добре, казва години след това един от българските участници в подготвянето й проф. Иван Ангелов. „Идеята на Андрей Луканов (който именно предлага проекта - бел.а.) беше много добра - да успокоим страстите и да се опитаме да работим заедно със СДС за реформите. Защото нямаше време за губене", пише професорът-социалист.
А защо заедно - по онова време на политическия ни пазар съществуваха две основни политически сили - БСП и СДС. Трудът обаче, който зададе основните насоки и предложи модели, включително и за социална защита на хората, при прехода към пазарна икономика, нова Конституция, нови данъчни, осигурителни, здравни модели и нов тип съдебна система, няколко варианти за приватизация - с плюсовете и минусите им, остана в най-новата история на България като Единствената-Голяма-Неизпълнена-Програма.
Евентуалното й изпълнение би задало хоризонт как би изглеждала държавата ни на изхода от прехода. За да се планират - консенсусно - следващите 20 години. Защото на изхода от прехода снимата е с разкапано от почнати и недоправени реформи здравеопазване, почти никаква индустрия, ниски доходи, слабоквалифицирани кадри, спад на качеството на образованието...
В добавка - с нито един голям изпълнен инфраструктурен проект, обещавани в предизборните програми на няколко правителства. С нито една случила се реформа - било то за 800 дни или за 1001 нощи. На изхода от прехода тази държавица на кръстопът дори не е "енергиен център на Балканите" - лелеяна мечта на всички енергийни лобита и представителите им у нас, които - ако има начин, ще струпат енергийни мощности на всеки квадратен километър у нас.
Така пазарната икономика в България се изгради под формообразуващото въздействие на две центростремителни сили: новия капитал (групировки, съществуващи на ръба на закона - че и под него, интереси на кръгове от БСП да запазят икономическите лостове, нововъзникващи партии без икономически фундамент, върху който да надграждат избиратели и др.), и МВФ и Световната банка.
Съветът на проф. Джефри Сакс
През 1997 г. съветникът на президента Петър Стоянов - проф. Джефри Сакс, даде един много простичък съвет: Защо, каза той, в България не определите за приоритетни два отрасъла от икономиката - селско стопанство и високи технологии например? Проф. Сакс имаше предвид те да бъдат насърчавани, целенасочено подпомагани и развивани от държавата.
Достатъчно е да погледнем какъв стандарт и тласък на държавата е дала структурноориентираната икономика в страна като Финландия, за което обаче е бил постигнат непробиваем политически консенсус.
Кабинетът на Иван Костов, всъщност самият Костов бяха противници на каквото и да било преференциално третиране на отделни отрасли и изобщо идеята да се прави разлика в полза на едни или други икономически дейности.
13 години след това селското ни стопанство съществува само по дефиниция. Раздробяването на земята в резултат на връщането й в реални граници, за чиято "огромна неефективност" предупреди Ран-Ът, предопредели липсата на съвременни земеделски методи в голям мащаб. И тъй като комасацията като динамичен и целенасочен процес липсва, а е оставена на стихийните сили на пазара, което отнема години - за което отново бяхме предупредени в Ран-Ът, продукцията пострада, а цените се повишават.
През това време държавата не отгледа не само високи технологии, но и изобщо сектор от индустрията, който да използва базата и специалистите, наследени на изхода от социализма.
Законопроектът за развитие на високите технологии и хай-тек паркове, който покойният Александър Божков - тогава вицепремиер и министър на промишлеността, внесе в парламента, така и не стигна до пленарна зала. Беше направен някакъв опит за рециклирането му по време на царския кабинет - или поне за писане на нов за хай-тека, но нищо hight в крайна сметка не беше постигнато. Въпреки някои спорни текстове в него, свързани с възможността за апортиране на имоти на ВУЗ-ове и по-ниската данъчна ставка, той би могъл да бъде изходна база - включително и начин за смислено трансформиране на имоти на БАН в полза на бизнеси, свързани с високите технологии , и по-висока добавена стойност, то се знай.
България така и не стана Пакистан/Индия на Балканите. Но може пък те да дойдат у нас. При кабинета на тройната коалиция индийски бизнесмени опипваха почвата дали тук не може да се направи технологичен парк - по времето, когато министър на икономиката и енергетиката беше Румен Овчаров. Сега идеята вероятно ще се реализира при министър Трайчо Трайков, който дори посочи участника от българска страна - Национална компания „Индустриални зони". Която в момента не е нищо друго от набор от терени.
Съветът на проф. Сакс отдавна е забравен. През 2010 г. властта в България не гледа по далеч от усилието да прескочи бюджетната година с колкото се може по-малък бюджетен дефицит. И, разбира се, да не мине в опозиция преди да е изкарала пълния си мандат - през 2013 г.
Не гледаха по-надалеч и предишните правителства.
Но след като кризата почти изтрие от картата на икономиката ни голяма част от строителния бизнес и свързаните с него съпътстващи по-малки, а почти никаквата усвояемост на европейските фондове не дава ефекта на капковото напояване, наистина има опасност икономиката ни да заспи "вечен сън" наесен - както пророкува Иван Костов.
Така че вместо не знам си какви дянковизми и мерки, политическите сили да се съберат, разберат и съгласят за Програмата. После - да канят мозъчен тръст да я напише. Сега вече е по-лесно - който забогатя през прехода, разбогатя, когото убиха - убиха. Да влязат реформите, моля...
