Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Равносметката за 2015-та и поглед в 2016-та

Представяме ви новите участници в нашата блиц анкета - добре известни личности в необятното интернет-пространство: писателката Милена Фучеджиева и журналистът Георги Тошев.
Представяме ви новите участници в нашата блиц анкета - добре известни личности в необятното интернет-пространство: писателката Милена Фучеджиева и журналистът Георги Тошев.

В края на годината Webcafe.bg реши да зададе няколко въпроса, свързани с 2015-та година на различни личности от българския обществен живот. Избягахме от "обичайните заподозрени" и потърсихме хора, с които ни е интересно да говорим.

Представяме ви новите участници в нашата блиц анкета - добре известни личности в необятното интернет-пространство: писателката Милена Фучеджиева и журналистът Георги Тошев.

Милена Фучеджиева е писател, драматург и публицист. Сътрудничила е в десетки вестници, сайтове и списания. Последната й книга се казва „Сексът и комунизмът". Нейни текстове могат да бъдат прочетени и в Webcafe.bg.

С какво ще запомниш 2015 -та година в личен план?

С освобождаването ми от миналото. Написването на двете книги „Сексът и комунизмът" за мен беше удоволствие, но връщането в тези времена беше и мъчение. Постарах се да бъда честна в излагането на моята версия на соца, което предизвика крайни реакции на гняв и харесване.

Това, че и двете книги са бестселъри, показва най-важното за мен - „Сексът и комунизмът" заинтригува читателите. А сама на себе си доказах, че няма история, която да не може да бъде разказана така, че да бъде разбрана от всички. Извън тази цел, имах и мисия да дам повече информация за онези времена, тъй като в учебната програма на училищата не присъства предмет „история на комунизма". Надявам се това да се промени за да могат младите хора да знаят какво означава да живееш несвободен. Също така няма почти никакви романи за соца написани от жени и със силни женски характери. Изпълних мисията ми, и продължавам към следващите ми цели.

Събитието, което те развълнува най-силно в обществен план - от България или от света?

Да се вълнува човек от политика, ако не е свързан директно с нея, е загуба на време, което би могъл да употреби за личното си самоусъвършенстване. Емоциите в тази посока са емоционална незрялост, както и липса на практично отношение към живота. За мен е важно държавата да върви, защото ситуацията е тежка - бежанци, тероризъм, натиск от няколко велики сили едновременно.

Тероризмът в голям мащаб не беше изненада, нито пък ще бъде изненада където и да било в Европа. Америка си научи уроците и се пази с всички възможни средства. Наистина би било добре съдебната система да не е така нездраво свързана с политическата, но животът е кратък, а хиените - самовъзпроизвеждащи се. Емоционалната ми интелигентност ме прави много страничен наблюдател.

Промени ли се с нещо през годината сферата, в която работиш?

Не. Независимо от писателското риалити и някоя и друга нова литературна награда, писателите оставаме едни от най-онеправданите финансово професионалисти тук. Има шепа мъже, които са качени на излишен пиедестал, но това не е новина в патриархална България. Тук една жена-писателка трябва да полага в пъти по-големи усилия от мъже, които не я превъзхождат с нищо, за да може да бъде възприемана някъде в провинциалното им подножие. За възвишение и дума не може да става.

Политическата ти прогноза за България през 2016-та?

Избори или не, Бойко Борисов и ГЕРБ нямат алтернатива на този етап. В световен план Доналд Тръмп ще направи Хилари Клинтън президент, което нямаше да е толкова сигурно, ако той не беше най-„силният" й враг. Путин и Америка ще се разберат, защото както казва Джордж Фрийдман, Америка и Русия винаги са работили заедно добре и винаги са успявали да запазят световния мир, а непредвидимият и опасен партньор е Турция. Речта на Ахмед Доган повтаря казаното от Фрийдман.

България е важна граница между Запада и Изтока, и тази й важност става все по-опасна. Като жена аз изпитвам основателен страх от нео-османските настроения в Турция и амбициите й за региона. Най-цинично казано, ако трябва да избирам между две познати злини, вероятно ще предпочета тази, която третира жените по-добре, независимо от това какво иска НАТО. Ужасен избор, дано да не се налага да го правя.


Георги Тошев е български журналист, телевизионен водещ и продуцент. Негови текстове могат да бъдат прочетени и в Webcafe.bg

С какво ще запомниш 2015 -та година в личен план?

В личен план съм щастлив, защото дъщеря ми беше приета в колеж! Сама се подготви, без частни уроци, беше мотивирана от началото до края да бъде част от училището, което харесва. Тя е само на 11 години и се радвам, че днес децата от малки знаят какво искат да бъдат. И по-важното, не се страхуват да пробват!

В професионален - започнах нов проект, който е копродукция между 4 световни телевизии. Срещата с хора, които имат професионални стандарти и изисквания винаги ми действа стимулиращо на фона на леността, безкриточността и пошлостта на българските медии.

Стартирахме единственото предаване за кино в национален ефир - "Като на кино" по bTV Cinema, което ми връща надеждата, че дори и в "нишов" канал могат да се правят смислени неща. За щастие, в "Преди обед" удържаме да не се изкушим от евтинджоса на родната медийна сергия.

Реализизрах мечтата си с помощта на НДК и СИЕЛА - да отбележа по достойнство 70-годишнината на една забележителна българска актриса Катя Паскалева.

Събитието, което те развълнува най-силно в обществен план - от България или от света?

Тъжната новина е, че в България вече нищо не може да ме изненада приятно. Надявах се на съдебна реформа, на решителни мерки срещу корупцията, но ме занимават с...две съдийки, Доган, Сидеров, Местан...Импотентен политически елит! Мечтая да ме занимават с действия, не с личности. No comment.

Светът става все по-тревожен, а Европа - все по-объркана и нерешителна. Ако годината има едно име - то е Париж. Като символ на всичко, което обикаля, мъчи, мъти земното кълбо. Пред тази нарастваща тревога, дори природните бедствия като това в Непал изглеждат мъничета....

Промени ли се с нещо през годината сферата, в която работиш?

Професионалните журналистически стандарти у нас падат главоломно. Дори не съм сигурен, че има смисъл да се учи журналистика в България. Днес не е важно какво съдържание предлагаш, а как си деформирал съдържанието. Всичко минава, пълни се нещо...За щастие идва времето, в което всеки създава своята медия и обръща гръб на лъжата. Говоря за хората, които работят, мислят, живеят достойно. Както ми каза мой колега в Берлин: създавай кръгове от хора, които разбираш, които те провокират, които мислят и предлагат алтернативи на статуквото...

Вярвам, че кризата ще преобърне инерцията, в която сме затънали....И ще се роди нова медия, в която умното слово, точните факти, различните гласове, разума и доброто забавление ще се срещнат, за да ни влюбят отново в медиите.

 

Най-четените