Масовите протести в България може би са тест за националната демокрация, но в Европа те печелят официална подкрепа, коментира политологът Иван Кръстев в публикация за британския в. "Гардиън".
През последните няколко години милиони гневни граждани, по-специално млади, добре образовани и мобилизирани чрез социалните медии хора, окупираха площади в страни, които иначе са толкова различни, като САЩ, Египет, Русия, Испания, Бразилия, Турция и България, искайки не само смяна на правителството, но и различен начин на управление, пише Кръстев.
Според него всички тези протестни движения имат общо в това, че не вярват нито на политическия, нито на бизнес елита. Тези протестни движения плениха общественото въображение, въпреки че не породиха нито нова идеология, нито харизматични лидери.
Те ще бъдат запомнени с видеозаписи, а не с манифести, с хепънинги, а не с речи, с конспиративни теории, а не с политически трактати, посочва Кръстев.
Накратко глобалните протести не са израз на онова, което Вацлав Хавел нарече "властта на безвластните", а демонстрират объркването на овластените, посочва Кръстев.
В аналите на глобалното протестно движение България играе специална роля. Страната е класически пример на всичко, което не е наред с демокрацията - корупция, нефункциониращи институции и обществена апатия.
Страната е обаче и учебникарски пример, че демокрацията си остава нашата най-добра надежда с нейния потенциал да мобилизира гражданската енергия и да позволи на хората мирно да свалят правителства, които трябва да си отидат, посочва анализаторът.
Кръстев припомня предишните протести срещу кабинета на Бойко Борисов, оставката му, изборите, назначаването на Делян Пеевски начело на ДАНС, което постави началото на новата протестна вълна.
На какво ни учат летните протести в София по отношение на "революцията на глобалната средна класа"?, посочва Кръстев.
На първо място, че след повече от 40 дни на протести множеството по улиците на София впечатлява чуждите кореспонденти, но не трогва българското правителство.
Второ, в ерата на Фейсбук градската средна класа рискува да остане политически изолирана, неспособна да достигне останалите социални групи.
И трето, готовността на правителството да използва сила срещу протестиращите е пропорционална на активната обществена подкрепа, която то може да мобилизира, посочва Кръстев.
В Турция полицията беше способна да смаже с твърда ръка протестите, защото премиерът Реджеп Тайип Ердоган можеше да събере стотици хиляди хора в своя подкрепа. В България контрапротестите така и не успяха да съберат повече от 300 души.
Финалната поука от протестите, довели до изборите по-рано тази година, е, че народните протести могат да променят почти всичко, но не и начина, по който народът гласува. Ако протестите не излъчат политически алтернативи, които народът да е готов да подкрепи, то те са обречени да останат обикновени мимолетни епизоди, за които някой ден участниците в тях ще си спомнят с носталгия.
Но дори и проваляйки се, протестите успяват. Последното допитване до общественото мнение посочва, че след почти два месеца на протести българската подкрепа за демокрацията и за ЕС се е повишила. А именно позицията на Брюксел и на по-големите европейски столици кара протестите в България да изпъкват на фона на сегашната протестна вълна в Европа.
В България, противно на бюрократичните си инстинкти, официална Европа застана на страната на протестиращите, а не на страната на елита. Посланиците на Франция и Германия написаха съвместна статия, в която разкритикуваха остро политическия модел, въплъщаван от правителството и практикуван и от предишните кабинети.
А европейската комисарка по правосъдието Вивиан Рединг дойде в София и направи онова, което премиерът така и не стори - разговаря с народа, посочва още Кръстев.
