Сергиите не си ги даваме

От година на година чакаме и се надяваме най-сетне Женският пазар да заприлича на нещо. За неговия грандиозен, тотален и безмилостен ремонт се говори поне от десетилетие, естествено все в глаголно време бъдеще неопределено.

Миналата година отново изплуваха планове за мащабна реконструкция и изглежда машината наистина се задвижи - осигуриха се европейски пари, изготви се проект, който да преобрази изцяло тържището, и се направи конкурс за фирма-изпълнител.

Индикациите са, че най-сетне ремонтът ще се осъществи, но бързо рухнаха илюзиите, че всички ще са доволни от крайния резултат.

Обща картина в момента показва: неяснотите са повече от яснотите, процесът се бави, граждански организации алармират за нередности, а търговците се смятат за ощетени и готвят протест...

По европейска програма

За изпълнители на ремонта са кандидатствали пет фирми, но все още не е известно коя от тях ще бъде предпочетена, кога ще започне ремонтът и точно колко време ще продължи.

Прогнозната стойност на поръчката за реконструкция е 8 млн. лв., а възложител е общинското дружество "Пазари „Възраждане", което управлява пазара и се надява той да остане затворен за ремонт не повече от шест месеца.

Това е първият проект в столицата, който ще се изпълнява с финансовата подкрепа от европейската инициатива JESSICA.

„Пазари „Възраждане" е получило одобрение за финансиране чрез Фонда за градско развитие на София, като по програмата ще бъдат осигурени 80% от средствата, а останалите 20% ще са собствено участие на общинското дружество.

Само че с разкриването на подробности за проекта се появиха и проблемите. Щом разбраха какво им готвят, търговците на пазара надигнаха логичен вой, че ще загубят работните си места. Те припомниха, че все пак няколкостотин семейства се издържат от щандовете там.

Неправителствената организация „София-исторически град" пък сигнализира, че ако планът бъде реализиран, пазарът съвсем ще промени функцията си.

Тодора Янева е част от тази гражданска инициатива и изрично подчертава, че подкрепя идеята за ремонт и той е наложителен, но просто сегашният проект не е в услуга на хората и трябва да бъде променен.

Съмишленици на „София-исторически град" са архитектите от група „Град". Те привлякоха медийното внимание в края на миналата година, когато протестираха срещу некачествените архитектурни проекти в София като наредиха множество бутилки боза на „Витошка".

По въпроса за Женския пазар архитектите сами се свързали с неправителствената организация, предложили техническа помощ и оттогава активно действат за наложителното според тях подобряване на проекта.

Това пазар ли ще е въобще?

На теория планираният ремонт звучи прекрасно.

Обещанията са за нови площи с ресторанти и музей на пазара, кътове с озеленяване и пейки за отдих, обществени тоалетни, обособени Wi-Fi зони. Планира се и използване на покривни пространства за два открити амфитеатъра, в които ще се организират летни прожекции и детски празници. Цялата среда ще се модернизира и улиците ще бъдат ремонтирани с нови настилки.

Това ще удовлетвори исканията на живеещите около пазара за подобряване на средата. Кофите за боклук, които сега стоят на тротоарите или направо на пътя на пешеходците, ще бъдат премахнати. Събирането на сметта ще бъде организирано с подземни контейнери.

„Най-важното е, че новите търговски помещения ще отговарят на всички норми за продажба на храна", посочва шефът на "Пазари "Възраждане" Николай Георгиев. И признава, че в момента контролните органи си затварят очите пред проблемите с хигиената и произхода на храните.

Пазарът отчаяно се нуждае от планираните промени, но продаващите там имат страхове, които изглеждат доста основателни.

На първо място това е страхът от рязко покачване на наемите.

Продавачите се опасяват, че няма да могат да запазят местата си на пазара, защото новоизградените магазини ще са много по-скъпи за наемане.

В момента месечният наем е от порядъка на 700-800 лв. Ако наемите скочат, ще скочат ударно и цените на стоките - а именно цените са основното, което задържа клиентите на безспорно мръсния и неугледен пазар. Дори той да се обнови и спретне, клиентите едва ли ще могат да преглътнат едно рязко поскъпване.

Друг проблем на търговците е, че докато тече ремонта, няма къде да продават стоката си и ще останат без работа.

А пък голямата разлика между сегашния пазар и това, което новият проект предлага е, че всъщност се предвижда вместо сергиите да изникнат магазини, в които трябва да влезеш, за да пазаруваш.

„Според нас и според архитектите това унищожава пазарната функция и ще доведе до сериозно снижаване на потока от клиенти", казва Тодора Янева.

Самата община признава, че иска да създаде условия за повече продавачи на занаятчийски продукти, вместо търговци на зеленчуци и дрехи. Според Янева така пазарът по-скоро ще се превърне в шопинг център. А аргументите, че по този начин мястото ще се превърне в конкуренция на моловете, звучат по-скоро смешно.

Съществуват подозрения, че проектът е направен по този начин, защото някоя голяма търговска верига се готви да закупи цялото място. Но засега това са само слухове.

Сближаване на позициите

В края на май търговци и организации се събраха на първи протест на пазара, а по-късно самият главен архитект на София Петър Диков им предложил да се срещнат с него и да продължат започнатия на протеста диалог. Така се е състояло първото сближаване на позициите между страните.

Оттогава заинтересованите са се срещнали още няколко пъти и лека-полека напредват в преговорите.

„Архитектите излязоха с едно изключително рационално решение: проектът лекичко да бъде коригиран в движение, като обаче леките корекции биха могли напълно да удовлетворят търговците, така че пазарът да запази функцията си", обяснява Янева.

„Това може да стане с изключително минимални промени, без изобщо да бъде спиран целият процес".

Първото, за което групата е преговаряла, е ремонтът да премине на два етапа, така че когато бъде затворена едната част на Женския пазар, търговците от нея да могат да се прехвърлят на другата и да продължат дейността си. Така няма да се наложи пазарът да бъде напълно затварян.

От „София - исторически град" твърдят, че „Пазари "Възраждане" първоначално приели тази идея, но после се отметнали и именно това предизвикало търговците да подготвят още по-мащабен протест.

Сергии или магазини

Основната цел на архитектите и неправителствената организация си остава да се запазят функциите на пазара и той да е пълен със сергии, а не с магазини.

Идеята на група „Град" е магазините просто да се отварят отдолу нагоре на принципа на павилионите, което и в оригиналния проект е заложено като опция, но засега не е избрано от възложителя „Пазари „Възраждане".

Така клиентите няма да влизат вътре в магазините, а отново ще могат да си купуват стоки отвън.

Обичан и мразен

А ще спрат ли нелегалните практики там? Все пак мястото е мека на криминалните сделки, а на всеки ъгъл се продават цигари без бандерол.

Засега общината не е показала воля да спре мошениците, но опитът да се промени функцията на пазара вероятно цели точно това - от него по естествен начин да изчезнат криминалните елементи, просто защото средата вече няма да е подходяща за тях.

Впрочем феновете на пазара в сегашния му вид припомнят, че той може да е неугледен, но си е доста полезен. Всеки ден според различни данни между 15 000 и 40 000 души пазаруват от тамошните сергии и павилиони.

Едни твърдят, че целият квартал процъфтява покрай пазара, други живущи в района контрират, че се страхуват от пребиваващите там и обстановката е непоносима.

Въпросите остават

Следващата седмица се предвижда по-мащабен протест на търговците и голяма среща, на която да присъстват представители на всички заинтересовани страни. Все още има надежда преговорите бъдат доведени до успешен край и проектът се коригира според желанията на търговците.

Ако това се направи сполучливо, ще послужи като прекрасен пример как гражданското общество в България може да се намеси уместно и да окаже безценна помощ по даден проблем.

Но засега основното противоречие си остава - дали това да бъде пазар със сергии или търговски комплекс с магазини. Аргументи не липсват и в двете посоки.

Какъвто и да бъде крайният резултат, надеждите са ремонтът да реши повечето от наличните проблеми и ако може, да не създава нови.