Новият "демократичен" протокол

В България ние нещата ги правим винаги да са "по-така". Няма да е скромно абитуриентско тържество, ами ще е "изпращане" с масово присъствие на често тотално непознати помежду си, но роднински вързани един с друг хора. Вместо елегантна и кротка сватба, ще е манифестация с мащабите на фолклорен фестивал.

Някак обяснима е чисто човешката грандомания на тема тържественост - нали на всеки му се иска личното му събитие да остане задълго в спомените на хората, а и в своите собствени, като нещо изключително.

Проблемът идва най-вече на държавно ниво - тогава протоколът се превръща в истинска мегаломания.

Забелязвам напоследък, че има нова мода при рязането на ленти.

Както си знаем, това е един особено обичан от кабинетите на настоящия премиера ритуал. Почти толкова, колкото и от самия Тодор Живков - друг виден специалист в тази официална практика.

Малко преди времето на Бай Тошо, да се открива нещо обществено значимо с ножица се е приемало за буржоазна отживелица, затова през петдесетте години на миналия век е заменено от традиционното лисване на вода от менче и съпровождащите го погачи, трапези, хора и ръченици.

Държавникът от Правец обаче възвръща към нов живот този така важен за икономическото, социално и културно развитие на народа обичай и прерязването на трикольора от най-важния държавен мъж си става масова практика за откриването на де що има нещо новопостроено или реновирано.

И сега си е така.

Неотдавна на едно от столичните ремонтирани шосета двете ленти за движение се откриваха на два пъти с всичките там салтанати, за да може рязането на ленти да е двойно. Или поне така тази тотална недомислица изглеждаше отвън.

Че премиерът броди насам-натам и страстно реже ленти беше забелязано от народа и той взе да се шегува с това.

Пък Борисов е честолюбив.

Сигурно затова в последно време се забелязва друга тенденция - лентите се режат едновременно от все повече и повече хора.

Министър-председателят явно е решил да отстъпи малко от любимото си протоколно удоволствие и да предостави и на други държавни мъже, Лиляна Павлова и евентуално Йорданка Фъндъкова, възможността да открият магията на това свещенодействие.

Така в рамките на десетина дни из телевизионните канали се появиха репортажи, в които точно като китайски държавници нашите управленци, подредени цели шест-седем човека в редица, с усмивки на уста и ножици в ръце прерязват под команда трикольори. Сигурно, защото организаторите така и така не са успели да си подредят по важност гостите и за да не обидят някого, предоставят възможността на всеки от изпълнителната или законодателната власт, на национално или на местно ниво, да бъде ленторезач.

То и кого да сложиш да е единствен? Като е само премиерът, къде го министъра, пък ако го има министъра, що да го няма и кмета, а то където е кметът, там е и общинският съветник, дет' се вика.

Я по-добре едно право хоро от хора с ножици, вместо навеки засегнати големци.

В едно телевизионно интервю журналистка попита директно министър Павлова какво ги правят тия парченца лента при толкова прерязване в последно време. Тя чистосърдчно си призна, че си ги събира.

"А после какво ги правите?", продължи да пита журналистката. После нищо не ги били правели и изобщо тя не знаела била.

В протоколните официалности има и още нещо, което бележи своя ренесанс в последните години - поднасянето на кошници с цветя от името на президент, министри и институции по премиери и концерти.

В годините на социализма, това беше обичайна практика за демонстративно изказване на държавнически поздрав.

Често дори самият поръчител на кошницата не се явяваше на събитието - китките достатъчно го представляваха. През деветдесетте, сигурно защото онова време все още ни дишаше във врата и дъхът му не ни харесваше, кошниците изчезнаха. И ето ги сега отново с пълна сила по сцените!

Така на никого от назначените в админитрациите протоколчици не му идва на ум скромната идея просто да изпрати букет цветя до екипа на актьорите през служебния вход или да удостои с лични букети звездите, като им ги изпрати в гримьорните. А и как да им дойде на акъла - то нали показност и ПР им трябва, дреме им за душата на артиста.

Както и да иронизирам, и ленторязането, и помпозните кошници са доста провинциални, но все пак безобидни протоколни ритуали.

В петък обаче се случи нещо, което рязко изскочи от безобидната провинциалност и директно ни се присмя в очите като на истински балъци.

На откриването на трибуна „Моци" на стадиона на футболен отбор „Лудогорец" в Разград - едно отвсякъде частно и с нищо не чак толкова значимо за обществото събитие - нашият министър-председател, в едно с министъра на финансите Горанов, яхват хеликоптер и след час и половина летеж се появяват в града на отбора на Кирил Домусчиев.

Малко като Лепа Брена на концерт на Националния стадион „Васил Левски". При това този факт не само се вписва в нормалността според г-н бизнесмена Домусчиев, но и направо е израз на истинска човешка и държавническа грижа и самоотверженост, както стана ясно от изказването му пред медиите. Там някъде, преди да нарече колегата журналист олигофрен и преди да посочи финансовия министър като основен отговорник за продажбите на билетите на събитието (ти да видиш с какво е зает най-големият финансист на страната ни!), крупният бизнесмен и председател на КРИБ изтъкна този знаменателен държавнически подвиг и дори за секунда не се сети, че освен огромния и грозен масраф, тук говорим и за сериозни пари, за изключителен гьонсуратлък на гърба на собствените ни данъци.

То ясно, че държавният самолет си лети насам-натам по какви ли не частни въпроси и с какви ли не гражданки на борда, ама пък чак вертолет да вдигнеш, за да откриеш трибуна на частен стадион... и на Бай Тошо щеше да му стане неудобно.

Някак, като съпоставиш този хеликоптерен полет със случилите се в последно време обидни по отношение на гражданите ситуации (подхвърлените 50 лв от министъра на културата към напусналия хора „Йоан Кукузел" певец, дългото мълчание на министъра на здравеопазването по случая с акушерката и битото от нея бебе, както и честите му расистки подмятания по отношение на ромските общества, крупно забогателите кметове, на които ама хич не им пука, че са хванати по бели гащи от журналистите, сърдитият тон на премиера, който винаги се кара на медиите, когато го „дразнят" с въпроси и открай време им говори като на стадо малоумници), всичко изглежда така:

държавниците ни все повече си се харесват, а ние, гражданите, им пречим, ако не пеем в хора на прославящите ги.

Да ви кажа, те си построиха комунизма - имат си самолети и вертолети, платени от нас, разполагат с добре дресирана миниолигархия, която им стои „диван чапраз" и местни структури, които винаги са „рапорт даден". Самите те вместо на народа, рапортуват на обръчите от фирми, купуват гласове, отварят си и си затварят банки и телевизии и изобщо мега добре си живеят в една на практика истински фалшива демокрация, където народът в огромната си част е доволен да има нов анцуг и капанче, до което да го разходи.

Така че рязането на ленти, шестването на кошниците и летенето на военните хеликоптери са само степените на наглост, които ние сме им позволили. И понеже нищо не правим, ще има и още. Въпрос на много малко време е.