Псуването е полезно, твърди ново изследване, представено пред Британската психологическа асоциация. Въпреки че преди се определяха като територия на неразполагащи с богат речников запас слабоинтелигентни люде, нецензурните изрази според изследването по никакъв начин не са свързани с интелекта, което означава, че науката вече официално ни даде разрешение да псуваме на ловя, без да се опасяваме, че ще ни възприемат като глупави.
И това ако не е яко, мамка му!
Идеята за изследването хрумнала на д-р Ричард Стивънс от университета "Кийл", когато той чул съпругата си да псува по време на раждане, и запитал акушерките в болницата дали такъв тип реакция е нормален. Те му отговорили, че да, естествено, жените псуват по време на болезнената процедура, и че болката и нецензурните изблици вървят ръка за ръка - така че Стивънс решил да доразвие тази идея в изследователски проект дали наистина ругатните носят облекчение от болката.
"Бях любопитен на тема ругатните още от дете" обяснява той. "Има някакво очарование да чуваш възрастните да псуват и да използват език, който за теб е забранен. И този интерес се запазва у хората."
"Мислех си, че наистина има сериозен шанс ругатните да помагат на хората да се справят с болката, защото трябва да има причина хората да го правят", продължава Стивънс. По време на първоначалното изследване излиза на преден план една хипотеза, че нецензурният език е форма на катастрофизация: когнитивно изкривяване, където заплахата от болезнено събитие се увеличава максимално в съзнанието на страдащия.
"Това бе най-добрата научна теза, до която стигнахме" - казва той. "Но докато разглеждахме в подробности ругатните, стана очевидно, че те са реално емоционален езиков израз и помагат за това да се почувствате по-добре в определени ситуации."
"Ако чакате линейка и нямате обезболяващи подръка, ругатните могат наистина да намалят усещането за болка"
Изследователският процес е включвал заставяне на участниците да играят видеоигри при различни нива на емоционалния спектър, и проверка на връзката им с агресията и псуването по време на този процес. След като са играли на голф, кандидатите са показали по-ниски резултати в теста на умелост и разнообразие на руатните, като са могли да си спомнят само 7 нецензурни израза.
Но след игра на екшън от първо лице, участниците са демонстрирали и осезаемо по-високи нива на агресия и способност да употребяват повече ругатни. Тази констатация е била ключова за доказването, че псувните са на практика емоционален език и изпълняват важна цел и за предаването на определени емоции, и като механизъм за справяне с дискомфорта.
Констатацията, че псувните не са всъщност продукт на разполагащи с ограничен речников запас хора също е важна - и придава повече тежест на идеята, че експлицитните фрази могат напълно да се считат за нормална част от езика. "Псувам като моряк и мисля, че в това има нещо пречистващо", казва 23-годишната студентка Хана Донован, един от участниците в изследването.
"Когато ругая, това е с цел да подчертая някоя своя мисъл, а ако си наистина разпален и нещо е важно за теб, версията "за пред малки деца" просто не върши работа. Естествено, зависи и от ситуацията - няма да започна да псувам на майка около куп нищо неподозиращи малки деца, но ругатните са и забавни, когато се използват умело."
Ръсенето на нецензурни изрази не е нов феномен, но определено привлича все повече внимание заради героите с пиперлив език на малкия и големия екран. Моника Беднарек, лингвист от университета в Сидни, е изследвала някои от най-популярните американски ТВ шоута и сериали и е водила статистики колко ругатни се употребяват във всяко от тях, като обикновено класацията се е оглавявала от "Наркомрежа".
Със средно над 100 нецензурни израза на епизод, сериалът е смазвал тотално конкурентите си от "топ 10", сред които са били още "Декстър", "Антураж" и "В обувките на дявола". А с нищо не изоставайки от телевизионните си колеги, номинираният за 5 награди "Оскар" "Вълкът на Уолстрийт" поставя собствени рекорди, като включва 506 експлицитни фрази в 179-те си минути екранно време.
Статистически погледнато, това означава по една ругатня на всеки 60 секунди
Докато любовта на САЩ към вулгарния език очевидно е силна, тя не е непременно показателна за останалата част от Запада. Арбитър по въпроса е обикновено сдържаният и балансиран Путин, който е сред последните, които се включиха в забраните на цинизмите; според гласувано от руския парламент решение, четири от считаните за най-мръснишки думи в Русия ще се наказват с глоби от 1 юли, когато се използват в пиеси или филми. Фразите, които по обясними причини не можем да посочим тук, ще бъдат също така забранени в телевизионни предавания, публични изпълнения и книги, според новия закон, насочен към "защита и развитие на езиковата култура", заявяват от Кремъл
Е, може би е леко преувеличение да вадим изводи от капризите на авторитарния руски лидер за склонността на обществото към цинизми, но това (вероятно) е още едно доказателство, че вулгаризмите все още се приемат в доста негативна светлина от мнозина.
Очевидно не всички приемат положително подходът на пълна свобода по отношение на нецензурните фрази, но както разяснява д-р Бенбарек, "освен психологическата функция на ругатните, не бива да забравяме и социалните им функции. Ругатнята е важна за изграждането на тесни взаимоотношения, приятелство или интимност с другите, и около нея могат да се изграждат стабилни връзки."
Пораждащо приятелство, намаляващо болката, дразнещо Кремъл разрешение да употребяваме вулгарни слова? Мамка му, навити сме.
Проблемът на съвременния човек не е, че нарушава предишни табута, а че не се усеща кога минава границите на допустимото. А още повече – че минава тези граници не защото преследва някакъв смисъл, а просто защото така му е скимнало. Певици с бради...