Колкото и бързо да тичаш, никога няма да успееш да надбягаш миналото си. Особено когато е оцапано с кръвта на хиляди невинни. За комунистите няма Симон Визентал, който да издирва палачите от концентрационните лагери години след зверствата. А не можем да кажем, че под червените знамена не е имало масови гробове.
Даже и у нас една бомбена яма до гробищата само за една нощ е напълнена с тримата царски регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, сред които всички командващи родове войски, армии и корпуси. В нощта срещу 1 февруари 1945 г. т.нар "Народен съд" повтаря делото на султан Баязид I след превземането на Търново - посича елита на България.
Жертви на продължилото едва 45 години комунистическо (в известна степен и "руско") робство са хиляди хора. Разстреляни, убити в затвора или по-лагерите, изгнили зад решетките, изселени в безпросветни махали или просто лишени от всякакъв шанс за житейска реализация - човешки съдби са решавани по недоказани доноси, а децата плащат за греховете на бащи и дядовци, сякаш сме в Индия.
Цели народи са мачкани от една сива и лишена от човечност система, която разпределя благата сред партийната аристокрация, докато "широките народни маси" са залъгвани с измамна социална сигурност. В този смисъл, косвените щети от комунизма под формата на цели 45 изгубени години, е почти невъзможно да бъдат изчислени.
В Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим си спомняме, че в центъра на София има паметник, на който са гравирани имената на жертвите на "Народния съд". Сайтът "Жертви на комунизма" е събрал 14 679 имена, вероятно общата бройка достига 30 000.
На 1 февруари 2013 г. българските управляващи, по всичко личи, ги досрамя да почетат жертвите на кървавата комунистическа диктатура. Отсрамиха ги само вицепрезидентът Маргарита Попова, президентът д-р Жельо Желев и Касим Дал.
От премиера, президента, министрите или председателя на Народното събрание нямаше и следа. Както и в предишни години. Нормално е - това не е платен митинг в Банско, а и сред тях малцина са тези, които не са яли от тежката партийна паница в едни други времена. Онези времена, когато разстреляните и избиваните по затворите са били "фашисти", "шпиони", "капиталисти" и "родоотстъпници".
Нормално е да се срамуваш от миналото си. Ненормално е ГЕРБ да отричат своята същност на преродено БКП.
А междувременно митрополит Кирил (бивш агент на Първо и Шесто управление на ДС) обяви, че част от жертвите на комунистическия терор ще бъдат канонизирани. По-добре да беше замълчал. Това даже не е смешно.
