Фейсбук, Фейсбук, защо са ти толкова големи ушите (тайното наблюдение и злоупотреба с личните данни)?
1. За да мога по-добре да си плащам сметките. И всички вие, 500 милиона потребители да се радвате на услугата, която ви предоставям. Да не би да смятате, че тези хиляди сървъри са безплатни и че тези стотици служители и специалисти работят без пари? Вие навити ли сте да им плащате, за да можете да пишете глупостите си по цял ден до милионите други хора по целия свят?
2. За да имам накрая на баланса и аз някаква печалба. Иначе как хем ще се отчитам на тайните служби, които ми позволиха да разгърна този проект, хем ще забогатявам и аз.
3. Какво ще продавам иначе и на стотиците хиляди комерсиални фирми за техните маркетингови проучвания, както и на хилядите социологически агенции за техния политологичен рисърч, както и на тъпите ченгета по РПУ-тата на света, които се надяват мързеливо, с кликане и цъкане от бюрото си, да разследват елементарните престъпления?
Фейсбук, Фейсбук, а защо са ти толкова големи ръцете (глобалният обхват на мрежата)?
1. За да можете да достигнете навсякъде със своя акаунт още по-добре. За да можете да общувате с приятелите си, старите и новите, от всяка точка на земното кълбо. За да не ви е криво на душата, че по разни икономически и емоционални причини ви се е разгонила фамилията по целия свят и единствения начин да съхраните себе си (миналото си, спомените си) е ежедневно да си разменяте глупотевини със съучениците от 7-ми Б клас, независимо къде са те в момента.
2. За да можете да се борите с носталгията по-добре. Иначе тя ще ви захлупи, както емигрантите, така и пишман родолюбците, останали в БГ-то. Едните по оная България, на която така и не можаха да се порадват като хората, а другите по оная чужбина, която така и не набраха смелост да пробват.
3. За да можете да разбиете още по-лесно скуката и мрачното безебие, че иначе в тия студове и тоя финансов недоимък контактите биха ставали все по-трудни...
4. За да можете още по-добре да прокарвате идейките си, маскирани като каузи, независимо от смисъла им или неговата липса. Да правите flash-mob-ове по разни площади, пред министерства, по паланки и градинки, flash-mall-ове по разни аутлети, митници и други такива подобни.
Фейсбук, Фейсбук, а защо са ти толкова големи очите (пространството за ъплоудване на снимки)?
1. Как защо? За да мога да ви виждам по-добре! Да можете да се разглеждате, съзерцавате, облизвате и прочие по-лесно. За да можете да галите егото си по-нежно.
2. За да можете да правите всичко изброено от началото много, много по-добре.
3. За да можем да съберем визуални данни за всички хора на земята. За да можем след време само по образ и подобие да откриваме идентичността на всеки дръзнал да се противопостави на системата.
Фейсбук, Фейсбук, а защо са ти толкова големи зъбите?
За да ви изям!!! С парцалките!!! Вас, вашето свободно време, вашите семейства и вашите банкови сметки...
Е, след толкова изчерпателни отговори, мисля, че дори и най-затъпелите сред нас могат да направят своя информиран избор относно това каква роля да играят в приказката на Фейсбук - на вулвата хипнотика Червена шапчица, на загорелата за две кифлички баба-пенсионерка, на глупавия вълк, който винаги го прецакват накрая или на ловеца (горския), който винаги изниква сякаш отникъде, за да въведе ред в приказката.
Ако продължавате да се колебаете или съмнявате, все пак си припомнете, че всичко, което качвате, пишете, споделяте в социалните мрежи се контролира преди всичко от вас самите. „Докторе, като правя така с ръката и тя ме боли. Ами не правете „така" и няма да ви боли!" Т.е. не ъплоудвайте (публикувайте) компромати срещу себе си, за да не се възползва някой от тях и да ви кара да съжалявате.
Ако въпреки всичко смятате, че сте уязвими, че винаги някой някъде може да ви щракне как сте се освинили или сте заголили задник на неподходящо за това място, или изобщо сте се изложили, то опитайте няколко неща: 1. Да се излагате колкото може по-малко. 2. Винаги да го правите в строго доверена компания.
Във всички случаи си струва да се отдадете на удоволствието, наречено Фейсбук. Или поне да свиквате с него. Така и така след някоя и друга година (максимум десетилетие) току-виж участието в подобен род социални, нон-стоп БигБрадъри станало задължително.
От друга страна държавата се заканва да си ни подслушва, докато пукнем, профилактично, за да не кривваме от пътя. Така че дали ще ползваме Фейсбук, дали ще чатим по Скайп, дали ще пишем по форумите, дали ще изпочупим ноктите си от СМС-и или ще бърборим до смърт по телефоните си, всички ние ВЕЧЕ сме в приказката.
Но...спокойно, нали казват, че е за наше добро. Остава само да не даваме поводи да ни смятат за гузни за нещо си... за каквото и да било.
Готина статия и готинатаааа снимка.
Пратил Ловеца Червената Шапчица да носи на Вълка кошница с динамит, та да го гръмне и да се свърши с него вече. И тръгнала тя ама за по-кратко през гората. Вървяла си Червената Шапчица, дори си подскачала от време на време и си пеела "Кой не скача е червен, а аз съм само цвят пембен" и така здравословно преминавала тя разстоянието, докато не щеш ли насреща й излязла Червената Бабичка. - Стой! Какво си заподскачала като на прасето ония работи Червена Шапчице! - викнала Червената Бабичка и й препречила пътя с вдигнат бастун. - Ама бабо, ама аз такова, аз не съм червена шапчица, пембяна съм! - казала спирайки тя - И моля ти се смъкни тоя бастун, че така имам чувството, че в очите ми ще бръкнеш. - Пембяна, друг път, и ти си от наще .. къде си тръгнала? - казала Червената Бабичка отпускайки бастуна си бавно на земята. - На Вълка да занеса тая кошница с динамит. Той си седи там в къщичката и нощем излиза да ни тормози всичките! Миналата година се беше събрал даже с Жълтото Пате и Турския Сокол. Упс! доган, сори. И се разхождаха из гората и само поразии правеха! - Хм, ама верно ли? - запитала Червената Бабичка и не чакала отговор. - Добре си решила, трябваше някой най накрая да започне да прави нещо за тая гора! Виждам, че ти си запоичнала! - О, Червена Бабичке, аз и друго ще направя, ще построя поляна, а да знаеш и колко нови пътечки съм прокарала! Но виж динамита Ловеца ме прати да го нося на Вълка, аз не съм такава - не взривявам защитени животни, ама щом Ловеца казва, значи трябва. - Добре, Червена Шапчице, ще те пусна да вървиш, ама ще ми оставиш две пръчки динамит, да гръмна тука едно дърво дето ще ми падне на къщичката. - казала Червената Бабичка. - Ама бабо, аз не мога, те ми се водят на отчет пръчките. - започнала Червената Шапчица, но като видяла как Червената Бабичка се намръщва обърнала лопатата - Добре де добре, вземи - подала й тя пръчките - и да знаеш, тия пръчки са по рецепта "Стара планина", няма динамит от соя, винаги гърмят! И така разбрали се те, тъй да се каже и си продължила Червената Шапчица по пътеката с далеч над позволената скорост за подскачане и подтичване, покрай нея летели феички и натиквали горските животни, които се опитвали да се разминат с тях в храстите. Минало час и стигнала Червената Шапчица до къщичката на Вълка. Къщичката била бая къщище, направо палат с барбекю отпред. Дебелите дувари изглеждали някак си познато и се издигали на три метра над земята, верандите били украсени с вълче биле и се носила миризма на прясно дизенфекциран басейн - "съвсем като у дома", помислила си Червената Шапчица, "да бе, да, ама ти не мисли за туй", помислил си дуварЪТ. Застанал пред портата Червената Шапчица и потропала с хлопката. - Кой е? - се чуло от рупора на домофона. - Аз съм, Червената Шапчица, праща ме ловеца да донеса храна за защитените животни. - Кой е жовотно бе мърда? Къде се мота до сега? - изсъскал гласа от домофона - Айде влизай ма, няма да държа копчето до утре. Влязла Червената Шапчица, няма да описваме как се е придвижила до следващата сцена, но накрая попаднала тя в спалнята на Вълка, той лежи завит под юргана, дъвче термометър и чете Наказателния Кодекс. - Ето Вълчо, това е кошницата с деликатесите. - казала Червената Шапчица и поставила кошницата на нощното шкафче. - Ърррм. - Изръмжал Вълка - И ся кво, ша си одиш? Що не легнеш при мене да си починеш? - Ама Вълчо, - започнала Червената Шапчица - Ти за каква ме мислиш? Аз не лягам със всеки! тук ще оставим играта на свалките за фантазията на читателя и ще стигнем направо до интересната част, в която Червената Шапчица разпитвайки Вълка за достойнсвата му се прави на невинна, ненавита и стеснителна: - Вълчо ама защо са ти толкова големи ушите? - За да чувам всички по-добре. - Аха, ами защо са ти такива големи очите? - За да ме питат такива като тебе. - Аха, а защо са ти големи зъбите? - Това не са зъби Червена Шапчице ами цип. - отговорил Вълка и дръпнал ципа. Паднала от него вълчата кожа и отдолу се показал Ловеца. (алтернативен завършек - отдолу се показало агне стръвник ;) - не мога да не го кажа макар, че уж няма общо с темата).
Много нещо нещо си изписал и общо взето нищо не си казал.
Глупости, ако някой е толкова тъп, че да е усетил необходимост да си покаже тъпотията в фейсбук, толкова по добре, в крайна сметка няма нищо лошо да се подпомага естествения подбор
Ramaqna17, подбирам да кажем хора които не са си сложили простотиите в фейсбук и не киснат там по 25 часа, примерно, по това кой как е преценил да му изглежда профила там, защото почти всеки е там може да се преценят много неща както по дрехите примерно
Няма как да не се изкажа Моля Ви , не нападайте така групово Г-жа Атанасова, не е джентълментско , кой колкото си може и т'ва е . Само преди седмица , аз се опитах да направя нещо подобно с друг потребител и така го разтроих, че получи раздвоение на личността , в следствие на което ми припомни как си говорехме в 3-ти клас. И за да не се нагнетява напрежение, спами сайта и пр. дайте да си спорим по темите , а личните нападки да оставим за други места...
Вярно е, тъпичка си. Влизам тук от скоро, но съм прочел доста твои коментари. Често неаекватни между другото. И ето, казвам ти го и аз, не съм анонимен, заставам лично зад мнението си. Като каза снимка- тази вълна да не си ти лично?