По всичко личи, че българи няма да маршируват тази година на 14 юли по Шан-з-Елизе на парада на победата срещу омразния либийски режим на Муамар Кадафи. Причините са две: първо, България не се нареди под знамето на коалицията на желаещите, издигнато от президента Никола Саркози; второ, съмнително е, че ще има триумф под Триумфалната арка.
Въпреки че ще отсъстваме от тържеството, трябва да се поздравим с рядък успех - за първи път от много години българско правителство показа външнополитически разум, изправено пред въпроса дали да угодничи на великите сили за сметка на националните интереси. Оказа се, че не е гибелно за държавата да заяви още в самото начало: "Тази война не е наша! Мерси."
Урокът от Ирак, за който платихме 1,5 млрд. долара чрез принудително опрощаване на дълговете му, изглежда си е струвал парите. Нашите управляващи са разбрали, че ако войната е далавера за някого, печелившите не са ординарците, дори и да са се наредели до победителите. Тях ги търсят да измият съдовете от военния разгул, в който няма как да играят съществена роля. Този път българското правителство постъпи честно, като заяви, че няма да участва в бойните действия, но се записва отсега за измиването на посудата при евентуална хуманитарна мисия.
Моментът за такъв изящен дипломатически ход
бе много подходящ. Операцията "Зора на одисеята" има мандат от ООН само за налагане на забранена за полети зона над Либия и изрично "изключва чужди окупационни сили под всякаква форма и на която и да е част от либийската територия". Тъй като имаме овехтяла съветска бойна авиация и западни военни кораби втора и трета ръка, няма как да се включим в хирургически точни удари, които са по силите на високотехнологични армии. Тренираните за патрулни мисии зад граница наши рейнджъри пък не могат да нарушават резолюция на ООН и да окупират Либия. Така че... sorry.
Саркози вероятно би се радвал и само на политическа подкрепа, за да се види, че го признаваме за световен лидер, но и тук би трябвало да поднесем извинения. Първо, той беше лидер само колкото да изтича пред строя и да хвърли първия камък, а след това се оттегли зад гърба на американците, макар и да им беше неприятно да излязат на преден план в трета война с ислямска държава (едновременно с Ирак и Афганистан). Помпозно и кухо прозвуча неговата декларация на Парижката среща в събота: "Франция е готова да поеме своята роля, своята роля пред Историята". Тази роля продължи по-малко от 24 часа.
Второ, лидерството му не е за пред света, а за пред французите, които вече са му взели мярката и не го броят годен за още един мандат. На него му се иска да извиси политически ръст до президентските избори догодина, но първият тур на кантоналните избори в неделя потвърди катастрофалното му смаляване, въпреки че съвпадна с началото на удара по Либия.
Саркози почти е изгубил шанс да се бори за първото място, но надеждата му е поне да не остане трети, защото само един процент го дели от Националния фронт на Марина льо Пен. Все още няма доказателства, че Кадафи е финансирал първата му президентска кампания, но в сегашното си отчаяние той разчита още повече на либийския диктатор, за да си върне силата на следващите президентски избори. Затова почти го помоли да има предвид, че въпреки въздушните удари дипломатическата врата остава отворена, за да си отиде колкото може по-бързо.
Тук обаче има парадокс:
докато дните на Саркози са преброени, защото се знае точно кога изтича мандатът му през 2012 г., политическото дълголетие на Кадафи е неопределено. Коалицията на желаещите няма нито ясно изразено желание, нито мандат да свали от власт либийския лидер и той може да продължи да управлява дори само част от страната, ако се стигне до нейното разделяне на източна (Киренайка), където са бунтовниците в Бенгази, и на западна (Триполитания), където е неговият бастион.
Въпросът е кой ще отиде да го извади от бункера, както стана със Саддам Хюсеин в Ирак. Не бъде ли заловен и отведен на съд (вероятно в Хага), либийският вожд би могъл да се съпротивлява с години. Той вече е живял в международна изолация и знае как да не умре от глад. Надеждата, че арабски държави ще пратят войски да свършат наземната работа на западните сили, угасна още след първите бомбардировки, когато Арабската лига загуби войнственост срещу Кадафи и осъди ударите заради невинните жертви.
Защо България е толкова неблагодарна към Саркози,
след като именно неговата решителна намеса избави от либийски плен шестимата български медици? И тук има две причини. Първо, за разлика от него тя не успя да закрие навреме посолството си в Триполи и да върне всичките си сънародници, защото стотици предпочетоха военните неудобства в Либия пред мирните мъки в родината (тук е важно да се забележи, че има разлика дали се връщаш в България или Франция, като по равнище на живота Либия остава по средата).
При тези условия една по-голяма войнственост на България би заплашила не шестима, а стотици българи воглаве с посолството да станат заложници на Кадафи, и то при липса на всякаква надежда да бъдат избавени от Саркози.
Второ, премиерът Борисов и президентът Първанов са прави да напомнят, че по отношение на Либия западната намеса закъсня твърде много. Едва ли имат предвид, че е трябвало с бомби и ракети да бъдат освободени нашите медици, а че "тихата дипломация", която ни се налагаше от големите столици, всъщност служеше за параван на Франция, Великобритания, Италия и други държави да правят бизнес с Кадафи.
Едва когато българските власти се осмелиха да заговорят на висок глас за грубото потъпкване на човешките права на нашите граждани, тяхното пленничество започна да създава публично неудобство на западната далавера. Те бяха освободени за 24 часа, като за целта не се наложи дори да се намесва пряко Саркози, а прати бившата си съпруга Сесилия (с която вече бе в подготовка за развод) да свърши работата.
Неслучайно милиардите долари на клана Кадафи,
замразявани по света, се намират в Италия, Франция, Великобритания, САЩ и другаде, но не и в България. Натам са текли неговите петродолари, а България бе заставена дори да откупи медиците си, като задраска либийски дълг за близо 60 млн. долара.
Що се отнася до приятелите на Саркози в Бенгази, които той призна за легитимна власт в Либия, имаме право да запазим резервите си към тях, защото по варварското им отношение към нашите медици трудно можем да ги различим от режима на Кадафи. Ако тяхната революция беше сварила нашенците още в затвора, вероятно трикратните им смъртни присъди щяха да бъдат изпълнени, както настояваха жители на Бенгази на "спонтанни" демонстрации.
Саркози може да ни се цупи, но в кризата с Либия харесваме повече позицията на Германия. Канцлерката Ангела Меркел, която също е поставена на изпитание пред своите избиратели, не ни въвлича в припряна военна авантюра заради личната си политическа съдба. Ето една видима полза от влиянието, което тя има над Бойко Борисов.
Хареса ми статията, мнението на Павур също. Мръсна работа е политиката - опищяха света за Тунис, Египет и Либия, а за Руанда, където е имало хиляди пъти повече жерти, и то заради геноцид, някой помни ли нещо?
Да, Юлияна, умират хора, но те и в момента продължават да умират. Към тях просто се прибавят и новите жертви от бомбардировките.
Към коментара на Павур бих добавил също Йемен - миналия петък там полицията директно разстреля демонстрантите, има десетки убити и не е ясно колко ранени. Някой да е чул за някаква проява на възмущение от запада ?
Не знам кой е Саркози и дали е палячо. Честно казано не ме интересува. Аз съм способен да направя собствен морален избор. Според мен тази война е на всички нас, хората. Тези от нас, които не са социопати, не са почитатели на теориите на конспирацията. Тези от нас, които изпитват емоции като - емпатия и съчувствие. Тези от нас, за които - свободата и демокрация, не са изтъркани от многократна употреба (за щяло и нещяло) клишета. Тези от нас, които смятат, че да избиваш с танкове, самолети и наемници собствения си народ, само и само да се задържиш на власт - е нещо лошо. Нещо лошо, срещу което трябва да се борим. Какво мислите за тази война е лакмус за вашия морал.
Отче, стига си демагогствал. Добро упражнение по красноречие все пак. Сега искам да измислиш реч 1000 пъти по-прочувствена заради 1000 пъти по-големия брой жертви в Руанда.
strawsPulledAtRandom, какво искаш да ти напиша за Руанда. Ако се замислиш малко сам ще откриеш, че това е отличен пример от историята, какво следва при НЕНАМЕСА от страна на международната общественост. Видяхме същото в Босна, Камбоджа, Ирак 91-92...искаш ли още примери? Няма нужда от дълги речи. Руанда е това, което се случва, ако не се намесим.
А Ирак е примерът какво става като се намесим. Руанда също е добър пример. Наистина не съм добре информиран (а и как - нали това имаме предвид...), но според другата статия по повод войната в Либия, се споменава за 2 години, през които не е направено нищо, после за продължаващи убийства след фиктивната намеса. Просто на никой не му пука за държави, в които няма петрол. Впрочем, и за народите на държави, в които има петрол, също на никой не му пука. Пука му за петрола. Иначе, аз също искам навсякъде да има свобода и демокрация, но не и изпразнени от съдържание, както е в момента. Ти не искаш ли да се изпълнят кухите лозунги за равенство и братство, прокламирани от комунизма? Ами тогава защо не оставим Китай, Куба, Венецуела и Северна Корея да се намесят (на другата страна)? Не би ли била съвсем аналогична ситуацията? Пак ще има мир, след него свобода, рабенство и братство, което си е все едно да има свобода и демокрация, нали?
strawsPulledAtRandom, за много неща си прав, но нещата не са толкова прости. В Косово петрол нямаше. В Босна петрол нямаше. В Сомалия петрол нямаше. В Хаити петрол нямаше. Международната общественост има да отговаря за много свои ненамеси. Виновни са за много дипломатически провали или липса на решителност. Има ситуации в които намесата е невъзможна, например може да предизвика ядрен конфликт. Но това не е причина или повод, да се критикува в 1 от 10-те случая, когато същата тази общественост е направила нещо правилно. Тоест, фактът че международната общественост е грешала, не е повод да се критикува нейно правилно действие. Аз разбирам критиките към лицемерието на запада. Всички споделяме раздразнение по този повод. Това обаче по никакъв начин не е аргумент срещу военната намеса. Намеса с цел прекратяване на геноцид. Ако се запитате какъв друг вариант има, то едва ли някой може да предложи такъв. Тоест докато няма алтернатива на тази война, не мисля, че е коректно да се говори против войната. Ще цитирам мой познат: "На всички ни е ясно, че да се води война не е нещо хубаво, но когато алтернативата е ДРУГА ВОЙНА, която обаче е между психопатичен диктатор с наемни войски и въоражили се преди 2 седмици цивилни граждани, опитващи се да защитят живота си и този на техните семейства, мисля че изборът между двете злини става твърде лесен." С което приключвам тази тема, защото нямам сили да споря.
В Косово специално няма петрол, но оттам минава пътят на наркотиците. А тръгва от Афганистан - не зная дали нарочно не го спомена докато изброяваше примери. За другите страни не ми се мисли, както казва Миле, да не се напъваме късно вечер, аз специално ей сега ще си сипя едно. Не се напъвам и защото по принцип съм съгласен с идеите ти, от една страна на барикадата сме, просто имаме различни виждания за начина по който се прави това въдворяване на мир и... хм... дали изобщо се прави. А не че не трябва. А и още нещо преди да си сипя винце - наивно е да смята, че бунтовниците в Либия са се въоръжили с кремъклийките на дядо или пък с изоставени военни складове (ей такова нещо, убий ме, не вярвах, че има - все едно изоставени банкови трезори). Нали бяха свалили един изтребител в началото - то така се свалят изтербители - с калашници и гранатомети, намерени в някоя барака. Имам някои подозерния, откъде са се сдобили с ракети или с каквото там е свален Както и да е, айде наздраве по случай, че поне не хвърлят по нас бомбите
абсолютно трябва всички да бъдат командировани в либия,да се раззззззззвъртят там за 2-3 месеца и .....колкото повече-толкова по-добре баси арабеските откачени
Никакви действия/бездействия не оправдават войните Особено във времена, в които толкова много държави разполагат с ядрени оръжия или някой платежоспособен перко може да се сдобие с химически или биологически такива. Популистките призиви и празните приказки за "демокрация" вече могат да заблуждават само дечицата.И в този ред на мисли , от една "любима книга" : ".....И по делата ще ги познаете..." А Косово петрол няма, да, но освен "геополитическото" си местонахождение, има такива залежи от въглища и злато, че като си делнат баницата, може и тук да се чуе за тях.
Здравейте, по принцип не съм много наясно с войните, за които говорите(просто защото не съм била родена или съм била много малка, когато са се водили), затова и мението ми може да звучи доста наивно. Но не мога да спра да се чудя на човешката глупост и алчност, на престорената загриженост и състрадание. На другия край на планетата(в Япония) хората загиват от природни бедствия и последвали от тях инциденти, а в този край човекът убива човека, под предтекст, че иска да му бъде полезен. Чувство на непримиримост се заражда у мен, като се замисля, че след седмица-две(можеби и повече) към Либия ще се втурнат хуманитарни екипи, мисията на които ще е да поправя грешките на сегашните бомбардировачи. Но всъщност истинската им мисия ще бъде да демонстрира същото състрадание и загриженост, но няма ли да е вече късно...?
Както казах, изчерпах мнението си за Либия, но тук се повдигат други теми от Многознайковица. Чудех се дали да подмина мнението и, защото знаех, че това което ще напиша, ще я обиди. Все пак си наложих да драсна няколко реда въпреки нежеланието си и сега ще разберете защо. Първия аргумент за нуждата от войни се парира много лесно. Няма морално отговорен човек, който да не приема необходимото зло, повтарям ако не сте ме разбрали - необходимото зло да се воюва, когато е нападата страната ти, когато агресор окупира чужда страна, когато се извършва геноцид. Да седи безучастно човек при подобно положение е равностойно да седи и да люпи семки докато съседа бие жена си или да не звъниш на полицията, докато пред входа ти пребиват човек. Не вярвам Многознайковица да е подобен социопат. Относно Косово - може и да си права. Хайде да проверим. Действителност Косово има четири пъти по-големи залежи на лигнитни въглища от България, при това на конкурентна концентрация от само 1.7 кубика инертна маса на тон. Значи САЩ крадат въглищата на Косово, я да видим дали е така. Малко сухи дани: Косово е най-бедната държава в Европа, средния БВП на глава от населението е $2900. Износ от 500 милиона долара и внос около 2 милиарда. 13% от БВП се формира от пращане на пари от емигранти, а 7.5% са под формата на безвъзмездна финансова помощ от страна на международната общественост. Основните платци са Германия и Швейцария. Какви балъци, плащат докато САЩ измъкват кюмюра. Добре бедни са, а какво е положението с въглищата? Добива е спаднал 2 пъти в последните няколко години, поради липса на финанси и инвестиции и поради стара и ненадеждна екипировка. Поради това най-голямата (до колкото на мен ми е известно) металообработваща фирма в Косово, ситуирана в Дрена - Ferronikeli, се е принудила да внася въглища от Индонезия и Малазия...Каквоооо? Как по-дяволите ограбват въглищата, като не могат да ги изкарат от земята? Отделих около 15на минути да проведа журналистическо разследване и единственото което открих за правителството на САЩ е че съвместно с Световната банка са финансирали изграждането на ТЕЦ, който ще е готов през 2016....Какъв грандиозен грабеж...цели 12 години... Каква може да е причината да ни лъже Многознайковица? Пъвро не смятам, че го прави съзнателно. Второто което ми идва на ум, защото е клише и изключително срещан феномен, че е чула това някъде, харесало и е, станало е нейно мнение и сега го споделя с нас. Другия вариант е, просто да не си е проверила фактите докрай. Термина за това е войнствено невежество. Казано на прост език - аз не знам, но вярвам че е така и ще те накарам и ти да мислиш че е така. Може причината да е и някаква друга, но не това е важно. Важно е, че невежеството се разпростира като вирус. Ако аз не бях написал това, още 5 човека щяха да се заразят, те щяха да заразят 10 други и накрая инфекцията щеше да се преобразува в common knowledge. За това реших да преодолея погнусата си че ще унижа едно човешко същество и реших да напиша този пост. Няколко съвета до Многознайковица, ако искаш да изглеждаш авторитетно в някои очи, не спори когато не си си проверила фактите. Второ, не го прави за сметка на своите морални ценности. Трето не го прави за сметка на демокрацията. Защото така си деен участник в нейното опорочаване и обезличаване, а не вярвам да ти се живее в общество, където някой друг ти казва какво да мислиш, какво да говориш, какво да обличаш и в какво да вярваш. Защото демокрацията е единствената надежда пред самоунищожението на цивилизацията във времена, когато става твърде лесно да се добиеш до атомно оръжие. Не е така? Това е наивно клише? Добре, оставям ти за домашно да проучиш историята на ХХ и ХХI век и да откриеш колко пъти две демократични държави са воювали една с друга. Приятен ден и до утре.
Pezev, не мъкна от 10 кладенеца вода, да доказвам справедливостта или несправедливостта на войната в Косово, моля те не ми слагай думи в устата. Единственото което говорих за Косово е да оборя внушението, че войната в Косово се е водила за петрол, газ или въглища. Мисля че по този въпрос се изразих ясно. Ако не, прочети отново. Що се отнася по други въпроси свързани с Косово, ти нямаш идея какво ми е мнението, по простата причина, че още не съм го споделил с теб. Така че твоя коментар, е за мнение което аз не съм изразил.
Регистриран на: 23.07.2010, 11:27 21 ot4eto | 23.03.2011 13:08 ------------------ При цялото ми уважение за усилието, което очевидно полагаш да се информираш, трябва да ти кажа, че освен за това, че не въглищата са били целта на САЩ в Косово, за останалото трудно мога да се съглася така лекомислено. За съжаление разсъжденията, които имаш за демокрацията и съвременния свят отразяват само най-повърхностното ниво на нещата, а има още много слоеве от факти и интереси, които са под (или над, според гледната точка) това ниво. Става въпрос за задкулисните интереси и хората в сянка (защото надявам се сред вас тук няма заблудени душици, които вярват, че добрият чичко Обама гради световния ред по свое виждане и собствен дневен ред, нито някой от предшествениците му), които са били и продължават да играят ролята идеолози и организатори на всичко, което се случва на голямата маса на международните отношения още от векове насам. Едни и същи интереси създават и после разгромяват решително отделни лидери, държави, дори идеологии (справка - комунизъм, социализъм, фашизъм, демокрация). Нито една от тези системи не би могла да достигне до там, където е или е била, ако не са били налице другите, срещу които да се противопоставят. (справка - Фашизъм - комунизъм, капитализъм - комунизъм, "демокрация" - ислямски тероризъм и т.н. и т.н.). Създаваш проблем и после предлагаш решение... Пример - Втора Световна Война - идва краят й и се създава ООН и идва на дневен ред темата "Нов Световен Ред", създава се държава Израел и много други... За съжаление нещата са далеч по-сложни отколкото можем да асимилираме в момента, ще минат още няколко години и тогава истината за човешката история (която в момента е безкрайно изкривена) ще започне да изплува на повърхността и тогава вече ще можем да разсъждаваме за това коя страница от историята е била добра, коя лоша и кой какво е направил ЗА и ПРОТИВ интереса на човечеството като цяло. За съжаление все още човечеството е на толкова ниско равнище в развитието си, че с всяко следващо действие вървим все повече към задънена улица, но аз не губя оптимизма си, че доминоефектът ще изиграе своята роля за "просветлението", което трябва да се случи, за да имаме най-сетне здрава база, от която да започнем да градим. За мен сега всичко, което се случва е фалшиво и в по-голямата си част вредно както за прекрасната планета, която населяваме, така и за самите нас. Както беше споменал в коментарите по-долу някой от колегите - живеем с лозунги празни от съдържание. Само времето ще покаже...