"Шшт, мама идва!" Телевизионната реклама за мъжа и жената на 50+, сврени под завивките, а зад вратата дебне възрастната майка на "младежа," трудно може да продаде ипотечен кредит на "поколението на минималната работна заплата".
Кризата увеличи несигурността, страховете и направи света още по-неприветливо и плашещо място за живеене, особено когато най-големият страх е да не си загубиш работата. Така че, от една страна, е чудесно да знаеш, че дори и да нямаш пари за билет, все някак ще се прибереш на място, където във фурната те чака вечерята, а в гардероба всичко е изгладено. От друга, не можеш да се отпуснеш, когато си с гаджето си, а ползването на банята е като промъкване в тила на врага. Но... в крайна сметка чули ли сте някой да е прогонил скъпоценното си дете на улицата?
"Като се изнесеш на квартира - и после?"
Мартин скоро ще навърши 25 години. Митко вече ги е навършил. Мартин е сценарист и работи за комедийно предаване. Митко е стажант - механичен дизайнер в голяма международна компания. И двамата са родени в София и имат висше образование. Не се познават. Обединява ги това, че живеят с родителите си. Както и още 52.8 % от българите на възраст между 25 и 34 години според данни на Евростат.
"Като се изнесеш на квартира и после...? Какво?", пита Мартин. Според него, за да се заживееш сам, трябва да получаваш много големи пари, с които да си купиш апартамент, или да теглиш заем, с който да си купиш жилище и да даваш парите си вместо за наем - на банката. Проверил е и какво е да живее на квартира. Нарича това време "зимата на своето удоволствие". Преди три години прекарва под наем около пет месеца заедно със свой колега сценарист.
"Беше чудесно, но голяма част от заплатата ми си отиваше безвъзвратно. Освен това трябва да имам някакви спестявания, защото в моята сфера много трудно може да си намериш работа и много често няма търсене на кадри", казва Мартин и определя тогавашното си решение като "изключително приятно, но не дотам обмислено". Съквартирантът му бил разочарован от преразглеждането на идеята Мартин да се върне при родителите с, а те - доволни. "Просто реших да видя какво е да бъдеш рационален и ми хареса", допълва той.
Митко е обмислял възможността да излезе на квартира, но до момента не е имал финансова възможност. Надява се, че стажът му ще доведе до трудов договор, за да може да заживее сам. "Това дали ще изляза на квартира зависи от няколко неща. Първо, сестра ми и мъжът й имат дете и сега чакат второ. Живеят в гарсониера, а аз, майка ми и баща ми живеем в тристаен апартамент.
Идеята е аз да се изнеса на квартира, родителите ми да отидат в гарсониерата, а сестра ми със съпруга й и двете деца да се преместят в апартамента", разказва Митко. Не помага на родителите си с общите сметки. Плаща си телефона и кабелната, понякога пазарува след работа. "Може би е лошо, че и двамата са пенсионери, а аз се издържам на техния гръб, но такава е ситуацията", казва той.
Постмодерното общество
Според фамилния психотерапевт Женя Георгиева има много ясни причини за увеличаване на броя на оставащите вкъщи както в западни държави, така и в България. Тя се позовава на полския социолог Зигмунд Бауман, според когото има тенденция младите хора да остават при родителите си. Тя се свързва с постмодерното време и т. нар. "ликвидната" реалност.
"Той я свързва с компютрите и този вид (виртуална)комуникация. Описва това много интересно като тенденция, която се отразява и на много неща. Самите контакти стават такива, на които не можеш да разчиташ. Все едно да натиснеш копчето на компютъра, когато някой не ти харесва и да го разкараш от контактите си - нещо такова се пренася и в другите контакти на младите хора", казва Женя Георгиева.
Според нея има очакване у младите хора, че нещо ще се промени едва ли не механично. "Във връзка с това семейната среда започва да придобива функция да придаде стабилност по-дълго време", казва още тя. Според Георгиева това е тенденция, заради която и в Западна Европа, и в САЩ има повишаване на процента млади хора, които живеят с родителите си.
"При тях имаше периоди, в които 18-годишните задължително трябваше да излязат от вкъщи. Смяташе се за ненормално да не излязат. В днешно време я няма тази патологична окраска", казва тя и допълва, че младите имат нужда от по-дълго живеене в стабилната среда, в която се случват реални контакти.
За България обаче има и различна тенденция. "Ако там (в западните държави) се говори за постмодерно общество и това обяснява явлението, ние сме от държавите, които не са направили истински преход от традиционното към модерното общество", казва тя. Според нея в България се смесва новата тенденция със старата - младите да остават при родителите си.
"При нас по време на комунизма имаше над 60% от младите, дори семейства, които живееха при родителите на един от двамата. Онази тенденция влияе - тя не е отхвърлена като „ненормална", казва още Георгиева. Тя уточнява, че в западните общества това развитие е от преди 2008 г. По нейни думи обаче кризата определено има отражение в България.
Мобилност на труда
Зорница Славова е икономист в Института за пазарна икономика. Според нея ниската мобилност на труда е причина много хора на възраст до 35 години в България да живеят с родителите си. "Освен към София от по-малките градове няма чак толкова много движение на хора в страна, не е мобилен трудът", казва тя. Отчита като проблем и младежката безработица, въпреки че не е много по-висока от средното в Европа. Според Славова от значение е и традицията.
"Тук всеки си има жилище, а не живее на кредит. Гледа да купи апартамент, а не да живее под наем. Като имаш жилище някъде, това те спира да бъдеш мобилен, да търсиш работа в друга община, друг град, друго село", казва още тя. Дори и хората, които имат повече от едно жилище не винаги могат да разпределят имуществото си заради ниските заплати. Тези, които имат например две жилища, дават едното под наем. "Но проблемът е, че парите от наема са за неотложни нужди на домакинството в повечето случаи. Когато домакинството е общо, много повече разходи се спестяват", казва Славова.
"Повечето хора са си живеели в къщи и е близо до разбирането за общия живот, че могат под един покрив да живеят няколко поколения. В другите държави отдавна вече не живеят в такива къщи, там е по-индустриализирано", казва още тя. Зорница Славова обаче подчертава, че явлението няма особено значение за икономиката на страната, а е свързано с решения в личен план.
Самостоятелни в бъдеще?
За Митко няма определена възраст, в която човек трябва да напусне дома си. Според него това зависи от редица фактори, основно финансови - дали човек има работа и заплата и дали родителите му са добре финансово. "Ако живееш сам, имаш възможност да правиш доста неща - да се прибираш, когато искаш, без да казваш "прибрах се" или "излизам сега", да водиш хора, които не би водил вкъщи", казва той. Докато за него излизането на квартира предоставя известна самостоятелност, то според Мартин човек може да бъде самостоятелен и живеейки с родителите си.
"Това да плащаш ток, вода и парно не те прави самостоятелен. Ти може да си самостоятелен и живеейки с други самостоятелни хора", казва той. Родителите му използват плащането на сметки като "оръжие" срещу него в житейски спорове. Затова плаща само сметката си за телефон. Би заживял на квартира, ако ситуацията го налага - ако например оглави семейство или просто заживее с приятелката си. Разказва за своя позната, която живеела с баща си, а той - с майка си. "Нямаше проблем, доколкото виждах", казва той.
Но всъщност и плащането на сметки ти дава самочувствие - поемаш отговорност, че можеш да се грижиш за себе си, дори и да се налага да избираш между скъпа дрешка и сметка за парно. И този избор, макар и труден, те прави зрял. Освен ако се страхуваш да пораснеш, защото задължително ще боли.
