Бунтът на Терситовците

Спомняте ли си онзи мимолетен и белязан с предизвестен провал бунт на гърбушкото Терсит срещу несправедливото разпределение на благата от цар Агамемнон? От съвременна гледна точка, Терсит е един независимо мислещ човек, дори революционер, яхнал вълната на народното недоволство в търсене на правда.

В този кратък миг той изглежда като истински изразител на обществените настроения. Само че, когато Терсит най-сетне трябва да се извиси до величието на момента, той се оказва неспособен и се проваля.

Справедлив ли е бунтът му? Определено. Но знае ли Терсит как да доведе нещата до успешен край и той ли е правилният човек, който да оглави този бунт? Категорично не. Защото на него му липсват смелост и класа.

Но не са ли в същото положение и водачите на нашият бунт в момента? 
Всеки у нас разбира от политика, но малцина се захванаха и продължиха да се занимават с нея. Баналното обяснение на отказалите се или никога незапочналите е, че са разочаровани от мръсотията, корупцията и покварата.

Но защо винаги се отказваме, а после се сърдим, че някой друг не го прави както трябва, особено след като виждаме в ръцете на какви хора оставяме нещата? Много просто: липса на кураж. По същия начин организаторите на протеста заявяват непоколебимо и със своеобразна гордост, че те партия нямало да правят.

Колко удобно! Нека някой друг да вади горещите кестени от огъня, докато те поощрително, но взискателно го потупват по рамото от позицията на обществени регулатори. Поредно "брилянтно" измъкване от отговорност от страна на честните хора, но така вече не става. Да поведеш народа, но да не можеш да го представиш политически си е чиста проба дезертьорство. Защото честността не значи нищо, когато нямаш топките да я отстояваш.

Но не, ще кажете, организаторите на протестите вече заявиха, че са над такива дребни и скучни политически формирования като политическите партии, явно забравили, че в същността си политическите партии са създадени за да представляват именно народа.

Но кои са всъщност тези организатори? Още на пръв поглед те изпъкват като нехаризматични фигури: намръщени физиономии, пълна липса на чувство за хумор, дребнава докачливост, улична риторика. Но това не е най-важното.

Защо те крият своите политически ориентации? Не става дума за политически партии, а за политически уклони. Примерно това, че много от тях са анархисти, комунисти, русофили и тем подобни екстремисти и използват протестите да тестват развитието на експериментални, съществуващи предимно в интернет пространството и неприлагани никъде по света политически теории.

Защо не признаят открито, че недолюбват демокрацията от западен тип, и всъщност проблемът им е не само с нашата система, а с демократичната система изобщо? А да ви прилича моделът за управление чрез обществени съвети на един модел, въведен през 1917 г.? А случайно ли ни натякват при всеки удобен случай за тези "23 години", като едва ли не новата Тъмна епоха и не е ли това индиректен начин за поредната положителна ревизия на комунизма.

А с какви методи работят те? Привидно се афишира стремеж към плурализъм и всеобщ достъп, но това все повече започва да им се изплъзва. На събранието в Сливен били изгонени всички, които предложили да се организира партия. Защо е необходимо изгонването, а не убеждаването им с аргументи? Под привидната отвореност към диалог постепенно започват отлюспванията и разделенията.

В Стара Загора протестираща бива изгонена, защото преди много години била член на ДСБ. А какъв точно е начинът да предизвикаш промяна в политическия живот, освен да се запишеш в някоя партия? Не знам за вас, но на мен ми намирисва на размахването на характеристики в стил "враг на народа" и пост-деветосептемврийски методи в действие.

Никой засега не адресира шумно тези очевидни залитания на организаторите, за да не става трън в очите на протестиращите, но когато съвсем скоро неясната риторика за „смяна на системата" изкристализира, самите хора по площадите ще осъзнаят че това не са хората, които би трябвало да ги представляват. Да не говорим за по-голямата част от българите, които си останаха по домовете.

А колко подготвени са водачите на протеста да канализират народното недоволство в една продуктивна насока. Лесно е да си вдигаш рейтинга на гърба на политиците. Неслучайно най-изтърканият начин да се прави комедия е чрез политическа сатира: политиците всеки ги мрази.

Все ми се струва обаче, че от една по-висока и отговорна позиция анализите би трябвало да са малко по-комплексни и верни на истината от байганьовото "Всички са маскари". Примерно, не сме чули от тях нищо по основни въпроси като организираната престъпност, чиновническата корупция на всички нива, икономическа визия.

Изобщо в каква област е тяхната компетенция? Добрите намерения? Лошо няма, но това само по себе си не е достатъчно, дори и без да цитираме баналната поговорка за добрите намерения и пътя към ада.

"Едно е да искаш, второ е да можеш, трето и четвърто е да го направиш", казваше героят на Григор Вачков (по Николай Хайтов) много векове след като Терсит по свой начин осъзнава истинността на същата тази максима, само че изпод ударите на Одисей.

Далеч не желая съдбата на Терсит да застигне и нашите герои на деня, но те трябва да помислят за това, че волю или неволю от тях вече зависи много и трябва да подходят към момента с необходимата историческа сериозност и висота.

Тук вече няма място за експерименти, партизанщина, евтин популизъм. Още повече, че вече станахме свидетели на една самоубийствена маневра от страна на протестиращите - искането за оставката на правителството. Правителството бе инструментално необходимо за да се решат наболелите проблеми, само че него вече го няма именно благодарение на протестите.

Най-малкото оттук всеки трябва да си направи изводите, че една малка грешка може да доведе до крах на протестите, а дори и до по-зле. Ако лидерите продължават да се държат като Терситовци, то нищо чудно накрая не само те, а и всички протестиращи да свършат като него.