Ако често се оплаквате от труден и объркан живот, обърнете внимание на факта, че можехте да живеете в град от палатки, да пренасяте туби с вода, да се храните в баки и да се редите на опашка за лекарства.
Такова е ежедневието на 2 милиона души, които напуснаха Сирия за последните две години. Половината от тях са деца. Бягайки от ужасите на войната и смъртоносните й пипала, тези хора са запазили единствено себе си. В граничните зони около размирната страна буквално кипи от живот - не в онзи забавен и купонджийски смисъл на думата.
В лагера „Заатари", разположен в забравената йорданска пустиня - на 12 км от сирийската граница, 140 000 души обитават площ от почти 5 квадратни км. Половината от тях са деца под 18-годишна възраст. Всеки ден там се раждат средно по 13 деца.
За една година цял град
Това е един прашен град от палатки. Вече е четвърти по големина в Йордания. Всеки ден над 2000 нови „жители" пристигат пред неговите порти. Създаден е през юли миналата година, за да посрещне 100 семейства. Строителството отнема едва девет дни, а капацитетът му е за 60 000 души. В момента там има двойно повече.
Днес „Заатари" е вторият по-големина бежански лагер в света след „Дадааб" в източната част на Кения. Разполага с три болници, училища, детски площадки и футболни игрища, както и над 3000 магазина покрай основните пътища, наричани шеговито „Камп-Елизе". В тях може да купите почти всичко - от булчинска рокля до свежи зеленчуци. А също и да поръчате такси.
В лагера са построени над 30 000 приюта от плат, има и административни сгради. Територията му е разделена на 12 района, които имат правото да излъчват свои представителите пред управата.
Дневната издръжка на „Заатари" струва 500 000 щатски долара. В тази сума се побират и половин милион парчета хляб и 4.2 милиона литра вода, които се раздават на нуждаещите се всеки ден.
Йорданското убежище вече не е временен рай за сирийските граждани. За все по-голям брой от тях „Заатари" вече е постоянно местожителство. „Мой дом" - така го нарича 17-годишната Ханади от Дамаск. Принудена да бяга из Сирия в продължение на година заедно с цялото си семейство, сега тя ходи на училище и се чувства по-спокойна, въпреки че се намира в пустинята.
Насилието се връща обратно
Най-големият проблем е свързан със сигурността - това са обирите и изнасилванията. Йорданските власти и ООН успяха да създадат някаква форма на отпор, но вътрешните конфликти продължават да се разпалват.
„Тук децата си играят агресивно, удрят се, използват оръжия и пушки. Говорят си неща от сорта на „Искам да те убия", „Ще те застрелям". Не беше така преди войната", казва майката на 5-годишния Харам от Дераа. Едно от многото сирийски деца, които ще останат с травми от войната до края на живота си.
