Защо в страна, която се гордее, че е сред първите 15 развити икономики в света, заплатите на жените са наполовина от тези на мъжете?
Как е възможно в една държава - и то не мюсюлманска - изневярата да е престъпление, което се наказва със затвор, а същевременно общоприетата корпоративна практика налага разпивки до късни доби за мъжете, не рядко в заведения с компаньонки?
Подобни въпроси за социалното положение на жените се приемат доста чувствително в Корея. Особено когато са задавани от чужденци. Те често биват заклеймявани, че са расисти, невежи и не разбират местната култура.
Да си жена не е за завиждане
Само след няколкомесечен престой в Корея се сблъсках с многобройни примери, показващи, че да си жена тук не е за завиждане. Не че някоя държава е построила „рая" за нежния пол.
Преди да бъда обвинена в пристрастност, арогантност или невежество, бързам да кажа, че това не е само мое заключение.
Корея е едва на 104-то място сред 134 държави в годишния индекс на Световния Икономически Форум за равенството между половете за 2010 г. Япония е малко преди нея, а след Корея остават предимно мюсюлмански и африкански държави.
За сравнение, България е на 50-то място.
Независимо колко престижна диплома има една корейка, нейното място остава твърдо под това на мъжа в обществената йерархия, базирана на конфуцианството. Има случаи, при които млади момичета с висше образование получават по 15-20 отказа за работа в частни фирми. Жените политици, съдии, мениджъри, професори се броят на пръсти.
Според мениджърите една жена става ненадеждна, когато се омъжи. В много случаи, когато забременеят, корейките са принудени да напуснат работа - не рядко завинаги.
Ако имат късмет, могат да намерят временна заетост. Статистиката, обаче, показва, че за последните две години, когато се развихри световната икономическа криза, 90 % от загубилите работа в Корея са жени предимно на временни договори.
Средната годишна заплата на една жена е около 16 900 долара, а на мъжа е 32 600 долара.
Мъжете се държат сякаш жените им не съществуват
Досега не съм била на парти, вечеря или друго социално събитие, на което корейци са водили съпругите си. Е, поне, вече не водят и наложници, както са правили само до преди няколко десетилетия...
Преди време придружих съпруга си на бизнес вечеря с представител на корейски конгломерат. Въпреки образованието, получено в Англия, и лустрото на космополитност, кореецът не можа да прикрие отношението си към жените. Държа се сякаш съм част от декора и сякаш с жена не може да се говори за нещо повече от времето и пазаруване.
Същевременно от жените се очаква да си затварят очите за факта, че мъжете им редовно закъсняват след работа, за да ходят на фирмени разпивки - задължителни за желаещите повишение.
В някои случаи алкохолните партита - на които се сключват сделки и градят ключови контакти - се провеждат в специални салони с компаньонки. В тези заведения до всеки мъж сяда младо момиче, което му налива скъпи напитки, храни го с плодове и го забавлява с разговори, игри или караоке. В зависимост от заведението е възможно до се стигне до така наречения втори кръг, при който се предлага секс.
Миналата година на 8-ми март, кореспондентът на вестник Wall Street Journal в Сеул предизвикал скандал като нарушил едно от неписаните правила в Корея - да не се говори публично за определени неща, за да не се посрамим. И така въпросните неща сякаш не съществуват.
Според местните медии, чуждият журналист „унижил финансовия министър" и по този начин „обидил цялата нация", като го попитал на пресконференция дали корпоративната култура на среднощни разпивки и посещения в салони с компаньонки, които са само за мъже, не е сред причините жените да не могат да заемат високи длъжности в бизнеса.
Министърът, цитиран от държавната агенция, отговорил, че половината от новоназначените прокурори били жени и в никоя друга държава жените нямали такъв контрол над семейните финанси както в Корея.
Много неща са се променили
Истина е че много неща са се променили от времето, когато на момичетата дори не са били давани имена и е била популярна поговорката „ако не биеш жена си на всеки три дни, тя ще се превърне в лисица"...
Само допреди двадесетина години млади семейства, на които ултразвукът е показвал, че ще имат момиче са предпочитали аборта пред бебето.
Днес, над половината от преминаващите държавния тест да работят във външно министерство, са жени.
Все повече корейки смятат, че извънбрачните връзки не са привилегия на мъжете, и броят на разводите расте.
След скандала с „неприличния въпрос" на журналиста от WSJ, някои ядосани корейци написаха във форумите, че за разлика от еманципираните западнячки, които се опитвали да имитират мъжете и били нещастни в кожите си на жени, азиатките били запазили женствеността си и нямали вражеско отношение към мъжете. Затова, според тях, западни мъже се женели за азиатки.
Може би има някаква истина в това. Не знам. Вярно е че западната еманципация също има своите крайности.
В Скандинавските държави, например - които от години водят класациите за равенство между половете - е срамно да си домакиня. Малкото на брой жени, които решават да се откажат от работа, за да гледат децата си, са едва ли не прокудени от обществото и се третират като тежест за икономиката.
Както винаги златната среда ще да е някъде по средата между тези крайности...
