Преди 1000 години великите градове Багдад, Дамаск и Кайро са се редували да изпреварват във всяко отношение Западния свят. Тогава ислямът и иновациите са вървели ръка за ръка. Различните арабски халифати са били динамични суперсили - центрове на знание, толерантност и търговия. Сега Арабският свят е в руини.
Докато Азия, Латинска Америка и Африка напредват, Близкият Изток остава назад, удържан от деспотизъм и разтърсван от войни.
Надеждите за промяна се появиха преди три години, когато серия от вълнения премина през региона и доведе до сваляне на четирима диктатори - в Тунис, Египет, Либия и Йемен - и се появиха упорити искания за промяна на други места, най-вече в Сирия. Но плодът на Арабската пролет изгни и се изроди в нова автокрация и войни.
И двете затвърждават мизерията и фанатизма, които сега застрашават целия свят
Защо арабските страни така катастрофално се провалиха в създаването на демокрация, щастие или (извън находищата на петрол) богатство за своето население от 350 млн. души, остава един от най-големите въпроси на сегашната епоха.
Какво прави арабските общества податливи на злодейски режими и фанатици, решени да ги унищожат (заедно с "евентуалните им западни съюзници")? Никой не твърди, че арабите са хора, лишени от талант или страдащи от някаква патологична антипатия към демокрацията. Но за да се пробудят арабите от кошмара си, а светът да се почувства в безопасност, са необходими много и сериозни промени.
Играта на обвинения
Трудностите на арабските страни са изключително широкомащабни. Всъщност Сирия и Ирак надали изобщо могат да бъдат наричани държави в момента.
Преди дни брутална група от джихадисти обяви за несъществуващи границите им, възвестявайки нов ислямски халифат, обхващащ Ирак и Велика Сирия (плюс Израел и Палестина, Ливан, Йордания и части от Турция) с перспективи след време да се заеме с превземането на целия свят.
Лидерите му са си поставили за цел избиването на не-мюсюлманите не само в Близкия Изток, но и на улиците на Ню Йорк, Лондон и Париж.
Египет отново е под контрола на военните. Либия, след насилствената смърт на Муамар Кадафи, е поделена между различни военни групировки. Йемен е обременен от бунтове, вътрешни борби и "Ал Кайда".
Палестина е все още твърде далеч от реална държавност и мир: убийството на трима млади израелци и последвалите репресии създават риска да стартират пореден цикъл на насилие.
Дори страни като Саудитска Арабия и Алжир, чиито режими са предпазени от трусове заради петродоларите и запасите от суровини, разполагат с желязна ръка и апарат за държавна сигурност, но са по-крехки, отколкото изглеждат. Само в Тунис, където започна поривът на арабите към свободата преди три години, има наченки на реална демокрация.
Ислямът, или поне съвременните му "нови интерпретации", са в сърцевината на някои от най-сериозните проблеми на арабите. Твърденията, отстоявани от много от водещите му фигури, че той съчетава духовна и земна власт, без разграничение между религия и държава, ограничават развитието на независими политически институции.
Войнствено малцинство от мюсюлманите се стреми да получи легитимност чрез дори още по-фанатични тълкувания на Корана. Други мюсюлмани, заплашени от насилие от паравоенни групи и гражданска война, търсят убежище в тяхната секта. В Ирак и Сирия много шиити и сунити преди са се женили помежду си; твърде често сега те само се осакатяват взаимно. И това насилствено извращаване на исляма се разпростира до много по-далечни места като северна Нигерия и северната част на Англия.
Но религиозният екстремизъм е само проводник на мизерията, не фундаментална причина за нея
Докато ислямските демокрации другаде (например в Индонезия) се справят чудесно, то в Арабския свят самата структура на държавата е слаба. Твърде малко арабски държави са били независими нации дълго време.
Сянката на разпадащата се Османска империя след Първата световна война е заместена от унижението на британското и френското управление. В голяма част от Арабския свят колониалните сили са продължавали да контролират или влияят на случващото се чак до 60-те години.
Арабските държави още не са успели да изградят институционалните предпоставки за демокрация - взаимните отстъпки на парламентарния дискурс, защитата на малцинствата, еманципацията на жените, свободната преса, независимите съдилища, университети и профсъюзи.
Отсъствието на либерална държава се допълва и от отсъствието на либерална икономика
След като най-сетне е дошла независимостта, доминиращата идеология е била в основната си част централно планиране, често вдъхновено от СССР. Противопоставящи се на свободния пазар и търговията и отстояващи субсидиите и регулациите, арабските правителства на практика са задушили икономиката си.
На много места държавата е дърпала упорито лостовете на икономическата власт - особено когато става дума за петрол. Там, където ограниченията на постколониалния социализъм са премахнати, се е настанил рентиерски, алчен капитализъм на близките до властта олигарси, какъвто цареше в последните години на Хосни Мубарак в Египет.
Там приватизацията е за приятели на властта, почти е липсвал свободен пазар, и досега няма създадени компании на световно равнище, а интелигентните араби, които желаят да преуспеят в бизнеса или науките, се е налагало да заминат за Америка или Европа, за да го постигнат.
Икономическата стагнация е породила неудовлетворение, а монарсите и доживотни президенти са се отбранявали чрез тайна полиция и гангстерски групи.
Църквата се е превърнала в източник на обществени и държавни постове и е едно от малкото места места, където хората са могли да се събират и да слушат речи. Ислямът се е радикализирал и разгневените мъже, мразещи управниците си, са започнали да мразят западните държави, които им осигуряват подкрепа.
Междувременно огромен брой младежи са започнали да участват в масови бунтове, не на последно място заради безработицата. Благодарение на електронните медии те все повече са започнали да осъзнават, че перспективите им извън Близкия Изток са много по-големи. Чудото не е, че те са излезли на улиците по време на Арабската пролет, а че не са го сторили по-рано.
Много разруха
Тези грешки и злини не могат да бъдат преодолени бързо или лесно. Външни сили, които често биват привлечени от региона като нашественици и окупатори, не могат просто да заклеймят джихадистката кауза или да наложат просперитет и демокрация.
Поне това вече със сигурност би трябвало да е ясно след катастрофалната инвазия и окупация на Ирак през 2003 г. Военната сила - най-вече под формата на безпилотни сили и малобройни специални сили - може и да спомогне за удържането под контрол на джихадистите в Ирак. Тази помощ обаче се очертава да бъде постоянна. Дори и новият халифат да се превърне в международно призната държава, което изглежда малко вероятно, той би могъл с години да произвежда джихадисти, способни на износ на тероризъм в чужбина.
Въпросът е, че само арабите могат да обърнат цивилизационния си упадък, и поне в момента надеждите това да се случи са минимални
Екстремистите не дават никаква надежда. Мантрата на монарсите и военните е за "стабилност". Във време на хаос този призив е разбираем, но репресиите и стагнацията не са решение. Те не са проработили преди; всъщност те са в основата на сегашните проблеми. Дори и арабското пробуждане да е приключило за момента, могъщите сили, които го предизвикаха, все още са налице. Социалните медии, разпалили революция в нагласите, няма как да бъдат ликвидирани безследно. Мъжете в своите дворци и западните им поддръжници трябва да разберат, че стабилността изисква реформи.
Дали тази надежда е напразна? Поне в момента перспективите за развитие изглеждат кървави. Но в крайна сметка фанатиците се самоунищожават.
Междувременно, когато това е възможно, умерените, светски сунити, съставящи мнозинството от арабските мюсюлмани, трябва да направят така, че гласът им да се чува. И когато настъпи техният момент, те трябва да се върнат към ценностите, които някога са направили Арабския свят велик.
Образованието тогава е довело до преимуществото на арабите в медицината, математиката, архитектурата и астрономията. Търговията е осигурявала средства за баснословните им метрополиси, подправките и коприната.
И, в най-добрата си епоха, Арабският свят е бил космополитно убежище за евреи, християни и мюсюлмани от много секти, а толерантността е насърчавала креативността и изобретенията.
Статията започва така : "Преди 1000 години великите градове Багдад, Дамаск и Кайро са се редували да изпреварват във всяко отношение Западния свят. Тогава ислямът и иновациите са вървели ръка за ръка. Различните арабски халифати са били динамични суперсили - центрове на знание, толерантност и търговия." Никога, никога, никога ислямът и иновациите не са вървели ръка за ръка. Абсолютно ниога арабските халифати не са били центрове на знание, хеле пък на толерантност. Що се каса до търговията - да ви е известно защо Западна Европа развива корабостроене и се впуска в онова, което наричаме великите географски открития? Ами защото Османската империя е направила търговията с далечния изток невъзможна. Изобщо сред интелектуалците на запад битува едно схващане за това как Европа била придобила технологиите и знанието от арабите, китайците, извънземните и т.н. Любимото ми списание The Economist не прави изключение от тази тенденция. Тя се подкрепя от книги написани от иначе сериозни автори, в които обаче липсват доказателства потвърждаващи тезата. Нямам нито време, нито място да изреждам фактите доказващи несъстоятелността на подобни твърдения. Ето нещо за заинтересованите - авторът е Родни Старк ( Rodney Stark ), книгата е озаглавена How the west won с подзаглавие The Neglected Story of the Triumph of Modernity.
Мисля, че не трябва да се заяждаме за една донякъде неподходящо употребена дума,(иновация*), която, както може да се прочете в уикипедията, влиза в употреба през 19 век.Казвам донякъде, защото примерно компасът, книгопечатането, барутът..... сами по себе си са иновации. *Нововъведение (също иновация на латински: novatio) е употребата на нови идеи, процеси, стоки, услуги и практики по повече или по-малко комерсиален начин, базирайки се на (ново) приложение на науката и/или теxниката. Още по малко да отричаме приноса на другите народи в световната култура и световната цивилизация. В света съществува приемственост, затова Платон, Аристотел Архимед, Евклид,....... стават достояние на арабите, които на свой ред имат свои принос, който оказва влияние на учените в Европа. Исторически факт е, че Платон и Аристотел са преведени на латински от арабски, защото гръцките оригинали са били загубени. Бих препоръчал на Никкор да се запознае с блестящия метод на ал Бируни, който през 9 век е измерил диаметъра на земното кълбо, с точност която е възможно да бъде сравнена с тази получавана преди използването на изкуствените спътници. Мисля, че този метод би бил и днес блестяща иновация. http://iztoknazapad.com/?page_id=4532
Петрола, петрола им разказа играта на арабите. Петрола и природните ресурси вместо да са манна небесна за тия които ги притежават, са проклятие. Те пораждат диктатури и това се вижда, както в арабския свят, така и в Русия, Венецуела, Нигерия, Ирак и.т.н. И преди тъпаците да скочат как Америка е лоша и се меси в Ирак, нека припомним, че в Русия и Венецуела американски крак не е стъпвал, пък пак свободата никаква я няма. Даже във Венецуела често се свършва даже тоалетната хартия и се редят на опашки като унас през 90-та Където има петрол, газ и природни богатства властта няма стимул да "угажда" на населението, защото приходите са гарантирани от износ. Следователно следва масово - бой, стригане и сръбска музика И това не съм го измислил аз, а го пише по дебелите книги..... за които дървените философи в тоя форум едва ли подозират
Така.Почвам с опроверженията. Историкът Бърнард Люис обяснява надълго и нашироко как ислямът "е постигнал най-високото ниво на искуствата и науката", а през това време средновековна Европа била "ученик и в някаква степен зависима от ислямския свят", обаче изведнъж започнала да прави изпреварващи крачки и бла-бла-бла. Истината е че нищо такова не се е случило.Цялото знание в ислямските халифати, империи и прочие образувания идва от завладените народи - перси, сирийци, гърци.Искате факти? Ами ето ви: Първата нучна книга на арабски е трактат по медицина преведен от сирийски християнски монах в Александрия. Багдад е построен от персийски и еврейски архитекти, прословутият Авицена е бил персиец, не арабин. Между другото същото важи и за Омар Хаям, ал-Бируни и Рази. Друг персиец ал-Кваризми бива наричан създателят на алгебрата. Това което заблуждава всички е фактът че техните имена са на арабски и трудовете им са публикувани на арабски - официалният език по тези земи тогава. Прословутите арабски цифри са с изцяло хиндуистка пъпна връв - спомнете си ранните военни походи на исляма на изток.И пак великолепната хиндуистка числова система, базирана на концепцията за нулата, е побликувана първо на арабски.Въпреки това дълго след това мюсулманите не я използуват. Да ви изреждам ли "ислямските" постижения в медицината?Или направо да мина към признанието на Насир-и-Круса за това че повечето медици в Сирия и Египет са ...християни? Същото се отнася и до администрацията.През втората половина на 10-ти век Абд ал-Джаббар признава че управниците на Египет, ал-Шам, Джазира, Фарис разчитат на християни по въпросите на управлението, администрирането и управлението на фондове ( парични средства ). Всъщност основната причина за заблудата, че ислямът бил по-напреднал от християнска Европа е, че покорявайки Гърция, ислямът е имал достъп до постиженията на Елада - Платон, Аристотел и т.н.Проблемът на арабите е че са чели трудовете на древно гръцките мислители, така както са чели Корана - като безспорна истина, която не може да бъде подлагана на съмнение.А повечето от обясненията на Платон и Аристотел за света са всъщност погрешни. Арабите всъщност не са успели да придвижат познанието по-напред от мястото до което са стигнали гърците преди тях. Не ми се говори за "толерантността" на исляма, че ще се наложи да си изпусна нервите.Ако малко се поинтересувате от история, ( ако знаете какви ги е свършил пророка Мохамед, Тамерлан и синът му Улуг Бек, всякакви там османлии и прочие исторически лица, не ви трябва Батак ) вместо да плямпате приказки чули-недочули някаква теза, просто ще забравите за каквато и да е ислямска "толерантност" както тогава, така и днес. По-важното е друго.Идеята че през средновековието ислямската култура е била напреднала, е също толкова голяма илюзия, колкото и идеята за "арабската пролет" днес. Арабският свят е бил назадничав тогава и си остава назадничав и днес.
Първа теза на Ники: Никога, никога, никога ИСЛЯМЪТ И ИНОВАЦИИТЕ НЕ СА ВЪРВЕЛИ РЪКА ЗА РЪКА. Абсолютно ниога АРАБСКИТЕ ХАЛИФАТИ НЕ СА БИЛИ ЦЕНТРОВЕ НА ЗНАНИЕ, хеле пък на толерантност. Що се каса до търговията - да ви е известно защо Западна Европа развива корабостроене и се впуска в онова, което наричаме великите географски открития? Ами защото Османската империя е направила търговията с далечния изток невъзможна. Втора теза на Ники: Истината е че нищо такова не се е случило.Цялото знание в ислямските халифати, империи и прочие образувания идва от завладените народи - ПЕРСИ, СИРИЙЦИ, гърци.Искате факти? Ами ето ви: Къде е противоречието?
Nikkor, по-важните факти са други - че когато в началото на 8-ми век арабите завземат Иберийския полуостров, донасят със себе си съвременните "технологии", непознати в Европа по онова време. Това са архитектурата, вятърните мелници (да, персийско изобретение, но така или иначе непознато в Европа), напоителните канали, оръжията и прочее и са били м ног по-напреднали в математиката, навигацията, астрономията и много други неща. Днес никой в Испания не отрича положителната роля, която арабите са оказали за времето си, завладявайки полуострова.
Иване Черноземски, за амнайсти път го казвам - Авицена е персиец, не арабин. Същото се отнася за огромна част от именитите лекари, архитекти, математици и прочие от онази епоха, живели по онези земи.Те просто фигурират с арабски имена, но не са араби. Стормбрингер, прочети книгата за която говоря, пък после ми обяснявай как арабите са изнамерили водното колело. То е известно още на древните римляни, но те не го използуват, поради огромния брой роби, които правят иновациите ненужни и недооценени. Няма начин тия хора да са били страшно напредничави, а в Европа да са тънели в мизерия и мръсотия, пък изведнъж ония напредничавите взели та изостанали, докато ония назадничави, тъпи католически европейци взели да правят гигантски скокове напред. Просто не се връзва това. Само че политическата коректност го изисква. И така вече повече от половин век на запад битува схващането че тези които до ден днешен убиват жените с камъни поради щото са съгрешили и режат главите на западняци и руснаци, щото са неверници, едно време били ехееее...Пък после лошите бели взели че им отнели знанието и технологиите и ги надвили и победили и т.н. Аман от простотии и от откровени глупости, които биват лансирани за висока наука. Преди някой и друг месец, някаква преподавателка от един либерален очевидно университет в САЩ, обясни на хамериканците, че оня чеченец, дето гръмна 100 човека на маратона в Бостън ли беше не помня, бил изгонен от джамията която посещавал и това било даказателство, че справянето с джихадистите минавало през повече джамии и повече ислям. Вие пичове също си въобразявате че в тая човеконенавистна идеология и политическа програма има някакъв рационален и общочовешки елемент. За списание Икономиист няма какво да говоря. Като се започне от Русия и се мине през позицията им за инвазията в Ирак, та до исляма, то такава наивност, такава глупост и безотговорност, че няма накъде повече. Я вземете се събудете от тоя сън дето го спите, че един прекрасен ден ще се чудите какво да правите.
„ Ислямът за разлика от Християнството не дърпа науката назад и не я смята за вредна. “ Иване Черноземски, ти сериозно ли? И ако е така, защо науката е възникнала в западна, католическа, християнска Европа и никъде другаде? Защо европейците и само европейците имат очила в продължение на столетия, защо китайците познават барута столетия преди европейците, но нямат приложение за него, освен за фойерверки.И за твое свезеение, науката е възникнала не някъде другаде а в католическата църква - първият университет в Европа е Парижкият и познай къде се е намирал - в катедралата Нотр дам дьо Пари.Тъмното средновековие не се е случвало - имало е нормално, постепенно, еволюционно развитие и то е ставало именно благодарение, а не въпреки католическата църква. Кога ще разберете, че 90% от това на което са ви учили по история в училище е НЕИСТИНА и откровена ЛЪЖА. Както и глупостите в които биват възпитавани хората на запад - чувство на вина за това което са, и срам от постигнатото. При положение че те са дали на света повечето от постиженията довели до това което се определя като МОДЕРНОСТ.Дори лекциите по „Западна цивилизация“ вече не се четат в западните университети, щото били „етноцентрични“. Ебати лицемерието и низостта, които ни се лансират като общочовешки ценности и прочие глупости.
Едни народи са роялисти, други са фенове на демокрацията. Разликата е, че роялистите се подчиняват на авторитетите, оставят ги да управляват както намерят за добре, а хората си вършат тяхната работа. Феновете на демокрацията издигат в култ закона и презират авторитетите. Дори, когато някой от изпълнителната власт стане твърде популярен и започне да добива статута на авторитет, тези народи го свалят от власт, за да не се опияни от властта и да не започне да се смята за човек над закона. До тук мисълта е на един немец живял преди 200 години и направил сравнение между тогавашните народи на Франция и Германия. Арабските народи са роялисти по своята същност и живеят в мир само под властта на наследствените авторитети на монархиите. Те ви и резултата от насилствено налагане на демокрация – никой избран от народа да управлява няма реалната власт да държи хората в подчинение и те се обединяват около малките регионални авторитети. Които пък, от своя страна, се борят за върховната власт над всяка държава. И по аналогия с Германия, подозирам, че арабските народи първо ще се разцепят на малки държавици и едва тогава, в последвалата борба за надмощие между клановете може и да се постигне обединение до старите граници чрез насилствено подчиняване на по-слабите кланове от някой по-силен. Която и форма на държави имахме преди Арабската пролет. Историята има навика упорито да се повтаря, а управляващите с не по-малка упоритост не искат да осъзнаят това и тласкат народите към кръвопролития, щото си мислят, че те знаят по-добре, как да станат нещата. Любопитно ми е, колко ли човешки живота ще струва налагането на демокрация на народи, които нее искат да имат демокрация? И дали хората взели решенията за налагането на тези демокрации имат толкова малко съвест, че да спят спокойно при толкова жертви вследствие на тяхната глупост и незнание?
Това дали се разждаш демократ или роялист стана малко като с гейовете - дали се раждат гейове или стават гейове? Нещо е сбъркана тая теория, щото то и в Европа сме били все роялисти с царе, пък изведнъж стана така, че сега сме надлъж и нашир демокрация. Различни европейци ли взеха да се раждат или ни се смени гена? Писах го вече, но пак да напомня, ключа от бараката до голяма степен се крие в петрола. О повтарям, това не е мое откритие. Преди да кажете какво мислите за Оня, почетете малко книжки и вървете спорете с авторите им. Няма как да има демокрация и да се чува гласа на народа в страна, където приходите на властта идват от износа на петрол или полезни изкопаеми и са сигурни, без значение народа надолу какво прави и как живее. Подозирам, че и в Германия ако изведнъж рукнат от земята едни мощни потоци от петрол в Бундестага леко ще загърбят демократичните процедури А пък ако петрола на саудитските брадатковци изведнъж спре и за благоденствието си трябва да разчитат на това, което произвежда народа им, то примката на диктатурата ще трябва доста да се поолаби. Току виж почнат и с избори да си избират шейхове тогава...
Оня, твърде оскъдни са ти знанията и твърде скромни умствените възможности, за да си позволя да споря с теб. Абсолютно съм сигурен, че нямаш капацитета да проумееш това за което говоря. Стой си спокойно на твоята истина, но малко по малко, хората се убеждават в безсмислието да спориш с телевизора и спират да ти обръщат внимание...
Предвидливо бях предупредил преди да казваш какво мислиш за Оня, да почетеш книжки и да ходиш да спориш с авторитетни автори, не с Оня. Като четеш книжки да опитваш да ги разбираш, а като приятелите ти разказват истории, да им задаваш по някое просто въпросче. Прости въпросчета, като например след като се раждаме роялисти и през цялата история из Европа е пълно с царе и крале, как пък сега Европа стана демокрация? Във Великобритания роялисти или демократи се раждат хората днес, щом било по рождение това?
Когато чета в постовете на Ники: „Изобщо сред интелектуалците на запад битува едно схващане ......”; Любимото ми списание The Economist не прави изключение от тази тенденция. Тя се подкрепя от книги написани от иначе сериозни автори, в които обаче липсват доказателства потвърждаващи тезата...........”; „Кога ще разберете, че 90% от това на което са ви учили по история в училище е НЕИСТИНА и откровена ЛЪЖА.......”, по асоциация ми идва на ум един каубойски виц: Седят си на бара трима стари каубои, с чаши с уиски пред тях, пушат си лулите и си мълчат. С трясък вратата се отваря, нахълтва еди гринго (млад каубой), изважда си патлака и с три изстрела прекършва столчетата на чашите с уиски (не ми се вярва да са били със столчета чашите на каубоите, но така е във вица). Най-стария от каубоите си извадил лулата от устата и рекъл: „Момче, изпили си мушката!” На следващата вечер се повторила същата история, но този път грингото отишъл при тях и попитал най-стария: "Какво искаш да кажеш с това „Изпили си мушката!”. Ами, рекъл стария каубой, когато бях млад и аз правех така, но на третия път ме хванаха и ми натикаха пищова отзад. И най-много мушката ме дращеше.”
Бойче Абе като за арабите техническия прогрес и лукса не са ценности, защо богатите в Саудитска Арабия са затънали в лукс и технически прогрес? А ако бедните араби не са като нас и просто обичат да се избиват за кеф, тогава що масово бягат от войната? Хората сме еднакви и всеки обича свободата и хубавия живот. Просто има едни идиоти като тебе и още няколко тук, на които свободата и сравнително хубавия живот им е даден на тепсия, а те си съдират гърлото да плюят срещу него. И демокрация им е мръсна дума. КАто е мръсна дума, защо така упорито отказваш да идеш в Северна Корея, далеч от демокрацията? В мечтания социализъм, където няма амрекианци, НАТО и т.н.
Лотхен, И аз знам 40 думи за простотия. Но първите две, за които се сещам, са Бойчо Бойчев.