Преди 1000 години великите градове Багдад, Дамаск и Кайро са се редували да изпреварват във всяко отношение Западния свят. Тогава ислямът и иновациите са вървели ръка за ръка. Различните арабски халифати са били динамични суперсили - центрове на знание, толерантност и търговия. Сега Арабският свят е в руини.
Докато Азия, Латинска Америка и Африка напредват, Близкият Изток остава назад, удържан от деспотизъм и разтърсван от войни.
Надеждите за промяна се появиха преди три години, когато серия от вълнения премина през региона и доведе до сваляне на четирима диктатори - в Тунис, Египет, Либия и Йемен - и се появиха упорити искания за промяна на други места, най-вече в Сирия. Но плодът на Арабската пролет изгни и се изроди в нова автокрация и войни.
И двете затвърждават мизерията и фанатизма, които сега застрашават целия свят
Защо арабските страни така катастрофално се провалиха в създаването на демокрация, щастие или (извън находищата на петрол) богатство за своето население от 350 млн. души, остава един от най-големите въпроси на сегашната епоха.
Какво прави арабските общества податливи на злодейски режими и фанатици, решени да ги унищожат (заедно с "евентуалните им западни съюзници")? Никой не твърди, че арабите са хора, лишени от талант или страдащи от някаква патологична антипатия към демокрацията. Но за да се пробудят арабите от кошмара си, а светът да се почувства в безопасност, са необходими много и сериозни промени.
Играта на обвинения
Трудностите на арабските страни са изключително широкомащабни. Всъщност Сирия и Ирак надали изобщо могат да бъдат наричани държави в момента.
Преди дни брутална група от джихадисти обяви за несъществуващи границите им, възвестявайки нов ислямски халифат, обхващащ Ирак и Велика Сирия (плюс Израел и Палестина, Ливан, Йордания и части от Турция) с перспективи след време да се заеме с превземането на целия свят.
Лидерите му са си поставили за цел избиването на не-мюсюлманите не само в Близкия Изток, но и на улиците на Ню Йорк, Лондон и Париж.
Египет отново е под контрола на военните. Либия, след насилствената смърт на Муамар Кадафи, е поделена между различни военни групировки. Йемен е обременен от бунтове, вътрешни борби и "Ал Кайда".
Палестина е все още твърде далеч от реална държавност и мир: убийството на трима млади израелци и последвалите репресии създават риска да стартират пореден цикъл на насилие.
Дори страни като Саудитска Арабия и Алжир, чиито режими са предпазени от трусове заради петродоларите и запасите от суровини, разполагат с желязна ръка и апарат за държавна сигурност, но са по-крехки, отколкото изглеждат. Само в Тунис, където започна поривът на арабите към свободата преди три години, има наченки на реална демокрация.
Ислямът, или поне съвременните му "нови интерпретации", са в сърцевината на някои от най-сериозните проблеми на арабите. Твърденията, отстоявани от много от водещите му фигури, че той съчетава духовна и земна власт, без разграничение между религия и държава, ограничават развитието на независими политически институции.
Войнствено малцинство от мюсюлманите се стреми да получи легитимност чрез дори още по-фанатични тълкувания на Корана. Други мюсюлмани, заплашени от насилие от паравоенни групи и гражданска война, търсят убежище в тяхната секта. В Ирак и Сирия много шиити и сунити преди са се женили помежду си; твърде често сега те само се осакатяват взаимно. И това насилствено извращаване на исляма се разпростира до много по-далечни места като северна Нигерия и северната част на Англия.
Но религиозният екстремизъм е само проводник на мизерията, не фундаментална причина за нея
Докато ислямските демокрации другаде (например в Индонезия) се справят чудесно, то в Арабския свят самата структура на държавата е слаба. Твърде малко арабски държави са били независими нации дълго време.
Сянката на разпадащата се Османска империя след Първата световна война е заместена от унижението на британското и френското управление. В голяма част от Арабския свят колониалните сили са продължавали да контролират или влияят на случващото се чак до 60-те години.
Арабските държави още не са успели да изградят институционалните предпоставки за демокрация - взаимните отстъпки на парламентарния дискурс, защитата на малцинствата, еманципацията на жените, свободната преса, независимите съдилища, университети и профсъюзи.
Отсъствието на либерална държава се допълва и от отсъствието на либерална икономика
След като най-сетне е дошла независимостта, доминиращата идеология е била в основната си част централно планиране, често вдъхновено от СССР. Противопоставящи се на свободния пазар и търговията и отстояващи субсидиите и регулациите, арабските правителства на практика са задушили икономиката си.
На много места държавата е дърпала упорито лостовете на икономическата власт - особено когато става дума за петрол. Там, където ограниченията на постколониалния социализъм са премахнати, се е настанил рентиерски, алчен капитализъм на близките до властта олигарси, какъвто цареше в последните години на Хосни Мубарак в Египет.
Там приватизацията е за приятели на властта, почти е липсвал свободен пазар, и досега няма създадени компании на световно равнище, а интелигентните араби, които желаят да преуспеят в бизнеса или науките, се е налагало да заминат за Америка или Европа, за да го постигнат.
Икономическата стагнация е породила неудовлетворение, а монарсите и доживотни президенти са се отбранявали чрез тайна полиция и гангстерски групи.
Църквата се е превърнала в източник на обществени и държавни постове и е едно от малкото места места, където хората са могли да се събират и да слушат речи. Ислямът се е радикализирал и разгневените мъже, мразещи управниците си, са започнали да мразят западните държави, които им осигуряват подкрепа.
Междувременно огромен брой младежи са започнали да участват в масови бунтове, не на последно място заради безработицата. Благодарение на електронните медии те все повече са започнали да осъзнават, че перспективите им извън Близкия Изток са много по-големи. Чудото не е, че те са излезли на улиците по време на Арабската пролет, а че не са го сторили по-рано.
Много разруха
Тези грешки и злини не могат да бъдат преодолени бързо или лесно. Външни сили, които често биват привлечени от региона като нашественици и окупатори, не могат просто да заклеймят джихадистката кауза или да наложат просперитет и демокрация.
Поне това вече със сигурност би трябвало да е ясно след катастрофалната инвазия и окупация на Ирак през 2003 г. Военната сила - най-вече под формата на безпилотни сили и малобройни специални сили - може и да спомогне за удържането под контрол на джихадистите в Ирак. Тази помощ обаче се очертава да бъде постоянна. Дори и новият халифат да се превърне в международно призната държава, което изглежда малко вероятно, той би могъл с години да произвежда джихадисти, способни на износ на тероризъм в чужбина.
Въпросът е, че само арабите могат да обърнат цивилизационния си упадък, и поне в момента надеждите това да се случи са минимални
Екстремистите не дават никаква надежда. Мантрата на монарсите и военните е за "стабилност". Във време на хаос този призив е разбираем, но репресиите и стагнацията не са решение. Те не са проработили преди; всъщност те са в основата на сегашните проблеми. Дори и арабското пробуждане да е приключило за момента, могъщите сили, които го предизвикаха, все още са налице. Социалните медии, разпалили революция в нагласите, няма как да бъдат ликвидирани безследно. Мъжете в своите дворци и западните им поддръжници трябва да разберат, че стабилността изисква реформи.
Дали тази надежда е напразна? Поне в момента перспективите за развитие изглеждат кървави. Но в крайна сметка фанатиците се самоунищожават.
Междувременно, когато това е възможно, умерените, светски сунити, съставящи мнозинството от арабските мюсюлмани, трябва да направят така, че гласът им да се чува. И когато настъпи техният момент, те трябва да се върнат към ценностите, които някога са направили Арабския свят велик.
Образованието тогава е довело до преимуществото на арабите в медицината, математиката, архитектурата и астрономията. Търговията е осигурявала средства за баснословните им метрополиси, подправките и коприната.
И, в най-добрата си епоха, Арабският свят е бил космополитно убежище за евреи, християни и мюсюлмани от много секти, а толерантността е насърчавала креативността и изобретенията.
Мисля, че не трябва да се заяждаме за една донякъде неподходящо употребена дума,(иновация*), която, както може да се прочете в уикипедията, влиза в употреба през 19 век.Казвам донякъде, защото примерно компасът, книгопечатането, барутът..... сами по себе си са иновации. *Нововъведение (също иновация на латински: novatio) е употребата на нови идеи, процеси, стоки, услуги и практики по повече или по-малко комерсиален начин, базирайки се на (ново) приложение на науката и/или теxниката. Още по малко да отричаме приноса на другите народи в световната култура и световната цивилизация. В света съществува приемственост, затова Платон, Аристотел Архимед, Евклид,....... стават достояние на арабите, които на свой ред имат свои принос, който оказва влияние на учените в Европа. Исторически факт е, че Платон и Аристотел са преведени на латински от арабски, защото гръцките оригинали са били загубени. Бих препоръчал на Никкор да се запознае с блестящия метод на ал Бируни, който през 9 век е измерил диаметъра на земното кълбо, с точност която е възможно да бъде сравнена с тази получавана преди използването на изкуствените спътници. Мисля, че този метод би бил и днес блестяща иновация. http://iztoknazapad.com/?page_id=4532
Петрола, петрола им разказа играта на арабите. Петрола и природните ресурси вместо да са манна небесна за тия които ги притежават, са проклятие. Те пораждат диктатури и това се вижда, както в арабския свят, така и в Русия, Венецуела, Нигерия, Ирак и.т.н. И преди тъпаците да скочат как Америка е лоша и се меси в Ирак, нека припомним, че в Русия и Венецуела американски крак не е стъпвал, пък пак свободата никаква я няма. Даже във Венецуела често се свършва даже тоалетната хартия и се редят на опашки като унас през 90-та Където има петрол, газ и природни богатства властта няма стимул да "угажда" на населението, защото приходите са гарантирани от износ. Следователно следва масово - бой, стригане и сръбска музика И това не съм го измислил аз, а го пише по дебелите книги..... за които дървените философи в тоя форум едва ли подозират
Първа теза на Ники: Никога, никога, никога ИСЛЯМЪТ И ИНОВАЦИИТЕ НЕ СА ВЪРВЕЛИ РЪКА ЗА РЪКА. Абсолютно ниога АРАБСКИТЕ ХАЛИФАТИ НЕ СА БИЛИ ЦЕНТРОВЕ НА ЗНАНИЕ, хеле пък на толерантност. Що се каса до търговията - да ви е известно защо Западна Европа развива корабостроене и се впуска в онова, което наричаме великите географски открития? Ами защото Османската империя е направила търговията с далечния изток невъзможна. Втора теза на Ники: Истината е че нищо такова не се е случило.Цялото знание в ислямските халифати, империи и прочие образувания идва от завладените народи - ПЕРСИ, СИРИЙЦИ, гърци.Искате факти? Ами ето ви: Къде е противоречието?
Nikkor, по-важните факти са други - че когато в началото на 8-ми век арабите завземат Иберийския полуостров, донасят със себе си съвременните "технологии", непознати в Европа по онова време. Това са архитектурата, вятърните мелници (да, персийско изобретение, но така или иначе непознато в Европа), напоителните канали, оръжията и прочее и са били м ног по-напреднали в математиката, навигацията, астрономията и много други неща. Днес никой в Испания не отрича положителната роля, която арабите са оказали за времето си, завладявайки полуострова.
Това дали се разждаш демократ или роялист стана малко като с гейовете - дали се раждат гейове или стават гейове? Нещо е сбъркана тая теория, щото то и в Европа сме били все роялисти с царе, пък изведнъж стана така, че сега сме надлъж и нашир демокрация. Различни европейци ли взеха да се раждат или ни се смени гена? Писах го вече, но пак да напомня, ключа от бараката до голяма степен се крие в петрола. О повтарям, това не е мое откритие. Преди да кажете какво мислите за Оня, почетете малко книжки и вървете спорете с авторите им. Няма как да има демокрация и да се чува гласа на народа в страна, където приходите на властта идват от износа на петрол или полезни изкопаеми и са сигурни, без значение народа надолу какво прави и как живее. Подозирам, че и в Германия ако изведнъж рукнат от земята едни мощни потоци от петрол в Бундестага леко ще загърбят демократичните процедури А пък ако петрола на саудитските брадатковци изведнъж спре и за благоденствието си трябва да разчитат на това, което произвежда народа им, то примката на диктатурата ще трябва доста да се поолаби. Току виж почнат и с избори да си избират шейхове тогава...
Предвидливо бях предупредил преди да казваш какво мислиш за Оня, да почетеш книжки и да ходиш да спориш с авторитетни автори, не с Оня. Като четеш книжки да опитваш да ги разбираш, а като приятелите ти разказват истории, да им задаваш по някое просто въпросче. Прости въпросчета, като например след като се раждаме роялисти и през цялата история из Европа е пълно с царе и крале, как пък сега Европа стана демокрация? Във Великобритания роялисти или демократи се раждат хората днес, щом било по рождение това?
Когато чета в постовете на Ники: „Изобщо сред интелектуалците на запад битува едно схващане ......”; Любимото ми списание The Economist не прави изключение от тази тенденция. Тя се подкрепя от книги написани от иначе сериозни автори, в които обаче липсват доказателства потвърждаващи тезата...........”; „Кога ще разберете, че 90% от това на което са ви учили по история в училище е НЕИСТИНА и откровена ЛЪЖА.......”, по асоциация ми идва на ум един каубойски виц: Седят си на бара трима стари каубои, с чаши с уиски пред тях, пушат си лулите и си мълчат. С трясък вратата се отваря, нахълтва еди гринго (млад каубой), изважда си патлака и с три изстрела прекършва столчетата на чашите с уиски (не ми се вярва да са били със столчета чашите на каубоите, но така е във вица). Най-стария от каубоите си извадил лулата от устата и рекъл: „Момче, изпили си мушката!” На следващата вечер се повторила същата история, но този път грингото отишъл при тях и попитал най-стария: "Какво искаш да кажеш с това „Изпили си мушката!”. Ами, рекъл стария каубой, когато бях млад и аз правех така, но на третия път ме хванаха и ми натикаха пищова отзад. И най-много мушката ме дращеше.”
Бойче Абе като за арабите техническия прогрес и лукса не са ценности, защо богатите в Саудитска Арабия са затънали в лукс и технически прогрес? А ако бедните араби не са като нас и просто обичат да се избиват за кеф, тогава що масово бягат от войната? Хората сме еднакви и всеки обича свободата и хубавия живот. Просто има едни идиоти като тебе и още няколко тук, на които свободата и сравнително хубавия живот им е даден на тепсия, а те си съдират гърлото да плюят срещу него. И демокрация им е мръсна дума. КАто е мръсна дума, защо така упорито отказваш да идеш в Северна Корея, далеч от демокрацията? В мечтания социализъм, където няма амрекианци, НАТО и т.н.
За Оня разбрах. Само не разбрах с какво арабите или някой друг са по-различни от нас Но и сред арабите има идиоти. И там има Бойчо Бойчевци, които обичат властта да им обира спестяванията от тамошното КТБ и те да се радват
"Стормбрингер, прочети книгата за която говоря..." Много са ми смешни тези, които с една прочетена книга се смятат за големи капацитети по дадени въпроси. Nikkor, благодаря за съвета, но мисля да го пропусна. Аз не си купувам от пазара книги със съмнителна стойност, моите източници на информация са по-различни и, повярвай ми, доста по надеждни.