"Когато дойдох в Америка, нямах нищо. Сега имам 500 хиляди долара кредити..."
Тези думи на българин, вече почти американец, ми цитира друг българин - с американски, но и с български паспорт, завърнал се преди месец в България. Името и позицията, на която работи тук, ще запазим в тайна - по негова молба.
Човек има стотици причини да напусне родината си. За да се завърне намира само една.
Това е просто един разговор с човек, решил да се завърне след 13 години, прекарани в Съединените щати. Работел е там за големи IT компании. И тук е на висока позиция - със заплащане, в пъти по-ниско от американското. Съизмерено към българските стандарти, ниво на потребление и пазар - повече от добро.
Средата около него също е от хора, учили, работели и живели най-малко пет години извън България.
Сред приятелите му в САЩ вървят залози кога ще се върне. Засега са 80:20 - в полза на това, че ще се върне до Нова година, срещу малцинство, което му дава година. Не повече.
"Имаше доста хора, които се върнаха, изкараха някакъв период и пак осъмнаха в САЩ. Една позната изкара година и два месеца и пак се върна в Ню Йорк..."
Завръщането му не е социален експеримент. Както се казва на инвестиционен език, рискът е диверсифициран - в САЩ нищо не е скъсал, сметки, карти - всичко е запазено. Просто напуснал работа и спрял да плаща наем. "Ако реша да се върна, ще ми отидат 2-3 месеца да си намеря нова работа..."
Ако по нещо личи, че има надежда домът му да е в България, е фактът, че си е купил жилище тук, не в Съединените щати. А може и да е покупка от гледна точка на инвестиция.
Защо е тук?
Не е тук обаче, защото смята, че държавата е станала по-нормална. (И други го казват...) Решението за завръщане е поради лични причини. Близките му, приятелите са тук. А приятелите там?
"Там събота и неделя висях нонстоп в скайпа. Нямат много време да се събират хората. Всеки живее на голямо разстояние от теб, всеки са го завъртели някакви проблеми, тук социализацията като че ли е по-добра...
А и повечето там ги гони един проблем, какъвто в България го няма - какъв ти е статутът. Защото една част са със студентски визи, работни визи, полулегално или нелегално, така че наред с всички останали проблеми имат още един - емиграционните власти".
Студентите, които имат право да работят официално определени часове, за да плащат обучението и другите си разходи за живот, кооперират легална с нелегална работа. Други работят на втора работа вечер, събота и/или неделя, за да плащат за: първата ипотека, (за втората ипотека), за изплащане на колата и застраховките й, за частното училище на детето...
"Проблемът с парите и това да имаш добро заплащане е навсякъде..."
Съвсем вярно. Има ли значение всъщност къде ще си ипотечен роб - от едната или от другата страна на океана? Там изплащаш къща за $400 000 в по-смотан квартал с 2 до 3% лихва, тук - апартамент за 70 000 евро за над 11% лихва.
Работа, работа, работа, телевизия, скайп/фейсбук. Отвреме-навреме - купон с приятели. И тук, и там започва да става почти еднакво... Различното зависи от усилията на всеки от нас кое те прави щастлив.
"Всичко опира до това да поемеш инициативата. Не да чакаш шансът да те потупа по рамото".
Що за работа е работата
Когато е млад, човек не си дава сметка без какво/кого може да живее. Мечтае за неща, без които смята, че не би могъл да съществува. Събеседникът ми казва, че е отишъл в Щатите на майтап, не с мегаидеи да покори Америка. Не е ли по-лесно, ако вярваш в това?
"Има хора, които чакат звездния си миг. Някои си намират съпруга американка, казват - повече няма да общувам с българи, успяват така, даже има българи, които не смятат да си подновят българските паспорти. В същото време има хора, които, ако се върнат тук, ще живеят по-добре. На някои им изпращат пари от България, но седят там и не се връщат, чакат да се обърнат нещата..."
Всички сме чували от приятелите си в чужбина - особено в САЩ, колко здраво се работи. Но ако това доставя радост на тези, които го правят, защо не? В някои случаи и обстоятелствата си казват думата - потръгне ти малко, видиш се в пари, купуваш второ жилище за инвестиция, но след това лихвата се качва и за да не ти го вземе банката, си намираш втора работа.
А нима тук мнозина не купиха апартаменти с цел да ги дават под наем и да рентиерстват, а сега се изгърбват под тежестта на увеличените лихви? Разбира се, броят им е в пъти по-малко, но и в България налапването с кредити - потребителски и ипотечни, е факт. Разликата е, че в икономика като американската намирането на работа е по-лесно, стига да не те мързи да работиш.
Или просто работиш, за да харчиш. "Познавам хора, чиято месечна вноска за кола е повече от месечния наем - рентва стаичка в краен квартал за $550 на месец, но кара линкълн, който му излиза 720 долара вноската". Е, у нас може да се види човек с джапанки от Илиянци, но с джиесем, който е като за брокер от инвестиционна банка... От тази болест спасение няма.
Първи впечатления
Първите впечатления от родината са като след ръкостискане. Защото са от месец. И са като на турист, попаднал в случаен български магазин.
"Първото нещо, което чуваш, е: Кажете!!! (Изръмжано, както разбирам. Бел.а.) Като им кажеш "Добър ден!", после минават в по-любезна гама. Но първото е не особено приветливо. В САЩ е обратното, прекалено са приветливи и даже знаеш, че лъжат - хем ти се усмихва, хем те приветства и ти радва, хем знаеш, че иска да ти отреже главата..."
"Там всеки си прави нещо специализирано и не иска да прави нещо повече - например чиновник знае една или две форми и извън тях не може и не иска да прави друго. Тук всеки разбира по-малко от много работи".
Няма какво да говорим повече. Все още е турист в родината. Върнал се е, за да търси нещо или някого. Май само за това си струва човек да прекоси океана няколко пъти.
Ипотеки, коли и кока-кола има навсякъде.
strawsPulledAtRandom, докато се прибера от плажа и Архангел ти отговорил вместо мен. И за мен е така - времето е пари. Не се виждам да губя часове на ден, всеки ден за някаква смешна дори и за моя стандарт сума. Ако не ми стигат парите, за същото време ще работя нещо друго и ще изкарам повече, като ми стигат - вместо да се чудя как да надцакам банките, предпочитам да се забавлявам. ПП: Историйката която разказах е само финалния етап от промяната на моя човек, но не върви да описвам как протече процеса с годините, а дори и нещата които казах са само част от дребнавото сметкаджийство заформило се в характера му за десетина години култивиране ППП: леле мале, това за семействата дето си делят парите на мои и твои, аз го наричам "съквартиранство със секс". ПППП: Оня, не говоря, дали някой има или няма 3 кинта за чадър, и разни демонстрации на благосъстояние. Акцента ми беше в разсъждението за далаверата.
Мина, кажи ми нещо което не знам. В Холандия младото семейство отива на гости на родителите на единия само ако е поканено. Ако се изръсят неканени във времето за вечеря например, старите си слагат масата само за тях си, а "гостите" седят и гледат отстрани. ПП: да ме прощава авторката за спама, но ми е напечена тиквата от слънцето и малко накъсано ми върви мисълта... 4 коментара запомних и отговорих, петия го забравих. Това ЕГН-то не прощава
По-интересен виц не бях срещал досега. Емигрантът -американец,вече легален: -Имам кредити да връщам. -Не бой се ,ще ти пратим пари от България.
Краткият разказ на Rowan, всъщност май се явява като основа на днешната тема, а горното бе само за загрявка. Поздравления за което, към Rowan! Същият феномен го има навсякъде, не само в САЩ, но като че ли там и в Канада, къде поради разликите в бита къде поради разстоянията, е много по-изявено от колкото в Европа. Всъщност казвали са ми на мен самият след години на живот извън България че придобивам подобни черти на поведение. Знам и от личен опит за други подобни в Европа също, UK и Италия конкретно. Не ми се разказва в подробности че ще ми се разсърди родата ако прочете... Така че не става май дума че това е "американски манталитет" или някакъв друг а по скоро обратното, категоризацията е "България и всички останали". Може би и някои околни на Балканите, където хората гледат по друг начин на живота. Но най-вече е въпрос на личностен манталитет, на човек. Защото знам и хора от старата емиграция в Америка, с по над 20 години живот в тази среда, които са запазили "нашенския" манталитет /в смисъл на сърдечност/ много повече отколкото мнозинството хора в България.
"... Ако не ми стигат парите, за същото време ще работя нещо друго и ще изкарам повече, като ми стигат - вместо да се чудя как да надцакам банките, предпочитам да се забавлявам..." ------------- Това е вярно, но да не се вземаме чак толкова насериозно... Ти и Архангел на колко места работите, че си оползотворявате всяка минута, освен съня, храненето и хобитата? Това "счетоводство" на времето, с което си можел да изкараш още някой лев не е ли също толкова дребнаво като сметките за това колко ще спестиш от таксите по кредитната карта? Дето се вика, и аз не бачкам за 300 лева, та много добре те разбирам какво имаш предвид. Точно това исках да кажа, но явно не бях разбран - понякога, дори да не си струва усилието, постъпвам ирационално и си правя сметката за няколко левчета или дори стотинки, когато става дума да ги дам на банка, просто защото го приемам като един вид "кауза" и изкривено, може би дори комплексирано удоволствие да "прецакаш банката" (тоест, да се опиташ да си по-малко прецакан от нея, обратното е трудно постижимо и то само като междинен резултат, например когато имах депозит с незначително по-високи лихви от ГПР-то на кредита си). Та така, пак повтарям - специално в частта с банките, правя като твоя човек, макар и от съвсем различни подбуди - моите са идеологически, а той изглежда го прави за парите.
Абе Роуане, ти май с плуване си стигнал до Холандия,хуе морхе,хуе ми дах,ама с кроул или бруст като стил?
Нарочно насочих с първия ми коментар дискусията в тази насока да видя реакциите и те са точно каквито ги очаквах: Тия от развитите страни са скръндзи, а ние знаем как да живеем. Ако не ни стигнат парите още повече ще изкарваме за да ги попилеем пак както си знаем! Сакън да не си помисли някои, че сме бедни ако си направим рационално сметката за нещо! Резултатите обаче показват друго - нито сме почнали да изкарваме колкото онези в развитите държави, нито знаем как да си уредим живота като тях! Всичко е гола парвенющина. Примера с чадъра беше много показателен Лятото на морето аз 3 чадъра ще си зема, да не ме помислят за мизерник че нямам 5 лв.. Нищо че като ходя на плаж и един чадър не ползвам...
Rowan, 20 - така е! И други неща знам, ама аз откъде да знам ти какво не знаеш, за да ти го кажа?
Лятото на морето аз 3 чадъра ще си зема, да не ме помислят за мизерник че нямам 5 лв.. Нищо че като ходя на плаж и един чадър не ползвам... Намига ... Въпросът е на стандарт. Тея дни ходих на Китен.Как ме виждаш с торбите с чадърите-да ги мъкн апо алеи, магазини, кръчмета?Ако мога за 3 лева да си реша проблема Както казах по-долу:всичко е до праг на значимост-за някой ако загуби 20 стотинки е много, за друг 2 лева, за трети 200, а за четвърти 3000. Аз работя една работа, и то не от 8 до 17 както повеèто хроа, пеèля отлично дори по западните стандарти и си живея по идеологията на "поколението У"-да мам време за себе си, за приятелте си, да се разхождам, забавлявам.РАботата е е й така-между другото, да подсигурява наìна ми на живот. В магазина много пъти са ме премятали с някоя стотинка.Никога не вдигам скандал, дори не отварям дума.Просто не стъпвам там-обявявам тотален бойкот, не си развалям деня с ядове или да смятам колко пилета можех да си купя, ако не ме бяха мамили предните 20 години примерно
Архангел, човече, казах ти - стига си се вземал прекалено насериозно. Като не ти се мъкнат чанти през Китен, настани се в хотел на плажа, нали си чорбаджия. Аз пък това лято си носих чадърчето - излизам от хотела и след 10 метра съм на пясъка, като място имаше предостатъчно. Просто не се натисках да съм на централния плаж на никой курорт и клошарското чадърче, което издаваше ниския ми социален статус, ми вършеше чудесна работа - по-добра от забитити на плажа, които не можеш да регулираш. А относно магазините - като те метнат и не стъпваш повече там? И какво правиш - ходиш до по-далечния и с по-малко артикули ли? А това не ти ли губи ценното време? А ако и в него те метнат, после в още по-далечния и зле зареден ли отиваш? Нещо хич не ми се връзва с предишните ти думи.
Оня, я пак се върни и прочети текста на първия ми коментар, че оспамих статията да ти обяснявам, какво съм написал. Прословутите 3 кинта ги давам да си купя пространство и спокойствие, защото мога да си ги позволя. В свободната зона всички са г*з до г*з и си е живо мъчение постонно да тръскаш от косата си пясък от близко прелитащите дечурлига, да слушаш житиетата и битиетата на 4-5 компании едновременно. Държиш ли да ти цитирам точно какво правиш (в коя книга се намира и коя глава от нея), за да влезеш в спор с мен, според писанията на "философа", както го нарича един друг капацитет в една много извстна книга?
Тука пък четирима спорят... По двойки! За по-лесно... Тежко се започва седмицата...
В момента спорим по двойки, защото още загряваме. Някъде към 50-тия коментар ще се влезли във ворма и ще зашочнем всеки срешу всеки. Касапницата предстои
То като ми е тръгнало да спамя, леле мале, много лошо отряза плешо под другата статия, чак жално ми стана. Той човека на всички каки се натиска, мята скайпове и ФБ, пък всички го сектирдосват. Никой не ще да си играе с него значи... лоши хора.
ПишетИИИИ..ПишетИИИИ, та утре като дойдЪ на "работа" да има какво да чИтЪ