"Когато дойдох в Америка, нямах нищо. Сега имам 500 хиляди долара кредити..."
Тези думи на българин, вече почти американец, ми цитира друг българин - с американски, но и с български паспорт, завърнал се преди месец в България. Името и позицията, на която работи тук, ще запазим в тайна - по негова молба.
Човек има стотици причини да напусне родината си. За да се завърне намира само една.
Това е просто един разговор с човек, решил да се завърне след 13 години, прекарани в Съединените щати. Работел е там за големи IT компании. И тук е на висока позиция - със заплащане, в пъти по-ниско от американското. Съизмерено към българските стандарти, ниво на потребление и пазар - повече от добро.
Средата около него също е от хора, учили, работели и живели най-малко пет години извън България.
Сред приятелите му в САЩ вървят залози кога ще се върне. Засега са 80:20 - в полза на това, че ще се върне до Нова година, срещу малцинство, което му дава година. Не повече.
"Имаше доста хора, които се върнаха, изкараха някакъв период и пак осъмнаха в САЩ. Една позната изкара година и два месеца и пак се върна в Ню Йорк..."
Завръщането му не е социален експеримент. Както се казва на инвестиционен език, рискът е диверсифициран - в САЩ нищо не е скъсал, сметки, карти - всичко е запазено. Просто напуснал работа и спрял да плаща наем. "Ако реша да се върна, ще ми отидат 2-3 месеца да си намеря нова работа..."
Ако по нещо личи, че има надежда домът му да е в България, е фактът, че си е купил жилище тук, не в Съединените щати. А може и да е покупка от гледна точка на инвестиция.
Защо е тук?
Не е тук обаче, защото смята, че държавата е станала по-нормална. (И други го казват...) Решението за завръщане е поради лични причини. Близките му, приятелите са тук. А приятелите там?
"Там събота и неделя висях нонстоп в скайпа. Нямат много време да се събират хората. Всеки живее на голямо разстояние от теб, всеки са го завъртели някакви проблеми, тук социализацията като че ли е по-добра...
А и повечето там ги гони един проблем, какъвто в България го няма - какъв ти е статутът. Защото една част са със студентски визи, работни визи, полулегално или нелегално, така че наред с всички останали проблеми имат още един - емиграционните власти".
Студентите, които имат право да работят официално определени часове, за да плащат обучението и другите си разходи за живот, кооперират легална с нелегална работа. Други работят на втора работа вечер, събота и/или неделя, за да плащат за: първата ипотека, (за втората ипотека), за изплащане на колата и застраховките й, за частното училище на детето...
"Проблемът с парите и това да имаш добро заплащане е навсякъде..."
Съвсем вярно. Има ли значение всъщност къде ще си ипотечен роб - от едната или от другата страна на океана? Там изплащаш къща за $400 000 в по-смотан квартал с 2 до 3% лихва, тук - апартамент за 70 000 евро за над 11% лихва.
Работа, работа, работа, телевизия, скайп/фейсбук. Отвреме-навреме - купон с приятели. И тук, и там започва да става почти еднакво... Различното зависи от усилията на всеки от нас кое те прави щастлив.
"Всичко опира до това да поемеш инициативата. Не да чакаш шансът да те потупа по рамото".
Що за работа е работата
Когато е млад, човек не си дава сметка без какво/кого може да живее. Мечтае за неща, без които смята, че не би могъл да съществува. Събеседникът ми казва, че е отишъл в Щатите на майтап, не с мегаидеи да покори Америка. Не е ли по-лесно, ако вярваш в това?
"Има хора, които чакат звездния си миг. Някои си намират съпруга американка, казват - повече няма да общувам с българи, успяват така, даже има българи, които не смятат да си подновят българските паспорти. В същото време има хора, които, ако се върнат тук, ще живеят по-добре. На някои им изпращат пари от България, но седят там и не се връщат, чакат да се обърнат нещата..."
Всички сме чували от приятелите си в чужбина - особено в САЩ, колко здраво се работи. Но ако това доставя радост на тези, които го правят, защо не? В някои случаи и обстоятелствата си казват думата - потръгне ти малко, видиш се в пари, купуваш второ жилище за инвестиция, но след това лихвата се качва и за да не ти го вземе банката, си намираш втора работа.
А нима тук мнозина не купиха апартаменти с цел да ги дават под наем и да рентиерстват, а сега се изгърбват под тежестта на увеличените лихви? Разбира се, броят им е в пъти по-малко, но и в България налапването с кредити - потребителски и ипотечни, е факт. Разликата е, че в икономика като американската намирането на работа е по-лесно, стига да не те мързи да работиш.
Или просто работиш, за да харчиш. "Познавам хора, чиято месечна вноска за кола е повече от месечния наем - рентва стаичка в краен квартал за $550 на месец, но кара линкълн, който му излиза 720 долара вноската". Е, у нас може да се види човек с джапанки от Илиянци, но с джиесем, който е като за брокер от инвестиционна банка... От тази болест спасение няма.
Първи впечатления
Първите впечатления от родината са като след ръкостискане. Защото са от месец. И са като на турист, попаднал в случаен български магазин.
"Първото нещо, което чуваш, е: Кажете!!! (Изръмжано, както разбирам. Бел.а.) Като им кажеш "Добър ден!", после минават в по-любезна гама. Но първото е не особено приветливо. В САЩ е обратното, прекалено са приветливи и даже знаеш, че лъжат - хем ти се усмихва, хем те приветства и ти радва, хем знаеш, че иска да ти отреже главата..."
"Там всеки си прави нещо специализирано и не иска да прави нещо повече - например чиновник знае една или две форми и извън тях не може и не иска да прави друго. Тук всеки разбира по-малко от много работи".
Няма какво да говорим повече. Все още е турист в родината. Върнал се е, за да търси нещо или някого. Май само за това си струва човек да прекоси океана няколко пъти.
Ипотеки, коли и кока-кола има навсякъде.
та в крайна сметка и ти се сети, и аз се сетих че ти се сети. Надявам се, че беше полезно за тези на които индексите не им говорят нищо. Край по тази тема
Тц, изобщо не ми беше полезно, т.е. полезно ми бше дотолкова, че вече знам - ако реша да си имам работа с банка, да питам strawsPulledAtRandom
Аз... аз се шегувах! Просто забравих да перна човече зад удивителната ...
Рован-чо , значи и ти ставаш като "приятелят" ти американеца. как беше " три пъти го режа и все е късо", или "три пъти си броя стотинките и все не стигат" ами не си ги бройте , а работете. Така ще имате повече стотинки и ще ви стигат и без да ги броите по три пъти.
и едно само не мога да разбера, Като сте тол'ко умни що ривете срещу нещо което вие сте го одобрили срещу подписа си, а? едва ли може да ми кажете , ама нейсе приключихме темата.
НН, мързел съм си по дефолт, пък strawsPulledAtRandom е в час с материята. Ако някой е разбрал това което аз не съм, що пък да не го ползвам, обратното те прави безполезен (ако не вярваш, питай Макиавели). Пък от работа може само да се изгърбиш. Кой го беше казал: "Живей докато си жив, защото после дълго време ще бъдеш мъртъв"...
"...ами не си ги бройте , а работете..." ----- Абсолютно съгласен съм. Още помня какво казваше един семеен приятел на родителите ми: "Пари се печелят, а не се спестяват". Вярвах му не за друго, а защото тръгна от нулата, като гастърбайтър в Германия изкара пари, после с тях започна малък бизнес, вдига си къща на няколко ката и т.н. Хубаво е да приемаш съвети от успели хора. В този ред на мисли - Роуане, аз определно не се чувствам на "ти" с банките, самият факт, че съм се набутал да тегля кредит говори достатъчно Както и да е, в никакъв случай не съм искал да ставам защитник на дребнавостта - наистина е по-ефективно ако 99% от енергията на човек е насочена към изкарването на пари, а не спестяването им.
аз съм мързелив по отношение на безмислени дейности под прага ми на значимост. А страу, наивно се опитва да надиграе банките в тяхната игра и на техен терен, което според мен е наивно.Нищо друго не твърдя. Но ако иска да се опитва не бих го спрял. Това си е негово решение.
"...Като сте тол'ко умни що ривете срещу нещо което вие сте го одобрили срещу подписа си, а?..." ----------- Вече ти обясних - защото по такъв начин ми проточиха договора, че нямах избор, оставаха ми 2 часа до изповядване на сделката, а бях заложил 10% капаро. Поисках от продавачите 40 дни срок след предварителния договор (което е повече от обикновената практика - един месец, бяха сговорчиви), поисках изрично уверение от банката, че отпускането и усвояването на кредита ще стане до 20 дни - тоест бях двойно подсигурен, дори можех да започна напълно нова процедура в друга банка, това при положение, че имах и предварително одобрение за креди от тази банка. Обаче... започнаха да ме мотат за някакви глупости и ... нали се сещаш, че не стана за 20 дни, аз уж като коректен човек, им отпуснах още малко и още малко и беше късно за друга банка... Подписахме договор, който после се оказа грешен (някаква техническа грешка в самия погасителен план - нали се сещаш, че няма с калкулатора да седна да смятам всяка цифричка от три страници в самата банка - а не ти го дават предварително да го прочетеш). После предподписахме коригирания договор няколко часа преди нотариуса - ти какво би направил - би се отказал от 10% капаро върху жилището ли? Това е само една малка илюстрация за това как те мотаят в някои банки - наистина се надявам да бъда полезен на някой като го чете. После имаше един подобен случай като погасих предсрочно част от кредита - не помня какъв беше точно казуса, но имах няколкократна устно потвърждение, че условията ще бъдат едисикакви, но нямах никакъв подписан документ, защото трябвало първо да внеса средствата по сметката си, преди да се подпише самия той (това било тяхно технически изискаване). Всичко на шест... до момента, в който парите са на касата и ми казват - ами да, но тук имало още еди си каква таксичка, сори... Ами честито на печелившите. Това как се избегва - с четене на документи, които подписваш ли? Да бе, да. Очевидно не можеш да прекараш банката, никога не съм си и мислил обратното. Но ми стана криво как се ебават примерно за някакви си ... де да знам - едва ли са били повече от 100-200 -300 лева, важен е принципът. Та оттогава и аз имам принцип - да си вземам всяка стотинка, която мога от банката, дори това да е неефективно като време и усилия - просто аз така съм решил и го правя не толкова за парите, колкото заради идеята. Цялата тирада беше само за да кажа, че винаги има начин банката да те прекара, дори да си обсъдил с адвокат договора си (което обикновено не може да стане), дори да си изчел Общите условия, дори да си наясно с действащите закони в Република България (които защитават абсолютно винаги банките), пак може да те прецакат, при това без да направят нещо, за което да можеш да ги осъдиш. Та, не бъдете много самонадеяни, че като си прочетете договора и ще сте по-умни от останалите десетки хиляди кредитоискатели - мислиш ли, че те не са си чели договорите Не е много смешно, не знам защо се хиля
"...А страу, наивно се опитва да надиграе банките в тяхната игра и на техен терен, което според мен е наивно..." ------------- Естествено, че е наивно някой да си мисли, че може да надхитри банките, споменах го някокло пъти. Но това не значи, че трябва да стоим със затворени очи и да не предпреимаме нищо - тогава ще ни цоцат дори още повече, но просто няма да го осъзнаваме. Не апелирам да "надхитряваме" банките, а да се възползваме оптимално от възможностите, които ни се предлагат в супермаркета, в спортния магазин, от туроператора, от мобилния оператор, от ЛАН-доставчика, а в случая - от банките. Дори не го и апелирам, само споделям с цел да помогна с мнението и опита си - а именно, имах 200-300 лева по-голям приход за година от депозит за десетина хиляди, само защото се възползвах от няколко промоции, които нямат нищо общо с кредита ми, по който са ме цакали и ще продължат да ме цакат съвсем отделно и независимо от депозита. Осъзнаваш ли това последното - кредита и депозита ти нямат нищо общо и това, че ти не се възползваш от изгодно предложение за депозит с надеждата, че съвсем различна банка (!) няма да ти повиши лихвата е ... повече от ирационално поведение.
$500 000 кредити? Един прост съвет - не живей над възможностите си. Важи и за САЩ, важи и за България.
Извинете за НЕУДОБНИТЕ коментари.... Горното е написано от абсолутно некомпетентен,неуспял(вероятно без документи) Български гражданин.Не мога да намеря "U" Аз имах бизнес в България,и не мога да простя на НИКОЙ........................................................
коментарите са тъпи,без никакъв смисъл кой е луд в Америка да плаща наем $550 и $750 за линкълн(не е бмв)??? И аз през живота ми в америка не съм видял таквоз 4удо???нима българина е толкоз тъп????