На един от най-живописните булеварди в Будапеща - „Андраси", се намира сграда в неоренесансов стил, построена през 1880 г., която днес служи за музей. Зад неговата красива фасада обаче се пазят зловещи спомени за два срамни и трагични периода от унгарския XX век.
Тогава тази източноевропейска страна е арена на кръстосан огън в експанзията на две диктатури, идващи от запад и изток - нацистката и комунистическата. В продължение на някоко десетилетия тази сграда наистина е била дом на терора и е използвана както и от нацистите, и от комунистите.
Домът на лоялността и терора
Булевард „Андраси" е една от най-красивите улици в града и това прави впечатление на всеки, посещавал някога Будапеща по работа или като турист. Булевардът се намира на ключово за града място и свързва центъра с Площада на героите - там са издигнати монументите на седемте лидери на маджарски племена, заселили се край река Дунав през средните векове. Парадоксално, и нацистите, и комунистите решават, че тъкмо там трябва бъде мястото, където да подлагат на ужасни мъчения и да екзекутират хората, които са им неудобни.
По време на Втората световна война, когато в политическия живот на страната доминира национал-социалистическата партия „Кръст от стрели", в тази сграда, позната тогава като „Дом на лоялността", се помещава нейната партийна централа. В подземието й обаче членове на движението „Кръст от стрели" измъчват и убиват хиляди хора, включително и много евреи.
Между 1945 г. и 1956 г., когато страната вече е под съветска окупация, сградата на „Андраси" №60 се използва от политическата полиция и продължава да бъде същински дом на терора и ужаса. Изоставената от национал-социалистите партийна централа се превръща в централа на милицията (политическата полиция), като хиляди са държани против волята им вътре, измъчвани и екзекутирани.
През тези години политическата полиция внедрява и вербува шпиони навсякъде. Много техни доносници следят и клеветят хората във фабриките, в редакциите, в офисите, в университетите, в църквите, в театрите. Следят всяка тяхна стъпка. Тази политическа полиция малтретира или осакятява по един човек от всяко трето семейство в страната. Месеци след като се нанася на „Андраси" №60, милицията започва да използва и подземията на съседните сгради, като на практика създава подземен лабиринт от затворнически килии - подземие на ужасите.
По-малко зло няма
В „Дома на терора" днес може да се видят помещенията, където са извършвани жестоките мъчения и убийства. Тези лабиринти са запазени в автентичния им вид. В горните няколко етажа на сградата пък са изложени автентични експозиции както от самия дом на терора, така и такива, които са свързани с трудните етапи от история на Унгария през XX век.
Ако скоро възнамерявате да посетите Будапеща, посетете този музей. Неговите експозиции със сигурност ще ви накарат да настръхнете от ужас. А после ще почувствате облекчение, че това вече е минало в Европа.
Трансформираният в музей дом на терора днес не е просто монумент в памет на жертвите на нацизма и комунизма. Неговият смисъл е да напомня за поуките от ХХ век - а именно, че никоя диктатура не може да бъде считана за по-малко или по-голямо зло от друга диктатура.
Във всяка от залите на „Дома на терора" в Будапеща посетителите могат да чуят подробна беседа за всяка от темите или да ги получат на хартия. Вижте в галерията повече за част от тях.
