Един от най-неприятните вторични ефекти от концентрацията на кризи е прибягването до религиозна реторика.
Господ ми свидетел, това е страшно досадно, а в по-общ план представлява сериозна опасност пред човешкия прогрес и способността ни да съществуваме рационално и успешно, извън обсега на влияние на примитивните пустинни суеверия.
Понякога божественото призоваване се прави механично, не означава нищо и може да се отметне като лексикален паразит. Друг път "името Господне" се употребява със съзнателна ирония, както сторих аз в началото на второто изречение на този текст.
Не на публичното, официално и самодоволно говорене за бог
Но публичното, официално и самодоволно говорене за бог като за реален и решаващ фактор в събитията на планетата е нищо по-малко от сигнал за морална и интелектуална капитулация.
Приказването за божествения гняв (или респективно милост) се изля като градушка от суеверен нонсенс покрай природните и политически бедствия, настанили се трайно в страната. Отвсякъде чувам за "намесата на Началника".
Управляващи, общественици, интелектуалци, журналисти и други граждани съвсем сериозно се опитват да пласират абсурдната, неподкрепена с никакви доказателства теза, че нещата се случват в съзвучие с променливия нрав на централния (анти)герой в най-мрачните фентъзи книги, писани някога.
Номерът обаче няма да мине.
Средновековните импулси трябва да бъдат балансирани от здравословни дози "богохулен" скептицизъм и ирония. Тук не е Саудитска Арабия. Стотици години след Научната революция, Просвещението и Чарлз Дарвин, монотеистичното "мъмбо-джъмбо" няма как да бъде ресурс на авторитет и магнит за ужважително смирение.
МОЛитви
Когато нещо много лошо се случи, ще чуете или, че божествения гняв се е излял (буквално или преносно, във всякакви форми и размери) върху отклонилото се от правия път човечество, или, че "неведоми са пътищата божии" и няма как да знаем конкретните намерения на небесния диктатор.
Ако някой се спаси от почти сигурна смърт в тежка катастрофа например, най-популярното обяснение пак идва в паранормални, ирационални, религиозни одежди. Господ помага на спортисти да печелят мачове, подкрепя политици по пътя към държавнически върхове, стои плътно зад своите организирани представители в расо и други видове търговци с фетиш към златните бижута.
Авраамическият господар е възпят като създател и носител на справедливост. Вярата се счита за добродетел, а подигравката с нея минава за проява на лош вкус, ако не и за нещо по-лошо. Църквата е МОЛ-ът на религиозните. Ятото се моли за здраве, успех, пари...
Справедливо ли е да се молиш?
Всичко това е безкрайно отблъскващо и разкрива грозния солипсизъм на самодоволния консуматор: "Аз съм венецът на творението, Господ трябва да ми помогне да забия онова гадже от третия етаж". Познайте какво, вярващи? Докато се молехте за повишение на заплатата, няколко хиляди деца в Южен Судан умряха от липса на прясна питейна вода.
Да, точно така, Господ съдейства на онези футболисти да спечелят първенството и техните медали явно са били по-важни от десетките жени в ислямските диктатури в Близкия Изток, които бяха изнасилени и убити с камъни. Изобщо божествените приоритети са всичко друго, но не и справедливи. Приличат на някакво зловещо тото.
Морално ли е да кажеш в национален ефир, че с помощта на бог ще стигнеш до финала на безумно риалити шоу, когато знаеш, че невинни човешки същества получават куршуми в телата си затова, че не споделят вярата на свирепите фундаменталисти, които са ги пленили? Колко трябва да си самовлюбен и самозабравил се, за да помислиш, че всемогъща сила е избрала да помогне на теб и то за такова глупаво постижение, а е оставила милиони други да гният в мизерия?
Ето истината...
Ето как стоят нещата - ако има бог, който изобщо може да се намесва в земните дела, то очевидно го прави по възможно най-гадния начин. А ако не може да се намесва, то изобщо не го бройте за фактор. Но и в двата случая вярващите не заслужават дори молекула уважение само защото са се заявили като такива.
Молещите се не са имунизирани от критика, особено когато правят пропаганда в публичното пространство. Представете си как щяхме да реагираме ако думичката "Бог" се замени със "Зевс", "Духът на извънземния Елвис", "Междугалактическият чайник" или "Летящото спагетено чудовище". Е, доказателствата за съществуването на всички изброени са едни и същи. Никакви. Нула. Няма ги.
Селектирани мъдрости
Но има традиция, мъдрост, морални инструкции и подкрепа от милиарди хора на планетата. Така звучат основните аргументи в защита на нуждата от монотеизъм. Хората обичат да цитират Библията. Или Корана в зависимост от геополитическия контекст.
И тук започва да прозира най-бруталното лицемерие. Не може да цитираш избирателно. Когато заявиш, че една от дестте божи заповеди е "не прелюбодействай" ще трябва да се опреш и на тази, в която жената е приравнена до домашно добиче. А и е трудно да си представим как хората отпреди написването на Стария завет са живяли заедно с идеята, че убийството, краденето и лъжата са напълно ОК.
Златното правило, синтезирано в инструкцията - не прави на друг това, което не желаеш да сторят на теб, предшества християнството и може да бъде намерено още при Конфуций.
Онзи, който смята Библията за върховен морален закон и подробен план за почтен живот, не я чел. Освен, че редуцира половината човечество до жалко, лишено от права притежание на мъжа, "свещената книга" предлага най-могъщата литературна апология на робството. И знайте, че сте сериозно прецакани, ако работите в неделя, ядете черупчести животни или носите дрехи, направени от вълна и лен.
Най-големият трик на организираната религия е да убеди хората, че Библията е източник на мъдрост. Някои притчи са приятни и интересни, но абсурдите и откровено анти-човешките глупости са прекалено много, за да бъде взета тази книга насериозно.
Избирателното цитиране на "свещени текстове" е покана за подигравка и рационално опровержение. Вярата не е добродетел и моралът не извира от напоените с кръв фантазии на мразещи жените, сексуално фрустрирани робовладелци, бродили в изостаналия през онази епоха регион на Близкия изток.
Физичните закони не се нарушават, за да може някой да бъде спасен или наказан. Религиозните хора може да се подготвят за един по-различен обществен разговор. Скептично настроеният хуманист толерира личните представи за произхода на света на всеки до момента, в който те не бъдат заявени публично като последна и неопровержима истина.
Християни, мюсюлмани и всички други от стадото на "божиите чеда" ще трябва да свикнат с мисълта, че за все повече хора техните вярвания са меко казано неинтелигентни. А ако цивилизацията има общ враг, то това е гордостта на глупостта.
