Българска "концепция"

Мутренският манталитет се характеризира с желание да спечелиш максимално много за минимално време, без инвестиции, и по възможност - да прецакаш някого. „За да получиш, трябва да дадеш!", се казваше в „Маргарит и Маргарита". На никого обаче не му се чака, нито му се дава, нито му се занимава да полага някакви реални усилия в дългосрочен план, за да бъде изградена цялостна дългогодишна концепция за развитие на спорта.

Фразата е тъпа и банална, но напълно точна - „липсва дългосрочна визия". Работи се „на парче", треньорите идват и си отиват, а след всяка поредна смяна единственото, което остават, са неудовлетворените болни амбиции на един малък народ, който незнайно защо е решил, че освен добра генетика имаме каквато и да било друга предпоставка за постигане на спортни успехи.

Все по-малко млади хора поемат по пътя на професионалния волейбол, защото знаят, че там няма пари. Примерът е ЦСКА, които играха полуфинал за втория най-престижен европейски клубeн турнир, когато играчите не бяха вземали заплати от девет месеца и ядаха кашкавалки.  

Поводът за коментара ми е предстоящото уволнение на Радостин Стойчев, което ще бъде възможно най-глупавата, недалновидна и антимъдра постъпка, която ръководството на българския волейбол би могло да предприеме.

Няма отбор, който да не търпи загуби, особено когато играе на най-високо ниво. Няма нищо по-нормално от това да играеш и да загубиш - всичко друго е наивност, породена от еуфорията на стихийните успехи. И Барселона губи, и Тренто губи, и Федерер също.

На второ място, да, България има добри играчи, но на фона на обективните фактори и инвестираните ресурси резултатите ни са повече от задоволителни, особено съпоставени на останалите ни спортни „постижения".

Нека гледаме реално на нещата! Шефовете на федерацията какво очакват, олимпийско злато ли? А дано, ама надали - нереалистично е. Прав беше Владо Николов, когато каза, че в Бразилия има повече професионални волейболисти, отколкото в България - комунисти... В Бразилия има 1,5 милиона волейболисти. В България няма и 1/3 алтернатива на Андрей Жеков. Точка.

Трето, ако ще сменяш треньора - значи трябва да имаш идеята да назначиш по-добър. Дали има по-добър волейболен треньор от Радостин Стойчев, който е ебааааааааати волейболното Моуриньо - питайте отборите, които няколко години имат кофти съдбата да им се налага да играят срещу Тренто. Доказано най-добрият може да си върши работата по доказано най-добрия начин само и единствено тогава, когато в работата му не се месят доморасли специалисти, разни там шефове и фенове-семкаджии. Оставете човека да работи - дайте му време, спокойствие и ресурси, а резулатите неминуемо ще дойдат.

Да, ОК, няма да дойдат от днес за утре - ще дойдат след 3, след 4 години. Но именно това е крайната цел в дългосрочен план (Sir Alex, anyone?). Ако след всеки мач треньорът трепери за уволнението си, това създава напрежение, нерви и разрушава атмосферата между играчите, които всеки път излизат със свити сърца да не вземат случайно да паднат. В последна сметка загубата е неделима част от играта и трябва да се приема с достойнство.

Но говорех за дългосрочната визия. Смяната на треньора след важна загуба от силен съперник, два месеца преди Олимпиадата, за която дори още не сме се класирали, е проявление на възможно най-късогледия, краткосрочен и дребномащабен поглед към нещата. Причините за конкретната загуба биха могли да варират от „лош ден" до „да живее международното положение", но със сигурност не произтичат от личността на треньора.

Пак натъртвам върху обективните фактори - България е малка страна с малък народ, към вътрешното волейболно първенство почти няма интерес, няма пари, няма и особени възможности за развитие. Когато ЦСКА загуби полуфинала миналата година, коментаторът остана в историята с болезнено култовия лаф „Еми... така е, драги зрители, когато ЦСКА са принудени да водят подготовката си за полуфинала с отбори от ранга на УНСС...".

Какви титли, какви медали, какви успехи? Националният отбор остарява, хората почти не се въртят. На новите лица им трябва ВРЕМЕ да задобреят и да се сработят. Изисква се ТЪРПЕНИЕ. В тази обстановка на непрекъснато напрежение, болни амбиции, свръхочаквания и мечти за светкавични успехи развитие в дългосрочен план, съпътствано от постоянни успехи, няма как да има. Изисква се ДЪЛГОСРОЧНА ВИЗИЯ - да се работи не от днес за утре, а за 10, 20 години напред, с цялостно изградена стратегия. Ето защо, скъпи управници, съобразявайте се с реалността. И не пипайте Радостин Стойчев - не ви е виновен той. От най-добрия може да има единствено полза.