- Мамо, днес децата се скараха с мен, защото казах, че съм харесала италианеца, разказва дъщеря ми на връщане от училище.
- Какъв италианец, не разбирам аз.
- Който спечели детската Евровизия, не знаеш ли?!
Не само, че не знам, но дори и не подозирам, че дъщеря ми е толкова осведомена по въпроса.
- И защо ти се караха децата? - питам.
- Защото не съм била за българката. Казват, че щом сме българи трябва да сме за българите, не за италианците. Ама, мамо, той е много сладък, защо не може да ми харесва?!
Но драмата на дъщеря ми е нищо, пред тази на брат й.
Той имал нещастието да сподели, че всички вкъщи викаме за „Ливърпул", вместо за „Лудогорец". То не бяха караници, заплахи за бой, безброй коментари във Фейсбук дали е имало дузпа или не.
Разправиите стигнаха до учителка, която отсякла, че не е патриотично да не подкрепя българския отбор, защото той представя родината ни. Тази патриотична мода вече ми идва в повече.
Да, мода е - и за ужас на родните патриоти, далеч не е само българска.
При това, всички патриоти обичат родината си, но мразят чуждите родини и чуждите патриоти. Омразата, врагът, заплахата са жизнените сокове на патриотизма - той не може без тях, защото е по-лесно да се каже какво мрази патриотът, отколкото какво обича.
Ще познаете патриота по косматите гърди, които удря с юмруци и вика „Булгар! Булгар!". Той славослови българския домат и хули полските яйца. Дори може да изпитва носталгия по социализма, когато всичко беше българско или поне съветско.
Просълзява се, когато си спомня за Крум и Симеон, за славното ни величаво минало на три морета, за 1300-годишната ни история, на фона на която американците са някакви смешници (освен това добре знаем, че са тъпи и прости) и обича да припомня, че когато ние сме имали писменост, Карл Велики е говорел на немски само с конете си.
Прекланя се пред свети мощи и вампирски кости, и рови все по-дълбоко в земята и историята, за да нахрани изпосталялото си национално самочувствие.
А какво обича българският патриот?
Отечеството, разбира се, ще кажете. А какво е Отечеството? И как се обича нещо толкова абстрактно? Най-напред, с практична доза лицемерие.
Патриотите учат децата си да викат „Българи-юнаци", докато търсят начин да ги пратят да учат в чужбина. Учат ги, че България е велика, но „държавата" е лоша. Учат ги, че са българи, но не ги учат да живеят заедно с останалите българи.
Да не говорим за тези, които не са българи - цигани, турци, бежанци и пр. Учат ги, докато гледат телевизия, докато си говорят вкъщи, докато преподават уроци в училище. Защото, макар идеята за специален час по родолюбие да е нова, дисциплината е традиционна за училището - и историята, и литературата са по същността си
обучение в показен, плакатен патриотизъм.
В публично демонстрираната си версия и актуалния си тренд патриотизмът много прилича на социализма - бидейки пределно абстрактен и същевременно фанфарен, акцентира върху общото, а не върху личността и индивидуалния принос (за разлика от „Не питай какво държавата може да направи за теб, а какво ти можеш да направиш за нея").
Родолюбието, в своя попфолк образ, изглежда, изобщо не включва възможността родината да се мисли не през историческите паметници и миналото, а през хората, тук и сега.
Патриотите обичат „българина", но не и човека; обичат „народа", но не и съседите си.
Не разбирам как може да се обичат картата на България, спомена за конската опашка или археологическите разкопки. И не мисля, че родолюбието минава през лютеницата „Хоро", лозунгите и историческите митове - а през съпричастността, съпреживяването, съобщността с останалите хора, с които живеем.
Симптоматично е, че все по-често уж на шега наричаме България територия. И следвайки актуалната мода, декларативно и публично я обичаме, но всеки сам, поотделно. И най-вече, пред телевизора.
Вярвам, че светът е голям, красив и интересен. Светът не е антибългарска конспирация, в която българският футбол е жертва, а българските боксьори - победени от „мафията". Нито патриотизмът е да любиш, тачиш и милееш „всичко българско и родно" на всяка цена. Изобщо, изборът българско или чуждо ми се струва извънредно нелеп - човек решава дали нещо му харесва или не на базата на своите ценности, естетически представи, култура, личност.
Не виждам как е възможно да се направи избор дали да ни харесва Ботев или Шекспир; Оскар Уайлд ли да четем или Йордан Йовков; „Рапсодия в синьо" ли да слушаме или рапсодия „Вардар".
Не е ли именно целта да познаваме колкото се може повече от разнообразието на нашия необятен свят? Да гледаме на собствената си култура (наука, спорт и пр.) като достойна част от това разнообразие, поставяйки я редом с всички останали, а не да й осигуряваме изкуствено привилегировано положение, харесвайки я само защото си е наша, българска?
Светът вече е изпълнил пророчеството и се е превърнал в глобално село - всички можем да се съберем на глобалния онлайн мегдан и да обменяме мисли, идеи, новини, музика, емоции. Всички ядем пица и суши, гледаме американски, датски, турски, колумбийски или бразилски сериали, слушаме индийска, арабска, перуанска или аборигенска музика.
Изборът не е родно или чуждо - изборът е да приемем света с широко отворени очи и да му се радваме или да се затворим и да се страхуваме. Да бъдем част от него или да чувстваме малки и незначителни. Да се чувстваме богати с идеи и таланти или с древна история. Да се вдъхновяваме от бъдещето или да търсим утеха за жалкото си настояще в славното минало.
Уловката не е в избора, уловката е, че трябва да го направим заедно, като общество. Значи първо трябва да си направим общество. Една, мисля, наистина патриотична кауза.
"Дори може да изпитва носталгия по социализма, когато всичко беше българско или поне съветско." Разбира се, к'во по-хубаво от това!
Поздравления, Ралица! Чудесна статия!
Мога да напиша много по-дълга статия на тема: Къде изгубихме и малкото наципнално самосъзнание, което ни беше останало. Та в този ред на мисли към авторката - харесвайте си каквото искате. Няма проблем. Но не пречете на другите да бъдат родолюбци, а пък било то и идеалисти. Едно време гръцките свещеници са били изгонени от храмовете за да влязат Български!!! В цялата тази глобализация и американизация, не е излишен малко патриотизъм (особено след като държавата не ни предлага друго).
Това, за което авторката се опитва да пише, но изпада в плоски генерализации, се нарича ПСЕВДОпатриотизъм. Все си мисля, че разсъжденията на тема "патриотизъм" изискват свободен интелект, широк светоглед, познаване и свободно ползване на сериозен обем информация, а не случки от детското ежедневие и действия на няколко асоциални индивида. Знам ли, може и да бъркам...
Браво за статията, отдавна не бях попадал на толкова приятно четиво в кафето!
"Ще разпознаете патриота по косматите гърди по които удря и вика "Булгар, Булгар" Изглежда Ралица харесва епилирани мъже, които викат "Глобал, Глобал" Всъщност, не знам какво викат епилираните мъже, не съм общувал с такива. Ще питам Ралица, която ни поднася претоплен тюрлюгювеч за окарикатуряване на патриотизма. Не въобще, само на българския. Още корицата ни предлага образа на предполагаемо Аспарухов войн скама в ръка и кръвожаден вид. И с какво той е по лош от френски рицар с меч в ръка или тексаски каубой с ръка на кобура? По-недостоен ли е Крум Страшни от Ричард Лъвското сърце, който освен със сърцето си е останал в историята и със жестокостта си и с нетрадиционната си сексуална ориентация? По-недостоен ли е Симеон Велики от Карл Велики или Стамболов от Линкълн? Паралелите могат да продължат до утре. Следва ужасът, че децата не харесвали да се подкрепя италианчето пред българчето и Ливърпул пред Лудогорец. Браво на децата. На мен най ми харесаха децата от Словения и Черна гора, но това е без значение. Не случайно организаторите от евровизия не приемат гласуване за своите. Тогава най-големите страни ще оберат всички точки. Не харесвам Лудогорец по причини несвързани със спорта, но в мач с Ливърпул ще го подкрепям. Така съм учил и дъщеря си. Но и, че в изкуството не може да става дума за избор. Може, ако имаш пари само за един диск да избираш дали да си купиш Майкъл Джексън или Васко Кръпката. Ма те сега ги пиратстват от нета, тъй че изборът отпада. Не може да има и избор на родина. Родината, това не е територия или правителство, а общността, хубава или лоша, в която си израсъл и оформил като човек. Глобалното село си остава разделено на махали, и заселилите се в чужда махала го усещат много добре. Не само българите, всички чужденци. Може да те посрещнат много любезно, но като опре до кокал ще ти кажат "Като не ти харесва у нас, оди си у дома" Най-големият глобализатор е започнал глобализацията с принципа на комодор Пери "ПРАВА ИЛИ НЕ, МОЯТА СТРАНА" И да, негласен и неподписан международен заговор срещу българите има. Не срещу българите като нация а срещу населението на най-важното сухопътно кръстовище на Европа. Ако утре ни удавят циганите, заговорът ще се обърне срещу тях. Затова всички искат тук да има не държава а територия и не народ а население. И да, колкото и да ни е мъчно, патриотизмът включва и известна, не тотална, враждебност към другите и най-вече съседите. Просто светът е пренаселен. Една гора може да изхрани едно стадо елени и една глутница вълци.
Прекрасна статия! А нек'си "българи" като Коментар 6 никога няма да проумеят защо точно те са причината често да се срамуваме, че сме българи И парадоксално, че точно те се бият в гърдите като баш патриотите на държавата
Ончо, ти нямаш причини да се срамуваш, ти не си българин а глобалист. Или господарите не те признават и ти натякват, че си българин? Продължавай да лижеш, ще те приемат.
Дайте определение на патриотизъм, ама не копнато от речника или уикипедия, а така както го чувствате, разбирате и възпитавате у децата си, или ако нямате такива, как смятате че трябва да се възпитава. Защото тюрлюгювечът всъщност се получи от преплитане на понятията патриотизъм, национализъм и шовинизъм, които определено са различни неща. не мисля, че като си патриот и обичаш страната си, трябва да мразиш всички останали. Просто патриотизмът не ми се връзва с омразата като чувство.
Който не е гледал филма "Комбина" от 82-ра, е гей.
Разбира се, че ще подкрепим нашите деца, но не само защото са българчета, но защото са много добри и заслужават. Това не ни пречи да харесваме и други. Но не съм съгласна, че някой трябва да се подкрепя на всяка цена, само защото е българин. Ако не е добър в това, което прави, не виждам с какво заслужава подкрепа. Само защото се родил по наште ширини? Аз подкрепях Кубрат, но след изцепките му и неспортсменското му поведение след мача, не бих го подкрепяла повече, нищо че е българин. Както се изчерпи и подкрепата ми за националния отбор след мача с Малта. Нищо че и националите са българи. Така че ако някой ни излага или е некадърен, не заслужава подкрепа.
Пикси, казваш, "Така че ако някой ни излага или е некадърен, не заслужава подкрепа. " Ами ако този някой се старае много, ако обстоятелствата не са му позволили да е такъв, какъвто той и ти вероятно бихте желали да бъде, ако има фактори, които не са ни известни, но знаем мотивацията му той да успее и да получи дивидентите си, а като бонус към това- да вдигне адреналина и самочувствието на наблюдаващите и подкрепящите го? Прилича ми на предателство. С теб сме, докато не преценим, че ни излагаш. Ами във всяка битка има победител и победен. Победеният се нуждае от подкрепа, щото победителят си има славата. Възходи и падения има във всеки процес. Морето, дето е просто една голяма вода, и то има приливи и отливи.
"Дайте определение на патриотизъм, ама не копнато от речника или уикипедия, а така както го чувствате, разбирате и възпитавате у децата си..." ---------- Веднага ще ти дам пример аз как разбирам този зъл патриотизъм: - плащам си данъците, изхвърлям си боклука разделно, гласувам по съвест - уча децата си да говорят на правилен български, скоро и ще ги уча и да пишат така. Без правописни грешки, шльокавица, минимум заемки. - уча ги да четат разумно историята и да не изпадат в крайности - че в България не е имало турско робство или присъствие, а турско потисничество. Че Левски е дал живота си за да живеем в равноправие и мир със съседите си и другите етноси в рамките на държавата ни. Мога да продължа много дълго да изреждам как разбирам тази думата. Но накрая ми се иска да завърша с това, че не работя за НПО-та. Патриотизъм е да бъдеш полезен за обществото, а не да го рушиш отвътре в полза на големи икономически и политически групировки. Или е по-добре да си останем комплексирани и покорни душици - вечната дестинация за аутсорсинг, вместо конкуренция на свободния пазар?
dedo adji е просто един дразнител и манипулатор, тресящ се неистово от кризата на средната възраст. Виж сега, перко, аз да ти кажа - не всичко е черно и бяло, не можеш ти да слагаш всичко в точно определени рамки и да разделяш на наши и всичката останала сволоч дето не е с нас. Може да не е срещу нас, но щом не е с нас значи е гад. И как все за вас има заговори и конспирации, а за Григор няма,бе !? Писна ми от клавиатурни льольовци, дето по далеч от история за 7-ми клас не са стигнали, да коментират за Симеон Велики и Крум. Родината за мене е там, където семейството ми и аз сме щастливи. С гол патриотизъм от кръчмарски тип не се живее. Статияте е много силна , поздравления на авторката;
Бойчев от целия коментар видял думата "циганин" и естествено само нея коментира. Нищо друго не е схванал. Нормално за възпитаник на Бургаския свободен Същия като дедото.... неграмотно и просто стадо, забило поглед в обувките си