- Мамо, днес децата се скараха с мен, защото казах, че съм харесала италианеца, разказва дъщеря ми на връщане от училище.
- Какъв италианец, не разбирам аз.
- Който спечели детската Евровизия, не знаеш ли?!
Не само, че не знам, но дори и не подозирам, че дъщеря ми е толкова осведомена по въпроса.
- И защо ти се караха децата? - питам.
- Защото не съм била за българката. Казват, че щом сме българи трябва да сме за българите, не за италианците. Ама, мамо, той е много сладък, защо не може да ми харесва?!
Но драмата на дъщеря ми е нищо, пред тази на брат й.
Той имал нещастието да сподели, че всички вкъщи викаме за „Ливърпул", вместо за „Лудогорец". То не бяха караници, заплахи за бой, безброй коментари във Фейсбук дали е имало дузпа или не.
Разправиите стигнаха до учителка, която отсякла, че не е патриотично да не подкрепя българския отбор, защото той представя родината ни. Тази патриотична мода вече ми идва в повече.
Да, мода е - и за ужас на родните патриоти, далеч не е само българска.
При това, всички патриоти обичат родината си, но мразят чуждите родини и чуждите патриоти. Омразата, врагът, заплахата са жизнените сокове на патриотизма - той не може без тях, защото е по-лесно да се каже какво мрази патриотът, отколкото какво обича.
Ще познаете патриота по косматите гърди, които удря с юмруци и вика „Булгар! Булгар!". Той славослови българския домат и хули полските яйца. Дори може да изпитва носталгия по социализма, когато всичко беше българско или поне съветско.
Просълзява се, когато си спомня за Крум и Симеон, за славното ни величаво минало на три морета, за 1300-годишната ни история, на фона на която американците са някакви смешници (освен това добре знаем, че са тъпи и прости) и обича да припомня, че когато ние сме имали писменост, Карл Велики е говорел на немски само с конете си.
Прекланя се пред свети мощи и вампирски кости, и рови все по-дълбоко в земята и историята, за да нахрани изпосталялото си национално самочувствие.
А какво обича българският патриот?
Отечеството, разбира се, ще кажете. А какво е Отечеството? И как се обича нещо толкова абстрактно? Най-напред, с практична доза лицемерие.
Патриотите учат децата си да викат „Българи-юнаци", докато търсят начин да ги пратят да учат в чужбина. Учат ги, че България е велика, но „държавата" е лоша. Учат ги, че са българи, но не ги учат да живеят заедно с останалите българи.
Да не говорим за тези, които не са българи - цигани, турци, бежанци и пр. Учат ги, докато гледат телевизия, докато си говорят вкъщи, докато преподават уроци в училище. Защото, макар идеята за специален час по родолюбие да е нова, дисциплината е традиционна за училището - и историята, и литературата са по същността си
обучение в показен, плакатен патриотизъм.
В публично демонстрираната си версия и актуалния си тренд патриотизмът много прилича на социализма - бидейки пределно абстрактен и същевременно фанфарен, акцентира върху общото, а не върху личността и индивидуалния принос (за разлика от „Не питай какво държавата може да направи за теб, а какво ти можеш да направиш за нея").
Родолюбието, в своя попфолк образ, изглежда, изобщо не включва възможността родината да се мисли не през историческите паметници и миналото, а през хората, тук и сега.
Патриотите обичат „българина", но не и човека; обичат „народа", но не и съседите си.
Не разбирам как може да се обичат картата на България, спомена за конската опашка или археологическите разкопки. И не мисля, че родолюбието минава през лютеницата „Хоро", лозунгите и историческите митове - а през съпричастността, съпреживяването, съобщността с останалите хора, с които живеем.
Симптоматично е, че все по-често уж на шега наричаме България територия. И следвайки актуалната мода, декларативно и публично я обичаме, но всеки сам, поотделно. И най-вече, пред телевизора.
Вярвам, че светът е голям, красив и интересен. Светът не е антибългарска конспирация, в която българският футбол е жертва, а българските боксьори - победени от „мафията". Нито патриотизмът е да любиш, тачиш и милееш „всичко българско и родно" на всяка цена. Изобщо, изборът българско или чуждо ми се струва извънредно нелеп - човек решава дали нещо му харесва или не на базата на своите ценности, естетически представи, култура, личност.
Не виждам как е възможно да се направи избор дали да ни харесва Ботев или Шекспир; Оскар Уайлд ли да четем или Йордан Йовков; „Рапсодия в синьо" ли да слушаме или рапсодия „Вардар".
Не е ли именно целта да познаваме колкото се може повече от разнообразието на нашия необятен свят? Да гледаме на собствената си култура (наука, спорт и пр.) като достойна част от това разнообразие, поставяйки я редом с всички останали, а не да й осигуряваме изкуствено привилегировано положение, харесвайки я само защото си е наша, българска?
Светът вече е изпълнил пророчеството и се е превърнал в глобално село - всички можем да се съберем на глобалния онлайн мегдан и да обменяме мисли, идеи, новини, музика, емоции. Всички ядем пица и суши, гледаме американски, датски, турски, колумбийски или бразилски сериали, слушаме индийска, арабска, перуанска или аборигенска музика.
Изборът не е родно или чуждо - изборът е да приемем света с широко отворени очи и да му се радваме или да се затворим и да се страхуваме. Да бъдем част от него или да чувстваме малки и незначителни. Да се чувстваме богати с идеи и таланти или с древна история. Да се вдъхновяваме от бъдещето или да търсим утеха за жалкото си настояще в славното минало.
Уловката не е в избора, уловката е, че трябва да го направим заедно, като общество. Значи първо трябва да си направим общество. Една, мисля, наистина патриотична кауза.
Младене, не му се хващай на Ончо, той не е показал някакво владеене на английския, че и на българския. Абе и на китайски ще си е с наочници. И не му минава през промития мозък, че няма нужда да харесваш нещо за да го ползваш. Аз не харесвам парацетамола, но като ме заболи глава го вземам, че го и схрусквам предварително за по-бързо усвояване. На шефа ти native езика може да е американски, той не е баш английски. Твоят наистина има Голяма нужда от усъвършенстване, но в кафето едва ли ще стане. Търси в нета, бе. Аз когато го учих още нямаше интернет и не мога да ти помогна, питай някого от колегите във форума.
Ето затова смятаме, че сте кръгли идиоти вие двамата! В първите коментари плюеха колко е лошо да се познава нещо чуждо, да се признае, че е по-хубаво понякога от българското......а сега самите те ни се хвалят с чужди езици ил че работели в чужбина Е последно четохте ли статията или не? "....Изборът не е родно или чуждо - изборът е да приемем света с широко отворени очи и да му се радваме или да се затворим и да се страхуваме. Да бъдем част от него или да чувстваме малки и незначителни. Да се чувстваме богати с идеи и таланти или с древна история. Да се вдъхновяваме от бъдещето или да търсим утеха за жалкото си настояще в славното минало...."
Младене, понеже съм водил достатъчно служебна коресподенция, съм наясно, че човек навсякъде пише еднакво грамотно. А ако и другите два езика са ти на нивото на английския, значи просто не ги владееш. Първият ти пост на английски изглежда като превеждан с речник дума по дума от български, без изобщо да се вземе предвид, че двата езика граматически са доста различни. А ако наистина си мислиш, че владееш чужд език по-добре от човек, на когото е роден... Недей. Сериозно. Коментарите ти на английски тук са пълни с грешки. Още първото ти изречение е в грешно време, с изтърван подлог и неправилно употребени думи. От там нататък няма какво да си говорим повече. Не че българският ти е много по-добре. Съжалявам, обаче това е нещо, което адски много ме дразни. В последните години пиша доста в англоезични форуми, а и чета американска и английска литература в оригинал - включително автори като Сузана Кларк, Нийл Геймън, Тери Пратчет, които на моменти са с доста тежък изказ. А от английски на български превеждам практически всякакви текстове - включително и поезия. Съответно ме ядосва това, че напоследък всичко живо си мисли, че владее английския, при все че не знае кога да постави неопределителен член и кога не. Аз самият нямам претенции да съм безгрешен, най-малкото защото езика съм го научил изцяло сам, след като завърших гимназия, но... Хайде стига. Достатъчно срамно е, че се опитваш да се пъчиш със знания, каквито нямаш, няма нужда и след като те хванат, да се оправдаваш по тоя начин. Излагаш се.
хаха, виждам, че ви е ден за почистване... а не смятате ли, че трябва да започнете от себе си - от унизителната статия, от онази, която или никога не е слушал Рапсодия Вардар или е просто музикален инвалид, не ви ли досрамя от липсата на морал, или просто на акъл... как се гледате в очите на децата си, не на ония, дето нямат мнение и избират на баницата мекото и на работата лекото... и не разбрахте ли най сетне, че точно вие сте тези, които срамите нацията, заради такива като вас ни е срам да се наречем Българи, защото сте успяли така да осерете след себе си, че не можете и сами да си почистите, а тръгнали да ми трият коментарите! ПФУ
и най после привлякохте любопитството ми към г-ца авторката и какво да видя?! ГАЛЕРИСТКАТА!!! що за простотия... така както изглежда, така и говори, така и пише
Конституция на Република България, Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Ако има нещо, което ме ужасява повече от псевдо-патриотизма, това е тесногръдото, провинциално разбиране за глобализъм. Тази статия е учебникарски пример за второто - смес от взаимно изключващи се тези и пълно непознаване на понятията. Патриотизъм било това: "При това, всички патриоти обичат родината си, но мразят чуждите родини и чуждите патриоти. Омразата, врагът, заплахата са жизнените сокове на патриотизма - той не може без тях, защото е по-лесно да се каже какво мрази патриотът, отколкото какво обича." Все живея с усещането, че патриотизъм, родолюбие, национализъм - това са базисни, простички нещица и нито едно не се вмества в горното ... и аз не знам как да го нарека, определение. Жалко, иначе има едно-две смислени неща в написаното. Но комплексът на малката нация, съчетан с фрапантно невежество, е опропастил цялото изложение.
NannyOgg | 20.11.201417:22 Ако има нещо, което ме ужасява повече от псевдо-патриотизма, това е тесногръдото, провинциално разбиране за глобализъм. Тази статия е учебникарски пример за второто - смес от взаимно изключващи се тези и пълно непознаване на понятията. Патриотизъм било това: "При това, всички патриоти обичат родината си, но мразят чуждите родини и чуждите патриоти. Омразата, врагът, заплахата са жизнените сокове на патриотизма - той не може без тях, защото е по-лесно да се каже какво мрази патриотът, отколкото какво обича." ------------------------------- Много хубаво мнение NannyOgg | 20.11.2014 17:22 .... да беше Раличка прочела, преди да пише, а ?? Примерно Бенедикт Андерсън ( Benedict Richard O'Gorman Anderson) ... ... Андерсън систематично описва, като използва подхода на историческия материализъм (или с други думи – марксизма), основните фактори за развитието на национализма в света през последните три века. .. .. От особено значение за теорията на Андерсън е акцентът, който поставя върху ролята на печатната литература и нейното разпространение. Според Андерсън възходът на национализма е тясно свързан с растежа на броя печатни книги и с техническото развитие на печата като цяло. ... Тоест - колкото по-начетени, според Андерсън - толкова по-националистически настроени .. Раличка смело спори и с професор Карин Д Ансон от Сорбоната ... Какво като е галеристка??..ей как и щрака акълът ... Поздрави
Та .. що е то Патриотизъм и съвременен Национализъм - е описвано къде ли не и от кого ли не ... Професори, професори .... Писала си е своето мнение и Галеристката Раличка ... Лошо няма .. нека има 100 учени мнения , нека цъфтят 100 цветя , нека спорят 100 школи .... ...и ей го - коментираме отдолу, под писанието ....някои решават, да направят оценка и за Симчо ... оценката я приемам с разбиране и самокритичност ... А какво и е хубаво на Простотията ли??? Ами че трудно се крие .... Поздрави
Дракон с кисело зеле | 20.11.201413:29 Младене, понеже съм водил достатъчно служебна коресподенция, съм наясно, че човек навсякъде пише еднакво грамотно. А ако и другите два езика са ти на нивото .. ------------------------- Булгар, Булгар .. Много кефиш .. Драконе- мичуринист ... И ни възторгваш със своята упоритост! Лошо няма, дето мине - не мине и даваш непотърсени мнения за личностните качества на съфорумците .... Та такъв е бил и Лауреатът на Сталинова премия- Академик Опарин .. давал е оценки .. Що да не сме като него - упорити да сме ! Поздрави.. П.П. а за Раличка и статиите и съм си давал мнението, още в сайта "Редута" ... хвала на Уебкафенцето, че успява да привлече сном подпийнали автори, и да предостави , пред любопитния ни читателски взор, тяхното творчество !! ... ... Раличка си е Раличка ... а на Простотията кое и е хубавото .. да, точно така .. не може да се скрие ...
статията, както и на Мл.Маринов перфектният бизнес английски, продължават да предизвикват коментари, като особено активни са изявени форумни тутманици и клавиатурни патриоти като дедо и павър пезефф. Днес ми попадна статия, в която авторът сравнява Пулев с български генерал от 1-та световна война.... да плача ли , да се смея ли, незнам. Но този автор ще трябва да го издирите и да го приберете във вашата дружинка на пишман патриоти. Тоя ще ви е идол, сериозно. Само Болен и Александър Дугин може да го надцакат. е за това говоря: http://dama.bg/article/komentarut-za-kubrat-pulev-kojto-vzrivi-fejsbuk/3645/
За сведение British English е напълно различен вече дори граматично от American English. --- Не чак толкова. Авторите, които споменах, са все британци, все пак, би трябвало да знам. Олигофрений, т.е. Симчо, моля те не ме намесвай в бълнуванията си, когато не съм се обърнал пряко към теб.
"Изборът не е родно или чуждо - изборът е да приемем света с широко отворени очи и да му се радваме или да се затворим и да се страхуваме. Да бъдем част от него или да чувстваме малки и незначителни. Да се чувстваме богати с идеи и таланти или с древна история. Да се вдъхновяваме от бъдещето или да търсим утеха за жалкото си настояще в славното минало." Това казва всичко. Останалото е пълнеж и глупости на търкалета. Изборът според Ралица е да приемем новия световен ред и да си траем. ИЛИ "приемаш света с широко отворени очи и му се радваш" (в гнилия му, корпоративен вид който е към момента), ИЛИ "затваряш очи и се страхуваш". Средно положение няма. Не може и двете. ИЛИ си "богат с идеи и таланти", ИЛИ "имаш древна история". Средно положение няма. Не може и двете. ИЛИ се "вдъхновяваш от бъдещето", ИЛИ "търсиш утеха в жалкото си настояще". Средно положение няма. Не може и двете. Малко въпросчета към Ралица на които сама да си отговори. Защо да приемам светът такъв какъвто е, тръгнал към Трета Световна Война, на прага на самоунищожение? Защо да бъдем част от него малки и незначителни, но горди и самостоятелни? Защо да зачеркнем историята си и да плюем на всичко? Как се вдъхновяваш от бъдещето при положение че е неизвестно?
Василев(А) да ти кажа ти си градинска тор, продължаваш да се месиш във въшно търговските отношения и ще бъде най големият кодош като влезе ДАНС и изземе всичката апаратура за проверка, барабар с порнака! ........... Действия и координация на ЕС 1. отбелязва, че кибернетичните заплахи и атаки срещу правителствените, административните, военните и международните органи представляват рязко нарастваща опасност и явление както в ЕС, така и в глобален мащаб, и че са налице съществени причини за загриженост, че държавни и недържавни субекти, особено терористични и престъпни организации, могат да атакуват критични информационни и комуникационни структури и инфраструктури на институциите на ЕС и държави членки, като имат потенциала да причинят значителни вреди, включително динамични последици; 2. във връзка с това подчертава необходимостта от глобален и координиран подход към тези предизвикателства на равнище ЕС чрез разработване на цялостна стратегия на ЕС за кибернетична сигурност, която да предостави обща дефиниция за кибернетичната сигурност и отбрана и за това, какво представлява кибернетична атака, свързана с отбраната, както и обща оперативна визия, и да вземе предвид добавената стойност на съществуващите агенции и органи, както и добрите практики на държавите членки, които вече разполагат с национални стратегии за кибернетична сигурност; подчертава изключителната важност на координирането и създаването на взаимодействия на равнището на Съюза, които да спомогнат за съчетаването на различни инициативи, програми и дейности от военно и гражданско естество; подчертава, че такава стратегия следва да гарантира гъвкавост и да бъде актуализирана редовно, така че да бъде приспособявана към бързо променящото се естество на киберпространството; 3. настоятелно призовава Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разгледат възможността за сериозна кибернетична атака срещу държава членка в предстоящото си предложение относно правилата за прилагане на клаузата за солидарност (член 222 от ДФЕС); освен това счита, че макар да е необходимо кибернетичните атаки, застрашаващи националната сигурност, да бъдат дефинирани посредством обща терминология, те биха могли да бъдат обхванати от клаузата за взаимна отбрана (член 42, параграф 7), без да се нарушава принципът на пропорционалност; 4. подчертава, че ОПСО трябва да гарантира защитата на силите, провеждащи военни операции и цивилни мисии на ЕС, от кибернетични атаки; подчертава, че кибернетичната отбрана следва да стане активен капацитет на ОПСО; 5. подчертава, че всички политики на ЕС за кибернетична сигурност следва да се основават на защита и опазване на цифровата свобода, както и на зачитане на човешките права онлайн, и да бъдат разработвани така, че да ги осигуряват в максимална степен; изразява убеждението си, че Интернет и ИКТ следва да бъдат включени във външната политика и политиката на сигурност на ЕС с цел напредък на тези усилия; 6. призовава Комисията и Съвета да признаят недвусмислено цифровите свободи като основни права и като необходима предпоставка гражданите да се ползват от универсалните човешки права; подчертава, че при разработването на техните реакции на кибернетичните заплахи и атаки държавите членки следва да си поставят за цел никога да не излагат на риск правата и свободите на гражданите си и следва да предвидят в законодателствата си подходящо разграничение между гражданско и военно равнище на кибернетичните инциденти; призовава към предпазливост при прилагане на ограничения върху възможността гражданите да се възползват от инструментите на комуникационните и информационните технологии; 7. призовава Съвета и Комисията, заедно с държавите членки, да изготвят Бяла книга относно киберотбраната, като се установят ясни дефиниции и критерии, които да разделят нивата на кибернетичните атаки в гражданската и военната сфера съгласно техните мотиви и последствия, както и нивата на реакция, включително разследването, разкриването и съдебното преследване на извършителите; 8. вижда ясна необходимост от актуализиране на Европейската стратегия за сигурност с оглед да се идентифицират и да се намерят средства за преследване и изправяне пред съда на отделни, свързани с мрежата и подкрепяни от държавата извършители на кибернетични атаки;......
Пета, къде ги видя в Канада тия, дето се бият в гърдите и викат "Булгар" аз съм походил доста по света и у нас, и никъде не видях такива, нито по света нито у нас. Преди години, когато един процент не достигна Куебек да се отцепи от Канада биеха ли се в гърдите и викаха ли 'Франсе Франсе"? Всички сте се заплеснали по една карикатура отпреди 120 години. Алеко, при цялото си отвращение от бай Ганю не му отрича две качества: възприемчивост и патриотизъм. Чисти души като Алеко винаги са били пренебрежимо малцинство и в България и по цял свят. Вярно, бай Ганю, от килийното училище в Горско Сливово, не знае как да се държи в немската баня и не може да оцени балета Puppenfee. Но той пределно ясно оценява манталитета на европейците и вижда, че под лака на културата това е същият хищнически манталитет като на турския ага, руския помешчик и гръцкия лихвар. И им отговаря съответно. Синът и внукът на бая Ганя, вече добили европейско образование се изправят наравно с европейците. Без да загубят българския си дух. През 1912г. 1600 български студенти по европа зарязват занятията си за да се сражават в Балканската война. (загубена преди да е започнала, поради коварни съюзници) Половината от тях не се връщат. И те ли са псевдопатриоти? И изобщо, къде видяхте патриоти и как ги разпознахте кой е истински и кой е псевдо? Май само по косматите гърди.