Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не е даром дадена българската свобода, но даром можем да я дадем ние другиму

Ако всеки един от нас положи дори една стотна от усилието на Левски, България ще бъде велика
Ако всеки един от нас положи дори една стотна от усилието на Левски, България ще бъде велика

На днешната дата (нов стил), през 1873 г. един от най-великите българи поема по пътя към безсмъртието, жертвайки живота си в името на свободата, равенството и братството между българите!

Днес, 151 години след смъртта на Апостола, неговите идеи все още са твърде напредничави за българския народ. Идеята за чиста и свята република, в която етноси, вери и политически виждания не са повод за самоопределение, а израз на всеобщата, неограничена и свещена лична свобода, остават някак отвъд възможностите на нашето общество.

Васил Левски остава символ за България свещен и недостижим преди всичко, защото остава неразбран.

Човекът, с грешките, недостатъците и съмненията, отстъпва място на една жива икона, която боготворим, но до чийто мисли, виждания и стремежи отказваме да се докоснем.

Васил Левски е най-добрият пример за това какво трябва да представлява истинският български патриот и националист - себеотрицателен, загрижен за ближните си, образован, критичен към чуждото, но още по-критичен към собствените ни грешки.

Човек на делата, а не на празните приказки. Човек с визия за бъдещето на своя народ и своята държава, който презира тиранията, деспотизма, ограниченото мислене и нездравия консерватизъм, граничещ със суеверие.

Апостолът на Свободата е изпреварил своето време с векове що се отнася до българското мислене и самосъзнание. На днешния ден, в който следва да почетем паметта му, е редно да се замислим за няколко неща.

На първо време - достойно ли е съществуването ни като народ, че да оправдае жертвата на този човешки живот, на този дух, който гори като слънце на фона не само на онази епоха, но и на днешната ни безпътица.

На второ място нека помислим как всеки един от нас може да се покаже достоен за жертвата на Апостола и на неговите съмишленици, и съвременници. Не е даром дадена българската свобода, но даром можем да я дадем ние другиму.

Свободата значи отговорност - към себе си, към бъдещето, но и към паметта на хората, които са жертвали всичко, за да имаме ние днес лукса да се чудим какво да правим с тази свобода. Българинът е пословично страхлив, когато трябва да поеме отговорността за собствената си съдба и именно заради това хора като Левски изпъкват така ясно на фона на масата.

На трето място е редно да се замислим това ли е" чистата и свята република", за която мечтаеше Апостола? Равни ли сме наистина? Братя ли сме? Еднаква ли е тази държава за всички в нея, без оглед на пол, етнос, вяра или политически убеждения?

Както съм казвал неведнъж, националните празници са време за размисъл, а не само за почетни зари и паради по площадите.

Дни като днешния са дни, в които ясно трябва да си отговорим на въпроса какво означава да бъдеш българин и каква трябва да бъде България, "за която те умряха". Е ли тя една достойна зарад тях?

Отговорът на този въпрос вероятно ще уплаши мнозина.

Но истината, тогава през 1873 г. и днес през 2024 г. - е една и съща - България като държава и българите като народ ще са точно толкова достойни, колкото сами се потрудят и сами се покажат.

Ако всеки един от нас положи дори една стотна от усилието, положено от Апостола на свободата, тази държава и този народ ще бъдат велики. Въпросът не е дали можем, а дали го искаме.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените