Шест месеца или 180 дни - времето, оставащо ми като туко-що завършила ученичка в родната страна, преди да отлетя към престижната Германия. На приятелския съвет „К'во ще се занимаваш с глупости, живей си живота на Слънчев бряг цяло лято!", смело отговорих с и до ден днешен неразбрана от много хора идея.
В град в Северна България, изпълнен с вековна история и артистични идеи, надничащи дори из пропуканите му улици, аз и моя приятелка взехме смелото решение да отворим ателие и (Бог да ни е на помощ!) да дадем нашия малък принос за културното развитие на общността.
И тук, дами и господа, се появи той! Почука шумно на прясно боядисаните прозорци, изкашля се по балкански, качи краката си върху масата и повече не си тръгна.
Познахте го нали - това е българският манталитет в пълния му блясък
Ако трябва да се изразя математически, бих го казала така: на всяко „Браво, чудесна идея", нашият нов „приятел" ни се показваше в ролята на поне десет различни персонажи. Започнете от недочуващия съсед дядо Митко, според когото правим нещо незаконно и само Милицията (да, няма правописна грешка) ще го спаси, и стигнете до случайни будни граждани и гражданки с афинитет към поп-фолк музиката, домашната сливова и тигровите модни шарки, които искрено и лично ни заявяваха: „Няма пък, няма да ви се получи". - „Защо?", питахме недоумяващи ние, а отговорът гласеше категоричното: „Няма пък, защото така."
И така въоръжени с по едно „Няма пък, ще ни се получи", наивно се опитвахме дълго време да правим нещо по-различно от любимите дейности на безброй наши връстници. Да, сигурно за много хора звучи скучно (дори безсмислено?) да организираш литературно четене на Тери Пратчет, вместо да се запознаеш с местни връстници в новоокритата чалга дискотека. В крайна сметка живеем в демократична държава и всеки има право на избор, нали?
Опитахме се, повярвайте ни, наистина впрегнахме всички мисловни усилия, за да разберем избора на много хора, които продължиха да хранят нашия безсрамен гост. Опитахме се да не обръщаме внимание на вземащия му огромни размери апетит и съвсем по детски направихме безброй опити да създадем нещо красиво.
Уви, грозните думи (повечето, от които зад гърба ни) и подобни случки бавно убиваха тази ни мечта, докато той, господинът, стоеше в ъгъла, вече достатъчно угоен, че да не може да стане, сочеше ни с пръст и се смееше с пълна уста. - „Какво си мислехте, че правите и то без да ме поканите?"
В трудни ситуации майка ми винаги е казвала: „И това ще мине". Но аз знам, че той, господин Български Манталитет, няма да си тръгне
След всяка кражба от ателието ни, след всеки оставен графит по вратите, след всяко безсмислено обвинение, че „копираме" идеите на други арт организации в града, чиято основна цел е усвояването на космически суми от общински проекти, все повече се убеждавам в едно единствено нещо.
Аз не напускам страната ни като млад, безработен, мързелив, чакащ късмета от нищото човек. Аз си тръгвам от границите на България като млад, кипящ от енергия и вече потъпкани идеи човек, който е имал поне сто мечти и към тяхното постигане се е сблъскал с поне хиляда стени.
Докато пиша тези редове, събирам и последните си вещи от любимото ателие. Багажът не е много - кутия с моливи, снимки от изминалата половин година, усмивките на всички приятели и любими хора, внимателно завързани с панделката на тяхната подкрепа.
Там, в ъгъла, все пак й позволявам да се намести - надеждата, че когато се върна след години „и това ще е минало"...
Тъжно, но вярно. Ако бях млад - отдавна да съм се пренесъл в "белия"свят. Успех в Германия, а ние тук ще продължаваме да се борим с манталитета, без да очакваме скорошна победа. Но пък ако не се борим, със сигурност той ще вилнее и изтръгва и други млади цветя.
Довиждане.Дано си живеете добре в Германия.Само учтиво ще Ви помоля, авторке - като пристигнете там, да не влизате повече в български интернет страници, и да ми посочвате как аз трябва да правя нещата , за да оправя държавата, която вие напускате.
Забравих да спомена - имам много близка позната, която, също като Вас , авторке се занимава с приятеля си с нещо, което според Вас не би трябвало да има почва тук, в България, а именно - с изкуство, керамика, и рисуване.... И си изкарват прехраната с това. Знаете ли - трудно им е, но се справят.И не са се запътили към летището, и по светлите бъднини, които Вие ще намерите непременно там, в Германия. Не е виновен българския манталитет, госпожице.А вие като кацнете в Германия, първата работа , за която ще ви наемат, и плащат , ще е да миете прозорци, защото немците не им се прави.Да , срамна работа няма, работил съм какво ли не, но тук, в България.
Ako si mislete che v Germania nqma da imate prepiadstvia kato napravite biznes... I koi e kazal che triabva ot pyrvia put da uspeete. Moje da probvate s drugi idei. Uspeh vse pak :)
Иване, да пишеш на български с латински букви е като да пишеш по стената с лайна. Чете се, но не е красиво.
Правилно решение си взела. Заминавай и не поглеждаи назад. В България си обречена на мизерия и слугинаж на разни примати с 8 клас образование. И аз като теб преди много години се реших на тази стъпка и към днешна дата смятам че това е най-правилното решение което съм взимал през живота си. Всеки път когато се прибера в България за да видя близките и приятелите си благодаря на бог че се махнах отдавна. Хора като теб, интелигентни, решителни и изпълнени с идеи и мотивация се интегрират много бързо в чужди общества. Знам че ще ти е трудно в началото но имай воля и търпение и ще видиш че съм прав. Успех в Deutschland !
Твърде сурови сте с момиченцето, поне да беше градивна критиката... Тя тепърва ще започва да се изгражда като личност. Не и се е получило, и си търси извинение. Мисля, че всички сме срещали такъв тип хора или сме били този човек. Един съвет мила, когато пишеш старай се да пишеш истината, защото ти ще напуснеш страната като, млад, безработен, човек който ще троши парите на техните в Германия.
Кофикрийм, браво за обективния коментар. Любке, чудя се, как да те чета... Искаш да ни кажеш "Видех ви масрафа, опра'яйте се, аз си бегам"? Окей, бегай си! Само ще те помоля точно след година да напишеш статия за себе си и юбералеся. Да споделиш как живя, от какво (арт?), какво се промени в живота ти, успехите ти (при наличие на такива), на какво се дължат (това че за теб се говори в женски род не е в списъка). Допускам че стартовия параграф ще включае "Живея с Ханс и той много ме обича", което не е като да се брои за баш успех. Ако има черти (а тях безспорно ги има), които те дразнят в нашего брата, не считай, че Ханс и себеподобните му ще са от акащите виолетки. И в заключение, личната ми молба към теб - опитай се поддържаш и поне много да не разваляш относително доброто впечатление, което аз и другите от предишните поколения сме оставили след себе си у великия Запад по времена, в които се живееше наистина трудно. Аз от своя страна ти гарантирам, че междувременно ще направим България по-приятно място за съществуване на придирчивата ти персона. Но, да, малка си и тепърва ти предстои рунд първи с веселбата наречена живот П.П. Надявам се знаеш Немски?
Ситизен Х - поне съм от телефоня и нещо ми качва емотикони - сто поклона от мен
Зорница, айде да си завиеш крачетата и да си лягаш.Само след половин година уважаемата авторка ще ни ощастливи със статия "аз съм добре, вие съе тъпи" После пак ще си говорим.
Проблемът при хората с начин на мислене като на авторката, е, че те търсят чуждото одобрение и похвали за това, което правят в живота си. Обръщат прекалено много внимание на външната среда - на това, което не зависи от тях. На човек, вършещ нещо, което смята за редно, което наистина му доставя вътрешна наслада/удоволствие и от което би извлякъл някаква полза, трябва да му е все тая какво мислят другите, ако ще и 1 човек да няма, който да ги подкрепи. Докато не го осъзнае това авторката, в която и държава да отиде, винаги ще има все някого, който да й скапе настроението и когото да обвинява. От някои неприятности можеш да избягаш, но докато не ги преодолееш вътре в себе си, рано или късно пак ще те застигат.
dedogo6, не видиш ли, че и половин година не стърпя. Та както и предполагах, мама хубаво те е подкокоросала. БРА ВО. И стига с тия пратчет, толкин и сие, че верно вече се не трае.
Не че мразя хората, но българския манталитет има нещо наистина дразнещо и ... българско. Не, не е циничен, тои е завистлив, злобен и не обича и не уважава чуждия труд, интересува го "него"/"нея" и всички други не съществуват. Не си губи времето да търсиш чуждо одобрение, малко са хората, които оценяват каквото и да било, виж за критики винаги се намира някой.
Абе аз за пръв път в 1992 стъпих в Германия .... Ами и там си имат хората манталитет .. Лично аз си имам среда от хора с подобен на моя манталитет .. И всъщност, какво на Германия и е престижно?? Образованието- ДА! .. Ако си от Технише Универзитет Мюнхен - ти е някак по-лесно за работа ... Иначе - живот , работене, свободно време, лесно намиране на приятели , социални контакти , ресторанти, купони в Нови Сад и в Мюнхен - ами лично на мене едното място ми допадна повече... Ама тя си знае де ... Авторката .. имаше едно момиче успяло да осъществи своя мечта, да живее в Мегаполис - и ни го съобщаваше с нарочна статия в Уебкафето от Тексас! Мегаполисът на Мегаполисите - Сан Антонио ... !!! На мацката, от ателието ще и кажа , че там - в Германия - ще и е доста по-трудно .... разни хора има .. и всеки - с манталитет ... ако се падне в квартал с албанци или афганистанци - ще види също доста зор , ако направи подобно ателие ... Ама като си има мечта- да си я гони .. Успехи и Поздрави !
90% от коментарите са на хора които умират от яд яе не са заминали някъде преди години и сега са в мизерната ни дървжава където търпят отвратителното обслувжане по институции, работят за една смърдлива заплата и са слуги на разни връзкари и тъпанари.