Простряно въже на улицата на пазарчето Гъмбо бележи входа към Джуба. Дълга опашка от камиони, загубили очертанията си заради жегата и праха, чака на измислената граница - която се охранява само от няколко полицаи.
Бразилски пилета, китайски хладилници, цигари от Кения, зеленчуци от Уганда и индийски лекарства - товарите се пърлят под изгарящото слънце. Дейвид Грасли, ръководителят на представителството на ООН в Джуба казва, че през 2005 г. "доставяха бирата от Йеи (разположен на около 140 км южно от града, близо до Демократичната Република Конго и бившата Република Заир) с колело". Причината за това е, че единствено велосипедите са способни да заобикалят мините, останали от втората гражданска война в Судан (1983-2005 г.).
Местно производство няма - и досега всичко се доставя отвън
Шест години по-късно, когато декларира своята независимост, Южен Судан все още внася повечето от основните си хранителни продукти. Камиони изминават стотици километри, за да осигурят вода на домакинства, които са лишени дори от електричество.
Въпреки това, градът се разраства - за шест години населението му се е увеличило от 200 000 на 1 милион души. Джуба изглежда като град, изваден буквално от някой африкански уестърн. Импровизираните къщи от тухли и ламарина се простират навсякъде.
"Това е тотална анархия," казва Дени Дарамало, кралят на племето барис. Барисите живеят по бреговете на Бели Нил от най-дълго време и поне формално притежават земята в Джуба. "Тук цари анархия и мизерия. Ходил съм до Южна Африка и Зимбабве, където управниците живеят в палати," казва той с нотка на завист в гласа. Неговата къща е най-голяма в града, но въпреки това не е нещо особено.
Все още е необходимо твърде богато въображение, за да си представим Джуба като бъдеща столица. И все пак точно в това се превърна градът в края на миналата седмица, след като Южен Судан официално обяви своята независимост от Севера - което стана в резултат на референдум, проведен през януари.
На територията на Южен Судан останаха близо три четвърти от нефтените залежи, но за да пренася нефта, новата държава трябва да използва тръбите от доскорошните си сънародници.
Новата столица осигурява прехрана на безброй преселници от съседни страни
Отсега нататък Судан вече няма да е най-голямата държава на африканския континент.
Споразумението за глобален мир, подписано в края на втората гражданска война през 2005 г., задвижи голямата имиграционна вълна от Севера към Юга. Дори хората, които преди са бягали от териториите на военни действия, постепенно се завърнаха в Южен Судан.
Неправителствените организации и представителите на ООН също дойдоха в Джуба; градът се превръща в нов Елдорадо на надеждата и амбициите дори и за хора от съседни държави.
Анджелина е сред тези хора. Тя продава тялото си на шофьори на камьони и на леко подпийнали войници за шепа монети. Лицето на 22-годишната жена е подпухнало от "куете" - местна бира, произвеждана от царевица и сорго. Тя пристига в Джуба заедно със сестра си преди няколко месеца, идвайки от Уганда. "Там няма бъдеще," казва тя.
Но бизнесът не винаги върви. "Всичко е наред, когато полицията затвори пътя, защото тогава камионите спират," казва Гладис, която притежава магазин за тютюн и мобилни телефони. "Тук сме малко по-отрано, преди да отвори пазарът," споделя тя.
Петролът и азиатците са основните движещи сили в страната
Изграждането на централния пазар в Джуба тепърва започва. Той се строи от другата страна на пътя, недалеч от министерството на телекомуникациите, градежът на който се извършва от китайци. Широката пустош и кравите, които пасат по нея, скоро ще изчезнат оттук.
Хората пристигат от Еритрея, Етиопия, Уганда, Кения, Замбия и Ливан. Най-младото поколение от тях карат "бода-бода" - китайски мотори, служещи като таксита, или държат малки магазинчета или компании за строителство, или внасят компютърно оборудване, карфиол, вода, тоалетна хартия... по малко от всичко, защото към момента нищо не се произвежда в богатата на петрол държава.
Някои от тях печелят пари от хотелиерски бизнес. Странно, но факт - все повече туристи посещават държавата и нощуват в корабни контейнери с климатик, кабелна телевизия и WiFi - срещу сума между 150 и 200 долара.
Ако нямаш пари, основната ти надежда са връзките сред военните
"В Южен Судан няма индустрия, няма големи компании и квалифицирана работна ръка," казва ръководителят на местната организация за микрофинансиране Peace Dividend. Някои се оплакват от броя на чужденците в Джуба. "Те са по-бързи от нас," твърди Диинг Манок Нгор. "Докато ние се учехме как да се бием или бяхме в изгнание, те вече започнаха да идват тук. Не е ли прекалено късно за хора като мен?".
След години на заточение, Нгор се връща от Австралия преди няколко месеца, за да оцени местния пазар, който той счита за конкурентноспособен в някои области. Неговата мечта е да създаде собствена компания за строителство в град, който в момента се строи. Въпреки това, той нито разполага с капитал, нито има контакти в Суданската народно-освободителна армия - бивша партизанска група, която се е превърнала във въоръжените сили на държавата.
"Бившите бунтовници разполагат с пари и власт, чрез които да развият държава, в която 85 на сто от хората са неграмотни, но пък която е богата на петрол," коментира Мелъди Атил, основател на Peace Dividend. Три четвърти от петролните резерви на Судан са в неговата южна част. Въпросът е дали те ще възпроизведат северния политически модел (без законите на ислямското право - шериата), в който малък елит контролира всичко. Според Атил, точно това трябва да се избягва в Южен Судан, за да се развива той успешно.
От развалините през 2005, до нов дворец и стотина километра асфалтирани пътища
Въпреки това, много анализатори се съмняват в жизненоспособността на новата страна. Някои твърдят, че това е държава, "от самото начало обречена на провал", че е само една неосъществена мечта.
"Много неща бяха направени от 2005-та насам," казва служителят в ООН Дейвид Гресли. "Градът беше една голяма развалина". Това е станало, след като бунтовниците от Суданската народно-освободителна армия са бомбардирали Джуба - стратегически регион за суданската армия; в резултат на това помощи за населението са се изпращали само със самолети или чрез охранявани конвои по Нил.
По думите на Гресли, "Южен Судан все още не разполага със собствени обществени услуги. Държавата тепърва започва да се занимава с обществени въпроси и все още се учи".
Междувременно, президентският дворец се строи наново - срещу хиляди долари. Лидерът на Южен Судан - Салвар Киир, живее в него от 2005 г. Южносуданското правителство много се гордее с изграждането на асфалтирани пътища, въпреки че те са дълги само няколко десетки километра - в държава с размерите на Франция. Повечето от тях са около петролните платформи близо до Джуба, които се управляват от азиатски компании.
