Качвам се в автобуса и сядам на една четворна седалка. Срещу мен са седнали майка и дете - майката се е загледала през прозореца умислено, а детето слуша музика от телефона си.
Тъкмо щях да задрямам, когато изведнъж чувам детско гласче, което си припява: "Хоп... да ми влиза малко по малко/Хоп.... движи се бавно и бавно..."
Все едно някой изсипа върху мен кофа с ледена вода - очите ми се изцъклиха като на анимационен герой. Поглеждам към майката, която продължава да гледа през прозореца. Реакция? НИКАКВА. Започвам да се оглеждам. На никой не му прави впечатление песента, която детето продължава да пее. Аз ли съм развила свръхслух за сметка на зрението или просто на никой не му пука? Наведох се към детето и го попитах:
- На колко години си?
- На 10.
На колко?! Започнах да разпитвам детето как се казва, къде учи и прочее. После преминах към въпросите, които ме вълнуваха. Може би се питате какво прави майката, докато говоря с дъщеря й? Усмихва се и слуша внимателно разговора.
- Не е необходимо да си слагаш силикон и да приличаш на нея, за да си красива. Виж колко си хубава! Бъди себе си. Пък и красотата на един човек се крие в излъчването, което има, а не в устните, очите и косата... - казвам й.
Момичето разбра всичко, но не бях подкрепена от авторитетната личност, седнала до нея. Тя просто слушаше и се усмихваше като невменяема.
Тази случка ме върна няколко години назад, когато работех в образователен център. Бях в почивка и се възползвах да хапна в офиса. Тогава влязоха майка и дъщеря. Започна разговор между офис мениджъра и майката. Интересуваше се от уроци по български, математика и химия, защото дъщеря й "го е закъсала". Като всяка майка, тази също беше доста обстоятелствена, но не очаквах да чуя точно това:
"Еми така е, като няма редовен полов живот. Страда от главоболие и не може да се съсредоточи и да учи."
Задавих се... Това й направи впечатление и затова се обърна към мен и ме попита:
"Е, знаете за какво говоря. На всеки се е случвало. Сигурно и Вие като не правите редовно секс и на Вас ви е трудно да се концентрирате, нали така?"
- А тя в кой клас е? - промърморих едва.
- В седми.
Не можах да обеля и дума повече.
Синдромът на отсъстващия родител има различни проявления, но общото между всички тях е безотговорността. Той може да споделя доста часове с отрочето си, да играе с него, да го обслужва и обгрижва, но това съвсем не го "измъква" от графата отсъстващ, както е случая с майката на Дарина, пееща чалга. Интересен израз имаме българите: гледам дете. Обаче майката на Дарина си остава само с гледането - все едно отглежда зеленчук.
Другото проявление е прекрасната майка на седмокласничката, която май има повече нужда от приятелка. Винаги съм смятала, че с децата трябва да се говори като с равни. Но с граници! Тук очевидно те са преминати, прекрачени, заличени или просто никога не ги е имало. 7 клас? Това колко години прави? 13 - 14? И говорим не само за водене на полов живот, ами и редовен при това.
Стигаме и до "свръх покровителството" - последното проявление на нашия синдром. Детето никога нищо не е направило, за нищо не е виновно и всички и всичко му пречат то да се развива. Спомням си как бащата на един мързеливец ми звънна след урока на сина му, за да ми се навика защо не съм му написала есето за училище?
Опитвам се да запазя самообладание - въпреки обидния тон, и да обясня, че ходенето на уроци, за мен, не означава писане на домашни. Че за да се научи, трябва да положи усилия сам да го напише. Това, което аз ще направя, е да проверя написаното, да го коригирам и да обясня грешките. "Ама ти за каква се мислиш, ма? Нали ти плащам? Ще пишеш не ми... Ето ти да говориш с него да се разберете кога да дойде да го вземе.".
Още преди да чуя гласа на ученика ми, вече бях затворила и историята приключи. Но пък веднага се сещам за моя преподавателка от университета, която смаяна разказваше как е дошла при нея майка на студент (барабар с него), за да я попита колко пари иска, за да му пише 3?
И да обобщим:
Няма формула за това как да бъдеш отличен родител. Аз самата не съм все още, но пък поне знам вече каква не искам да бъда. Децата не са растения, които трябва да се поливат, пръскат със син камък, наторяват и държат при определена температура и светлина, за да пораснат.
Като че ли физическото порастване е поставено на преден план. Яж, спи, ходи на училище, не си бъркай в носа, обуй си чехлите. И до там.
Възпитание? Това яде ли се или се пие? Даринчето (дано не съм права) ще заприлича на фолк-дива още в гимназията и ще си ляга с 40 години по-възрастни мъже от нея, а майката ще тъгува, че не е имала живота на дъщеря си.
Безименната седмокласничка? Я завърши гимназия, я не. Няма нищо, тя майка й ще й помага за извън брачните деца и ще си споделят на воля за сексуалните подвизи. А онези двамката? Нищо. Просто ще решат, че всички са им длъжни, ще третират околните като обслужващ персонал и ще се стремят да печелят пари.
Щото с пари стават нещата. Или поне този модел на поведение са гледали цял живот. Т.е. ще се превърнат в поредните неудачници с високо самочувствие и пари и без капка здрав разум. Ах, как ги обичам тези последните...
С цялото ми уважение към Вас, г-жа авторката, но и Вие страдате от синдрома на "свръх покровителството"!
Много хубава статия. Ужасно е, но е така. Оскотяването на голяма част от хората, доведено от факта, че еднствената им ценност са парите, е причината да има такива жалки картинки. В такива семейства се раждат и отглеждат човекоподобни, които убиват за да подражават или за да си купят сладолед. Всичко започва от семейството. Бих бил благодарен ако авторката обсъди с мен една идея, която искам да и споделя. Аз съм на 38 години. Имам две деца, с които има невероятно пътуване! Ние се усещаме много добре. Хубавото, е че по-различни пътища достигнах до това да имам и авторитет. Аз съм възпитан много добре от майка ми и баща ми. Но единият от родителите ми ме възпитаваше по начин, който ми отне доста. Голямото ми дете е на 6+ години. Това е на границата на великите „Първи 7 години”. Аз искам заедно с жена ми или аз с детето да отидем при детски психолог, който да ми каже как детето се развива като личност. Как той оценява връзката между детето и нас? Познавам много добър психолог, с който съм имал академичен контакт и той, ще ми пропоръча подходящ негов колега. С една дума иска „две в едно” оценка на личността на голямото ми дете и оценката на това как нашето възпитание му се е отразило.
Замисълът на статията не е лош, НО НЕ КАЗВА НИЩО НОВО А примерите ми се виждат като изсмукани от пръстите....
Еми така е, какво да се прави. Поколението на чалгата, което беше тъкмо навършило пълнолетие при началото на прехода, масово роди деца в началото на този преход, на които не можеше да обърне нужното внимани - я от тъпотия, я от невъзможност да надигне глава от работа, я от необразованост... Пълна трагедия... Огромна част от тези деца не стават за абсолютно нищо... Освен да друсат меса по чалготеките, да се държат и говорят като гамени, и не могат да работят нищо друго освен ограничени бачкатори...
@ orca - С една дума иска „две в едно” оценка на личността на голямото ми дете и оценката на това как нашето възпитание му се е отразило. Човече, ти сериозно ли? Моето мнение е, че това е съвсем ненужно. Децата ти тепърва ще растат и ако им се обръща достатъчно внимание, ходенето на психиатър може да има обратен ефект. Какво ще кажеш на детето си, когато тръгнеш да го водиш? Че го водиш на един специален доктор ли? Според мен детето ще започне да се чуди какво "сгрешено" нещо има у него, при положение, че не е болно... Ами ако попаднеш на психиатър, когото са научили, че за умни и нормални се считат хората, които могат да мислят без да си мърдат устните?! Не знам, ти си знаеш... Но наистина доста ме озадачи с това "оценка на личността"...на дете на 6 години... Звучи ми като Данъчна оценка, а детето да бъде пуснато на търг..като не се допуска предложение под данъчната стойност... Не искам да те засегна! Съвсем чистосърдечно казвам как приемам думите ти.
Като прочетох разказа на авторката за това как детето си е припявало чалга, се сетих за една подобна случка - неотдавна , докато пътувах в трамвай 20, и аз станах свидетел на следното - момиче и момче, на възраст (според мен) около14-15 години максимум, си припяваха, без капка срам, притеснение или каквото и да били следното рап парче "Нон-стоп, нон-стоп, индийски коноп, нон стоп, марихуана в левия ми джоб". Понеже момчето обърка думите, момичето го поправи, като демонстрира задълбочено познание на материята касаеща марихуаната и индийския коноп, тяхното разпространение и отразяването им в изкуството. Момичето също така беше с няколко пиърсинга по лицето, грим като на труженичка от околовръстното и сплъстена коса, момчето пък си беше тотален гамен. И двамата обаче бяха с ранички на гърба - което в повечето случаи говори за ученици... И затова се чудя - при такива деца, за какви родители говорим??? В същия трамвай, няколко седалки по-назад, друга картинка - пак момче и момиче, пак според мен на около 16-17 години, които само дето не правиха секс на седалката. И пак - какви родители? В същото време - ако един родител направи всичко възможно да възпита детето си като разумен, отговорен и стойностен човек, как това дете би оцеляло в среда, в която изобилстват момичета и момчета с подобно поведение, като тези от трамвай 20?
Лени, Май и ти деца нямаш... Ама то като родиш на 40 години, естествено е главата ти да е бъкана с предразсъдъци... Не забравяйте какви сте били! След това съдете младежите, децата...
Че нещата не са розови-не са..че изпростява масово народа - изпростява, НО хора- айде върнете се малко назад и си спомнете какво е ПУБЕРТЕТ и дали родителите ви са можели да ви кажат каквото и да било :-) В цялата история 10 годишно дете слуша чалга, защото и родителите му и приятелите му и техните родители слушат чалга и ако изключим този факт (който е съвесем друга дискусия) - моите извинения, но ако детето ми слуша Лили Иванова да речем и непозната го заговори - ще следя разговора БЕЗ да се чувствам задължена да говоря с непозната, да заемам позиции спрямо въпросите и и след като тя (която се явява вид натрапница) си тръгне-просто ще напомня на детето ми,че не се говори с непознати, когато е без мен и това не ме прави Родител от разстояние. Има доста истини в статията, но както винаги се размиват в някаква нелогична крайност.
Това не са майки!Те раждат, за да хванат някой да ги храни и да ги води по моловете,те нямат никакво намерение да ВЪЗПИТАВАТ децата си!!!!!!!!!!Даааа,чалгата е тяхната музика!!!!!!Днес наблюдавах две такива,в едно кафе,говореха си как са изкопчили от мъжете си да ги заведат в Банско за уикенда,едната "учеше" дъщеря си как като се приберат да кажела на татко "ако ме обичаш ме заведи пак и ми купи това и онова......"
Статията е много точна,браво!
към Леле Мале и Георги Тотев Благодаря за коментарите. Сондирах и при хора, които познавам и общо взето и те са на Вашето мнение. Ще помисля още и ще реша. Още веднъж благодаря
@леле мале : Не, доста съм под 40 (може би ти си, не знам и няма значение) и Да, все още не ме е споходило щастието да имам собствени дечица. Но това не значи, че подобни извращения не може да ме дразнят. Не мисля, че е предразсъдък, ако съм против, че едно 14- годишно момиче, вместо да подчертае хубавото в себе си, се носи като клошарка, гримира се като проститутка и пее на висок глас "Нон-стоп марихуана". Не мисля също така, че натискането и млященето почти до секс в пълен трамвай също е нещо нормално. Не съм хич толкова далече от годините, в които се дивее и лудее, но определено не съм стигала до такова поведение. За мен лично тези младежи и девойки от случката, която описах, са или с тотално липсващи родители, или с такива, на които те самите приличат - каквото и да е, не съм сигурна, че от тях ще излязат читави хора след време...
" 17Iskra Blagoeva | 19.01.2012 22:14 Аман от кифли дето нямат деца и не са гледали такива ама се пънат да обесняват как трябва да става това. И естествено накрая идва апокалиптичния в последните 20 години извод - Чалгата е виновна за всичко.... Бих казал -"Аман от кифли,които раждат деца"
17 Iskra Blagoeva | 19.01.2012 22:14 Аман от кифли дето нямат деца и не са гледали такива ама се пънат да обесняват как трябва да става това. И естествено накрая идва апокалиптичния в последните 20 години извод - Чалгата е виновна за всичко ---------------------------- Не, чалгата просто заема освободеното от родителите пространство. Които потънали в битовизъм нямат време за възпитание, и това празно пространство се заема от образование чрез телевизия(чалга) и интернет(порно, вулгаризми, убийства) и т.н. Ти разбираш че е нормално да си меркантилна курва, която преследва бавноразвиващи се рапъри и други чичковци-паричковци.
@ 16 Лени, виждам, че си разумна и мислеща жена. Прочетох коментара ти и под другата статия, но относно: „За мен лично тези младежи и девойки от случката, която описах, са или с тотално липсващи родители, или с такива, на които те самите приличат - каквото и да е, не съм сигурна, че от тях ще излязат читави хора след време...” Не е въпрос на „тотално липсващи родители, или с такива, на които те самите приличат”. Това са пубертети. Младежи, които търсят своята идентичност. Младежи, които се чувстват безсмъртни... Младежи, които са едни в къщи и други на улицата... Аз лично винаги съм се стремяла да възпитам така сина си, че той да не крие какво се случва с него навън – на улицата/училище и да бъде еднакъв и навън и в къщи. Горда съм, че това успях да постигна... с помощта на съпруга си разбира се... Детето трябва да се научи, че и родителите могат да грешат, а родителите трябва да се извиняват ако са сгрешили.. Аз съм на 40 г., а детето ми на 18 години... Нали се сещаш, че в днешно време тази разлика е почти никаква... Има двойки / и от двата пола/ с тази възрастова граница. А човек, колкото повече знания трупа с годините, толкова повече предразсъдъци и страхове го обременяват и толкова повече се увеличава опасността от различие в поколенията и разминаване на ценностните системи... Един родител не може да бъде с детето си непрекъснато. Тръгне ли на училище, само се молете Господ да го пази, защото няма вие да избирате приятелите и средата му в училище... Може да го направлявате, наставлявате, но не можете да отнемете правото му на избор. Както и да е... @ Мануела - Аман от такива любопитни гарги, дето само чоплят кой какво прави, как го прави, па в автобуса, па в офиса, па тоя, па оня... хахаха... аз се опитах да бъда по-тактична... хахах Изкефи ме! Авторката да се замисли, едно време на колко години една жена е била считана за стара мома? Тя определено вече е такава...