Дебатът за икономическите ефекти от минималната работна заплата не стихва вече почти 100 години. Икономистите от школите, гравитиращи около класическия либерализъм, твърдят, че цената на труда е като всяка друга цена, формирайки се от търсенето и предлагането и всяко ограничение върху тях създава негативни последици.
В случая на минималната работна заплата най-ниско продуктивните граждани остават без работа.
Икономистите от школите, гравитиращи около идеите за активна интервенция на държавата в икономиката, твърдят, че данните показват, че малки увеличения на минималната заплата не увеличават безработица, а свиват печалбите на фирмите за сметка на доходите на хората.
Тъй като с чисто икономически аргументи изглежда невъзможно да се спечели този спор в публичното пространство, реших да хвърля поглед в историята, защото често тя крие най-добрите уроци.
Минималната работна заплата се въвежда в САЩ между 1933 и 1938 (като веднъж е обявена за противоконституционна през 1935). Началното ниво е 25 цента на час. По това време, средното възнаграждение в САЩ е 62.7 цента, така че законът няма никакъв ефект върху повечето работници.
Политиците неглижират ефекта върху най-ниско продуктивната част от населението, а президентът Рузвелт изрича знаменитите си думи: „Нито един бизнес, чието съществуване зависи от изплащането на възнаграждения, които не осигуряват достоен живот, няма право да съществува в тази държава". И докато тези
гръмки леви популистки думи
намират добър отзвук в по-голямата част от САЩ (въпреки огромната безработица по това време), грозната истина за икономическия ефект от минималната заплата разкрива изцяло своето лице на малкия остров Пуерто Рико. Той не е отделен американски щат, но попада под юрисдикцията им - и съответно законът за минималната заплата влиза в сила.
Към онзи момент, Пуерто Рико е с изключително висока концентрация на неквалифицирани и нископродуктивни работници, а средната заплата е между 3 до 4 цента на час. Когато законът за минималната заплата от 25 цента на час влиза в сила, икономиката на Пуерто Рико се срива - повсеместни верижни фалити, висока безработица и дори тотален колапс на цели индустрии на острова. Но историческият прочит показва, че тази икономическа катастрофа се вписва изцяло в целите на
най-твърдите защитници на минималната заплата - профсъюзите
Всъщност, проспериращите текстилни и други индустрии в Пуерто Рико и някои южни щати са нямали практиката да включват своите работници в централизираните американски профсъюзи, получавайки много повече гъвкавост и по този начин произвеждайки продукти на много по-ниски за потребителя цени.
Профсъюзите в богатите щати са били подложени на огромен конкурентен натиск без да имат възможност да повлияят по какъвто и да било начин и затова се обръщат към федералното правителство, за да въведе минималната заплата и практически да унищожи тази конкуренция. Така и става - стотици хиляди бедни работници губят работата си в Пуерто Рико и южните щати. Две години по-късно,
Конгресът намалява минималната заплата до 12.5 цента, но това продължава да е прекалено високо за Пуерто Рико и някои други бедни щати с развиваща се икономика, а и вече е прекалено късно - икономиките им са колабирали и върнати десетилетия назад. Имайки предвид, че влиянието на Голямата Депресия все още се е чувствало, социалната и икономическа щета върху най-бедните работници е била ужасяваща.
Както в случая с Пуерто Рико, минималната заплата обикновено има най-видим ефект върху етнически, расови и дори национални малцинства, които по различни социо-културни или исторически причини са с по-ниска квалификация и съответно продуктивност. Нека вземем отново за пример историята на САЩ - афроамериканското и испаноезичното малцинство са с традиционно най-ниски доходи.
Ако класически-либералните икономисти са прави, то въвеждането на минималната заплата би увеличило безработицата сред тези малцинства, докато ако левите икономисти са прави, то това не би имало ефект върху безработицата, а доходите би трябвало да се увеличат.
Нека погледнем историческите факти отново
Дълги десетилетия преди въвеждането на минималната работна заплата, младите афроамерикански мъже (за които е статистически установено, че са най-уязвими от ефектите на МРЗ) са с по-висока заетост спрямо белите американци от същата възрастова група.
Дори през първите две десетилетия на 20-ти век (особено първото), когато САЩ е потънала в расова война и омраза срещу афроамериканците, американските бизнесмени са осигурявали заетост на 71% от младите афроамериканци срещу 51% за белите младежи. Това продължава до 40-те и ранните 50-те години, до първото съществено увеличение на минималната заплата.
Две десетилетия по-късно, безработицата сред младите афроамериканци е вече няколко пъти по-висока от тази сред младите бели. И тук звучи абсурдно мнението на леви икономисти, предимно от профсъюзите, които твърдят, че това е просто ефект от расизма и искат още държавна намеса.
Да не би по времето на Ку Клукс Клан, американското общество да е било по-приятелски настроено и по-толерантно към афроамериканците, отколкото днес, когато дори Президентът им е с тъмен цвят на кожата и хавайско-кенийски произход?
Всъщност, откритият расизъм е бил дълбоко вкоренена и неразделна част от философията на поддръжниците на минималната работна заплата. Форма на минималната работна заплата е била прилагана по време на Апартайда в Южна Африка, под натиск на белите работнически профсъюзи, които са целяли чрез нея да изолират черните от пазара на труда и да ги държат в мизерия и подчинение.
Икономистите-евгеници от Прогресивната Епоха са разбирали добре ефектите от минималната работна заплата върху малцинствата, които те смятали за нисши, и затова инвестирали много време и ресурси в популяризирането й.
От 20-ти век до днес, левите икономисти и политици са рафинирали говоренето си, въпреки че са запазили името си (продължават да се наричат прогресивни в САЩ и Великобритания, въпреки че в континентална Европа нямат проблем да се наричат и социалисти). Но какво ни кара да мислим, че ефектите от техните политики, особено минималната работна заплата, са се променили? Просто някога са ги изричали искрено и открито, докато днес лъжат и мажат. Разбира се, съществуват и леви, които вярват в лъжите искрено, но те просто не разбират от икономика.
Негативните ефекти от минималната работна заплата не са просто суха теория, извадена от скучен учебник по икономика
Те са реални човешки трагедии на най-бедните от бедните работници, които остават без препитание и възможност да се грижат за себе си и семейството си.
Най-тежко това се понася от определени етнически малцинства, които по различни причини са с най-ниска продуктивност, но когато мащабът е голям, както би бил в случая с европейска минимална заплата, то катастрофата засяга цели щати, региони и дори бедни държави каквато е България.
Всъщност, фиксирането на цени и ограничаването на търсенето и предлагането на всяка стока и услуга имат същия негативен ефект, тъй като икономическият закон не предвижда изключения. Ето защо, без значение какви мотиви се пропагандират и какви ефекти се предсказват, обществото трябва да се противопоставя твърдо на всякакви такива инициативи на управляващите.
В момента особена популярност набира идеята за минимална работна заплата на европейско ниво, която би сринала тотално българската икономика (както видяхме в казуса с Пуерто Рико). Минималната заплата и осигуровките в България пък бяха вдигнати няколко пъти по време на кризата, което доведе до повишаване на безработицата, особено остро усетено в най-бедните български области и сред най-бедните български граждани (и допълнително направи включването на ромите в пазара на труда почти невъзможно).
Да не забравяме и че наскоро правителството ограничи лихвите по бързите потребителски кредити, с което не постигна нищо друго, освен пренасочването на тяхното търсене към черния и особено брутален лихварски бизнес.
Дали ще научим нещо от историята или ще продължим да повтаряме грешките си - остава да видим. А както са казали някога древните китайци, определението за глупост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.
Уф, Обвинения в малоумие от страна на Онзи, глупости за квалифициране, лоши корпорации и прочее идиотщини Корпорациите са си нормални промишленотърговски организации, обединени от общ стремеж към печалба. Едва ли не, според Онзи, корпорациите ми правят доброто, щото произвеждат в Китай, Тайланд и Виетнам, а не по страните на установяване ?! Благотворителност, така да се каже ! Струва ми се, че Онзи забравя, че основната цел на всяко едно търговско-промишлено дружество е печалба. Един от принципите на маркетинга е: да удовлеторява потребност и (евентуално) да създава такава. Така че корпорациите преследват печалба и начин как да създадат потребност у целевата аудитория точно от техния продукт или услуга. Все пак говорехме за МРЗ и как тя се отразява върху икономиката. Ниската цена на труда в Китай привлича вече десетилетия външни инвеститори, но качеството все още е до голяма степен под въпрос, не се спазват редица директиви и регулации, които в Европа или САЩ са невъзможни за пропускане. Както споменах и преди това, органичният, присъщият проблем на българската икономика е в неатрактивността за чужди инвеститори, в липсата на практика на стабилен вътрешен пазар, в липсата на потребление. Ако се погледне и за какво се изчерпват заплатите, ще се окаже, че е предимно за стоки и предмети от първа необходимост. За луксозно потребление просто няма! Как да инвестира у нас високотехнологична компания, след като тя няма какво да търси на местния пазар - нито достатъчен брой висококвалифицирани кадри, нито сериозен дял научни изследвания в университети и институти, нито съответната социална инфраструктура и наличие на фондове за рисков капитал...Достъпът до кредитиране е абсурдно труден. Между другото, Онзи, дори сега МРЗ е в пъти по-ниска от една хипотетична, средноевропейска величина. Да напира някой да инвестира?! А за квалификациите ще измислиш какво решение - не можеш да учиш, защото нямаш пари за образование, а като имаш образование - твърде е малко, за да те вземат на работа... Смях! Я разгърни обявите за работа за инженерни кадри в България и вземи сравни заплащането - в голяма част от случаите е 600-800 лева. За това ли си отделил 5 години от живота си и няколко за придобиване на стаж?! А лекарите в доболничната помощ?! Заплатите в България са изкуствено поддържани на ниски нива, моето момче и изобщо не идва реч за неефективност у работника, а за натиск и рекет като в Третия свят!
Добре де, разбрах, искаш просто е така на момента, без нищо да се променя, да ти вдигнат заплатата с 50 % например. Защо? Защото шефа ти е кожодер, ограбва те и печели на твой гръб. Ау, колко лош човек.... Не ми се спори с глупави хора, затова ти препоръчах нещо: Остави ги мутренските фирми и псевдобизнесмени, а отиди при някой твой приятел, който държи кафе или някаква малка фирма и му се скарай, както тук правиш, че е егоист и само експлоатира персонала. И веднага да им вдигне заплатите драстично. Според мен първо ще те изгледа недоумяващо, после злобно, даже може да ти прасне един шамар и приятелството ви е приключено. Направи ми услуга, направи си тоя експеримент с някой твой приятел-фирмаджия...
Не става само с желание, трябва и още нещо.... Междуфирмената задлъжнялост е много висока. Ето ти начин за контрол над всички. Фирма "А" е решила, че може да вдигне 2 пъти заплатите. Хипотетично! Обаче "големия бос" не спи! Веднага се намира една послушна фирма " Б", със някакво вземане от фирма "А" . И си го иска веднага. Явно неизпълнимо - следва съд, запориране на сметки, и ....смятам, че е ясно нататък. А кой е "големия бос"? Или "големите босове" ? Все някой... Важното е, че го има/че ги има, и имат и възможностите, и средствата да определят правилата. Със сигурност има и други начини - далеч съм от мисълта, че съм открил Америка. Просто и така става. Има си и хора, специалисти всякакви , дето обясняват на простолюдието колко е права "априлската линия" и как, ако мръднем, дори малко встрани, и всичко ще рухне. Цитират се теории, дебели книги , известни и неизвестни светила, които са казвали, и казват точно същото . И който не го разбира е тъп , даже не просто тъп, а направо вдлъбнат Да чете, да слуша , да се образова и да влиза в правия път! Ако не - да фаща пътя
Демек ти на тях не вярваш, но на теб непремено трябва да ти се вярва, че пари със сигурност има и заплатите могат да се вдигат когато си поискаш, с колкото си поискаш? Нищо че дори примера, който цитираш е за фирма с дългове То затова Болен Сидеров има много фенове, щото обещава неизпълними неща, които могат да се спонсорират по още по-неизпълними начини. Абе пари има - някой ни краде златото, Ердоган ни дължи 2 милиарда, марсианците ни дължат осем...... Заплатите са ниски, щото народа е прост! Това производителност и ала-бала са глупости. Тъпотата е истинската причина. Точка. Акъла ни е колкото да излъжем един немец в таксито от летището до центъра, но заплатата на немеца по тоя начин няма да я стигнем. Прост народ - макли заплати. Ако питаш защо - чети коментарите под тая статия например....
Онзи, Примерът с приятеля и малката му фирма не е съвсем точен и веднага се аргументирам. Той отваря кафето защото не му се работи за 800 лв., оттам нататък не е и длъжен да плаща повече от МРЗ - едно, защото е старт-ъп (по твоите думи) и второ, защото освен направените инвестиции има и режийни разходи. Това е точно едно тото, в което имаш очаквания за възвращаемост, но не е сигурно, че това ще се случи. Не смятам, че това е свързано по някакъв начин с грижата за бизнеса и административното повишаване на МРЗ. Защо ли?! Защото, правейки бизнес и преценявайки, че не ми се работи за дадена цена на труда, аз трябва да съм преценил всичките "за" и "против", евентуалната норма на възвращаемост, да съм написал бизнесплан и съответно да съм очертал размера на първоначалните и фиксираните разходи В България 2010 година отказах предложение на известна фирма за работа, защото не ми даваше 36 хил. лв. годишна заплата, на пълно работно време, с всичките осигуровки и социални придобивки. Аз доста добре знам кое колко струва, само че пазарът се подбива от хора, склонни да се продадат евтино и от високата безработица! Погледнато реално, даже и малко поисках!
Абе много сте силни на приказки.Писането по форуми на никой не е напълнило сметката.Айде ,като сте такива специалисти-отваряйте производства,действайте и да говориме ,като за реалните проблеми. Какви са тия 1 до 2% за труд,какво е това чудо? Д а се дават примери от яслата на синдикатите е цинизъм! Имайте в предвид ,че КНСБ и Подкрепа и активистите им са НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПИЯНИЦИ И ДАЛАВЕРАДЖИИ в България.Ама най-големите.
Значи има и административни звена.Тези звена не произвеждат нищо,като продукт,но заплатите осигуровките на тези хора-без които не може,по ред причини,се разпределят върху себестойността.Или може би аз единствен,го правя, а другите фирми имат друго счетоводство? В продукта има не по-малко от 22% труд- и това в минималната ставка. Има една графика дето си я правя и ако някой проявява желание,ще му я изпратя.На кратко,факт е ,че за годините на които съм обърнал внимание, колкото повече влагаш в автоматизация ,толкова повече влагаш и в обучение и в заплати и за съжаление, и в раздяла с някои работници.Затова писах тук,че не винаги увеличаването на приходите,води непременно до увеличаване на доходите на служителите.
Абе първа стъпка е поне, щото ако не ти се увеличават приходите пък съвсем няма да се сетиш да вдигаш заплати. Иначе да дойде икономиста на Атака Гюлеметов да разясни как точно ще те накара да вдигаш заплатите с по 10 % всяка година. А ти ако наистина имаш фирма, си плюй в пазвата, че галфон като тоя не стана депутат